Р
Е Ш Е Н И Е
№ 207
гр.
Велико Търново, 18.06.2021 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд гр. ВЕЛИКО ТЪРНОВО – шести
състав, в открито заседание на седми юни през две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РОСЕН БУЮКЛИЕВ
при участието на
секретаря С.М., като разгледа докладваното от председателя адм. дело №101 по
описа на Административния съд за 2020 година и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.
268, ал.1 от ДОПК.
Жалбоподателят
„Йо Вита ВТ“ ЕООД – град Велико Търново, чрез пълномощника си ***И. от ВТАК, е
обжалвал решение по жалба срещу действията на публичен изпълнител №4/20.01.2020
година на директора на ТД на НАП – Велико Търново, потвърждаващо разпореждане
№С190004 – 137 – 0011438 от 27.12.2019 година на публичен из пълнител при ТД на
НАП – Велико Търново. Неправилно е според жалбоподателя направеното както от
ответника, така и от публичния изпълнител тълкуване на института на
погасителната давност по ДОПК и на обстоятелствата, които водят до прекъсването
и. Всъщност жалбоподателят счита, че поканата за доброволно изпълнение,
изпратена от публичния изпълнител, не прекъсва давността и поради това
вземането, което произтича от влязло в сила наказателно постановление, е
погасено по давност. Претендира разноските по делото.
Ответникът,
директорът на ТД на НАП – Велико Търново, чрез процесуалния си представител отрича
допустимостта, евентуално основателността на жалбата. И тази страна претендира
за разноски съгласно представен списък, отразяващ претендирано юрисконсултско
възнаграждение.
Жалбата
е допустима, като подадена в срок и от легитимирана страна, засегната от
правния ефект на оспореното решение. Оспореното решение на ответника е връчено
на 29.01.2020 година /лист 6 от делото/, като от следващия ден е започнал да
тече преклузивния седемдневен срок, който към датата на подаването на жалбата
–5.02.2020 година – не е изтекъл.
Неоснователен
е довода на ответника, че понастоящем за жалбоподателя липсва интерес от
оспорването на решението поради плащането на дълга, за който се претендира, че
е погасен по давност. Действително, с разпореждане от 11.06.2020 година /лист
50 от делото/ публичният изпълнител е извършил разпределение на плащане от
4748, 70 лв., като с част от тази сума /в размер от 2164,42 лв./ е направено
погашение на сумата, погасяването по давност на която е спорна. Със следващо
разпореждане от 12.06.2020 година /лист 52/ е извършено разпределение на
плащане от 835,58 лв., като с цялата сума дълга, произтичащ от влязлото в сила
НП, е изцяло погасен. Плащането на дълг, за който лицето счита, че по една или
друга причина той не съществува или е вече погасен, не означава съгласие с
изводите на администрацията, изразени в административен акт, установяващ или
пораждащ задължение. Плащането на публичен дълг не е равнозначно на оттегляне
на жалба, нито на отказ от обжалване, а интересът на лицето да поддържа жалбата
е обоснован най – малко от възможността при отмяната на акта да иска
обезщетение по ЗОДОВ за пропуснати ползи и за неимуществени вреди. Противното
би означавало например, че заплащането на дълг, установен например с ревизионен
акт или с акта за установяване на публични вземания пресича възможността такъв
акт да се обжалва поради отпаднал интерес, което не е така. Освен това,
публичният изпълнител е извършил процесуални действия във връзка с публичен
дълг, за който е наличен съдебен спор за погасяването му в разрез с
изискванията на чл.34, ал.1, т.2 от ДОПК.
По
същество жалбата е основателна.
Съдът,
след като прецени приложените към административната преписка доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, както и становищата на страните, приема за
установено следното:
По
делото не е спорно, че жалбоподателят има публично задължение за имуществена
санкция, произтичащо от наказателно постановление №0185/23.04.2012 година на
председателя на КРС, която е в размер от 3000 лв. Не е спорно, че това НП е
влязло в сила на 13.07.2012 година като необжалвано.
Съответно,
изготвено е съобщение за доброволно изпълнение №003258/2015/000001 от
24.05.2015 година, което – както се установява по преписката - е връчен на електронен адрес едва на
8.01.2020 година.
Наложена
е обезпечителна мярка запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки,
по депозити, вложени вещи в трезори и прочие с постановление то 29.11.2019
година като след узнаването за тази обезпечителна мярка, жалбоподателя е подал
на 10.12.2019 година възражение за погасяване по давност на процесния дълг,
произтичащ от цитираното наказателно постановление.
С разпореждането, което е потвърдено с
оспореното решение на ответника, публичният изпълнител е приел, че възражението
за изтекла давност е неоснователно, тъй като давността е започнала да тече от
1.01.2015 година, като с издаването на съобщението за доброволно изпълнение от
24.06.2015 година давността е прекъсната. На 29.11.2019 година с налагането на
запора на банкови сметки на жалбоподателя, като това прекъсва новата давност.
Посоченото разпореждане е обжалвано,
като е издадено решението, което е предмет на спора.
В процесното решение е посочено от ответника,
че наказателното постановление /изпълнителния титул/ е предаден за събиране от
ТД на НАП с писмо от 26.05.2015 година. Аргументирано е, че е неприложима изпълнителската
давност по чл.82 от ЗАНН, доколкото става въпрос за „имуществена санкция“, а не
за административното наказание „глоба“, като приложима е общата петгодишна
давност. Накрая е потвърден извода на публичния изпълнител, че съобщението за
доброволно изпълнение е прекъснало давността.
Съгласно
разпоредбата на чл.266, ал.1 от ДОПК действията на публичния изпълнител могат
да се обжалват от длъжника или от третото задължено лице пред директора на
компетентната териториална дирекция чрез публичния изпълнител, който ги е
извършил. Жалбата се подава в 7-дневен срок от извършването на действието, ако
лицето е присъствало или е било уведомено за извършването му, а в останалите
случаи - от деня на съобщението. За третите лица срокът тече от узнаване на
действието. Разпоредбата на чл.267, ал.1 от ДОПК сочи, че решаващият орган
разглежда жалбата въз основа на данните по преписката и представените от
страните доказателства. Ал. 2 пък дава параметрите на обхвата на контрола на
решаващия орган и очертава правомощията му в тази връзка. От своя страна
чл.268, ал.1 от ДОПК гласи, че в случаите по чл. 267, ал. 2, т. 2, 4, 5 и 6 длъжникът или
взискателят може да обжалва решението пред административния съд по
местонахождението на компетентната териториална дирекция в 7-дневен срок от
съобщението. Преписката се изпраща на административния съд в тридневен срок от
постъпването на жалбата.
С
оглед на систематическото, граматическото и логическото тълкуване на тези
разпоредби се налага извода, че предмет на съдебна проверка е
законосъобразността на разпореждането на публичния изпълнител и потвърждаващото
го решение на ответника.
Съдът
намира, че както разпореждането на публичния изпълнител, така и решението на
ответника са валидни административни актове, издадени от компетентни органи в
рамките на законовото им овластяване.
Съдът
не констатира допуснати никакви нарушения на административно-производствените
правила, тъй като е спазена както формата на решението на ответника (арг. от
чл.267, ал.1 и ал.2 о ДОПК) така и формата на разпореждането на публичният
изпълнител (чл. 226 от ДОПК), като не са налице нарушения на процедурата, които
са способни да доведат до неистинност на фактите, съобразени от
административните органи при издаването на актовете им.
В
случая по отношение на института на погасителната давност за публични вземания
се прилагат процесуалните закони, уреждащи материята на възникване,
установяване и събиране на тези вземания, като в случая изцяло приложим е ДОПК.
Съгласно
разпоредбата на чл.171, ал.1 от ДОПК „Публичните вземания се погасяват с
изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината,
следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение,
освен ако в закон е предвиден по-кратък срок.“.
Както
правилно е констатирал ответникът, давността по чл.82 от ЗАНН е неприложима,
тъй като този институт обхваща само наложените административни наказания,
каквото имуществената санкция не е по правната си природа /срв. систематичното
място на чл.82 и на чл.83 от ЗАНН и разпоредбата на чл.13 от ЗАНН./.
Затова
за процесното вземане е приложим общият петгодишен срок по ДОПК. Тъй като
вземането за имуществена санкция от наказателно постановление е изискуемо от
момента на влизането в сила на това постановление, то е очевидно, че наложената
имуществена станало изискуемо на 14.07.2012 година, като началото на давността
е от 1.01.2013 година по правилото на чл.171, ал.1 от ДОПК. При това положение,
давностният срок за вземането е изтекъл на 31.12.2017 година.
Аргументът
на ответника и публичния изпълнител за прекъсването на давността с издаването
на съобщението за доброволно изпълнение е незаконосъобразен. Видно от
Тълкувателно решение №7 от 15.04.2021 година, постановено от ОСС на първа и
втора колегии на ВАС по ТД №8/2019 година, образуваното изпълнително дело по
ДОПК и съобщението по чл.221, ал.1 от ДОПК не прекъсват давността. Без значение
е и последващото налагане на обезпечителна мярка, тъй като тя не може да спре
вече изтеклия давностен срок.
При
това положение, решението на ответника, с което е потвърдено разпореждането на
публичния изпълнител, както и самото разпореждане на публичния изпълнител при
ТД на НАП – Велико Търново следва да бъдат отменени.
При
този изход на спора, основателна е претенцията на жалбоподателя за разноски,
като за него те представляват държавна такса от 50 лв., ДТ за обжалване на
определение пред ВАС в размер от 150 лв., както и ефективно заплатено
адвокатско възнаграждение от 300 лв.
Водим
от горното и на основание чл.268, ал.2 от ДОПК, Великотърновският
административен съд, шести състав
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ решение по жалба срещу действия
на публичен изпълнител №4 от 20.01.2020 година на директора на ТД на НАП –
Велико Търново и потвърденото с него разпореждане №С190004-137-0011438 от
27.12.2019 година на публичен изпълнител пир ТД на НАП – Велико Търново.
ОСЪЖДА
Националната агенция по приходите да заплати на „Йо Вита ВТ“ ЕООД, Велико
Търново, ЕИК *********, разноски по делото в размер от 500 лв.
Решението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: