Присъда по дело №16641/2021 на Софийски районен съд

Производството е по реда на глава XX НПК
Образувано е по внесен от СРП срещу Й. Б. СТ. обвинителен акт, с твърдения за извършено
престъпление по чл. 183, ал. 1 НК, а именно: че в периода от м.януари 2021 г. до м.септември 2021
г. включително, в гр. София, след като е бил осъден с протоколно определение от 23.01.2020г. по
гр. дело № 52840/2019г. по описа на СРС, III ГО, 84-и състав, влязло в сила на 31.01.2020г., да
издържа свой низходящ – дъщеря си ЦВ. Й. СТ., родена на 23.04.2013 г., чрез нейната майка и
законен представител Кр. Т. К., съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на повече от
две месечни вноски, а именно – 9 (девет) месечни вноски, всяка от които по 155,00(сто петдесет и
пет) лева, общо в размер на 1395,00 (хиляда триста деветдесет и пет) лева.
В съдебно заседание представител на СРП поддържа повдигнатото обвинение. Намира
деянието за съставомерно от обективна и субективна страна, а обвинението – за доказано по
несъмнен начин. Предлага подсъдимият да бъде признат за виновен, като не му се налага
наказание, предвид внесените впоследствие суми.
Частният обвинител пледира за постановяване на осъдителен съдебен акт и за налагане на
съответно наказание.
Защитата поддържа доводите на представителя на СРП. Пледира за освобождаване от
наказание.
Подс. С. поддържа казаното от защитника си. В последната си дума, моли да не му бъде
налагано наказание.

Съдът, като съобрази изложените от страните доводи и възражения и след
извършване на дължимата служебна проверка, намира за установено от фактическа страна
следното:
Подс. Й. Б. СТ. е роден на ***, ЕГН **********.
Св. *** К. и подс. Й. Б. СТ. живели във фактическо съжителство. На 23.04.2013 г. се родила
тяхната дъщеря – ЦВ. Й. СТ., ЕГН **********.
Поради влошаване на отношенията между двамата родители, било постановено протоколно
определение от 23.01.2020г. по гр. д. № 52840/2019 г. по описа на СРС, III ГО, 84-и състав, влязло
в сила на 31.01.2020г., съгласно което родителските права, по отношение на малолетното дете,
били предоставени на майката, при която детето трябвало да живее, а бащата – подс. С., бил осъден
да заплаща издръжка на малолетната си дъщеря, в размер на сумата от 155,00 лева, платима чрез
нейната майка и законен представител - Кр. Т. К..
След постановяване на съдебния акт и въпреки че знаел за него, както и адреса на детето и
неговия законен представител в гр. София, където следвало да изпълни задължението си,
подсъдимият не изпълнил задължението си за издръжка на дъщеря си - малолетната ЦВ. Й. СТ., за
периода от м.януари 2021 г. до м.септември 2021 г. включително. Задължението било в размер на
повече от две месечни вноски, а именно – 1 (една) частична вноска, в размер на 5 (пет) лева и 8
(осем) пълни месечни вноски, всяка от които по 155,00 (сто петдесет и пет) лева, общо в размер на
1 245 (хиляда двеста четиридесет и пет) лева.
Впоследствие, в резултат на извършени плащания, преди постановяване на присъдата на
първоинстанционния съд, подс. С. изплатил дължимите се суми.

Горната фактическа обстановка се установява, след проведен анализ на събраните по
делото доказателства и доказателствени средства за тяхното установяване: показанията на св.
К.К. (л. 37-гръб и прочетени от л. 46 ДП); жалба (л. 12 ДП); съдебен протокол за спогодба (л. 14
ДП); удостоверение за раждане (л. 15 ДП); изпълнителен лист (л. 18 ДП); справки от НАП (л. 41
ДП; л. 93 ДП), от ОПП-СДВР (л. 45 ДП), АВп (л. 91 ДП) и НОИ (л. 95 ДП); разписки (л. 20-23 ДП;
л. 26-34 ДП; л. 48-49 ДП; л. 51-60 ДП; л. 64-75 ДП; л. 46; л. 50-51); заключения на СОЕ (л. 99 ДП;
л.41); справки за съдимост (л. 12) и висящи наказателни производства (л. 106 ДП).
Действително, налице е необходимост всеки съдебен акт да бъде мотивиран. Не може,
1

обаче, да бъде пренебрегната разпоредбата на чл. 305, ал. 3 НПК, която позволява при една
еднопосочна и вътрешнонепротиворечива доказателствена съвкупност, съдът само да маркира
доказателствата, на които основава своите фактически и правни изводи.
По делото са налице писмени доказателства за наличието на възложено упражняване на
родителски права върху родено общо дете, както и за наличие на задължение за плащане на
издръжка. Водеща роля за тези изводи има приложеното по делото като писмено доказателство -
протоколно определение от 23.01.2020г. по гр.дело № 52840/2019г. по описа на СРС, III ГО, 84-и
състав.
Св. К. дава подробни показания за отсъствие на плащания за цитирания период, което е
дало и основание за подаване на приложената по делото жалба (в подкрепа на казаното от нея е и
заключението на СИЕ, изследвало приложените по преписката писмени доказателства).
Същевременно, от показанията на свидетеля съдът черпи данни за логичния дискомфорт, който тя
детето са изпитвали от липсата на инкриминираните плащания и който, в житейски план, не би
могъл и не би следвало да бъде подценяван, но и който не носи белезите на забраната по чл. 183,
ал. 3 НК, касаеща вредните последици.
Уместно е да бъде посочено и заключението на допълнителната СОЕ, изготвена в съдебна
фаза, съгласно което инкриминираният период е бил законосъобразно определен, но се налага
корекция, касателно наличието или не на пълно плащане за инкриминирания месец (експертизата
дава заключение за неплатена сума само от 5 лева за този месец, а не – за пълно неплащане на
съответната вноска), в благоприятна за привлеченото към наказателна отговорност лице.
Същевременно, в резултат на новоизвършени плащания, задължението е погасено, последиците от
което следва да бъдат обсъждани в следващия раздел на настоящото изложение.
Данни за съдебното минало на подсъдимия и характеристични данни за него съдът черпи от
приложените по делото справки за съдимост и за висящи наказателни производства.

Въз основа на гореустановената фактическа обстановка настоящият състав прави
следните правни изводи:
При така установената фактическа обстановка и след проведен анализ на събрания по
делото доказателствен материал, настоящият състав намира, че от обективна и субективна страна
подс. С. е реализирал престъпния състав, за който му е повдигнато обвинение.
След извършен обстоен анализ на доказателствената съвкупност, настоящият съдебен
състав намира, че първоначално са били налице предпоставките за ангажиране на наказателната
отговорност на подсъдимия. Между самите страни по делото и няма спор, че е налице осъществен
състав от обективна страна, изразяващ се в неплащане на поредни месечни издръжки, от страна на
подс. С. на малолетното му дете, които вноски се дължат, по силата на влязло в сила съдебно
решение. Обвинителната теза, с оглед събраните в съдебно заседание гласни доказателства, се
явява доказана, с дължимите се корекции по размера на дължимата, но неплатена издръжка –
наличие на частично, а не – на пълно неплащане за първия инкриминиран месец.
За да бъде ангажирана наказателната отговорност на извършителя за визираното престъпно
посегателство, от субективна страна е изискуемо инкриминираното неизпълнение на алименти
(неплащане на издръжка на низходящ) да е извършено съзнателно. Необходимо е авторът на
противоправното деяние да е изградил представи за наличието на съответното задължение за
плащане на издръжка, както и за това - за какъв период от време не е внесъл дължимите суми.
Наред с това той трябва да преследва настъпването на общественоопасните последици или да ги
допуска, като се примирява с престъпния резултат, а именно - изпадането в забава.
Деянието по чл. 183, ал. 1 НК е формално /на просто извършване/, и съставомерен признак
на същото, в този смисъл, се явява единствено фактът на неплащането на издръжката, независимо
от наличието на обективни и субективни причини за това. В този смисъл, твърдяната липса на
регулярни доходи, както и липсата на каквито и да било доходи за подсъдимия не би могло да го
освободи от задължението му, произтичащо от влязлото в сила съдебно определение - нито по
размер, нито по основание, нито по отношение падежа и начина на плащане. Това е така, тъй като
съществува изрична законодателна регламентация относно реда за заплащане на издръжка, в това
2

число относно реда за нейното изменение или прекратяване, като именно с този ред подсъдимата е
следвало да се съобрази, при наличието на затруднения от финансово естество.
Съдът намира, че смисълът, придаден от законодателя на израза „съзнателно”, следва да
бъде тълкуван систематично с разпоредбата на чл. 183, ал. 2 НК, където се предвижда същото
наказание за този, който нарочно се е поставил в невъзможност да дава издръжка. По аргумент от
това, наказателната отговорност на дееца, в хипотезата на чл. 183, ал. 1 НК, следва да бъде
ангажирана, при условие, че същият е в невъзможност да плати издръжката, освен ако нарочно не
се е поставил в тази невъзможност. За субективната съставомерност на процесното деяние, с оглед
формалния му характер, е необходимо единствено субективното предвиждане от страна на дееца
на неизбежното неплащане на издръжката в размер на поне две месечни вноски, без законодателят
да държи сметка за наличието на обективна невъзможност за това. Това е така, тъй като
задължението за издръжка, съгласно чл. 183, ал. 1 НК, не е обвързано от настъпването на промени
в имуществената сфера на дееца, за разлика от субективната страна на деянието по чл. 183, ал. 2
НК, което е резултатно, и при което е необходимо деецът нарочно да се е поставил в обективната
невъзможност да дава дължимата издръжка.
Предвид гореизложеното, съдът намира деянието за съставомерно, а обвинението – за
доказано в изискуемата се по закон степен, като прецизирането на обвинителната теза изисква
частично оправдателен диспозитив, касателно първия инкриминиран месец (неизплатена сумата
само от 5 лева от общата дължима сума от 155 лева за месеца).

По вида и размера на наказанието
При наличие на факти от обективната действителност – заплащане на вноските по
издръжка за инкриминирания период до приключване на делото пред настоящата съдебна
инстанция и при отсъствие на данни за вредоносен резултат, извън логичното неудобство и
затруднения, в резултат от липсата на регулярни алименти, приложима е разпоредбата на чл. 183,
ал. 3 НК и на подс. С. не следва да бъде налагано наказание.

По разноските
С оглед изхода на настоящото производство и разпоредбата на чл. 189, ал. 3 НПК,
сторените по делото разноски следва да бъдат възложени, в тежест на признатия за виновен
подсъдим, доколкото законодателят е обвързал тези последици с признаването за виновен, а не – с
налагането на едно или друго наказание (каквото, в конкретния случай, липсва).

Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.
3

Номер на акта:	77
Дата:	14 април 2022 г. (в сила от 30 април 2022 г.)
Съдия:	Делян Любомиров Дилков

Дело:	20211110216641
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	30 ноември 2021 г.

Присъда по дело №16641/2021 на Софийски районен съд

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите