Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е 

 

  № ……, 08.12.2020 г., гр. Белоградчик

 

                                   В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

       БЕЛОГРАДЧИШКИ РАЙОНЕН СЪД, 3-ти състав, на двадесет и шести ноември две хиляди и двадесета година, в публично заседание в следния състав:

                                        Районен съдия:  БОЖИДАРКА  ЙОСИФОВА

 

Секретар МАРГАРИТА НИКОЛОВА,

като разгледа докладваното от съдия Йосифова, АН дело № 42 по описа за 2020 година.

 

Производството е  по  реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

 

          Образувано е по жалба на И.Т.К. ***, против Наказателно постановление № 1017/ 23.01.2020 г. на Директора на РДГ – Берковица, с което на осн. чл. 257, ал.1, т. 1 ЗГ, му е наложена „Глоба” в размер на 300 лв., за нарушение на чл. 108, ал. 3 ЗГ.

В жалбата се моли Наказателното постановление да бъде отменено, предвид на изложените в същата съображения.

В съдебно заседание, жалбоподателят е представляван от адв. Г.Г. ***. В хода на съдебните прения, процесуалния представител на жалбоподателя пледира съда да отмени обжалваното Наказателно постановление, като сочи, че са допуснати съществени процесуални нарушения – не е посочен коректно периода на извършване на нарушението, неправилно е определена нарушената законова разпоредба, както и че нарушението е недоказано от обективна и субективна страна.

          Въззиваемата страна, не изпращат представител в съдебно заседание, но подробни аргументи са изложени в представените по делото Писмени бележки, в които се моли, съда да потвърди издаденото Наказателно постановление като правилно и законосъобразно.  

          По делото е допуснат и разпитан свидетеля на въззиваемата страна – Д.М.В. – актосъставител.

          Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира, че подадената жалба е процесуално допустима. Същата е подадена от активно легитимирано лице – наказаното ФЛ, в законния срок и пред компетентния съд.

Разгледана по същество същата е неоснователна.

          Съображенията на съда са следните :

От разпита на свидетеля на въззиваемата страна Д.В. – на  длъжност „горски инспектор” към РДГ Берковица, се установи, че на 19.11.2019 г. контролни органи от РДГ – Берковица извършили комплексна проверка на терен и по документи на действащи сечища, неосвидетелствани до момента. При проверка на сечище в землището на с. С., общ. Ч., обл. В., в имот с кадастрален № 223005, отдел 170, подотдел Д, горските служители констатирали сеч на немаркирани дървета, като за имота е имало издадено позволително за сеч, но дървесината не била маркирана и с изведената сеч била нарушена целостта на насажденията. Констатирано било извършването на силно разтроена сеч, като при сечта били отворени големи площи от изсечена дървесина, която не била маркирана. Отсечената немаркирана дървесина била измерена и установено, че е 26 плътни куб.м., или 60 пространствени куб.м. Лицето, на което е било издадено позволителното за сеч, бил жалб. И.К. – лицензиран лесовъд.

За това, че не е упражнил контрол и е допуснал сеч на не маркирани дървета в сечището, св. Д.М.В., съставил на жалб. И.К., АУАН № 1017/ 22.11.2019 г. за нарушение на чл. 108, ал. 3 ЗГ.

Въз основа на съставения АУАН, е издадено Наказателно постановление № 1017/ 23.01.2020 г. на Директора на РДГ – Берковица.

                От правна страна, съдът намира следното :

          Съдът, като прецени събраните по делото доказателства – писмени и гласни такива намира, че се събраха безспорни доказателства, че жалбоподателя е осъществил състава на административното нарушение, за което е наказан.

Съдът изцяло кредитира показанията на св. Д.В. – свидетеля присъствал при установяване на нарушението и съставил Констативния протокол, в който е обективирано констатираното адм. нарушение. Св. В. сподели личните си възприятия, че при извършване на проверката била констатирана сеч на немаркирана дървесина на големи площи в сечището в землището на с. С., общ. Ч., обл. В., в имот с кадастрален № 223005, отдел 170, подотдел Д.

Видно от приложеното по административнонаказателната преписка Позволително за сеч № 0521401 от 15.09.2019 г., същото е издадено на името на жалбоподателя И.Т.К., в качеството му на лицензиран лесовъд. Следователно, той е лицето, което е следвало да упражни контрол и да не допуска сеч на немаркирана дървесина от процесния имот, каквото задължение му е вменено с разпоредбата на чл. 108, ал. 3 ЗГ.

Съгласно чл. 108, ал. 3 ЗГ, лицето на което е издадено позволителното за сеч, упражнява контрол и взема мерки за предотвратяване и спиране на незаконни действия по извършването на добива на дървесина, както и за транспортирането на остатъците от сечта, по ред, определен с наредбата по чл. 148, ал. 11, до освидетелстване на сечището.

При това положение, съдът намира, че жалбоподателя К., в това му качество не е упражнил нужния контрол и е допуснал да бъде извършена незаконна сеч на дървесина от имота, за който е отговарял. Следователно, жалбоподателя е субект на административното нарушение, установено от контролните органи.

При извършена от страна на съда проверка на Протокол за освидетелстване на сечище № 0527328 от 13.01.2020 г., публикуван в Електронната система на ИАГ, която е публично достъпна, също се установи, че освидетелстването на процесното сечище е приключило с констатация – сеч на немаркирани дървета – т. 2 от Протокола, в какъвто смисъл са свидетелските показания на актосъставителя и писмените доказателства, събрани в хода на делото.

Предвид на това, съдът намира, че по делото са събрани безпорни доказателства, че жалб. К., от обективна и субективна страна е осъществил състава на административното нарушение, за което е наказан. Наказателното постановление е издадено при изяснена фактическа обстановка и при наличието на безспорни доказателства за извършеното административно нарушение от жалбоподателя.

          Съдът, при извършване на цялостния служебен контрол за законосъобразност на административнонаказателното производство, намира, че в хода на същото не са допуснати съществени процесуални нарушения. Конкретизирани са времето, мястото и начина на извършване на нарушението, подробно са описани обстоятелствата при което същото е извършено. Нарушението е описано в достатъчно конкретна степен, за да е наясно нарушителя в какво нарушение е обвинен, че е извършил.

          Досежно възраженията на процесуалния представител на жалбоподателя – че неправилно е определен периода на извършване на нарушението, съдът не го споделя. Наведени са доводи, че неясно е, защо актосъставителя и наказващия орган са определили за начало на периода на нарушението, датата 18.09.2019 г., а не 15.09.2019 г., на която дата е издадено Позволително за сеч.

Действително, Позволителното за сеч № 0521401, е издадено на 15.09.2019 г., но видно от същото – срока за провеждане на сечта и извозване на материлите от сечището е от 18.09.2019 г. до 30.11.2019 г. Следователно, правилно за начална дата на периода на извършване на нарушението е определена датата 18.09.2019 г., от която реално е могло да се извърши сеч и да се транспортира дървесината.

          Поради това, съдът намира, че по никакъв начин не е допуснато нарушение на процесуалните правила, още по – малко съществено такова при определяне на периода на извършване на административното нарушение, респективно – не е нарушено правото на защита на наказаното лице.

          Съдът не се солидаризира и с твърдението на защитата, че неправилно е определена административнонаказателната разпоредба на чл. 108, ал. 3 ЗГ. Посочената за нарушена законова разпоредба изцяло съответства на вмененото на жалбоподателя нарушение и правната квалификация на нарушението е правилно определена.

          Съдът намира, че правилно е определена и административнонаказателната разпоредба, по силата на която на жалб. К. е наложено адм. наказание – чл. 257, ал.1, т. 1 ЗГ, тъй същия не е изпълнил свои контролни правомощия, възложени му по този закон в качеството му на длъжностно лице.

Правилно е определен вида на наказанието – „Глоба”, предвидено за физически лица, какъвто е жалбоподателя. Законосъобразен е и размера на наказанието. Наложеното такова е в установения законов минимум – 300 лв. Така наложеното наказание е правилно определено и по размер, при съблюдаване на изискванията на чл. 27 ЗАНН.

          Предвид горните мотиви, съдът намира, че обжалваното Наказателно  постановление е правилно и законосъобразно, поради което и следва да бъде потвърдено.

Разноски по реда на чл. 63, ал. 5 ЗАНН не са претендирани, поради което и съдът не присъжда такива. 

          Водим от горното, съдът

                               

           Р   Е   Ш   И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 1017/ 23.01.20120 г. на Директора на РДГ – Берковица, с което на И.Т.К., с адрес ***, ЕГН **********, на осн. чл. 257, ал.1, т. 1 от ЗГ, му е наложено наказание „Глоба” в размер на 300.00 (триста) лв. – за нарушение на чл. 108, ал. 3 от Закона за горите.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен Съд – В., в 14-дневен срок от съобщението, че е обявено на страните.

  

 

                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ :