Р Е Ш Е Н И Е № ............
гр. София, ….08.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ІІ-А
въззивен състав, в публично заседание на осми февруари две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
МАРИАНА ГЕОРГИЕВА
МАРИЯ БОГДАНОВА
при секретаря Емилия
Вукадинова, като разгледа докладваното от младши съдия Мария Богданова в. гр. д. № 3325 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 17465, постановено на 01.11.2016 г. по гр. дело № 64458/2014 г.
по описа на Софийски районен съд (СРС), ГО, 24-ти състав, ответникът И.Х.А. е осъден да
заплати на Застрахователно дружество /ЗД/ „Б.И.“ АД, на основание чл. 213, ал.
1 КЗ /отм./, сумата от 253,56 лева, представляваща главница, дължима от
ответника по регресна претенция във връзка със заплатено застрахователно
обезщетение за настъпили вреди на автобус „Сетра СГ221 УЛ“, рег. № *****,
вледствие на застрахователно събитие – пътно-транспортно произшествие /ПТП/, настъпило
на 31.07.2010 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на исковата молба – 24.11.2014 г. – до окончателното ѝ
изплащане.
Ответникът по делото – И.Х.А., представляван от особен представител,
назначен по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК, е обжалвал постановения съдебен акт като
недопустим и неправилен. Въззивникът твърди, че исковата молба по делото била
нередовна поради допуснато противоречие в правните основания, заявени от ищеца,
въз основа на които той претендирал заплащането на процесната сума. Тази
нередовност, според въззивника, обосновавала недопустимост на исковата
претенция. В условията на евентуалност жалбоподателят излага доводи за
неправилност на атакуваното решение. Сочи, че районният съд погрешно приел като
безспорни между страните обстоятелствата относно наличието на предпоставки за
заплащане на обезщетение от ищцовото дружеството в качеството му на
застраховател по имуществена застраховка, както и относно вината на ответника
за настъпването на процесния пътен инцидент. Според въззивника, фактическите
твърдения на ищеца относно тези обстоятелства били своевременно оспорени с
отговора на исковата молба. Твърди се още, че представените с исковата молба
незаверени копия от документи били оспорени от ответника, който поискал
представянето им в оригинал. Това не било сторено от ищцовото дружество, поради
което съответните доказателства следвало да бъдат изключени от доказателствения
материал по делото, но районният съд не приложил разпоредбата на чл. 183, изр.
2 ГПК. Въз основа на изложените аргументи е отправено искане за обезсилване на обжалваното
решение като недопустимо, а в условията на евентуалност – за неговата отмяна
като неправилно и за отхвърляне в цялост на предявения иск.
От въззиваемата страна в производството – ищецът З. „Б.И.“ АД – не е постъпил
отговор в срок на подадената жалба.
Софийски градски
съд, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Производството е
образувано по въззивна жалба, подадена от процесуално легитимирана страна, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт и в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК, поради което същата е процесуално допустима.
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението в неговата цялост, а по допустимостта му – в обжалваната част,
като по останалите въпроси относно правилността на акта е ограничен от
посоченото в иницииралата производството жалба. Съобразно така установените си задължения, този
въззивен състав констатира, че процесното първоинстанционно решение е валидно и
допустимо. По
релевираните във въззивната жалба доводи въззивният съд намира следното:
Неоснователно е
възражението на жалбоподателя за недопустимост на първоинстанционното решение,
предмет на проверка в настоящото въззивно производство. Не е налице нередовност
на предявения иск, както се твърди в подадената жалба, тъй като не са допуснати
сочените от въззивника противоречия в обстоятелствената част на исковата молба.
Противоречие в обстоятелствената част на искова молба, обосноваващо нейната
нередовност, е налице в случаите, когато се съдържа неяснота и/или
несъответствие във фактическите твърдения, заявени от ищеца. Подобни неясноти и
несъответствия липсват в исковата молба по делото. Посочването в същата на
законови разпоредби от КЗ /отм./ не представлява фактическо твърдение, противоречие
в което може да доведе до нередовност на предявения иск. Нещо повече –
цитираните от З. „Б.И.“ АД норми са относими към заявените от дружеството
фактически обстоятелства. Дори и да не бяха, обаче, правната квалификация на
релевираните в исковата молба фактически твърдения, описващи правния спор между
страните по делото, се извършва от съда, съответно – погрешното квалифициране
на тези твърдения от страна на ищеца не води до нередовност на подадената
искова молба. Предвид изложеното, липсват основания за обезсилване на обжалвания
съдебен акт, тъй като той е постановен по редовно предявена искова претенция.
Предмет на
делото е иск с правно основание чл. 213, ал. 1 КЗ /отм./ за заплащане на
регресно обезщетение в размер на 253,56 лева по повод изплатено от ищеца
обезщетение по застраховка „Автокаско“ за вреди, причинени от ПТП, реализирано
на 31.07.2010 г. по вина на ответника, чиято гражданската отговорност не е била
застрахована към датата на произшествието.
Действително,
както твърди въззивникът, първоинстанционният съд неправилно е приел, че липсва
спор между страните по делото относно наличието на
предпоставки за заплащане на обезщетение от ищцовото дружеството в качеството
му на застраховател по имуществена застраховка, както и относно вината на
ответника за настъпването на процесния пътен инцидент. Тези обстоятелства са
своевременно оспорени от ответника чрез неговия особен представител с отговора
на исковата молба. Въпреки това, липсват основания за отмяна на постановеното от
районния съд решение, тъй като от събрания по делото доказателствен материал се
установят по безспорен начин оспорените от ответната страна обстоятелства.
Изрично следва да се посочи, предвид възражението на въззивника в тази връзка,
че всички писмени доказателства, приложени към исковата молба, са надлежно
заверени за вярност с оригинала. Оспорването на същите с отговора на исковата
молба е направено именно на това основание – липса на заверка за вярност с
оригинала, поради което – с оглед наличието на надлежно заверяване, не са
налице основания за изключването на писмените документи по реда на чл. 183,
изр. 2 ГПК от доказателствения материал, събран в хода на производството.
Съобразно чл. 213, ал. 1 КЗ
/отм./, изпълнявайки свое договорно задължение за заплащане на застрахователно
обезщетение, застрахователят встъпва в правата на увредения срещу причинителя
на вредата. За да възникне регресното притезателно право на застрахователя по
имуществено застраховане срещу застрахователя, обезпечил деликтната отговорност
на причинилото вредите физическо лице (делинквент), е необходимо да са
осъществени следните предпоставки: 1/ действително застрахователно
правоотношение между увреденото лице и ищеца-застраховател; 2/ възникнало в
полза на увреденото лице вземане на извъндоговорно (деликтно) основание срещу
причинителя на вредата; 3/ застрахователят по имуществената застраховка да е
изплатил застрахователно обезщетение за причинените на увреденото лице вреди; 4/ към момента
на настъпване на процесното застрахователно събитие деликтната отговорност на
ответника да не е била обезпечена чрез сключване на договор за застраховка
„Гражданска отговорност” – арг. чл. 213, ал. 1, изр. 4, във вр. с § 143 КЗ
/отм./.
Съгласно Застрахователна полица № ********** 745400 от 30.12.2009 г., между
ищеца З. „Б.И.“ АД в качеството му на застраховател и „Бургасбус“ ЕООД в
качеството му на застрахован е сключен договор за застраховка „Автокаско“ и
„Злополука на места в МПС“ на МПС, описани в Приложение № 1 към договора, за
срок от една година с период на покритие от 01.01.2010 г. до 31.12.2010 г.
Видно от Приложение № 1 към договора, увреденото от процесния пътен инцидент
МПС – автобус „Сетра“ с рег. № ***** – е сред МПС-та, застраховани по силата на
описания застрахователен договор. Предвид изложеното, следва да се приеме, че
към датата на настъпване на ПТП е съществувало валидно застрахователно
правоотношение по имуществена застраховка „Автокаско“ със страни ищцовото
дружество и собственика на увреденото от произшествието МПС – „Бургасбус“ ЕООД.
Настъпването на произшествието, довело до увреждане на автобус „Сетра“ с
рег. № *****, и изплащането на застрахователно обезщетение от ищеца за репарирането
на така причинените вреди, както и наличието на пряка причинна връзка между тях
и процесното ПТП, също са установени по категоричен начин в хода на
производството от събраните доказателства – Протокол за ПТП № 1223167 от
31.07.2010 г., административно-наказателна преписка, съставена за
произшествието от ОД на МВР – Бургас, Сектор „Пътна полиция“, показанията на
свидетеля Д.Ж.М., преписка по щета № 100127001457/2010 г., заведена в ищцовото
дружество, и заключението на изслушаната по делото съдебна автотехническа
експертиза. Съгласно констатациите на актосъставителя в съставения за
процесното произшествие протокол за ПТП, по МПС с рег. № ***** – застраховяния
от ищеца автобус – са причинени следните щети: „Охлузване на лява страница до среден мост“. В тази си част протоколът
представлява официален свидетелстващ документ и се ползва с обвързваща съда
материална доказателствена сила, тъй като обективира непосредствено установени
от компетентен държавен орган обстоятелства. Като
механизъм на настъпване на инцидента в протокола е посочено, че управляваният
от ответника лек автомобил при извършване на маневра преминаване в съседна
пътна лента (от средна в крайна дясна) не пропуска движещият се по линията автобус.
Идентични твърдения за механизма на процесния пътен инцидент излага и
свидетелят Д.М., който заявява, че докато се движел с управлявания от него
автобус по дясната лента на пътното платно, водачът, причинил произшествието,
предприел престрояване от лявата в дясната лента на платното, без да изчака
автобусът да завие надясно, поради което настъпил удар в задната част на
автобуса. Съгласно заключението на експертизата по делото, щетите по автобус
„Сетра СГ 221 УЛ“ с рег. № ***** се намират в пряка причинно-следствена връзка
с така настъпилото произшествие, като стойността, необходима за възстановяване
на тези вреди, изчислена по средни пазарни цени към датата на настъпване на
произшествието, възлиза на сумата от 692,06 лева. Видно от представеното
платежно нареждане, З. „Б.И.“ АД е заплатило на „Бургасбус“ ЕООД сумата от
238,56 лева на основание щета № 100127001457 относно МПС „Сетра“ с рег. № *****.
Вината на ответника И.Х.А. за причиняването на процесния пътен инцидент се
установява по безспорен начин както от показанията на разпитания по делото
свидетел и констатациите на изслушаната авто-техническа експертиза, така и от
съставените срещу И.А. Акт за устаняваване на административно нарушение № 8158
от 31.07.2010 г. и Наказателно постановление № 8158/10 от 12.08.2010 г., влязло
в сила на 07.12.2010 г.
При така установените факти по делото, въззивният съд намира, че са
доказани при условията на пълно и главно доказване всички изискуеми
предпоставки за уважаване в цялост на предявения регресен иск с правно
основание чл. 213, ал. 1 КЗ /отм./. Горното налага подадената въззивна жалба да
бъде отхвърлена, а обжалваното първоинстанционно решение да бъде потвърдено
като правилно и законосъобразно.
По разноските:
Предвид изхода
на спора по делото, право на разноски има въззиваемото дружество, но искане за
присъжданетго на такива не е направено от страна на въззиваемия. Въззивникът,
обаче, следва да бъде осъден да заплати по сметка на СГС разноски за държавна
такса в размер на 25,00 лева и за заплатено от бюджета на съда възнаграждение
за особен представител в размер на 300,00 лева.
Така
постановеното въззивно решение е окончателно и не подлежи на касационно обжалване,
на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
Предвид
изложените съображения, Софийски градски съд, ІІ-А въззивен състав,
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 17465,
постановено на 01.11.2016 г. по гр. дело № 64458/2014 г. по описа на Софийски
районен съд, ГО, 24-ти състав, с което ответникът
И.Х.А. е осъден да заплати на
Застрахователно дружество „Б.И.“ АД, на основание чл. 213, ал. 1 КЗ /отм./, сумата от 253,56 лева, представляваща
главница, дължима от ответника по регресна претенция във връзка със заплатено
застрахователно обезщетение за настъпили вреди на автобус „Сетра СГ221 УЛ“,
рег. № *****, вледствие на застрахователно събитие – пътно-транспортно произшествие, настъпило на
31.07.2010 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на исковата молба – 24.11.2014 г. – до окончателното ѝ
изплащане.
ОСЪЖДА И.Х.А., ЕГН: **********, с
адрес ***, да заплати по сметка на Софийски градски съд сумата от 325,00 лева (триста двадесет
и пет лева), представляваща дължима за въззивното производство държавна такса и
заплатено от бюджета на съда възнаграждение за особен представител на
въззивника.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.