№ 217
гр. С., 12.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 179 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА
при участието на секретаря Р.Д.
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА Гражданско
дело № 20211110147258 по описа за 2021 година
Производството е по иск с правна квалификация чл. 200, ал. 1 от КТ.
Ищцата ИЛ. ИВ. С. претендира от ответника Ц.С.М.П.С. към Министерство на
здравеопацването сумата от 15000 представляваща частичен иск от иск в общ размер на
25 000лв. обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания, вследствие на
настъпилата на 09.04.2021г. трудова злополука, ведно със законната лихва върху тази сума
от датата на увреждането. Ищецът се е намирал в трудово правоотоншение с ответника, като
твърди, че на посочената е претърпял трудова злополука вследствие на което е получила
счупване на горния край на раменната кост на дясната ръка. Излага твърдения за
претърпените от него болки и страдания по време на оздравителния процес. Претендира
разноски.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът дава становище за допустимост и
основателност на предявения иск, но оспорва същия по размер, като твърди че същите са
завишени. Прави искане за привличане на трето лице-помагач «Б.В.И.Г.» АД, доколкото е
бил налице договор за застраховка на работещите в ЦСМП за процесния период.
По делото са приети писмени доказателства, събрани са гласни такива, както и са
приети съдебно-медицински и съдебно-техническа експертизи.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и
чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
Не се оспорва между страните, а и от представения по делото Трудов Договор
№184/28.10.2018г. се установява, че помежду им е налице срочно трудово правоотношение
като ищецът е работел на длъжност „Фелдшер“.
Като писмена доказателство е приета Декларация за настъпила трудова злополука с
вх. №293/19.04.2021г., в която е отразено, че ищцата И.И. С. е претърпял трудова злополука
на 09.04.2021г. около 2,30 през нощта в сградата на ЦСМП в гр. С., като е описано, че при
излизане от стаята за почивка ищцата се е спънала в коридора, при което е изпитала силна
болка в дясната ръка. Поради силна болка и ограничени движения е насочена към
УМБАЛСМ „Н.И. П.“.
1
Представено е и Разпореждане №30474/20.04.2021г. на ТП на НОИ С., с което
претърпяната от ищцата злополука е призната за трудова. Няма данни по делото същото да е
обжалвано от работодателя в законоустановения срок.
Приети по делото са амббулаторни листове от проведени прегледи на ищцата,
болнични листове и епикриза за проведена рехабилитация в СЛРНК – филиал К. за периода
от 14.06.2021г.-21.06.2021г.
По делото са разпитани свидетелите Н.Л. – снаха на ищцата и П.П. – фелдшер в
ЦСМП.
Свидетелката Лозанова заявява, че ищцата е претърпяла трудова злополука при едно
от дежурствата си – на 9 април 2021г. при която е счупила ръката си в областта на рамото.
Установила, че при срещата им на следващия ден, тя била уплашена, изпитвала страх да
вдигне ръката си или да я премести. Твърдяла, че изпитва много жестока болка. Ръката й
била подута, имала много отоци и кръвонасядания. Сочи, че ищцата е приемала
медикаменти, както и мазила и кремове, с които третирала болното място. Правена й е
рехабилитация. Имала е нужда от помощ за обслужването си – къпане, хранене, обличане.
Заявява, че ищцата и до настоящия момент изпитва сериозен дискомфорт. Не може да вдига
тежко, да се грижи за внучето си. От самата болка в ръката не е можела да спи на
засегнатата страна. Свидетелката заявява, че ищцата и до настоящия момент не е напълно
възстановена – изпитва болка, има ограничено движение на ръката, не може да вдига тежко.
Свидетелката П.П. заявява, че познава ищцата. Твърди, че знае за претърпяната от
нея трудова злополука. Заявява, че след завръщането си от отпуск по болест е изпълнявала
служебните си задължения без да се оплаква. Твърди, че работят заедно, в една смяна и не е
забелязала промяна в поведението й – ищцата работи нормално, като всички останали.
От приетата и неоспорена от страните СМЕ се уставоявяа, че при инцидент на
09.04.2021г. ищцата И.С. е получила травма на десен горен крайник изразяваща се в
счупване на раменна кост на дясната ръка в областта на хирургичната шийка, оток и
хематом на мишницата, деформация на рамото- Травмата е причиила трайно затруднение в
движенията на десния горен крайник за повече от 30 дни. Към датата на инцидента на
пострадалата е приложено закрито наместване на счупването и обезвдижване на крайника с
имобилизационна ортеза за период от 30 дни. Предписано е и лечение с локално охлаждане,
покой и нестероидни противовъзпалителни средства. В следващ период е добавена
хранителна добавка с калций, витамин Д ии витамин К2. Проведено е физиотерапевтично и
кинезетерапевтично лечение в болнична среда. Вещото лице посочва, че обичайният
възстановителен период е 3-4 месеца. Възстановителният период е протекъл обичайно за
тежестта на травмата. Интензивни болки за период 10-14 дни с постепенно стихващ
интензитет- Възможно е ищцата да е изпитвала болки и дискомфорт за по-дълъг период от
време, предвид локализацията на счупването и интензивната натовареност на горните
крайници, особено при натоварване и влошаване на времето. Отразено е в експертизата, че е
налице правилно протекъл възстановителен период, с остатъчни намаланении обеми на
движение на горните крайници, вероятно с постоянен характер. Прогнозата за
възсановяване е добра, но е малко вероятно то да е пълно, тъй като обичайно при този вид
счупвания винаги остават намалени обеми движения, в по-голяма или по-малка степен.
Други относими към предмета на делото доказателства не са събрани.
При така установената фактическа обстановка, съдът от правна страна намира
следното:
Съгласно чл. 200, ал. 1 КТ за вреди от трудова злополука или професионална болест,
които са причинили временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност 50 и
над 50 на сто или смърт на работника или служителя, работодателят отговаря имуществено
независимо от това, дали негов орган или друг негов работник или служител има вина за
настъпването им.
Съгласно чл. 200, ал. 3 КТ работодателят дължи обезщетение за разликата между
причинената вреда – неимуществена и имуществена, включително пропусната полза , и
2
обезщетението и/или пенсията по обществено осигуряване.
Следователно за да бъде основателен настоящия иск разпоредбата на чл.200 КТ
изисква наличие на четири кумулативно предвидени предпоставки: наличие на трудова
злополука, временна неработоспособност на работника, причинна връзка между злополуката
и настъпилите вреди и вреди. Следва да се отбележи, че отговорността на работодателя по
чл.200 КТ е една обективна, безвиновна отговорност, която се носи независимо от това, дали
работодателят, негов орган или друг негов работник или служител имат вина за
настъпването на вредите.
Доколкото в настоящето производство се събраха достатъчно доказателства за
причинените на ищеца болки и страдания, представляващи неимуществени вреди
вследствие на претърпяната от същия трудова злополука, то съдът намира, че са налице
всички елементи за реализирана на обективната отговорност на работодателя по чл.200 КТ.
Неимуществените вреди, които представляват неблагоприятно засягане на лични
блага, не биха могли да бъдат възстановени, поради което предвиденото в закона
обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се определя съобразно критериите по 52 от
ЗЗД. Съгласно Постановление № 4/1968 г. на Пленума на ВС понятието „справедливост” по
смисъла на чл. 52 от ЗЗД е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства - вид и обем на причинените неимуществени вреди,
интензивност и продължителност на претърпените болки и страдания, общовъзприетото
понятие за справедливост и общото икономическо състояние на обществото. В приложение
на чл. 52 от ЗЗД при определяне на справедливия размер на обезщетението за претърпените
неимуществени вреди съдът съобрази обстоятелствата, при които е настъпила злополуката,
характерът на уврежданията и неизбежно създаденото от тях първоначално състояние;
извършените медицински интервенции, обусловени от увреждането, които по естеството си
представляват допълнително засягане на телесния интегритет на ищеца; интензивните
физически болки и страдания, настъпили към момента на злополуката и тези, съпътствали
периода на лечение и възстановяване.
При определяне на обезщетението за неимуществени вреди съдът съобрази: възрастта
на ищеца към момента на злополуката – 61години; интензитета на търпените от ищеца
болки и страдания по време на инцидента, както и оздравителния период, периода на
временна неработоспособност на ищеца; наличието на трайни последици от претърпяната
злополука – прогнозата на вещото лице е, че няма да има пълно възстановяване на обема на
движения на ръката.
Съдът взе предвид и обществено-икономическите отношения и отражението им към
размера на неимуществените вреди към м. април 2021 г. Налице е връзка между стандарта
на живот в страната и претърпените вреди, респективно размера на обезщетението. Тя е
израз именно на критерия на справедливостта, който не може да съществува извън
конкретните условия, включващи и време и място на възникване на увреждането, етап на
обществено-икономическо развитие, конкретна икономическа конюнктура, стандарт на
живот, средно статистически размер на доходите /виж решение № 215 от 03.02.2017 г. по т.
д. № 2908/2015 г. на I ТО на ВКС/.
Предвид горното съдът приема, че справедливият и достатъчен размер за обезвреда
на установените по делото физически болки и душевни страдания възлиза на сумата от
15000 лв., което прави предявения иск основателен до пълния предявен размер.
В забава по отношение на съдебно установените вземания по чл. 200, ал. 1 от КТр
ответникът е изпаднал от деня на настъпване на вредите – чл. 84, ал. 3 от ЗЗД.
По отношение на разноските.
При този изход на спора право на разноски има само ищцовата страна.
Ищцата претендира разноски за адвокатски хонорар в размер на 1100лв., които и се
дължат в пълен размер.
На основание чл. 78,ал. 6 от ГПК ответникът следва да заплати държавната такса за
3
разглеждане на производството – 600лв. и разноските направени от бюджета на съда да
изслушаната експертиза – 350лв..
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Ц.С.М.П.С., БУЛСТАТ *** и адрес: *** да заплати на ИЛ. ИВ. С., с
ЕГН ********** с адрес *** на основание чл. 200, ал. 1 от КТ сумата 15000 лв. предявен
като частичен иск за сумата от 25 0000лв. в обезщетение на неимуществените вреди – болки
и страдания, настъпили като резултат от трудова злополука на 09.04.2021г., установена с
разпореждане №30474/20.04.2021г. на ТП на НОИ С., с ведно със законната лихва от
09.04.2021г. до изплащането на сумата, както и на основание чл.78,ал.1 ГПК сумата от
1100лв. – разноски по делото.
ОСЪЖДА Ц.С.М.П.С., БУЛСТАТ *** и адрес: *** да заплати по сметка на
Софийски районен съд сумата от –950лв. – разноски по делото.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4