Определение по дело №1007/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Срещу Решение № 181/30.04.2013г., постановено по гр.д. №71/2013г. по описа на РС П., е депозирана пред Окръжен съд Благоевград, въззивна жалба от “Б. Д.” Е. С., със седалище и адрес на управление: град С., СО, Район “О.”, ул. “М.” № 19, ЕИК ..., представлявано от Главния изпълнителен Директор - В. М. С., с ЕГН – * и Изпълнителният директор – М. С. В., чрез Ю. Т. Т. П., на адрес: “Б. Д.” Е., клон град П., У.Ц. Б.”, № 20.

Във въззивната жалба се релевират доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение на първоинстанционния съд. Оспорват се изводите на съда, че към датата на подаването на заявление по реда на чл. 410 от ГПК, не е била настъпила предсрочна изискуемост на вземането на кредитора за остатъка от кредита, като се възразява че съгласно чл. 19.2 от Общите условия за предоставяне на кредити за текущо потребление, изрично е предвидено при допусната забава в плащанията от длъжника на главница и/или лихви за забава над 90 дни, предсрочната дължимост на целия остатък от кредита, да става изискуема автоматично и безусловно и кредита да се отнася в просрочие, без да е необходимо уведомяването на длъжника. С въззивната жалба са наведени оплаквания, че първоинстанционния съд неправилно е приел за основателни възраженията на ответната страна, че не са разграничени дължимите от всеки от наследниците на кредитополучателя суми, след като в чл. 22 от Общите условия за предоставяне на кредити за текущо потребление на “Б. Д.” Е., изрично е регламентирано, че вземането на кредитора по отношение на кредитополучателите, респективно техните наследници, е неделимо и по смисъла на чл. 128 от ЗЗД. В този случай всеки от наследниците отговаря за целия дълг, а не за частта от дълга съобразно наследствения си дял. С жалбата се иска от въззивния съд, да отмени първоинстанционното решение като неправилно и незаконосъобразно и да постанови друго, с което да отхвърли предявения иск като неоснователен.

С въззивната жалба не е направено доказателствено искане или искане за събиране на нови доказателства във връзка с направените оплаквания и възражения.

В предвидения по чл. 263 ал.1 ГПК двуседмичен срок, по делото е постъпил писмен отговор от адв. Г. К., пълномощник на въззиваемата – Х. В. К., с който се оспорва основателността на депозираната въззивна жалба, тъй като не са налице посочените пороци на обжалваното първоинстанционно решение. Излагат се съображения, че първоинстанционния съд правилно и законосъобразно, въз основа на събраните доказателства е счел, че към момента на депозирането на заявление по реда на чл. 410 от ГПК, не е била настъпила предсрочната изискуемост на вземането по кредита, тъй като по делото липсват доказателства, че въззиваемата в качеството и на наследник на починалия длъжник, е уведомена от кредитора за настъпилата предсрочна изискуемост на вземането на кредитора за неизпълнената част, както и липсват доказателства наследницата да е поканена от кредитора при условията на чл. 84 от ЗЗД, поради което същата не е била и в забава да изпълни. Акцентира се, предсрочната изискуемост за вземането по остатъка от кредита не настъпва автоматично, а след като кредитора се ползва от правото да преобразува кредита в предсрочно и изцяло изискуем и той изпрати съобщение до длъжника за това, в каквато насока е и съдебната практика. С писмения отговор се иска от съда да остави въззивна жалба без уважение, като се потвърди обжалваното първоинстанционно решение като правилно и законосъобразно.

Съдът при проверката си в закрито заседание по реда на чл.267 във вр. с чл. 262 ГПК намира подадената въззивна жалба за допустима като подадена в срока за обжалване, от легитимирана страна с правен интерес срещу валиден съдебен акт, подлежащ на въззивно обжалване и последващ съдебен контрол. Същата е редовна и отговаря на изискванията на закона за форма и съдържание. Писменият отговор на другата страна е своевременно представен, като същият отговаря на изискванията на закона за съдържание и реквизити и е депозиран пред съда от надлежната страна.

С въззивната жалба са направени оплаквания досежно правните изводи на РС П. и във връзка с правилното приложение на материалния и процесуалния закон- относно обосноваността на първоинстанционното решение от събраните по делото доказателства, относно неговата правилност, като същите са по съществото на делото и съда ще се произнесе по тях с въззивното си решение.

С оглед горното и липсата на доказателствени искания съдът насрочва открито съдебно заседание по делото.

Водим от горното и на основание чл. 267 ГПК във връзка с чл. 262 от ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА открито съдебно заседание по делото за 19.09.2013г. от 09.00 часа, за която дата да се призоват страните.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: