П
Р О Т О К О Л № 69
гр.
Пловдив, 25.01.2018 г.
ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, Наказателен състав, в публично
съдебно заседание на двадесет и пети януари две хиляди и осемнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДКА ЧОЛАКОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАТЯ ПЕНЧЕВА
ВЕЛИНА АНТОНОВА
при участието на съдебния секретар Мила
Тошева и в присъствието на прокурора Добринка Калчева, сложи за разглеждане
докладваното от съдия Велина Антонова ВЧНД № 55 по описа за 2018 година.
На
именното повикване в 10:30 часа се явиха:
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ
- обвиняем Б.В.В., се явява, доведен от Арeста, заедно
с адв. Д.Р., който представя пълномощно в момента.
В
залата се явява и служебният защитник адв. П..
ОБВ. В.: В това производство адв. Д.Р. ще ме защитава.
Съдът
О
П Р Е Д Е Л И:
ОСВОБОЖДАВА от участие в съдебното заседание адв. П., с оглед
представеното днес пълномощно.
Явява
се представител на Апелативна прокуратура гр. П..
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
АДВ. Р.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че няма процесуална пречка за даване
ход на делото и
О
П Р Е Д Е Л И:
ДАВА
ХОД НА ДЕЛОТО.
ДОКЛАДВА
се същото от съдията-докладчик Велина Антонова.
НА
СТРАНИТЕ се разясниха правата по чл. 274 и чл. 275 от НПК.
АДВ. Р.: Нямам искания за отводи и за доказателства. Поддържам подадената жалба. Моля да отмените
определението на Х.окръжен съд и да постановите друго, с което да определите по-
лека мярка за неотклонение.
ОБВ. В.: Поддържам подадената жалба. Нямам искания за отводи и
доказателства.
ПРОКУРОРЪТ: Няма да правя отводи. Нямам искания за доказателства.
Съдът
намира, че тъй като делото е изяснено от фактическа и правна страна, съобразно
предмета на доказване в настоящето производство, са налице основанията да се
даде ход на съдебните прения и затова
О
П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.
АДВ. Р.: Уважаеми апелативни съдии, моля да отмените определението
на Х.окръжен съд от 18.01.2018 г. Считам, че то е незаконосъобразно. При събраните
до този момент доказателства по това дело при постановяване на определението,
първоинстанционният съд е направил грешни фактически изводи и оттам грешни
правни изводи. Не е правилен изводът на окръжния съд, че може да се направи обосновано
предположение, че моят подзащитен е осъществил това деяние, за което му е повдигнато
обвинение. Деянието, което е извършил моят подзащитен е било извършено в
състояние на силно раздразнение, което е било предизвикано чрез насилие от
пострадалата Т.. На второ място от събраните до този момент доказателства не
може да се направи извод, че моят подзащитен е целял настъпването и е преследвал
настъпването на смъртта на Т.. Видно е, че тези пререкания между тях често са
прераствали в по-сериозни сблъсъци и са почти ежедневие, но този път, вследствие
на причиняване на телесна повреда, е настъпила по-късно смъртта на Т.. Затова
говорят и действията на моя подзащитен след враждата, караницата, която е
настъпила на 14.01.2018 г. Ето защо считам, че при вземане на мярката за
неотклонение, трябва да бъдат съобразени с така събраните доказателства и да се
има предвид освен това, че моят подзащитен има постоянен адрес, където живее, а
също така считам, че няма опасност да извърши ново престъпление, с оглед на
чистото му свидетелство за съдимост.
ДАДЕ СЕ ДУМА ЗА ЛИЧНА ЗАЩИТА
Обв. В.: Съгласен съм с казаното от адвоката ми.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми апелативни съдии, моля да оставите жалбата на В.
и неговите защитници без уважение, като потвърдите определението на ХОС, с
което по отношение на същия по разглежданото ДП е взета най-тежката мярка за
неотклонение „Задържане под стража“. Считам, че правилно съдът е преценил, че
са налице кумулативно дадените предпоставки на чл. 63, ал.1 от НПК за вземане
на тази мярка за неотклонение. На Б.В. е предявено обвинение за извършено
престъпление по чл. 115 от НК, а именно убийство на А.Т., с която същият е
живеел съвместно, на съпружески начала. Факт по делото е, че е налице предходно
повдигнато на същия обвинение, а именно по чл. 124, ал. 1, предл. 1 вр. с чл. 128, вр. с ал. 1 от НК.
На
разглеждане пред Вас стои първото обвинение, което безспорно е за тежко
престъпление, наказуемо с лишаване от свобода с повече от 10 години. Първата
предпоставка безспорно е налице, но тя е била налице и с оглед първоначално
повдигнатото обвинение на В..
Считам
и Ви моля да приемете, че от събраните до момента доказателства, макар и при
този начален етап на разследването може да бъде изведено и обоснованото
предположение, че В. е съпричастен за престъплението, за което му е повдигнато
обвинение. Налице са и негови самопризнания в тази насока във връзка с разпита
му като обвиняем след предявяване на обвинението по чл. 124 НК. Тези
самопризнания са достатъчно подробни и анализа им сочи, че каквото и да
съмнение не може да съществува, че смъртта на А.Т. е настъпила вследствие на
каквито и да е други обстоятелства извън деятелността, извършена именно от
подсъдимия В..
Освен
тези негови самопризнания са налице и други доказателства, съдържащи се в
огледа на местопроизшествието, огледа на трупа на починалата, откритите по него
наранявания. Налице са показанията и на свидетеля Ж., който е бил очевидец на
възникналата разпра между двамата, защото обективният факт е, че такава е била
налице и вследствие в продължение на същата са били извършени от страна на
подсъдимия действия спрямо личността на починалата, които в крайна сметка
твърдим, че са довели до смъртта й. Налице е някакво предварително заключение
на СМЕ, която също е в насока, че обосновано предположение, че В. е извършил
престъплението, за което му е повдигнато обвинение е налице. Ясно е и от сега
събраните доказателства, че обвинението подлежало на последващо прецизиране,
като от огромно значение и основно сред доказателствата ще заеме заключението
на СМЕ, което именно ще даде обективни основания, извън субективните твърдения
на обвиняемия, за това какво е отношението към извършеното – от там се
преценява вината, на случайността на действията му, дали са били с цел причиняване
на смърт или нанасяне на телесна повреда,
вследствие на която е настъпила смъртта. Това няма как да бъде пренебрегнато и
дори да не бъде казано е ясно, че съществува по делото като възможност.
Всичко
това както вече казах, на този начален етап не би могло да опровергае извода за
наличие на изискуемото от закона обосновано предположение, че той е извършил
престъплението.
Не
съм съгласна и че няма опасност да извърши друго престъпление. Факт е, че В. е
осъждан назад във времето и няма как това да не бъде отчетено като негативна
характеристика за личността му. Наред с това механизма, начина на извършване на
престъплението считам, че сочи на завишена обществена опасност и няма как да не
се изведе завишена обществена опасност на самия деец. Съдебната практика е
ясна, че всички тези обстоятелства се тълкуват именно в насока - наличие на опасност лицето да извърши друго
престъпление.
Имайки
предвид казаното, както и мотивите на първоинстанционния съд, моля да
потвърдите определението.
ДАДЕ СЕ ПОСЛЕДНА ДУМА НА ОБВИНЯЕМИЯ
ОБВ.В.: Моля за по- лека
мярка от тази, която е в момента.
Съдът,
след тайно съвещание, прие следното:
Производство
е по реда на чл. 64, ал. 7 - 8 от
НПК.
Образувано
е във връзка с постъпилата въззивна жалба срещу протоколно определение на Х.окръжен
съд, наказателно отделение, с което е била взета мярка за неотклонение
задържане под стража спрямо обвиняемия.
Пловдивският апелативен съд, след като се
запозна със събраните по делото материали и като обсъди изложените от страните
доводи и съображения счита, че частната жалба е процесуално ДОПУСТИМА, но
разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Като
съобрази доводите на страните и след проверка на атакуваното определение на
ХОС, настоящият съд прие, че същото е правилно и законосъобразно и следва да се
потвърди.
Първоинстанционният съд е достигнал до
обоснован извод, че са налице всички законоустановени предпоставки за вземане
на най-тежката мярка за неотклонение за нуждите на воденото разследване, като
пред настоящия състав не се релевират доводи, различни от вече коментираните от
състава на ХОС. Застъпените от стана на защитата аргументи претендират за
приемането на по-леко наказуем престъпен състав, но няма как да бъдат
разгледани в настоящото производство освен
на плоскостта на коментираните вече от първия съд позиции, че събраните
на настоящия ранен етап на разследването дават основание да се приеме наличието
на обосновано предположение за авторството на вмененото престъпление. Правилно
е било отбелязано, че обвиняемият е бил привлечен за деяние по чл. 115 от НК,
за което се предвижда наказание лишаване от свобода от десет до двадесет
години. Отделно от това, подробно коментираната от контролирания съд
доказателствена съвкупност, преценена заедно и по отделно дава основание да се
приеме, че на настоящия етап от разследването е налице обосновано предположение
за авторството на деянието, с което е обоснован и изводът
на първата инстанция, че доказателствената маса, събрана в хода на
разследването обезпечава изводите за наличието на обосновано предположение за
авторството на деянието. Наред с това и самият обвиняем е дал подробни
обяснения за нуждите на производството, в които не отрича, че е нанесъл тежък
побой над пострадалата.
По
отношение на доводите на защитата за неправилна правна квалификация на фактите,
следва да се посочи че са налице данни, че от обективна страна обвиняемият е
осъществил тежък побой спрямо пострадалата, действайки със значителна кинетична
енергия в жизненоважни области, сред които се открояват ударите в главата на
пострадалата, тъй като са причинили тежка черепно-мозъчна травма, която според
заключенията на СМЕ е в пряка, причинно-следствена връзка с настъпилия
съставомерен резултат. Без съмнение, както сочи защитата, е налице разлика
между умишленото убийство и умишлената телесна повреда, от която по
непредпазливост е последвала смъртта на пострадалия, но тя се изразява в
различното психическо отношение на дееца към съставомерния резултат, като в
първия случай той проявява умисъл, а във втория - непредпазливост по отношение
настъпването на смъртта. Съдебната практика през годините не е променена като
изисква да се установи какво е психическото отношение на дееца към причинената
смърт на пострадалия, като комплексният анализ понастоящем на обективната
страна на поведението на дееца - характера, насоката и силата на извършените
действия, способа на извършването им, използваните средства за засягане на
телесната неприкосновеност на пострадалата, причинените непосредствени наранявания,
засегнатите органи, взаимоотношенията между подсъдимия и пострадалата,
предхождащи и съпровождащи извършването на деянието, не налагат извод в
посочения от страна на защитата смисъл за липса на съответствие между вменени
факти и тяхната правна квалификация. Не се оспорва обстоятелството, че между
датата на извършване на побоя и настъпването на обществено-опасните последици
спрямо пострадалата е изминало известно време, но деяние следва да се приеме,
че е налице към този първоначален момент, тъй като в посочения смисъл е и ППВС
№ 2/16.12.1957г. на ВС, което допуска възможност за настъпване на смъртта в
по-късен етап, когато е налице причинна връзка между действията и съставомерния
резултат.
Настоящият
съдебен състав споделя и застъпеното от ХОС становище по отношение на
преценката на останалите предпоставки, свързани с вземането на мярката
задържане на обвиняемия, а именно налична опасност от извършване на
престъпление и възможност за нейната адекватна неутрализация единствено чрез
изпълнение на най-тежката мярка за процесуална принуда. От данните по делото
действително безспорно се установява, че обвиняемият пребивава на адреса, на
който е регистриран. Реалната опасност обвиняемият да извърши престъпление, е
изводима от характеристиката на дееца. Напълно се споделя подхода на този съд
във връзка с извеждането на наличието на реална опасност от извършване на
престъпление след преценка на всички релевантни фактори, сред които характера и
морала на лицето, коментирани в определението на контролирания съд както във
връзка с процесното деяние, така и във връзка с показанията на свидетелите –
съседи и приятели на обвиняемия с данни за агресивен и невъздържан нрав,
редовна употреба на алкохол и домашно насилие над фактическата съпруга.
Предходното осъждане на обвиняемия също го характеризира в негативна светлина.
Отделно от изложеното е налице и активност на презумпцията по чл. 63, ал. 2, т.
3 от НПК, тъй като лицето е привлечено за деяние, за което се предвижда
наказание над 10 години лишаване от свобода.
Съвкупният анализ на всичко изложено до
момента налага извод, че към настоящия процесуален момент са налице всички
законоустановени предпоставки, визирани в разпоредбата на чл. 63 ал. 1 НПК и
най-адекватна на воденото спрямо обвиняемия наказателно преследване е мярката
за неотклонение "Задържане под стража", която ще способства за
бързото му и своевременно приключване, особено в контекста на обстоятелството,
че разследването се намира в активна фаза със засилване на инкриминиращите
доказателства.
По
изложените съображения съдът счита частната жалба за неоснователна, а
определението на Х.окръжен съд за обосновано и законосъобразно.
Ето
защо Пловдивският апелативен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 17/18.01.2018 г. по ЧНД № 22/2018 г. по описа
на Окръжен съд Х..
Определението
е окончателно.
Протоколът
се изготви в съдебно заседание.
Заседанието
се закри в 11.00 часа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
СЕКРЕТАР: