РЕШЕНИЕ
№ 2344
гр. Бургас, 25.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, III СЪСТАВ, в публично заседание на
шести октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ИВЕЛИНА Л. МАВРОДИЕВА
при участието на секретаря КИНА Н. КИРКОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА Л. МАВРОДИЕВА Гражданско
дело № 20222120104755 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по исковата молба на С. Д. Л., ЕГН **********,
от гр. Бургас, действаща чрез пълномощника си адвокат С., против Главна дирекция
„Гранична полиция“ към МВР, с която се претендира осъждането й за заплащане на
сумата от 500 лева, представляваща дължимо възнаграждение за положен извънреден
труд от 82 часа в периода от 20.08.2019 г. до 09.07.2020 г., получен в резултат на
преизчисляване на положения от нея нощен труд с коефицент от 1. 143, ведно със
сборна мораторна лихва в размер на 50 лева, дължима от 01.11.2019 г. до завеждане на
делото, както и законната лихва за забава върху главницата от датата на подаване на
исковата молба – 26.07.2022 г., до окончателното й изплащане. Моли се и за
присъждане на направените по делото разноски.
Ищецът излага, че е в служебно правоотношение с ответната дирекция, по силата
на което изпълнява длъжността ****/***** при ГКПП – Аерогара Бургас при ГПУ
Летище Бургас към Регионална дирекция „Гранична полиция“ - Бургас, която е на
структурно подчинение към ответната дирекция, като вследствие на трансформацията
на положения от него нощен труд следва да му бъдат заплатени 82 часа извънреден
труд на стойност от 500 лева, ведно със съответните лихви. С оглед естеството на
работата ищецът работил на 8, 12 и 24-часови смени, през които полагал и труд през
нощта, съгласно утвърдени графици. Анализира се и приложимата според ищеца
нормативна уредба, обосноваваща извод за основателност на заявените претенции.
1
В съдебно заседание ищецът е депозирал частично оттегляне на иска за
главница за сумата над 488. 76 лева до първоначалния заявен размер от 500 лева, както
и изменение на иска си за мораторна лихва, като е увеличил същия до сумата от 115.
62 лв.
Предявените искове с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 и чл. 187, ал. 3,
предл. 2-ро във връзка с ал. 5, т. 2 и ал. 6 от ЗМВР и чл. 86 от ЗЗД.
В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба ответника, с
който оспорва не се оспорва допустимостта на исковете, но се сочи за неговата
неоснователност, като в случая били приложими специалните норми на чл. 187 и
следващите от ЗМВР, като се анализират същите. Заявява също така, че положеният от
ищеца труд е надлежно начислен и отразен в протоколите за положен извънреден труд
и в протоколите за отчитане на работното време между 22,00 часа и 6,00 часа, времето
на разположение и положения труд по време на официални празници, както и че
същият е заплатен своевременно след неговото отчитане по правилата на действалата
към процесния период Наредба № 8121з-36/07.01.2020 година за реда за организация и
разпределението на работното време, за неговото отчитане, компенсирането на
работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и
почивка на държавните служители в Министерството на вътрешните работи, отмемена
на 30.10.2020г. Заявява също така, че съобразно цитираната по-горе нормативна уредба
не се предвижда преизчисляване на нощния труд по коефицент 1. 143 и съответно не
била дължима търсената в настоящото производство сума. Излага и наличието на
съдебна практика в този смисъл. Също търси присъждане на разноски по делото, в
това число и на юрисконсултско възнаграждение.
Бургаският районен съд, като взе предвид исковата молба и изложените в нея
факти и обстоятелства, становището на ответната страна, събраните по делото
доказателства и след като съобрази закона, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Не се спори между страните, а и от представените доказателства се установява,
че ищецът е служител на МВР, като в периода от 20.08.2019 г. до 09.07.2020 г.,
изпълнявал длъжността ****/***** при ГКПП – Аерогара Бургас при ГПУ Летище
Бургас към Регионална дирекция „Гранична полиция“ - Бургас, която е на структурно
подчинение към ответната дирекция. Не е спорно също така, че в това си качество,
ищецът е полагал труд на 24-часови смени по график, включително и за времето от
22.00 часа до 06.00 часа, т. е. и през нощта.
Видно от заключението на вещото лице по изпълнената съдебно-икономическа
експертиза, което съдът изцяло кредитира, като обективно и безпристрастно изготвено
от лице с нужните специални познания и като неоспорено от страните, че в периода от
20.08.2019 г. до 09.07.2020 г. ищецът е положил 394 часа нощен труд. Преизчислен в
2
дневен труд с коефициент 1.143, нощният труд от 394 часа възлиза на 450. 34 часа и
води до положен извънреден труд от 56. 34 часа, чиято стойност възлиза на 488. 76
лева. Законна лихвата за забава с оглед падежа за плащане, настъпващ съобразно всеки
тримесечен отчетен период, до 3125.07.2022 г. включително възлиза на 115. 62 лева.
Въз основа на така установените факти, релевантни за решаването на делото,
съдът намира от правна страна следното:
Съгласно чл. 176 от ЗМВР, брутното месечно възнаграждение на държавните
служители на МВР се състои от основно и допълнителни такива. Чл. 178, ал. 1, т. 3 от
закона предвижда, че към основното месечно възнаграждение на държавните
служители се изплаща допълнително такова за извънреден труд, а според чл. 179, ал. 1,
предл. 2-ро и за нощен труд. Условията и редът за заплащане на последното се
определят с наредба на министъра на вътрешните работи, а размерът – с негова
заповед, съгласно ал. 2 от същата норма.
Съгласно чл. 187, ал. 1 от ЗМВР /в редакция на ДВ, бр.34, от 23.04.2019 г.,
действала до 10.07.2020 г./, нормалната продължителност на работното време на
държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 - седмично при 5-дневна работна
седмица. За работещите на 8, 12 или 24-часови смени, то се изчислява сумирано за
тримесечен период, с възможно полагане на труд и през нощта - между 22.00 и 06.00
часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8 за всеки 24-часов
период. В ал. 5, т. 2 /в редакция на ДВ, бр.34, от 23.04.2019 г., действала до 10.07.2020
г./ е предвидено, че за служителите, работещи на смени, работата извън редовното
работно време, до 280 часа годишно, се компенсира с възнаграждение за извънреден
труд за отработени до 70 часа на тримесечен период, който се заплаща с 50 на сто
увеличение върху основното месечно възнаграждение - ал. 6 /в редакция на ДВ, бр.34,
от 23.04.2019г., действала до 10.07.2020 г./.
Съгласно чл.187, ал.9 от ЗМВР /в редакция на ДВ, бр.34, от 23.04.2019 г.,
действала до 10.07.2020 г./ редът за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители
извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките
за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.
През процесния период 01.07.2019г. до 10.07.2020г. са действали Наредба №
8121з- 776 от 29.07.2016 г. и Наредба № 8121з-36 от 7.01.2020 г. Преди това са
действали Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г. и Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015
г. Текстовете на чл. 3, ал. 3 и в трите са идентични – при работа на смени е възможно
полагането на труд и през нощта между 22.00 и 06.00 часа, като работните часове не
следва да надвишават средно 8 за всеки 24-часов период. В първата от тях изрично е
предвидено, че при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове,
положен нощен труд за отчетния период, се умножава по 0.143 – чл. 31, ал. 2.
3
Подзаконовият нормативен акт е отменен с приемането на втората цитирана Наредба в
сила от 01.04.2015г. и отменена с Решение № 8585/11.07.2016г. по адм. дело №
5450/2016г. на ВАС, влязло в сила от датата на постановяването му и обнародвано. В
периода от отмяната до издаването и обнародването на третата Наредба – на 02.08.2016
г., отново приложима е била първата, предвиждаща преизчисляване на нощния труд в
дневен.
В Наредба № 8121з-592 /обн. в ДВ бр.40 от 02.06.2015 г./ и в Наредба № 8121з-
779 /обн. в ДВ бр.60 от 02.08.2016 г./ липсва изрична норма, съответстваща на чл. 31,
ал. 2 от Наредба № 8121з-407, за преобразуване на часовете положен нощен труд с
коефициент 1.143, което обаче, не следва да се тълкува като законово въведена забрана
за това, тъй като такава би била противоконституционна и би поставила служителите в
МВР в по-неблагоприятно положение от другите държавни служители – по отношение
заплащането на допълнителните възнаграждения. При това следва да бъде възприета
като празнота в уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсиране на работата извън редовното работно
време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките. При наличието на такава в
специалната уредба, касаеща служителите в МВР, следва субсидиарно да се приложи
общата Наредба за структурата и организацията на работната заплата. Съгласно чл. 9,
ал. 2 от нея при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се
превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно
отчитане на работното време за съответното работно място. В чл. 140, ал. 1 от КТ е
предвидено, че нормалната продължителност на седмичното работно време през нощта
при 5-дневна работна седмица е до 35 часа или до 7 часа за една нощ. Следователно –
приложимият коефициент за преизчисляване на нощния труд в дневен е 1.143, получен
като частно при деление на нормалните им продължителности от 8 часа на денонощие
за втория /чл. 187, ал. 1 от ЗМВР/ и 7 часа за първия.
По принцип трудовото законодателство дава право на работещите да получат от
една страна завишено почасово заплащане за нощния си труд, а от друга задължава
работодателите да преизчисляват нощните часове в дневни и така да съобразяват
продължителността на работния ден. Когато последната е надвишена пък, очевидно се
касае за положен извънреден труд, който следва да бъде компенсиран. Следователно
това са две различни основания за заплащането на допълнителни възнаграждения –
обстоятелство, което е било отчетено и от ответника, при съвместното действие на
издадените от министъра на вътрешните работи Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. и
заповед № 8121з-791/28.10.2014 г. В случая, както беше посочено по-горе, на ищеца е
изплатена само добавката от 0.25 лева за всеки отработен нощен час за исковия период
до февруари, 2020 г., след което по 1 лев на час.
По изложените съображения исковата претенция за заплащане на извънреден
4
труд в процесния период, получен след преобразуване на положените часове нощен
труд в дневен с коефициент 1.143 се явява доказана по своето основание - за процесния
период се прилага субсидиарно Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата.
За пълнота следва да се отбележи, че посочените в писмения отговор практика
на СЕС и отделни норми от правото на ЕС, не обосновават различен извод от даденото
по-горе изложение по спора.
Както стана ясно, от заключението на вещото лице е видно, че положеният от
ищеца нощен труд от 394 часа, преизчислен с коефициент 1.143, е 450. 34 часа.
Разликата от 56. 34 часа не е отчетена в протоколите за положен труд, съответно, не е
начислена и не е платена. Установява се и че дължимото нетно трудово
възнаграждение за този извънреден труд, изчислено съобразно разпоредбата на чл.187,
ал.6 от ЗМВР /в редакция на ДВ, бр.34, от 23.04.2019 г., действала до 10.07.2020 г./, е в
размер от 488. 76 лева.
Няма доказателства ответникът да е заплатил на ищеца дължимото
допълнително възнаграждение за положения извънреден труд в горния размер.
При това искът се явява доказан по основание и размер, поради което следва да
бъде уважен изцяло, за периода от 20.08.2019 г. до 09.07.2020 г. включително, ведно
със законната лихва от подаване на исковата молба – 26.07.2022 г., до окончателното
изплащане.
По иска за мораторната лихва:
Този иск е също основателен. Ответникът не е заплащал извънредния труд,
поради което е изпаднал в забава в плащанията при изтичане на всеки тримесечен
период на сумарното отчитане на работното време. Според експертизата, сумарната
лихва за забава за периода от 01.11.2019 г. до 25.07.2022г. включително е в размер на
115. 62 лева, поради което и тази претенцията трябва да бъде уважена изцяло.
При този изход на спора и с оглед претенциите на страните за присъждане на
направените по делото разноски, следва да се осъди ответника на основание чл. 78, ал.
1 от ГПК да заплати на ищеца сумата от 300 лв., за изплатеното адвокатско
възнаграждение. По отношение на последното и предвид депозираното възражение за
прекомерност от страна на ответника съдът намира, че следва да го намали
изплатеното такова от 400 лв. до предвидения минимален размер по Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения от 300 лв., предвид
материалния интерес и фактическата и правната сложност на спора. Доводите на
процесуалния представител на ищеца за наличието на обективно кумулативно
съединение искове не променят горния извод на съда, като аргумент за това е и
разпоредбата на чл. 7, ал. 2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, която въвежда като основа за определяне на възнаграждението
5
материалния интерес.
Следва също така на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК да се осъди ответника да
заплати държавна такса за производството в размер на 100 лева и 80 лева за изплатено
от бюджета на съда възнаграждение на вещото лице или общо сумата от 180 лева.
Мотивиран от горното, Бургаският районен съд
РЕШИ:
Осъжда Главна дирекция „Гранична полиция“ към Министерството на
вътрешните работи, адрес: гр. София – 10202, *****, представлявана от директора Р.
Д.а, да заплати на С. Д. Л., ЕГН **********, адрес: ******, сумата от 488. 76 лв.
/четиристотин осемдесет и осем и 76 ст./ - главница, представляваща нетния размер на
дължимото и неизплатено допълнително възнаграждение за извънреден труд от 56. 34
часа в периода от 20.08.2019 г. до 09.07.2020 г., получени след преизчисляване с
коефициент 1.143 на положения от него нощен труд от 394 часа в дневен, ведно с
мораторна лихва в размер на 115. 62 лв. /сто и петнадесет лева и 62 ст./ за периода от
падежа – последният ден на месеца, следващ съответното изтекло тримесечие, до
25.07.2022 г. включително, както и законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на исковата молба - 26.07.2022 г., до окончателното й изплащане,
ведно със сумата от 300 лв. /триста лева/ за направените по делото разноски.
Осъжда Главна дирекция „Гранична полиция“ към Министерството на
вътрешните работи, адрес: гр. София – 10202, *****, представлявана от директора Р.
Д.а,, да заплати по сметка на Бургаския районен съд сумата от 180. 00 лв. /сто и
осемдесет лева/, от които 100 лв. за държавна такса и 80 лв. за разноски за експертиза.
Решението може да се обжалва пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
6