№
_________
гр.
В. _____________2019 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен
съд – В., VІІІ-ми състав, в публичното заседание на двадесет и трети
април две хиляди и деветнадесета година в състав:
Административен
съдия: ИСКРЕНА ДИМИТРОВА
при секретаря Добринка Долчинкова, като разгледа докладваното от
съдията Искрена Димитрова адм. дело № 936
на Административен съд – В. по описа
за 2019 година, за да се произнесе,
взе предвид:
Производството
е по реда на чл.186, ал.4 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС),
във връзка с чл.145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на
„П.-62“ ЕООД, ЕИК ххххххххх, със седалище и адрес на управление гр.В., ж.к. Т.
№ 22, бл.11, вх.В, ап.28, представлявано от управителя А. А. Ц, против Заповед
№ 101-ФК/19.03.2019г. на началника на отдел „Оперативни дейности“ В. в Главна
дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с която на основание чл.186, ал.1,
т.1, буква „а“ и чл.187, ал.1 от ЗДДС спрямо дружеството е наложена
принудителна административна мярка /ПАМ/
– запечатване на търговски обект: център за красота „П.“, находящ се в гр.В.,
ул.П. № 30, стопанисван от „П.-62“ ООД, и забрана за достъп до него за срок
от 10 /десет/ дни.
Жалбоподателят твърди, че
обжалваната заповед е незаконосъобразна, необоснована, немотивирана,
постановена при противоречие на административнопроизводствените правила и
неправилно приложение на материалния закон. Оспорва констатациите в протокола
за извършена проверка /ПИП/ № 0280725/18.03.2019г. и твърди, че органите по
приходите не са изяснили обстоятелствата около контролната покупка. Твърди, че
не е осъществен нито един от съставите на чл.186 от ЗДДС, които да водят до
налагане на ПАМ. В тази връзка се позовава на липсата на посочване на
констатирана разлика между фактическата наличност на парите в касата и
разчетената по фискално устройство. Твърди и че в заповедта липсват конкретни
мотиви досежно срока на запечатване. Не е отчетено, че оспореното нарушение е
първо, че стойността на покупката е 8,00лв., не са констатирани други нарушения
в обекта и липсват данни за неплатени публични задължения или наложени санкции
за нарушения на данъчното и осигурителното законодателство. Твърди, че ПАМ е
наложена в нарушение на принципа на съразмерност по чл.6 от АПК, че не отговаря
на целите по чл.22 от ЗАНН, както и че е лишен от възможността по чл.187, ал.4
от ЗДДС. Твърди и че са налице смекчаващи вината обстоятелства, които не са
съобразени от административния орган и поради това ПАМ е необоснована. В
допълнение към жалбата, в молба с вх.№ 6675/19.04.2019г. сочи, че не е
съобразено обстоятелството, че според КЛЕН за деня, малко преди 14,17 часа е
отчетена продажба на стойност 25,00лв., от които 8,00лв. за подстригване и
17,00лв. за педикюр.
В съдебно заседание
жалбоподателят се представлява от адв.В.Д., който поддържа жалбата. Иска отмяна
на обжалваната заповед като неправилна и незаконосъобразна. Претендира
присъждане на разноски, съгласно представен списък по чл.80 от ГПК.
Ответната страна –
началникът на отдел „Оперативни дейности“ В. в ГД „ФК“ при ЦУ на НАП, чрез юрк.Р.
Г., оспорва жалбата и моли същата да се отхвърли като неоснователна по
съображения, изложени в представени по делото писмени бележки
с вх.№ 6769/22.04.2019г. Счита, че описаното нарушение се установява по
несъмнен и категоричен начин от приложените по преписката писмени доказателства
–
ПИП № 0280725/18.03.2019г., дневен финансов отчет № 003782/18.03.2019г. и КЛЕН
от въведеното в експлоатация в обекта фискално устройство, от които е видно, че
липсва отразена във ФУ продажба на стойност 8,00лв. Регистрираният общ оборот
за деня е в размер на 50,00лв., в който не е отразена стойността на услугата,
предмет на контролната покупка. По тези съображения счита, че нарушението по
чл.25 от Наредба № Н-18/2006г. е установено по безспорен начин. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, при преценка на
събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна
следното:
На 18.03.2019г. в 14,25
часа, органи по приходите в отдел „Оперативни дейности“ при ГД „Фискален
контрол“ при ЦУ на НАП, извършили проверка на търговски обект – център за
красота „П.“, находящ се в гр.В., ул.П. № 30, стопанисван от „П.-62“ ЕООД. При
проверката било констатирано, че обектът предлага фризьорски услуги и маникюр,
с обособени по три места за всяка от услугите и обща площ 86,16кв.м. Преди
легитимация на проверяващите била извършена контролна покупка на услуга –
дамско подстригване, извършено от фризьора С. А.. Услугата била на стойност
8,00лв., заплатена в 14,17 часа изцяло в брой от инспектор С. С.. Плащането
било извършено с банкнота от 10,00лв., върнато ресто от 2,00лв. За плащането в
брой не била издадена фискална касова бележка от въведеното и работещо в обекта
фискално устройство модел Tremol ZS-KL с рег.№ в НАП 3896624/20.08.2018г., ИН на
ФУ ZK083265 и ИН на ФП 50147765. От същото били изведени дневен отчет и КЛЕН, в
които покупката на стойност 8,00лв. не била отразена. За резултатите от
проверката бил съставен Протокол № 0280725/18.03.2019г. Видно от т.2 на същия,
не е извършвана проверка на касовата наличност и не е извършвана съпоставка
между фактическата и разчетената по ФУ наличност.
При така установените в хода на
проверката факти е прието, че „П.-62“ ЕООД е
извършило нарушение на чл.25, ал.1, т.1, вр.чл.3 от Наредба № Н-18 от
13.12.2006г. на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти
чрез фискални устройства на МФ, във връзка с чл.118, ал.1 от ЗДДС, поради което
на основание чл.186, ал.1, т.1, буква „а“ от ЗДДС и чл.187 от ЗДДС със Заповед
№ 101-ФК/19.03.2019г. началникът на отдел „Оперативни дейности“ В. в ГД
„Фискален контрол“ при ЦУ на НАП наложил ПАМ „запечатване на търговски обект“
на център за красота „П.“, находящ се в гр.В., ул.П. № 30, стопанисван от „П.-62“
ЕООД и забрана за достъп до него за срок от 10 дни.
В заповедта са изложени
мотиви, че при определяне на продължителността на мярката са взети предвид
тежестта на извършеното нарушение и последиците от същото, местоположението на
обекта, а също и да се осигури защитата на обществените интереси и се
предотврати възможността за извършване на нови нарушения. Посочено е също, че е
спазен принципа на съразмерност, като срокът на ПАМ е съобразен с целената
превенция, преустановяване незаконосъобразните практики в обекта, както и
необходимото време за създаване на нормална организация за отчитане на
дейността от търговеца.
За така установеното нарушение
впоследствие е съставен АУАН
№ F478943/25.03.2019г. Въз основа на
АУАН е издадено НП № 426445-F478943/05.04.2019г.,
с което на основание чл.185, ал.1 от ЗДДС на дружеството е наложена имуществена
санкция в размер на 500,00лв. Имуществената санкция е заплатена от „П. – 62“
ЕООД на 15.04.2019г. видно от вносна бележка на л.28 от делото.
В проведеното съдебно заседание на
23 април 2019г. като свидетел е разпитана Г. А. С. – фризьор и управител на
салона на ул.П.. От показанията ѝ се установява, че по време на
проверката, извършена през м.март, тя е била човекът, който е комуникирал с
проверяващите. По време на проверката С. А. извършвала подстригване на клиент,
като в същото време, на друг клиент, се извършвала процедура педикюр от друга
колежка. Двете процедури приключили почти по едно и също време. За двете услуги
бил издаден един касов бон. Касовият бон бил издаден от св.С..
Предвид установеното от
фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена от
надлежна страна – адресата на процесната ПАМ, в законоустановения 14-дневен
срок /видно от приложената по преписката разписка, Заповед № 101-ФК/19.03.2019г. е
връчена на жалбоподателя на 25.03.2019г., а жалбата до съда е подадена на
04.04.2019г./ и е ДОПУСТИМА.
Видно от Заповед №
ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2018г. на изпълнителния директор на НАП, на основание чл.10,
ал.1, т.1 от Закона за Националната агенция за приходите и чл.186, ал.3 и ал.4 от ЗДДС, началниците на отдели „Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален
контрол“ в ЦУ на НАП, са оправомощени да издават заповеди за налагане на
принудителни административни мерки „запечатване на обект“ по чл.186 от ЗДДС,
поради което обжалваната заповед е издадена от компетентен орган и не страда от
пороци, влечащи нейната нищожност.
В хода на
административното производство не са допуснати съществени процесуални
нарушения. Всички действия на органите по приходите по извършване на проверката
и установяване на нарушението са документирани по надлежния ред – с ПИП
№ 0280725/18.03.2019г., съставен в присъствието на служители на дружеството – С.
Х. А. и Г. А. С., двете заемащи длъжността „фризьор“ /вж. справка за лицата,
работещи на трудов договор на л.18/, в протокола са посочени проверените
документи, както и събраните при проверката доказателства.
Неоснователно
жалбоподателят се позовава на разпоредбата на чл.187, ал.4 от ЗДДС и на
извършеното плащане на наложената с наказателното постановление имуществена
санкция.
Разпоредбата на чл.187,
ал.4 от ЗДДС предвижда прекратяване на мярката от органа, който я е наложил,
при заплащане на наложената глоба или имуществена санкция. От тази норма
следва, че издаването на наказателно постановление за налагане на имуществена
санкция е релевантно за действието на наложената принудителна мярка, като
заплащането на наложената имуществена санкция представлява правопрекратяващ
юридически факт, настъпил след налагането ѝ. Следователно издаването на
наказателното постановление и заплащането на наложената имуществена санкция, не
са част от материалноправните предпоставки за прилагане на мярката по чл.186,
ал.1 от ЗДДС,
според която разпоредба ПАМ се прилага независимо от наложени глоби и
имуществени санкции. /вж. в този смисъл
Решение на ВАС № 8186/18.06.2018г. по адм.д. № 13923/2017г./.
Разгледана по същество
жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
Не се спори, че
процесната заповед за налагане на ПАМ е издадена въз основа на ПИП №
0280725/18.03.2019г. за извършена проверка на същата дата, на обект – център за
красота „П.“, находящ се в гр.В., ул.П. № 30, стопанисван от „П.-62“ ЕООД. ПАМ
е наложена за нарушение на чл.25, ал.1, вр.чл.3 от Наредба № Н-18/2006г., т.к.
при извършване на контролна покупка на услуга – дамско подстригване на стойност
8,00лв., не е издадена касова бележка от въведеното в експлоатация в обекта
фискално устройство. Така дадената правна квалификация на нарушението,
съответства на посочената в съставения АУАН № F478943/25.03.2019г. и издаденото въз
основа на него НП № 426445-F478943/05.04.2019г.
Спорни между страните са
въпросите относно извършване на твърдяното нарушение, неговото доказване и
наличието на основания за налагане на ПАМ.
Съгласно чл.118, ал.1 от ЗДДС, всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон
лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него продажби в търговски
обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален
бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система
за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е
поискан друг данъчен документ.
Съгласно чл.3, ал.1 от
Наредба № Н-18 от 13.12.2006г., всяко лице е длъжно да регистрира и отчита
извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект
чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД,
освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна
сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен
чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона
за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски
оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона
за пощенските услуги.
Съгласно чл.25, ал.1,
т.1 от Наредба № Н-18/2006г., независимо от документирането с първичен
счетоводен документ задължително се издава фискална касова бележка от ФУ или
касова бележка от ИАСУТД за всяка продажба на лицата по чл.3, ал.1 – за всяко
плащане с изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез внасяне на
пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез
наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл.3,
ал. 1.
За нарушения на
посочените разпоредби чл.185, ал.1 от ЗДДС предвижда налагането на глоба или
имуществена санкция. Отделно от налагането на глобата или имуществената
санкция, разпоредбата на чл.186, ал.1 от ЗДДС предвижда и налагането на
принудителна административна мярка – „запечатване на обект за срок до 30 дни“,
като в конкретния случай е установена хипотезата на чл.186, ал.1, т.1, буква
„а“ от ЗДДС – не е спазен редът или начинът за издаване на съответен документ
за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба.
Принудителната
административна мярка е израз на административната държавна принуда, поради
което за всеки конкретен случай трябва да е определена в такъв вид и обем, че
да не ограничава правата на субектите в степен, надхвърляща тази, произтичаща
от преследваната от закона цел. Преценката за съответствие на ПАМ с целта на
закона следва да се извършва в съответствие с характера ѝ във всяка една
от хипотезите на чл.186, ал.1 от ЗДДС. По отношение хипотезата в чл.186, ал.1,
буква „а“ от ЗДДС, мярката запечатване на търговски обект има превантивно
действие, а именно да се предотврати извършването на друго противоправно
поведение от страна на нарушителя.
В тежест на
административният орган е да обоснове с конкретни обективни данни както факта
на извършено нарушение и вероятността нарушителят да извърши друго, така и
необходимостта от налагането на ПАМ за определения в заповедта в срок.
В конкретния случай
извършването на нарушението, за което е приложена обжалваната ПАМ не е
установено по безспорен начин.
Неиздаването на фискална
бележка за твърдяната от органите по приходите контролна покупка на услуга на
стойност 8,00лв. е констатирано с протокола за извършена проверка. Протоколът
за проверка по чл.50, ал.1 от ДОПК е официален удостоверителен документ и
съдържанието му, досежно констатациите при проверката, се ползва с материална
доказателствена сила. В случая обаче съставеният протокол не установява по
категоричен начин извършването на нарушението по чл.3, ал.1, вр.чл.25, ал.1,
т.1 от Наредба № Н-18/2006г.
От показанията на
разпитаната по делото св.Г. С. – на длъжност „фризьор“ в „П.-62“ ЕООД, се
установява, че по време на проверката в салона са извършвани услуги по
„подстригване“ – на стойност 8лв. и „педикюр“ – на стойност 17лв., приключили
почти едновременно, като за двете е издала един бон за двете. Според изведения
финансов отчет и КЛЕН, последното регистрирано плащане преди започване на
проверката, е в 14,15 часа за услуга „маникюр“ на стойност 25лв. Видно от ПИП №
0280725/18.03.2019г. органите по приходите не са извършили проверка на касовата
наличност, съответно не са извършили съпоставка между касовата наличност и
разчетените по ФУ обороти, а при твърдяното нарушение на чл.25, ал.1 от
Наредбата, би следвало в касата на търговския обект да има положителна разлика
най-малко равна на стойността на твърдяната контролна покупка – в случая
8,00лв. /вж. в този смисъл Решение на ВАС
№ 12985/25.10.2018г. по адм.д. № 6372/2018г./.
При липсата констатирана
положителна разлика в касата на търговския обект и в контекста на показанията
на св.С., съдът приема, че административният орган не е обосновал извършено
нарушение по чл.25, ал.1, вр.чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18/2006г., съответно, не
е обосновано основанието за налагане на ПАМ, поради което заповедта се явява
незаконосъобразна и следва да се отмени.
Предвид изхода на спора на
основание чл.143, ал.1 от АПК в полза на жалбоподателя следва да се присъдят
сторените в производството разноски, които съгласно представен списък по чл.80
от ГПК са общо в размер на 550,00лв. (петстотин и петдесет лева), от които
50,00лв. за държавна такса и 500,00лв. адвокатско възнаграждение съгласно договор
за правна защита и съдействие серия Б № **********/25.03.2019г.
Водим от горното,
Варненският административен съд, VІІІ-ми състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Заповед № 101-ФК/19.03.2019г. на
началника на отдел „Оперативни дейности“ В. в Главна дирекция „Фискален
контрол“ при ЦУ на НАП, с която на основание чл.186, ал.1, т.1, буква „а“ и
чл.187, ал.1 от ЗДДС спрямо „П.-62“ ЕООД, ЕИК ххххххххх, със седалище и адрес
на управление гр.В., ж.к. Т. № 22, бл.11, вх.В, ап.28, представлявано от
управителя А. А. Ц, е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ – запечатване на търговски
обект: център за красота „П.“, находящ се в гр.В., ул.П. № 30, стопанисван
от „П.-62“ ООД и забрана за достъп до него за срок от 10 /десет/ дни.
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да заплати
на „П.-62“
ЕООД, ЕИК ххххххххх, със седалище и адрес на управление гр.В., ж.к. Т. № 22,
бл.11, вх.В, ап.28, представлявано от управителя А. А. Ц разноски за
производството в размер на 550,00лв. (петстотин и петдесет лева).
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на РБ в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Административен
съдия: