О П Р Е Д Е Л Е Н И Е 297/7.5.2015г.
гр. Kарнобат
KАРНОБАТСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска
колегия, в открито
съдебно заседание, проведено на седми април две хиляди и петнадесета
година, в състав
Председател: Мариела И.
Секретар: Галина Милкова
като разгледа докладваното от съдията И.
гражданско дело №1061 по описа за 2014година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по повод искова молба,
предявена от И.Х.Н. с ЕГН ********** *** против И.Х.Д. с ЕГН ********** ***. В исковата молба се твърди, че с нотариален акт №48,том І, дело
№113 от 16.03.1978г.
родителите на страните-, са учредили в негова
полза вещно право на строеж на втори етаж от жилищна сграда с избен етаж, изградена в дворно
място площ от 368кв.м.,съставляващо УПИ ІІ-313 в кв.54 по ЗРП за гр.Карнобат. С договор за дарение, обективиран в нотариален акт
№46, том І, дело №88/93г. родителите им са прехвърлили правото на собственост върху първия етаж от жилищната
сграда и ½
ид.ч. от дворното място, в което е изградена сградата на ответницата. В молбата се твърди още, че в периода
1978-1979г. ищецът е реализирал правото на строеж и е построил втория етаж от
сградата при това с лични средства и със средтсва, получени от заем от ДСК. Твърди се, че след сключването
на граждански брак през 1981г. ищецът се е преместил да живее на втория етаж, а
родителите и сестра му са живеели на първия жилищен етаж. Със спестени лични средства и
подарените им средства от сватбата направили довършителните работи-вътрешна
мазилка, замазка на подове, боядисване и др. Няколко години по-късно със семейството си се преместил да живее в
гр.Айтос, а сестра
му-ответницата, сключва граждански брак и той й позволил да ползва една от
стаите на втория етаж. През
1997г. умира баща им, при което сестра му със семейството си се пренесла да
живее на първия етаж, а майка му с негово разрешение заживяла в една от стаите
на втория етаж,
въпреки запазеното право на ползване. През 2012г. ответницата
без негово знание е предприела действия и се е снабдила с констативен
нотариален акт за собственост по давностно владение и наследство, по силата на
който собствеността върху втория етаж е разпределена както следва: за тяхната
майка 4/6ид.ч., а за тях двамата по 1/6ид.ч.
Веднага след това майка им дарява на ответницата
нейните 4/6 ид.ч. Твърди се още, че ищецът винаги е бил във владение на имота,
заплащал е всички данъци и такси за имота, всички
консумативни разходи. Предвид изложеното е направено искане да се приеме за
установено, че ответницата не е собственик на 5/6
ид.ч. от от втори жилищен
етаж от двуетажна
жилищна сграда, изградена в дворно място с
площ от 368кв.м.,съставляващо УПИ ІІ-313 в кв.54 по ЗРП за гр.Карнобат
при граници на УПИ: изток УПИ ІІІ-314 и УПИ V-315, запад УПИ X ІІІ-3548, север улица, юг-УПИ VI-308, който втори жиищен етаж
представлява самостоятелно жилище с общ вход за двата етажа, състоящ се от хол,спална, детска стая, кухня,
всекдневна, баня и тоалетна, салон, със застроена площ от 97кв.м., както и от избеня
етаж, целия с полезна площ от 50кв.м., състоящ се от четири избени помещения и
коридор и от прилежащите тавански помещения. Направено е също така искане да се
отменятнотариален акт №77, том VII, рег. № 4115, дело №848/2012г. на нотариус с район на действие КРС с № 581
за собственост на недвижим имот по давностно владение и наследство и нотариален акт № 78, том VII, рег. №
4116, дело №849/2012г. на нотариус с район на действие КРС с № 581 за дарение. Представя и ангажира доказателства.
В законния срок ответникът е депозирал писмен отговор, с
който е оспорил редовността, допустимостта и основателността на исковата молба.
Твърди се, че строежът на втория етаж е извършен от техните родители въз основа
на одобрен архитектурен проект на името на баща им в периода март-септември
78г. Твърди се още, че имотът е придобит от
родителите им по давност в периода 1978-1997г.
Карнобатския районен съд след
като се запозна с твърденията на страните, приложените по делото писмени
доказателства и съобрази закона намира от фактическа страна следното:
С договор за
прехвърляне на недвижим имот срещу задължение и издръжка, обективиран в
нотариален акт № 136, том І, дело№329/1976г. по описа на КРС, И.Х.Н. и прехвърлят
на сина си Христо Иванов Н. следния свой
недвижим имот, находящ се гр. Карнобат, състоящ се от дворно място, образуващо
парцел ХХIV,
планоснимачен номер565, в кв.60 по плана за гр.Карнобат, целия от 350кв.м.,
заедно със жилината сграда, построена в парцела срещу задължение на
приобретателя да гледа и издржа родителите си.
С договор за
дарение на вещно право на строеж, обективиран
в нотариален акт №48,том І, дело №113 от 16.03.1978г. по описа на КРС, учредяват в полза на своя син И.Х.Н. вещно право на строеж на втори етаж от жилищна сграда който ще се построи съгласно
одобрения архитектурен проект в дворно място, образуващо парцел ХХIV,
в кв.60 по плана за гр.Карнобат. При
изповядване на сделката надареният е представлява от пълномощник-своя баща.
Във връзка с
реализирането на учреденото право на строеж на втория жиищен етаж по делото са
събрани гласни доказателства. От показанията на свидетелите се установява, че строежът е извършен за изключително кратко време, което
обстоятелство е впечатлило по-голямата част от свидетели, в периода пролет-есен
1978г. за около четири месеца. От показанията им се установява, че първоначално
в къщата живеели дядо И. и баба Иванка (дядо и баба на страните по делото по
бащина линия), тяхната прабаба, родителите на сраните и самите те. Вътре в
къщата нямало баня и тоалетна. През 1977г. ищецът е приет на учи във военно
училище в гр.Велико Търново. По това време дядо И. и неговия син Христо решили
да построят нова къща, да я разширят и през пролетта на 1978г. започнали
строежа. Първо направили разширение на първия етаж като за целта съборили няколко
стени, а една част запазили и така на първия етаж вече имало още една стая,
баня, тоалетна и кухня. Поставили плоча и започнали строежа на втория етаж,
който съдържал същите помещения като първия етаж. През това време цялото семейство
с изключение на ищеца живеело в гараж в имота. Бащата на страните, често
отсъствал, тъй като работил като шофьор
на международни превози, и поради тази причина възложил на св. Николов, брат на
съпругата му и вуйчо на страните, да „наобикаля ” строежа, оставял му пари, за
да закупи необходимите през това време материали, а той му се отчитал с
издадени фактури. Св. посочва, че майсторът, който е работил първоначално се е
казвал, а после е имало и друг майстор-, който е правил мазилката и довършителните
работи. Този свидетел е категоричен, че парите за строежа са на родителите на
страните, тъй като при един от разгорите си е попитал зет си защо не изтегли
заем, а той е отговорил, че има средства и заем не му трябва. В строежа
помагали още дядо И., съпругът на св. -леля на страните. Всички посочени
по-горе петима свидетели са категорични, че ищецът не е участвал в
строителството и не са го виждали по това време там. Тези свидетели са
категорични и относно факта, че той не е живял на втория етаж след завършване
на обучението си в гр.Велико Търново. Действително св. С посочва, че първият
син на ищеца е роден в гр.Карнобат, като по това време ищецът и семейството му
са живеели на първия етаж. От така събраните доказателства може да се направи
извод, че ищецът след завръщането си от гр.Велико Търново е живял на първия
етаж от къщата за кратък период от време. Това е така, тъй като в обясненията
си по реда на чл. 17 ГПК ищецът посочва, че е завършил обучението си през
1981г., а е получил жилище в гр.Айтос през 1983г. След този период
пребиваването му в гр.Карнобат е спорадично, предимно да посети родители си,
особено когато децата им са били малки, и тогава вече са отсядали на втория
етаж.
Нито един от
изброените свидетели не знае, никога родителите на страните не са твърдели, че
строят този етаж за своя син, с идеята да го надарят по своеобразен начин,
както и че по някакъв начин са разпределили собствеността си приживе между
своите деца.
Тук е мястото да се
посочи, че съдът кредитира показанията на тази група свидетели, тъй като са
близки роднини на страните по делото или техни непосредствени съседи и като
такива имат преки и продължителни
наблюдения. От друга страна макар и роднини- св., не могат да се определят като
заинтересовани, тъй като са роднини и на двете страни и няма данни по делото да
са в лоши отношения с някой от тях. От друга страна св.В посочва, че е в лоши отношения с ответницата и не желая
да разговаря с тях. Разбира се това обстоятелство само по себе си не води до
извода, че той целенасочено дава неверни показания, а следва само да заостри
вниманието на съда при преценката на показанията му. Като цялост показанията на
свидетелите касаят събития след 1978г., когато всъщност е осъществяван строежа
() или са периодични (), тъй като през това време той също е бил курсант във
военното училище. Не на последно място показанията на св. Калев противоречат на
показанията на всички свидетели на ответната страна, които както се посочи са
имали преки, непосредствени впечатления, незаинтересовани са, и са категорични,
че строежът е приключил за четири месеца през 1978г.
Не на последно
място следва да се посочи, че показанията на първата група свидетели (на ответната
страна) са и житейски логични. Алогично е твърдението, че ищецът, който през
1978г., когато е извършено строителството, е бил на 19-20г., в период, когато
вниманието му е насочено към обучение за продължителен период от време в друго
населено място да вземе решение да разшири и застрои семейното жилище. При това
да разполага с всички необходими за целта средства за извършване на
строителните работи за кратък период от време, тъй като това е семейното жилище
на цялото му семейство-баба, дядо, родители, сестра.Напротив много по житейски
издържано е родителите на страните, получавайки правото на собственост две
години по-рано, да вземат решение за разширяване на къщата, съобразявайки се с
ангажимента за грижите на родителите на единия от съпрузите и тези по
собствените им деца. Именно в тази насока са показванията на свидетелите на
ответницата- решението е взето от дядо И. и баща им, помага ли са най-близките
им хора, ищецът не е участвал, тъй като е ангажиран с образованието си,
финансирането е изцяло със средства на родители им, строежът става за кратко
време, тъй като по време на строежа, те са живеели в гараж. Няма данни,освен
показанията на св, че строежът е финансиран от ищеца, като остава без отговор и
въпроса на каква стойност е бил заема, кога е изтеглен и за каква цел са
послужили средствата от него. Следва да се посочи, че показанията на св. Калев,
че е участвал в строежа не противоречат на тази група свидетели, тъй като е
обективно възможно да са имали инцидентно участие в строителството.
С договор за дарение на недвижим имот, обективиран в
нотариален акт №46, том І, дело №88/93г. даряват на своята дъщеря И.Х.Д. ½ ид.ч. от дворното място от дворно място от 350кв.м., образуващо
парцел ІІ-313 в кв. 54 по плана за гр.Карнобат, както и първи жилищен етаж от двуетажна двуфамилна
жилищна сграда, с ½ ид.ч. от избените помещения и 1/2ид.ч. от общите
части на сградата, като дарителите си запазват правото на ползване и обитаване
на дарения от тях имот.
С нотариален акт
№77, том VII, рег. №
4115, дело №848/2012г. на нотариус с район на действие КРС с № 581 за
собственост на недвижим имот по давностно владение и наследство е призната за
собственик на 4/6ид.ч., а страните по делото на по ½ ид.ч. от втори жилищен
етаж от двуетажна
жилищна сграда, изградена в дворно място с
площ от 368кв.м.,съставляващо УПИ ІІ-313 в кв.54 по ЗРП за гр.Карнобат
при граници на УПИ: изток УПИ ІІІ-314 и УПИ V-315, запад УПИ X ІІІ-3548, север улица, юг-УПИ VI-308, който втори жилищен етаж
представлява самостоятелно жилище с общ вход за двата етажа, състоящ се от хол,спална, детска стая, кухня,
всекидневна, баня и тоалетна, салон, със застроена площ от 97кв.м., както и 1/2
ид.ч. от избеня етаж, целия с полезна площ от 50кв.м., състоящ се от четири
избени помещения и коридор.
С договор за
дарение, обективиран в нотариален акт №
78, том VII, рег. № 4116, дело №849/2012г.
на нотариус с район на действие КРС с № 581, дарява на своята дъщеря И.Д.
притежаваните от нея 4/6ид.ч. от втория етаж, както и 4/12ид.ч. от избения
етаж.
При така установена
фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Предявеният иск с
правно основание чл. 124,ал.1 ГПК е недопустим и като такъв следва да се остави
без разглеждане, а производството по делото следва да се прекрати.
Съображенията за това са следните:
С т.1 от
Тълкувателно решение №8, постановено по тълкувателно дело № 8 по описа за 2012 г на ОСГТК се прие, че правният интерес при отрицателния
установителен иск за собственост или друго вещно право се поражда от
твърдението за наличие на притежавано от ищеца, различно от спорното, право
върху същия обект, чието съществуване би
било отречено или пораждането, респективно упражняването му би било осуетено от
неоснователната претенция на насрещната страна в спора. Интерес от отрицателния
установителен иск за собственост може да е налице, когато ищецът заявява
самостоятелно право върху вещта, както и при конкуренция на твърдяни от двете
страни вещни права върху един и същ обект. С отрицателен установителен иск
могат да се защитават и фактически състояния. Такъв е случаят, при който
владението е смутено /но не е отнето/ преди да са изтекли шест месеца от
установяването му от лице, което неоснователно претендира, че е собственик.
Интерес от предявяване на отрицателен установителен иск е налице и когато
ищецът има възможност да придобие имота на оригинерно основание или по
реституция, ако отрече претендираните от ответника права.
Всяка страна, независимо от
процесуалното си качество, следва да установи фактите и обстоятелствата, на
които основава своите искания или възражения. При отрицателния установителен
иск за собственост и други вещни права ищецът доказва твърденията, с които
обосновава правния си интерес. Той следва да установи наличието на свое
защитимо право, засегнато от правния спор, като докаже фактите, от които то
произтича. В противен случай, ищецът ще бъде освободен от това да доказва
каквото и да било претендирано от него право върху вещта. Единствено ответникът
ще е длъжен да доказва съществуването на отричаното от ищеца право на
собственост или друго вещно право, докато ищецът ще се задоволи само с
възраженията си, че такова право не е възниквало или е било погасено. Ако по
волята на ищеца началото на процеса бъде поставено при условия, изискващи
активност при доказването единствено от страна на ответника по отрицателния
установителен иск, това би означавало да се защитава право, което изобщо може и да не съществува.
Ако ищецът не докаже
твърденията, с които обосновава правния си интерес, производството се
прекратява. Въпросът за
евентуалното наличие, респективно липсата на самостоятелно право на ищеца е
свързан с преценката на съда за правния интерес от установяването, т.е. за
допустимостта на иска като абсолютна процесуална предпоставка за разглеждането
му, но не е част от предмета на претенцията. Несъмнено, ищецът би могъл да
предяви съдебно своето право, ако иска да получи защита чрез установяването му
със сила на пресъдено нещо, но тогава би се стигнало до предявяване и на
положителен установителен иск, т.е. до обективно съединяване на искове.
Наличието на правен интерес се преценява конкретно, въз основа на обосновани
твърдения, наведени в исковата молба, като при оспорването им ищецът следва да
докаже фактите, от които те произтичат. Съдът е длъжен да провери
допустимостта на иска още с предявяването му и да следи за правния интерес при
всяко положение на делото. Когато констатира, че ищецът няма правен
интерес, съдът прекратява производството по делото, без да се произнася по
основателността на претенцията – дали ответникът притежава или не
претендираното от него и отричано от ищеца вещно право.
Предвид дадените с
посоченото тълкувателно решение задължителни указания следва да се посочи, че
съдът прави проверка за допустимост на отрицателния установителен иск няколко
пъти. Веднъж при предявяването на иска и при изготвянето на проекто-доклада.
Тази преценка е до някаква степен условна, тъй като е обвързано единственото от
твърдението на ищеца. В конкретния случай ищецът в исковата молба заявява
самостоятелни права върху вещта, като посочва придобивния си способ-учредено в
негова полза от собственик вещно право на строеж,т.е. искът се явява допустим на
този етап.
След приключване на
устните състезания, съдът вече е събрал всички допустими и относими към
спорното право и дължи преценка на допустимостта на иска с оглед вече на
доказването на правния интерес на ищеца. От гледна точка на твърденията в исковата
молба това ще рече, че ако ищецът не докаже твърдението си учредено и
реализирано от него вещно право на строеж, то искът се явява предявен без
правен интерес. В тази връзка следва да се има предвид, че суперфициара става
собственик на постройката по отношение на всички едва след нейното изграждане.
По делото обаче,
въпреки събраните доказателства, не се установи ищецът да е реализирал правото
на строеж и да е станал собственик на процесния имот. Не се и доказа, че
неговите родители са извършили строежа с намерение да го надарят, т.е. да са
строили за него.
От кредитираните от
съда гласни доказателства се установява по един категоричен начин, че
независимо от учредяването на вещното право в полза на сина си, неговите
родители, подпомагани от близки роднини (и съответните работници) се
организирали и извършили строежа на втория, процесен етаж от свое име и за своя
сметка. Всички свидетели посочват, че решението да се построи етажа е на
родителите на страните, те са извършили
строежа за изключително кратко време, през което ищецът е пребивавал във военно
училище в гр.Велико Търново, и те са финансирали строежа. Нито един от
кредитираната група свидетели не твърди, че родителите на страните са
предприели тези действия от името и за сметка на своя син с цел да го надарят,
нито че по това време (а и по-късно) е
поставян от тях (родителите) въпросът за разпределяне на притежаваната от тях
собственост между техните деца.Още повече, че твърдението за „разпределение”
говори за факта, че към момента на извършване на строежа те са строили за себе
си, приемали са себе си за собственици, така щото в един по-късен момент да се
разпоредят със собствеността си.
Предвид изложеното
производството по делото следва да се прекрати.
По претенциите с
правно основание чл. 537 ГПК
СъгласноТълкувателно решение № ,постановено
по тълкувателно дело № 3 по описа за 2012 г. на ОСГК на отмяна по реда на
чл.537, ал.2 ГПК подлежат само констативни нотариални актове, с които се
удостоверява право на собственост върху недвижим имот, не и тези удостоверяващи
сделки, с които се прехвърля, изменя или прекратява вещно право върху недвижим
имот. Следователно ищовата претенция за отмяна на нотариален акт № 78, том VII, рег. № 4116, дело №849/2012г. на нотариус с район на действие КРС с №
581, обективиращдоговор за дарение, с който дарява на своята дъщеря И.Д.
притежаваните от нея 4/6ид.ч. от втория етаж, както и 4/12ид.ч. от избения етаж
е недопустима.
С Тълкувателно решение №
178 от 30.VI.1986 г. по гр. д. № 150/85 г., ОСГК е прието, че собственикът на
недвижим имот може да предяви иск за собственост против лицето, на което е
издаден нотариален акт за собственост по обстоятелствена проверка на същия
имот. При уважаването на предявения иск нотариалният акт се отменява, даже и да
не е направено изрично искане за това. В случая е направено нарочно искане, но доколкото съдът
не се произнася по иска за собственост следва да остави без разглеждане и
претенцията за отмяна на констативния нотариален акт.
По изложените
съображения Районен съд Карнобат
О
П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ
РАЗГЛЕЖДАНЕ
предявения от И.Х.Н. с ЕГН **********
*** против И.Х.Д. с ЕГН ********** *** иск с правно основание чл. 124,ал.1 ГПК да се приеме за установено, че ответницата не е собственик
на 5/6 ид.ч. от от втори жилищен
етаж от двуетажна
жилищна сграда, изградена в дворно място с
площ от 368кв.м.,съставляващо УПИ ІІ-313 в кв.54 по ЗРП за гр.Карнобат
при граници на УПИ: изток УПИ ІІІ-314 и УПИ V-315, запад УПИ X ІІІ-3548, север улица, юг-УПИ VI-308, който втори жилищен етаж
представлява самостоятелно жилище с общ вход за двата етажа, състоящ се от хол,спална, детска стая, кухня,
всекидневна, баня и тоалетна, салон, със застроена площ от 97кв.м., както и от
избена етаж, целия с полезна площ от 50кв.м., състоящ се от четири избени
помещения и коридор и от прилежащите тавански помещения.
ОСТАВЯ БЕЗ
РАЗГЛЕЖДАНЕ
предявените от И.Х.Н. с ЕГН **********
*** против И.Х.Д. с ЕГН ********** *** искове да се отмени нотариален акт №77, том VII, рег. № 4115, дело №848/2012г.
на нотариус с район на действие КРС с № 581 за собственост на недвижим имот по
давностно владение и наследство и
нотариален акт № 78, том VII, рег. № 4116, дело №849/2012г.
на нотариус с район на действие КРС с № 581 за дарение.
ОСЪЖДА И.Х.Н. с ЕГН ********** *** да заплати на И.Х.Д. с ЕГН ********** *** от 1409лв. съдебно-деловодни
разноски.
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ претенцията
на И.Х.Н. с ЕГН ********** *** за присъждане на съдебно-деловодните
разноски.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.
1061/2014г. по описа на КРС.
Определението подлежи
на обжалване пред Бургаски окръжен съд в едноседмичен срок от връчването му.
Районен
съдия: