Р Е
Ш Е Н
И Е № 260274
гр.Сливен, 23.04.2021 година.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СЛИВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
граждански състав в съдебно заседание на първи април през две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПЕТЯ СВЕТИЕВА
при секретаря ЖАНИНА
БОЯДЖИЕВА, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 2961
по описа на съда за 2020 година,
за да се произнесе съобрази следното:
Производството е
образувано по предявени положителни установителни искове с правно основание:
чл. 124, ал.1 от ГПК, във връзка с чл. 422, ал.1 от ГПК, за установяване
съществуване на вземания, за които кредиторът е поискал издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК, връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал.
5 от ГПК.
В
исковата молба на ищцовото дружество се твърди, че е подало заявление за
издаване на заповед за парично задължение по чл. 410 от ГПК, което е образувано
в ЧГД № 1074 по описа на СлРС за 2020 година и срещу ответната страна М.И.К. е
издадена заповед за изпълнение № 500 от 27.05.2020 година, връчена на длъжника
при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Твърди се, че сумата 1 300,00 лева,
представляваща непогасена главница за периода от 20.12.2017 година до
20.10.2019 година по Договор за потребителски кредит № PLUS-15269933/20.09.2017 година и
Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 27.07.2017 година, ведно със
законната лихва върху нея, считано от 06.02.2021 не е платена и е дължима.
Ответникът дължи и сумата 418,10 лева, представляваща договорна лихва за
периода от 20.12.2017 г. до 20.10.2019 г., както и сумата 320,96 лева - обезщетение за забава за периода от
21.12.2017 г. до 06.02.2020 година.
Твърди се, че общото задължение на М.И.К. е в размер
сумата 2039,06 лева.
От
съда се иска да постанови решение, с което да признае за установено, че
ответникът дължи на ищеца сумите, за които е издадена заповед за изпълнение №
500 от 27.05.2020 година по ЧГД № 1074 по описа на СлРС за 2020 година.
Претендира се за присъждане на разноски.
В
законоустановения срок назначеният особен представител на ответника е депозирал
писмен отговор на исковата молба, в който е изразено становище по допустимостта и
основателността на исковата претенция.
В съдебно
заседание ищцовото дружество не се
представлява от представител или пълномощник. Представено е писмено становище,
съгласно което исковите претенции се поддържат и се иска уважаването им.
Ответникът,
редовно призован не се явява в съдебно заседание, но се представлява от назначеният
му особен представител, който поддържа изразеното с отговора на исковата молба становище
и счита, че исковите претенции следва да се отхвърлят като неоснователни.
От събраните
по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна
следното:
На 20.09.2017 година Между
"БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД, като Кредитор и М.И.К. като
Кредитополучател е сключен договор за потребителски кредит с № PLUS-15269933.
Кредиторът е предоставил кредит
на кредитополучателя вразмер равен
на сумата, посочена в поле „Общ размер на кредита“, а именно: 1300,00 лв.
С предоставянето
на тази сума задължението на кредитора да предостави заема е изпълнено и се създава задължение за
Кредитополучателя да заплати на Кредитора погасителни вноски, указани по размер
в поле „месечна погасителна вноска“ и брой в поле „брой погасителни вноски“.
Погасителните вноски съставляват
изплащане на главницата по кредита, ведно с надбавка, покриваща разноските на кредитора по подготовка и обслужване на кредита и
определена добавка за печалбата на Кредитора, като лихвения процент
е фиксиран за срока на Договора и е посочен в него.
Общата
стойност на плащанията по кредита е договорена в размер на 1 792, 80 лева, а договорната лихва е уговорена в размер на
492,80 лева.
По сключения
между страните договор, кредитополучателят
се е задължил да върне сумата по кредита в срок до 20.10.2019 година, на 24 броя равни месечни погасителни
вноски, всяка от които по 74,70 лева, при
първа погасителна вноска 20.11.2017 година,
съгласно погасителен план посочен в Договора за кредит, в който е отразен й падежа на всяка отделна погасителна
вноска.
Крайният срок за издължаване на всички
задължения по кредита е 20.10.2019 година и е
съответен на датата на
последната погасителна вноска, съгласно погасителен план, представляващ неразделна част от договора.
По отношение на вземанията
по договора на кредит не е обявявана предсрочна изискуемост.
Съгласно условия към договора за потребителски
кредит, при забава в плащането на една или повече месечни погасителни вноски, кредитополучателят дължи обещетение за забава в
размер на законната лихва
върху всяка забавена вноска. На длъжника е начислена лихва за забава за периода
от 21.12.2017 година
до
датата на подаване на заявлението в съда, която е в общ размер на 320,96 лева.
На 23.05.2018 година
е
подписано Приложение 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания
от дата 27.07.2017 година, между
"БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД и „Агенция за събиране на вземания”
ЕАД, ЕИК *********, по силата на който вземането, произтичащо от Договор за
потребителски кредит № PLUS- 15269933 от дата 20.09.2017 година е
прехвърлено в полза на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД изцяло с всички
привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви.
Длъжникът е уведомен за извършената продажба на
вземането от името на "БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД с
Уведомително писмо с изх. № УПЦ-П-БНП/ PLUS-15269933 от дата
18.09.2018 година, изпратено с известие
за доставяне от страна на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД в качеството й
на пълномощник на цедента.
Въз
основа на заявлението подадено от заявителя - ищец на 27.05.2020 година е издадена
заповед за изпълнение № 500 от 27.05.2020 година по ЧГД № 1074 по описа на СлРС
за 2020година за следните суми: 1 300,00 лева -
главница за периода от 20.12.2017 година до
20.10.2019 година по Договор за потребителски кредит № PLUS-15269933/20.09.2017 година и
Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 27.07.2017 година, сумата 418,10 лева - договорна
лихва за периода от 20.12.2017 година до
20.10.2019 година, сумата 320,96 лева - обезщетение за забава за
периода от 21.12.2017 година до 06.02.2020 година, сумата 40,78 лева - разноски по делото - заплатена държавна такса за
образуване на делото, както и сумата 50,00 лева
- юрисконсултско възнаграждение за пълномощника на заявителя.
Главницата от 1 300,00 лева се дължи заедно със законната лихва, считано
от 06.02.2020 година до 12.03.2020 година, вкл. и от 15.07.2020 година до
окончателното изплащане. Не се установява сумите за които е издадена заповедта
за изпълнение да са погасени от длъжника.
Заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал.
5 от ГПК.
В срока
по чл. 415 от ГПК заявителят по заповедното производство е предявил исковите си
претенции, предмет на настоящия спор.
Горната
фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена след преценка поотделно
и в съвкупност на всички събрани по делото доказателства, в това число и
експертното заключение, които са допустими, относими и безпротиворечиви.
Установеното
от фактическа страна мотивира следните правни изводи:
Предявените
положителни установителни искови претенции с правно основание чл.124, ал.1 във
връзка с чл. 422, ал.1 от ГПК са допустими, а разгледани по същество –основателни
предвид следните съображения.
От
представените от ищцовата страна писмени доказателства се установява, че ответникът
като страна по подписан на 20.09.2017 година Договор за потребителски кредит № PLUS-15269933 не е изпълнил в
срок поето задължение за заплащане на договорени месечни погасителни вноски,
съобразно погасителен план. Безспорно по делото се установи, че на 20.10.2019 година е настъпил падежа на цялото задължение по кредита,
респ. неизплатената главницата, неизплатената договорна възнаградителна лихва и
уговореното обезщетение за забава на погасителна вноска към посочената дата е
бил изискуем. Установено по безспорен и категоричен начин е, че непогасената
част от задължението на ответника по Договор
за потребителски кредит № PLUS-15269933/20.09.2017 година е както
следва: 1 300,00 лева - главница за периода от 20.12.2017 година до 20.10.2019
година по Договор за потребителски кредит № PLUS-15269933/20.09.2017 година и
Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 27.07.2017 година, сумата 418,10 лева - договорна лихва за
периода от 20.12.2017 година до 20.10.2019 година, сумата 320,96 лева -
обезщетение за забава за периода от 21.12.2017 година до 06.02.2020 година. Предвид изложеното
исковата претенция следва да се уважат в пълния претендиран размери като се
признае за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата 1
300,00 лева - главница за периода от 20.12.2017 година до 20.10.2019 година по
Договор за потребителски кредит № PLUS-15269933/20.09.2017 година и
Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 27.07.2017 година, сумата
418,10 лева - договорна лихва за периода от 20.12.2017 година до 20.10.2019
година, сумата 320,96 лева - обезщетение за забава за периода от 21.12.2017
година до 06.02.2020
година, за които по ЧГД № 1074 по описа
на СлРС за 2020 година е издадена заповед за изпълнение № 500 от 27.05.2020
година по чл. 410 от ГПК, връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК.
Разноските по заповедното производство следва да
се присъдят отделно съобразно т. 12 на ТР по ТД №4/2013г. на ВКС, заедно с
разноските по настоящото дело, като същите възлизат общо на 602,00 лева и
включват държавни такси и юрисконсултски възнаграждения и възнаграждение и изплатено на
особен представител.
Ръководен от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че М.И.К. с
ЕГН: **********, адрес: *** ДЪЛЖИ на
„АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК: ……, със седалище гр. С……………., с представител
по закон изп. директор Д. Б.Б., сумите, за които е издадена заповед по чл. 410
от ГПК за изпълнение на парично
задължение № 500 от 27.05.2020 година по
ЧГД № 1074 по описа на СлРС за 2020година, както следва: сумата 1 300,00 лева (хиляда и триста лева) - представляваща
незаплатена главница за периода от 20.12.2017 година до 20.10.2019 година по Договор за потребителски кредит № PLUS-15269933, сключен на 20.09.2017 година между "БНП Париба Пърсънъл Файненс"
ЕАД и М.И.К. /кредитополучател/,
прехвърлено от страна на " БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД по силата
на Приложение № 1 от 23.05.2018 година към Рамков договор за продажба на прехвърляния и вземания /цесия/
от 27.07.2017 година в полза на
"Агенция за събиране на вземания" ЕАД/, ведно със законната лихва за
забава върху нея, считано от 06.02.2020 година до 12.03.2020 година, вкл. и от
15.07.2020 година до окончателното изплащане до окончателното й изплащане; сумата
418,10 лева (четиристотин и
осемнадесет лева и десет стотинки), представляваща договорна лихва за периода
от 20.12.2017 година до 20.10.2019 година, както й сумата 320,96
лева (триста и двадесет лева и деветдесет и шест стотинки) , представляваща
обезщетение за забава за периода от 21.12.2017 година до 06.02.2020 година.
ОСЪЖДА М.И.К. с ЕГН: **********,
адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на "АГЕНЦИЯ
ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” АД, ЕИК …….., със седалище и адрес на управление гр. С…………,
сумата 602,00
лева /шестстотин и два лева/, представляваща разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен
съд - Сливен в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: