№ 188
гр. С., 15.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С. в публично заседание на тринадесети юли през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мартин Цв. Сандулов
Членове:Мария Ян. Блецова Калцова
Симеон Ил. Светославов
при участието на секретаря Радост Д. Гърдева
като разгледа докладваното от Мартин Цв. Сандулов Въззивно гражданско
дело № 20222200500268 по описа за 2022 година
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Обжалвано е решение № 375/25.05.2022г. по гр.дело № 5577/ 2021г. на Районен съд С., с
което е изменен на основание чл.150 СК размерът на издръжката, определена със съдебно
споразумение, одобрено с протокол от 27.01.2020 г. по гр.д. № 5115/2020 г. по описа на
СлРС, въз основа на което ИВ. ХР. Г., ЕГН: ********** от с. С., Община С., ул. „Б.“ № ** се
е задължил да заплаща издръжка на ПЛ. ИВ. Г., ЕГН:********** и Д. ИВ. Г., ЕГН:
**********, действащи със съгласието на тяхната майка Й. П. К., ЕГН: ********** , всички
с адрес в гр. С., кв. „Д.“, бл. **, вх. *, ет. *, ап. **, като го увеличава от 170 лв. н а 177,50 лв.
месечно за всяко едно от непълнолетните деца ПЛ. ИВ. Г., ЕГН:********** и Д. ИВ. Г.,
ЕГН: ********** , считано от датата на подаване на исковата молба -06.12.2021 г. до
навършване пълнолетие на всяко едно от децата или до настъпване на други законно
установени причини за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва при
забава върху всяка закъсняла вноска до окончателното й заплащане.
С решението са отхвърлени предявените искове с правно основание чл. 150 СК от ПЛ. ИВ.
Г., ЕГН:********** и Д. ИВ. Г., ЕГН: **********, действащи със съгласието на тяхната
майка Й. П. К., ЕГН: ********** , всички с адрес в гр. С., кв. „Д.“, бл. **, вх. *, ет. *, ап. **
за разликата над 177,50 лв. до пълния предявен размер от 450 лв. като неоснователни и
недоказани и страните са осъдени да заплатят разноски съобразно на уважената и
отхвърлена част от исковете.
Против решението е подадена въззивна жалба от ищците, чрез представител по
1
пълномощие, в която се твърди, че решението е неправилно и необосновано. От социалния
доклад се установявало, че с оглед възрастта на децата и нарастващите им нужди, както и
необходимостта от задоволяването на основните им жизнени и образователни потребност,
както и осигуряването на средства за странични занимания, предполага увеличаване на
издръжката. По делото е установен размера на нетното трудово възнаграждение на майката
на ищците, който за периода от м.октомври 2021 г. до м.март 2022 г. е в общ размер на
7015.58 лв., като нетния доход за м.Март 2022 г. е в размер на 1 061.86 лз.
Увеличените нужди на ищците се установяват и от свидетелските показания на допуснатите
до разпит свидетели по делото. Децата спортуват, тренират волейбол, ходят на народни
танци и на фитнес. Във връзка с тези им занимания, полагат усилия да се хранят
здравословно и да водят здравословен начин на живот. Относно възможностите на
ответника също са събрани свидетелски показания. Установено било, че ответникът се е
занимавал с дейност като такси и допълнително търгувал с бяла техника, внасяна от
чужбина. От показанията на майката на ответника, същият около две години е имал такси,
но на 10.04.2022 г. е заминал да работи във Финландия, но не знае какво му е заплащането.
Решаващият извод на съда, относно невъзможността на ответника да плаща издръжка в
размер по-висок от минимално предвидения от закона 177,50 лв. е основан на преценката на
представената от ответника справка от НОИ, от която е видно, че същият се осигурява на
осигурителен доход от 1490.86 лв. за 2020 г. или на 124.23 лв. на месец. Този извод на съда
е изцяло погрешен, защото той не взема под внимание факта, че осигурителният доход е
месечен доход и е основата, върху която се изчисляват и правят осигурителните вноски. Ако
приемаме осигурителният доход като база за преценка на възможностите, то следва да се
вземе под внимание и това, че по отношение на осигурителния доход, върху който се
дължат осигурителни вноски, са установени минимални размери на месечния осигурителен
доход, който за посочената година - 2020 е 610 лв. Точно поради тази причина, това не може
да служи като точна и актуална база. Не е ясно, а е почти сигурно c oглед твърденията на
ответника, че има месечен доход от 124,23 лв., че доходите пслучавни от таксиметрова
дейност и от продажбата на бялата техника не са взети под внимание при установяването на
възможностите на ответника. Поради този погрешен извод, решаващият съд неправилно е
разпределил тежеста за плащане на издръжката между родителите, като на ответника е
определил сумата от 177,50 лв., която е минимално определената от закона издръжка, а на
майката сумата от 222,50 лв., въпреки, че отглеждането на децата е изцяло нейно
задължение. Това прави решението в тази му част изключително несправедливо. То е такова,
защото не са взети под внимание всички факти релевантни към спора. Излагат се още
аргументи в подкрепа на тезата, че исковене са основателни в пълен размер и в обобщение
се иска да се отмени решението в отхвърлителната част и вместо това да се постанови ново,
с което претенциите да се уважат в пълен размер.
В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба, в който се
твърди, че е неоснователна. Видно от събраните гласни и писмени доказателства по делото,
ответникът и семейството му живеели на квартира в гр. С., за която той заплащал наем в
2
размер на 130 лв. / месечно. Условията в нея са незадоволителни. Семейството живеело
бедно, скромно и често се налагало подкрепа от страна на близки за задоволяване на
елементарни жизнени потребности, като например осигуряването на храна и средства за
заплащане на битовите сметки. Случвало се дори да им бъде преустановено
електрозахранването в дома. Безспорно от събраните доказателства по делото се установило
и доказало, че ответникът е финансово затруднен редовно да заплаща определената
издръжка за децата, както и да осигурява необходимите средства за издръжката и на другото
си малолетно дете. Въпреки положените от него усилия да работи като таксиметров шофьор,
доходите му не стигали да покрие разходите по поддръжката на автомобила си, камо ли да
задоволи финансовите нужди на децата и семейството си. Предвид обстоятелствата, на
10,04.2022г. същият се принудил да замине в чужбина, с намерение да започне работа. В
хода на съдебното следствие било доказано, че действително е налице една от законовите
предпоставките за увеличаване размера на издръжката - повишените нужди на децата, но от
друга страна не се доказало по безспорен начин възможността на родителя да заплаща
издръжка в заявените размери. Въпреки усилията на ответника да генерира финансови
средства, с които да обезпечи собствените си нужди и тези на децата и семейството, към
момента същият е финансови нестабилен и затруднен да осигурява своевременно
определената издръжка на децата. В този смисъл, правилно съставът на СлРС е приел, че
съобразно нарасналите потребности на децата през изминалия период от време,
съобразявайки възможността на техните родители да дават издръжка, необходимата сума за
месечна издръжка на всяко едно от децата е в размер на 400 лв., от която ответникът следва
да поеме сума в размер на 177.50 лв., предвид задължението му за издръжка и на друго дете;
затрудненото му финансови положение; обстоятелството, че живее на квартира, за която
заплаща месечен наем и не е в състояние да задоволи своите и текущите нужди на
семейството си. В обобщение се иска да се потвърди решението.
В жалбата и отговора не са направени нови доказателствени или процесуални искания.
В с.з. за въззивниците се явява представител по пълномощие, който поддържа подадената
жалба.
Въззиваемият, редовно призован, не се явява.
Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл.
260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ
интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.
При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция
констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед обхвата на обжалването
– и допустимо.
При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху
първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата
инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства и тези пред настоящата
инстанция, намира, че обжалваното решение е частично неправилно, поради което следва да
3
бъде частично отменено в отхвърлителната си част.
Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка,
така както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с
доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята
към нея.
За уважаване на иска по чл. 150 от СК следва да е налице изменение на обстоятелствата, при
които е определена издръжката, да е налице увеличение на нуждите и потребностите на
искащия издръжка и възможност на задълженото лице да я дава. В случая се касае за
издръжка на непълнолетни лица, поради което родителят дължи същата.
Правилно районният съд е преценил правоизменящите факти във връзка с чисто
обективното увеличаване нуждите на децата, настъпили в рамките на изминалия период от
първоначалното определяне на издръжката и тяхната възраст. Децата са пораснали,
преминали са в юношеска възраст, което води и до значително нарастване не само на
разходите им за облекло, обувки и ученически пособия, но и на тези за образование,
социални и културни развлечения. От друга страна, нуждите на децата, съобразно
твърденията в исковата молба и събраните доказателства, са в рамките на нормалните за
възрастта на децата разходи.
Районният съд приел, че по силата на разпоредбата на чл. 143 ал. 2 от СК родителите
дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са
трудоспособни или имат имущество. Задължението за издръжка е безусловно, когато се
касае издръжката на непълнолетно дете. Конкретният размер на дължимата издръжка следва
да бъде определен, с оглед критериите, посочени в чл. 142 от СК в зависимост от нуждите
на детето - в конкретния случай децата живеят при своята майка. Доходът на майката
възлиза на 1061, 86 лв. за м. март 2022 г.. Доходът на бащата не е безспорно установен.
Видно от представената от ответника справка от НОИ се установява, че общият
осигурителен доход на ответника възлиза на 1490,86 лв. за 2020 г., Родителите дължат
безусловно издръжка на собствените си деца. В производството се установява бащата да има
други алиементни задължения освен задълженията за издръжка на непълнолетните деца.
Следва да се измени издръжката, която бащата дължи. При тези доходи на двамата
родители, съдът приел, че за издръжката на всяко от децата е необходима сума в размер на
400 лв., от които 177,50 лв. следва да се поемат от бащата, a останалите следва да се поемат
от майката. Задължение на всеки родител е да издържа малолетните си и непълнолетни деца.
Съдът е приел, че възможностите на ответника да заплаща месечна издръжка е в
минималния размер за всяко дете.
Неправилно съдът не се е съобразил с възможностите на всеки от родителите, въпреки, че е
взел предвид и факта, че родителят, при когото децата живеят, освен в пари, участва в
издръжката и в натура и като полага лични и непосредствени, ежедневни физически грижи
за отглеждането и възпитанието на децата, а другият родител работи при минимално
месечно възнаграждение. Към настоящия момент обаче е обосновано присъждането на
издръжка в по-голям размер. Настоящият състав намира, че бащата следва да поеме
4
издръжка в размер на 250 лева за всяко от децата. Поради това обжалваното решение следва
да бъде отменено в неговата отхвърлителна част до размера от 250 лева за всяко дете.
Въззиваемата страна е претендирала разноски пред първата инстанция и такива следва да
бъдат присъдени в размер на сумата от 222,22 лева, представляваща заплатено адвокатско
възнаграждение съобразно уважената част от исковете.
Ръководен от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 375/25.05.2022г. по гр.дело № 5577/ 2021г. на Районен съд С. в частта,
с която са отхвърлени предявените искове с правно основание чл. 150 СК от ПЛ. ИВ. Г.,
ЕГН:********** и Д. ИВ. Г., ЕГН: **********, действащи със съгласието на тяхната майка
Й. П. К., ЕГН: ********** , всички с адрес в гр. С., кв. „Д.“, бл. **, вх. *, ет. *, ап. ** за
разликата над 177,50 лв. до пълния предявен размер от 450 лв. като неоснователни и
недоказани за СУМИТЕ ОТ 177, 50 ЛВ. ДО 250 ЛЕВА като вместо това:
ОСЪЖДА ИВ. ХР. Г., ЕГН: ********** от с. С., Община С., ул. „Б.“ № ** да заплаща
издръжка на ПЛ. ИВ. Г., ЕГН:********** и Д. ИВ. Г., ЕГН: **********, действащи със
съгласието на тяхната майка Й. П. К., ЕГН: ********** , всички с адрес в гр. С., кв. „Д.“, бл.
**, вх. *, ет. *, ап. **, в размер, който увеличава от 177,50 лв. на 250 лв. месечно за всяко
едно от непълнолетните деца ПЛ. ИВ. Г., ЕГН:********** и Д. ИВ. Г., ЕГН: ********** ,
считано от датата на подаване на исковата молба -06.12.2021 г. до навършване пълнолетие
на всяко едно от децата или до настъпване на други законно установени причини за нейното
изменение или прекратяване, ведно със законната лихва при забава върху всяка закъсняла
вноска до окончателното й заплащане.
ОСЪЖДА ИВ. ХР. Г., ЕГН: ********** от с. С., Община С., ул. „Б.“ № ** да заплати на ПЛ.
ИВ. Г., ЕГН:********** и Д. ИВ. Г., ЕГН: **********, действащи със съгласието на тяхната
майка Й. П. К., ЕГН: ********** , всички с адрес в гр. С., кв. „Д.“, бл. **, вх. *, ет. *, ап. **
още и сумата от 208,83 лв., съставляваща сторени по делото разноски съобразно уважената
част на исковете.
ОТМЕНЯ решение № 375/25.05.2022г. по гр.дело № 5577/ 2021г. на Районен съд С. в частта,
с която са осъдени ПЛ. ИВ. Г., ЕГН:********** и Д. ИВ. Г., ЕГН: **********, действащи
със съгласието на тяхната майка Й. П. К., ЕГН: ********** , всички с адрес в гр. С., кв. „Д.“,
бл. **, вх. *, ет. *, ап. ** да заплатят на ИВ. ХР. Г., ЕГН: ********** от с. С., Община С., ул.
„Б.“ № ** над размера на сумата от 177, 78 лв до 389,28 лв. съобразно отхвърлената част
на исковете, като отхвърля претенцията за разноски над размера от 177, 78 лв.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.6 ГПК ИВ. ХР. Г., ЕГН: ********** от с. С., Община С.,
ул. „Б.“ № ** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Окръжен съд С. в полза на бюджета на съдебната
5
власт сума в размер на 100 лв., държавна такса върху изменения размер на издръжката за
двете деца за период от 6 месеца до навършване на пълнолетие на ищците на 10.12.2022 г.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 375/25.05.2022г. по гр.дело № 5577/ 2021г. на Районен съд С.
в останалата обжалвана част.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6