Р Е Ш
Е Н И Е
№ 98 08.01.2020
година град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, I граждански състав, в публично заседание на
десети декември две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНЕТА ТРАЙКОВА
при
участието на секретаря Цвета Василева, като разгледа докладваното от
съдията гражданско дело № 11843 по описа на
съда за 2019 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по искова молба Т.Н.Д. с ЕГН **********,
представлява по пълномощие от адв. С.Г., срещу „Изи Асет Мениджмънт“ АД с ЕИК
*********.
Ищецът твърди, че между него
и ответника „Изи Асет Мениджмънт“ АД с ЕИК ********* е сключен договор за
паричен заем № ******* от ******., който договор е недействителен на няколко
основания: в договора не били посочени условията за прилагане на договорения
лихвен процент и не е посочен размер на
възнаградителната лихва и как тя се разпределя във времето с изплащането на всяка една от месечните
вноски, посечени в погасителния план; не бил посочен начина на изчисляване на
ГПР; в погасителния план не било посочено разпределението на вноските измежду
дължимите по договора суми; кредитополучателят не бил подписал общите условия.
Твърди се, че предвидената в договора неустойка за неизпълнение на задължение
за предоставяне на обезпечение е нищожна като уговорена в нарушение на добрите
нрави и е прекомерна, като се претендира връщане на платената сума за неустойка
в размер на 2291,80 лева, ведно със зак. лихва от датата на подаване на
исковата молба в съда до окончателното й изплащане.
Ищецът твърди, че
уговорената с договора за паричен заем клауза за възнаградителна лихва е
нищожна поради цялостната недействителност на договора, като се иска връщане на
платената лихва в размер на 365,18 лева, като недължимо платена при начална
липса на основание, ведно със зак. лихва
от завеждане на исковата молба в съда до окончателното й изплащане. Претендира
разноски.
В законоустановения срок
по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил
отговор на исковата молба. Исковете се оспорват като неоснователни и
недоказани. Възражението за липса на подписани общи условия е неоснователно,
доколкото общите условия били включени в
текста на договора за паричен заем, който бил подписан на всяка страница от
страните. Заявява се, че общият размер на всички плащания, дължими от
потребителя е посочен в договора, в която сума се включва главница и договорна
лихва, изчислена при прилагането на фиксирания лихвен процент от 30 %.
Изискването на член 11, ал. 1, т. 9 и 11 от ЗПК е неприложимо, т.к. лихвения
процент е фиксиран за целия срок на договора, непроменлив и годишен, както и че главницата върху която се начислява също
била посочена в договора, ето защо не било посочена доп. информация относно
лихвения процент и не съществуват условия, на които да се подчинява прилагането
му. Клаузата за уговорената неустойка не била нищожна, т.к. ищецът е усвоил
предоставена му сума от 4400 лева, без да даде каквато й да е гаранция за
връщането й, както и че природата на неустойката е не само да обезпечава и
обезщетява, но и да санкционира при договорно неизпълнение на задължение и
претърпени вреди. Претендира разноски.
Пловдивски
районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводи на
страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от правна и
фактическа страна следното:
Предявени
са обективно съединени искове с правно основание член 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр.
с член 9 от ЗПК, член 240 ЗЗД и член 92 ЗЗД..
От
представения договор за паричен заем, сключен на ****** г., между „Изи Асет
Мениджмънт“ АД с ЕИК *********, като заемодател, и ищеца Д., като заемател, е видно, че на
ищеца е била предоставена сумата от 4400 лева, при фиксиран годишен лихвен
процент от 30 %, ГПР в размер на 34,58 6%,
обща сума, дължима от заемателя от 4777,64 лева, срок на заема в седмици:
28, брой вноски 28 в размер на 170,63 лева и определени дати на плащане на
всяка една от погасителните вноски.
Между страните не е налице спор
относно обстоятелствата, че заемната сума от 4400 лева е била предоставена на
ищеца от кредитора, както и че между
страните е налице сключен договор за паричен заем.
Относно възраженията за
недействителност на процесния договор за паричен заем, поради противоречие с
разпоредбите на ЗПК, съдът намира следното:
Възражението за липса на подписани общи
условия е неоснователно. От съдържанието на договора се установява, че в същия
се съдържа подробна информация за правата и задълженията на страните, начина на
прекратяването му и други общи разпоредби, с оглед на което следва да се
приеме, че общите условия са инкорпорирани в съдържанието му, а доколкото
самият договор за заем е бил подписан от ищеца на всяка страница следва и
извода, че не е налице недействителност
на договора поради неспазеното изискване на член 11, ал. 2 от ЗПК.
В договора се съдържат условията за издължаване на кредита от потребителя,
включително размера, броя, периодичността и датите на погасителните вноски и
общата сума, която следва да се изплати.
Тези данни са намерили отражение и в представения по делото стандартен
европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити. Ето защо не са
налице нарушения по член 11, ал. 1, т. 9, 10 и 11 от ЗПК.
Не са налице нарушения и на чл. 11, ал. 1,
т. 9 ЗПК. По смисъла на § 1, т. 5 от ДР на ЗПК фиксиран лихвен процент по
кредита е лихвеният процент, предвиден в клауза на договор за кредит, по силата
на която кредиторът и потребителят уговарят един постоянен лихвен процент за
целия срок на договора, а съгласно § 1, т. 5 от ДР на ЗПК лихвения процент по
кредита е лихвения процент, изразен като фиксиран или като променлив процент,
който се прилага на годишна основа към
сумата на усвоения кредит.
Размерът на ГПР е посочен в договора, като същият се формира по
определения в приложение № 1 към ЗПК начин. В това приложение са посочени редът
и начинът на изчисление на ГПР, както и значимите компоненти на изчисляването му. Освен това ЗПК не съдържа
изискване за посочване на разписан начин на изчисляване на ГПР.
В сключения договор е посочен фиксиран ГЛП
в размер на 30% , а при положение, че лихвения процент е точно фиксиран в
договора и е ясен за страните, то не може да се приеме, че са нарушени
изискванията на чл. 11, т. 9 ЗПК /
решение № 1285 от 27.10.2017 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 1764/2017 г./.
При фиксирана лихва липсва задължение в договора да се съдържа информация по
чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, както и липсва задължение за информацията по 11, ал.1,
т. 11 относно погасителен план, който да
съдържа информация за размера, броя и периодичността и датите на плащане на
погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между
различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на
погасяването. В договора са посочени условията за издължаване на кредита от
потребителя, ето защо не е налице
основание за недействителност на договора на посочените основания, като иска за
връщане на неоснователно получената за възнаградителна лихва сума от 2291,80
лева ще се отхвърли като неоснователен..
По предявения иск за връщане на платената
без основание неустойка:
Настоящият съдебен състав намира, че предвидена в
договора клауза за неустойка за неизпълнение на договорно задължение за
предоставяне на обезпечение, противоречи на добрите нрави:
Критериите
дали е налице нищожност поради противоречие с добрите нрави на неустойка, се
съдържат в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, а
именно - такава е неустойка, която е уговорена извън присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции. Преценката за нищожност се извършва в
зависимост от специфичните за всеки конкретен случаи факти и обстоятелства, при
съобразяване на примерно посочени критерии, като естеството и размер на обезпеченото
с неустойката задължение, обезпечение на поетото задължение с други, различни
от неустойката правни способи, вида на самата уговорена неустойка и на
неизпълнението, за което е предвидена, съотношението между размера на
неустойката и очакваните за кредитора вреди от неизпълнението.
В случая страните са уговорили клауза за задължаване на заемополучателя
да осигури надлежно обезпечение на кредитора в тридневен срок от сключването на
договора, като при неизпълнение са предвидели неустойка във фиксиран размер от 2291,80
лв. Така предвиденият размер е близо 48 % от цялата заета сума и противоречи на
чл. 21, ал. 1 ЗПК. Съгласно чл. 21, ал.
1 ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат
заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна. Предвидената клауза е и
неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 5 ЗЗП, тъй като същата е необосновано
висока. Така уговорена, неустойката е предназначена да санкционира заемателя за
виновното неспазване на договорното задължение за предоставяне на обезпечение,
а това задължение има вторичен характер и неговото неизпълнение не рефлектира
пряко върху същинското задължение за погасяване на договора за паричен заем.
Отделно от това въведените в договора изисквания за вида обезпечение /чл. 4,
ал. 1, т. 1 и 2 от договора/ и срока за представянето им създават значителни
затруднения на длъжника при изпълнението му до степен, то изцяло да се
възпрепятства. Непредоставянето на обезпечение не води до претърпени вреди за
кредитора, който би следвало да прецени възможностите на заемодателя да
предостави обезпечение и риска по предоставянето на заем към датата на сключването на договора с оглед на
индивидуалното договаряне на договорните условия. Макар и да е уговорена като
санкционна, доколкото се дължи при неизпълнение на договорно задължение,
неустойката води до скрито оскъпяване на кредита с повече от 48 % от заетата
сума.
Основната цел на така уговорената неустоечна клауза е да дoведе до
неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на заемополучателя, до
увеличаване на подлежаща на връщане сума
допълнително с още 48 % от предоставената главница. Доколкото
противоречието между клаузата за неустойка и добрите нрави е налице още при
сключването на договора, съобразно разпоредбата на чл.26, ал.1 във вр. с ал.4 ЗЗД, в тази си част договорът изобщо не е породил правно действие, а
нищожността на тази клауза е пречка за възникване на задължение за неустойка по
чл. 4, ал. 2 от договора. Ето защо иска за връщане на платената без основание
неустойка в размер на 2291,80 лева ще се уважи като основателен.
Размерът на платената неустойка се установява от приложената от
ответника справка за изплатените по паричния заем суми по пера, която е приета като доказателство по делото, без да е
била оспорена от страните.
По
разноските:
Разноски се дължат и на двете страни по
съразмерност.
На адвокат С.Г., на осн. член 38, ал. 2 от
ЗА, ще се присъдят разноски за адв. възнаграждение за уважения иск в размер на 300
лева
На ищеца ще се присъдят разноски от 91,67
лева за платена държавна такса в производството.
На ответника ще се присъдят разноски от 300
лева юрк. възнаграждение за отхвърления иск за възнаградителна лихва.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ
предявеният от Т.Н.Д. с ЕГН **********,
представлява по пълномощие от адв. С.Г., срещу „Изи Асет Мениджмънт“ АД с ЕИК
********* иск за връщане на платената при начална
липса на основание възнаградителна лихва в размер на 365,18 лева, дължима на
основание сключен между страните договор за паричен
заем № ***** от ******. ведно със зак. лихва върху тази сума, считано от
завеждане на исковата молба в съда – *****. до окончателното й изплащане, като
неоснователен.
ОСЪЖДА „Изи Асет Мениджмънт“
АД с ЕИК ********* да върне на Т.Н.Д. с
ЕГН **********, сумата от 2291,80 лева, представляваща недължимо платена
при начална липса на основание, неустойка за неизпълнение на договорно
задължение за предоставяне на обезпечение, уговорена в договор за паричен заем № ****** от ******
г., сключен между Изи Асет Мениджмънт“ АД с ЕИК ********* и Т.Н.Д. с ЕГН ********** , ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от завеждане на исковата молба в съда – ******. до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „Изи Асет Мениджмънт“
АД с ЕИК ********* да заплати на адв. С.Г., на осн. член 38, ал.
2 от ЗА адв. възнаграждение по съразмерност в размер на 300 лева.
ОСЪЖДА
Т.Н.Д. с ЕГН ********** да заплати на „Изи Асет
Мениджмънт“ АД с ЕИК ********* разноски по съразмерност за юрк. възнаграждение в
размер на 300 лева.
ОСЪЖДА „Изи Асет Мениджмънт“ АД с ЕИК
********* да заплати на Т.Н.Д. с ЕГН ********** сумата от 91,67 лева разноски
по производството.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна
жалба пред Пловдивски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Районен
съдия: /п/ А.Трайкова
Вярно с оригинала.
Секретар: Н.Н.