О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр. София, 08.03.2019 г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, І-21 състав, в
закрито заседание на осми март две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА
като разгледа докладваното от
съдията гр.д. №11237/2018 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са
от Т.Н.П. срещу „Х.А.Р.Б.“ ЕООД обективно съединени частични искове с правно
основание чл.124 ал.1 вр. чл.439 ГПК за признаване за установено, че ищецът не
дължи на ответника част от сумата, за която е издаден изпълнителен лист от
30.12.2011 г. по гр.д. №63513/2010 г. по описа на СРС, 49 състав, а именно:
13 293,59 евро, като част от сумата от 230 258,20 евро, и част от
сумата, за която е издаден изпълнителен лист от 10.01.2011 г. по гр.д.
№63514/2010 г. по описа на СРС, 118 състав, а именно: сумата от 13 293,59
евро, като част от сумата от 230 258,20 евро, тъй като са погасени по
давност, и за събирането на които суми е образувано изп.д. №2011 ********* по
описа на ЧСИ И.М.-К..
Видно от
приложеното по делото изп.д. №2011 ********* по описа на ЧСИ И.М.-К., с
постановление от 05.12.2018 г. ЧСИ е прекратил процесното изп. дело на
основание чл.433 ал.1 т.8 ГПК.
Разпоредбата на чл.439 ГПК предвижда защита на длъжника по исков ред,
след като кредиторът е предприел изпълнителни действия въз основа на
изпълнителното основание. Правно легитимирани страни по иска по чл.439 ГПК се явяват страните в
изпълнителното производство, като ищецът - длъжник в изпълнителното
производство твърди погасяване изцяло или частично на вземането, предмет на
делото, чийто носител е ответникът - взискател в производството. По своя
характер искът е отрицателен установителен, като се основава на твърдението на
ищеца, че не дължи престацията, за която е осъден с влязъл в сила съдебен акт,
предвид настъпили след приключване на съдебното дирене факти.
При отрицателния установителен иск в тежест
на ищеца е да установи съществуването на правен интерес от иска. Съдът следи служебно за същия през
цялото развитие на производството, като в хипотеза, в която твърденията на
ищеца за правен интерес от
иска не се установят по делото, то производството по тези искове е недопустимо
и същото следва да се прекрати.
Правен интерес е
налице, когато между страните съществува правен спор относно предмета на делото - съществуването на
спорното право, и така този
правен
спор накърнява спорното право или друго право на страната по делото. Правният интерес е абсолютна процесуална предпоставка за
допустимост на иска и ако в хода на делото твърденията за наличието на такъв не
се установят, то съдът следва да прекрати производството без да се произнася по
основателността на иска /в този смисъл ТР №8/2013 г. по тълк.д. №8/2012 г. на
ОСГТК на ВКС/.
Крайната цел на ищеца е да с установи със
сила на пресъдено нещо отсъствието на право за ответника да пристъпи към
принудително изпълнение. Правен интерес да
се води иска по чл.439 ал.1 ГПК е
налице, доколкото се води изпълнително дело
срещу ищеца.
В случая към подаване на исковите
молби за ищеца е съществувал правен интерес да води исковете по чл.439 ГПК, защото се е позовал на факти, възникнали
след приключване на съдебното дирене по описаните по-горе граждански дела на СРС, по които са
издадени изп. листове,
въз основа на които е образувано
изпълнението.
Доколкото се установи, че образуваното срещу ищеца изп. дело е било прекратено на основание чл.433 ал.1 т.8 ГПК, за ищеца не съществува правне интерес да води иска по чл.439 ал.1 ГПК. Това е така, защото правният интерес при този иск е обусловен от наличието на
образувано изпълнение за принудителното удовлетворение, а в случая образуваното
срещу ищеца изп. дело е прекратено.
След като изпълнението е прекратено, искът по чл.439 ал.1 ГПК се явява безпредметен - няма какво да се оспорва. Без насочено срещу ищеца изпълнение за него не съществува правен интерес и възможност да се брани по реда на чл.439 ал.1 ГПК.
При тези
данни, настоящият съдебен състав намира предявените в рамките на производството
по настоящето дело искове с правно основание чл.124 вр. чл.439 ал.1 ГПК за процесуално недопустими, поради което
производството по настоящето дело следва да бъде прекратено.
С оглед
изхода на делото и направеното искане, на ищеца на основание чл.78 ал.1 вр.
ал.2 ГПК следва да се присъдят разноски, доколкото с поведението си ответникът
е дал повод за завеждане на делото, в размер на сумата от 2080,00 лв.,
представляваща държавна такса. Ищецът претендира разноски за адвокатско
възнаграждение, но доколкото същият не е представил доказателства за направени
такива, то и не следва да му бъдат присъждани.
Воден
от гореизложеното, съдът
О П Р Е
Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определение,
постановено в о.с.з., проведено на 28.02.2019 г., с което е даден ход на
устните състезания.
ПРЕКРАТЯВА
производството по гр.д. №11237 по описа
за 2018 г. на СГС, І-21 състав.
ОСЪЖДА „Х.А.Р.Б.“ ЕООД, ЕИК *******, седалище и адрес на управление:***, да заплати на Т.Н.П., ЕГН **********, адрес: ***, на
основание чл.78 ал.1 вр. ал.2 ГПК сумата от 2080,000 лв., представляваща разноски по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС с частна жалба в
едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: