РЕШЕНИЕ
№ 3278
гр. Пловдив, 12.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети септември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Тоско П. Ангелов
при участието на секретаря Росица П. Марджева
като разгледа докладваното от Тоско П. Ангелов Гражданско дело №
20215330101409 по описа за 2021 година
Съдът е сезиран с искова молба от В. В. В. против „Фератум България” ЕООД, с
която е предявен иск с правно основание чл. 55, ал.1, предл. първо ЗЗД за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 290 лева, представляваща платена
при начална липса на основание сума по недействителен договор за потребителски
кредит, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда –
27.01.2021 г., до окончателното изплащане на сумата.
В исковата молба се излагат съображения, че ищцата сключила с ответното
дружество договор за потребителски кредит, по силата на който последното отпуснало
заемна сума в размер на 200 лева, при уговорен фиксиран лихвен процент в размер на
1.67 % и ГПР – 49,63 %, като общо дължимата сума по кредита възлизала на 203.34
лева. Между страните било договорено и че изпълнението на задължението на ищцата
ще бъде обезпечено от „Фератум Банк“, в изпълнение на което ищцата се задължила да
заплати на същото сумата в размер на 286.66 лева. Ищцата погасила задълженията като
платила сумата от 490 лева, която била изплатена на „Фератум България” ЕООД. От
правна страна се посочва, че сключеният договор се явява недействителен на
основание чл. 22 ЗПК и нищожен на основание чл. 26, ал.1 ЗЗД.
С молба ищцата пояснява, че липсва регистрирано лице „Фератум Банк“, поради
което правоотношения са възникнали единствено с ответника „Фератум България“
ЕООД. Възнаграждението за поръчителство същата твърди да е заплащано именно на
ответното дружество. Доколкото били налице множество нарушения на ЗПК, водещи
1
до недействителността на договора, се претендира, че се дължи единствено главницата
в размер на 200 лева, като сумата над посочената до изцяло заплатената от 490 лева се
явява недължимо платена.
Поради изложеното се предявява исковата претенция. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от „Фератум
България“ ЕООД, с който се оспорва претенцията. Изтъква се, че при сключване на
договора за кредит са спазени изискванията на ЗПФУР и ЗЕДЕУУ, като ищецът е
кандидатствал за потребителски кредит през интернет страницата на дружеството,
посочил е телефонен номер и интернет поща, като сам е избрал да се възползва от
допълнителна услуга – гаранция. След като бил одобрен по сключения договор,
същият му бил изпратен на електронната поща, заедно с общите условия, погасителен
план и преддоговорна информация. Ищецът изпратил нарочен СМС, с което той дал
съгласието си да сключи договора за кредит. Досежно доводите за недействителност на
ищеца, се възразява, че в договора за кредит е посочен общият размер на кредита, като
в погасителния план е посочено как могат да бъдат заплатени отделните вноски, както
и цялата законово необходима информация във връзка с ГПР. В тази връзка се посочва,
че договорът за гаранция не увеличава ГПР, доколкото същият е сключен с различно от
кредитора лице, и не се явява необходимо условия за сключване на договора за кредит.
Посоченото не представлява и нелоялна търговска практика, доколкото е избрано от
самия потребител. Досежно възражението за нищожност на възнаградителната лихва,
се посочва, че същата съответства на законоустановеното, а именно: пет пъти размера
на законната лихва. Посочва се, че към договора за кредит е приложен погасителен
план, а правото на отказ от сключения договор е уредено в чл. 9 от общите условия
към Договора. Възразява се и срещу наведените пороци за унищожаемост на договора,
а досежно наличието на крайна нужда се позовава и на изтекла погасителна давност.
След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със
становищата на страните, съдът намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
И двете страни заявяват, че на 25.05.2017 г. са сключили договор за
потребителски кредит № ****, по който „Фератум България“ ЕООД, в качеството му
на кредитор, е предоставило кредит в размер на 200 лева, който е следвало да бъде
върнат с плащането на 1 вноска. Уговорена е годишна лихва в размер на 1.67% за 15
дни (40.64% за година), а ГПР е посочен на 49.63%. В чл. 5 е посочено, че заемът се
обезпечава с поръчителството на Фератум Банк. Във връзка с него отново от двете
страни се признава сключването на договор за гаранция (поръчителство), в който е
уговорено плащането на възнаграждение от 32.66 лева от потребителя. От изложените
в отговора обстоятелства и от представените разпечатки на отделните етапи от
електронното кандидатстване за кредита се установява, че предоставянето на
поръчителство е задължително за отпускането на заема, като ищцата е можела да
избира единствено между това дали поръчител да е „Фератум банк“ или посочено от
2
нея лице.
Не е спорно по делото, че ответникът е небанкова финансова институция по чл.
3 ЗКИ, поради което може да отпуска кредити със средства, които не са набавени чрез
публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ето защо
сключеният между страните договор е за потребителски кредит и за неговата
валидност следва да се съобразят изискванията на специалния закон - ЗПК в
релевантната за периода редакция.
Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11,
ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е
недействителен.
От ангажираните доказателства се установява, че не спазено изискването на чл.
11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Разпоредбата сочи, че договорът трябва да съдържа годишния
процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени
към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по
определения в приложение № 1 начин. Според дадената дефиниция в § 1, т. 2 от ДР на
ЗПК – "Обща сума, дължима от потребителя" е сборът от общия размер на кредита и
общите разходи по кредита на потребителя, които пък представляват всички разходи
по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато
сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита,
или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на
търговски клаузи и условия.
Като обща дължима сума по договора е записана 203.34 лева, но в нея не е
включено допълнителното плащане от 32.66 лева по договора за гаранция, който както
бе посочено по-горе, е задължително условие за предоставянето на кредита. С това
допълнително плащане се покриват разходи във връзка със задължението за
предоставяне на сумата и следва да бъдат включени в ГПР, съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК,
при което същият би надхвърлил законовото ограничение, вземайки предвид сегашния
му размер и съотношението между главницата и възнаграждението за гаранцията.
Поради изложеното, посочения в договора годишен процент на разходите от
49.63% и обща дължима сума– 203.34 лева не отговарят на действителните такива.
Посочените в договора за заем по-ниски стойности, представляват невярна
информация и следва да се окачестви като нелоялна и по-конкретно заблуждаваща
търговска практика, съгласно чл. 68г, ал. 4 ЗЗП във вр. с чл. 68д, ал. 1 ЗЗП. Тя
подвежда потребителя относно спазването на забраната на чл. 19, ал. 4 ЗПК и
изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и не му позволява да прецени реалните
3
икономически последици от сключването на договора. /В този смисъл: Решение №
260123 от 25.09.2020 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 1214/2020 г.; Решение № 682 от
7.07.2020 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 880/2020 г.; Решение № 1375 от 22.11.2019
г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 1983/2019 г.; Решение № 220 от 18.02.2020 г. на ОС -
Пловдив по в. гр. д. № 2957/2019 г.; Решение № 1411 от 29.11.2019 г. на ОС - Пловдив
по в. гр. д. № 1207/2019 г.; Решение № 1510 от 13.12.2019 г. на ОС - Пловдив по в. гр.
д. № 2373/2019 г. и Решение № 33 от 8.01.2020 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. №
2344/2019 г./
ГПР не се уговаря между страните. Той представлява стойност, която се
изчислява съгласно изискванията на Приложение 1 от ЗПК, въз основа на уговорените
в договора плащания. Посочването на стойност по-малка от действителната, която
превишава ограничението на чл. 19, ал. 4 ЗПК, представлява неизпълнение на
задължението по чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
Изложените от ответника възражения за незадължителност на услугата не
променят извода. Предоставянето на гарант/поръчител е задължителен елемент от
процедурата за кандидатстване за кредита и условие за сключването на договора,
поради което свързаните с това разходи следва да бъдат включени в общата дължима
сума и ГПР. След като кандидатстващият е избрал предложения от самия ответник
гарант, то разходите във връзка с това поръчителство представляват разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, защото сключването на договора
за услуга е задължително условие за получаване на кредита. Ответникът е бил наясно
с направения избор и условията по него, доколкото от представените разпечатки от
процедурата се установява, че таксите по гаранцията се изчисляват от създадената от
него електронна система за кандидатстване.
Следователно процесният договор е недействителен, на основание чл. 22 ЗПК
във вр. с чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.
Съгласно чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи
лихва или други разходи по кредита. Следователно по процесния договор длъжникът
дължи единствено главницата в размер на 200 лева. От представената справка за
извършени плащания и приетата ССЕ се установява, че ищцата е платила по договора
общо сума в размер на 240 лева, включваща и надплащане от 4 лева. Сумата е била
платена на ответника, като от приетата ССЕ не се установява част от нея да е била
прехвърляна на третото лице във връзка с гаранцията. По договора е платена над
получения кредит сумата в размер на 40 лева. Тя се явява платена при начална липса на
основание и подлежи на връщане на потребителя. Като законна последица върху тази
сума следва да се присъди и законната лихва от датата на предявяване на исковата
молба до окончателното изплащане.
Възражението за изтекла погасителна давност е неоснователно, защото от дата
4
на плащане- 02.06.2017 г. (лист 115) до подаването на исковата молба на 27.01.2021 г.
не е изтекъл предвидения в закона 5-годишен срок.
За разликата до 290 лева искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищцата следва да бъде присъдена
сумата от 24.83 лева за д.т. и ССЕ по съразмерност.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК и чл. 38, ал. 1, т. 3
ЗАдв, в полза на адвокат Ковачева следва да бъде присъдена сумата от 41.38 лева за
адв. възнаграждение.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника следва да бъде присъдена
сумата от 534.48 лева разноски за ССЕ, СТЕ и адв. възнаграждение по съразмерност.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Фератум България“ ЕООД, ЕИК *********, да заплати на В. В. В.,
ЕГН **********, сумата от 40.00 лева– получена без основание във връзка с договор
за потребителски кредит № *****г., ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от подаването на исковата молба на 27.01.2021 г. до окончателното
погасяване, като ОТХВЪРЛЯ претенцията за разликата НАД 40.00 лева ДО 290.00
лева.
ОСЪЖДА „Фератум България“ ЕООД, ЕИК *********, да заплати на В. В. В.,
ЕГН **********, сумата от 24.83 лева – разноски по делото.
ОСЪЖДА „Фератум България“ ЕООД, ЕИК *********, да заплати на *****,
ЕГН **********, сумата от 41.38 лева– адвокатско възнаграждение за оказана
безплатна правна помощ В. В. В. по производството.
ОСЪЖДА В. В. В., ЕГН ********** да заплати на „Фератум България“ ЕООД,
ЕИК ********* сумата от 534.48 лева- разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ________/п/_______________
5