№ 1621
гр. София, 31.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА В. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ Гражданско дело №
20241110106831 по описа за 2024 година
Предявени са установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание
чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД от „Т.С.“ ЕАД срещу Р. В. А. с искане да
бъде признато за установено, че ответникът дължи на „Т.С.“ ЕАД следните суми: сумата от
917,22 лева, представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода от
м.05.2020г. до м.04.2022г. за имот, находящ се в гр. София, ж.к. "Н II", бл. 252, вх. А, ет. 1,
ап. 1, аб. № 56438, ведно със законната лихва считано от 25.07.2023г. до окончателното
изплащане на вземането, сумата от 121,31 лева, представляваща мораторна лихва за периода
от 15.09.2021г. до 12.07.2023г., сумата от 20,56 лева, представляваща цена на услугата
дялово разпределение за периода от м.06.2020г. до м.04.2022г., ведно със законната лихва
считано от 25.07.2023г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от 4,58 лева,
представляваща лихва за забава за периода от 15.08.2020г. до 12.07.2023г. върху главницата
за дялово разпределение, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.дело № 41535/2023г. по описа на СРС, 175-ти състав.
В исковата молба са изложени твърдения, че ответникът е потребител на топлинна
енергия за битови нужди по смисъла на пар. 1, т. 42 на ЗЕ в качеството си на собственик на
процесния имот, като за процесния период е консумирал топлинна енергия на процесната
стойност. С уточнителна молба от 01.03.2024г. ищецът е посочил, че претендира 917,22 лева,
цена на топлинна енергия и 20,56 лева, цена на услуга дялово разпределение. Искането към
съда е да уважи предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от Р. А. чрез назначения
от съда особен представител- адв. С. С., с който се оспорват предявените искове. Твърди, че
1
към исковата молба няма приложена счетоводна справка. Оспорва изцяло по основание и
размер предявените искове. Твърди, че липсва доказателства, че ответникът знае за
съществуването на облигационен договор, както и че е живял на адреса през процесния
период, както и че била открита партида за имота и на коя дата е станало това. Липсвали
доказателства и на чие име се водел абонатен номер 56438. Искането към съда е да върне
исковата молба като недопустима.
С молба от 24.01.2025г. третото лице – помагач „Техем Сървисис“ ООД на страната на
ищеца „Т.С.“ ЕАД е посочило, че дяловото разпределение е извършено законосъобразно.
Съдът като взе предвид становищата на страните и въз основа на събраните по делото
доказателства, намери за установено следното от фактическа и правна страна.
Исковата молба е редовна, а предявените с нея искове са процесуално допустими.
На 25.08.2023г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК по ч.гр.д. № 41535/2023г. в полза на „Т.С.“ ЕАД срещу Спаска В.а Момчилова и Р. В. А.
за заплащане разделно при равни квоти /по 1/2 част от всеки от двамата/ на следните суми:
1834,45 лева, представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода от
м.05.2020г. до м.04.2022г. за имот, находящ се в гр. София, ж.к. "Н II", бл. 252, вх. А, ет. 1,
ап. 1, аб. № 56438, ведно със законната лихва считано от 25.07.2023г. до окончателното
изплащане на вземането, сумата от 242,62 лева, представляваща мораторна лихва за периода
от 15.09.2021г. до 12.07.2023г., сумата от 41,13 лева, представляваща цена на услугата
дялово разпределение за периода от м.06.2020г. до м.04.2022г., ведно със законната лихва
считано от 25.07.2023г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от 9,16 лева,
представляваща лихва за забава за периода от 15.08.2020г. до 12.07.2023г. върху главницата
за дялово разпределение.
По отношение на длъжника Спаска В.а Момчилова заповедта за изпълнение е влязла в
сила и е издаден изпълнителен лист за припадащата й се 1/2 част от процесните суми.
По отношение на длъжника Р. В. А. заповедта за изпълнение е връчена по реда на чл.
47, ал. 5 ГПК като е установено, че същият не живее на единствения си регистриран адрес и
няма работодатели, поради което и на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК съдът е дал указания
на „Т.С.“ ЕАД за предявяване на иск за установяване на припадащата се на този длъжник 1/2
част от вземанията. Искът е предявен в рамките на законоустановения едномесечен срок,
поради което е процесуално допустим.
За да бъдат уважени исковете ищецът следва да докаже кумулативното наличие на
следните материалноправни предпоставки: наличието на облигационно правоотношение по
договор за продажба на топлинна енергия между страните през исковия период за процесния
имот, количеството на реално доставената от него по договора топлинна енергия за
процесния период и нейната стойност; а също така изпадането на длъжника в забава и
размера на обезщетението за забава.
В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга.
Относно наличието на облигационно правоотношение между страните по договор за
2
доставка на топлинна енергия за битови нужди, съдът намира следното. Съгласно
разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатната станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Продажбата на топлинна
енергия за битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, като писмена
форма се предвижда само за допълнителни споразумения, установяващи конкретните
уговорки с абоната, различни от тези в общите условия /чл. 150, ал. 1 и ал. 3 от ЗЕ/. С оглед
на така установената законова уредба на договора за доставка на топлинна енергия за битови
нужди се налага заключението, че страните по неформалното правоотношение са законово
уредени – собственикът или титулярът на вещното право на ползване. Извън този кръг от
лица, свободата на договаряне позволява страни по облигационното правоотношение да
бъдат и трети за собствеността лица по съглашение с доставчика на топлинна енергия
съобразно указанията, дадени с Тълкувателно решение № 2/2017г. на ОСГК на ВКС.
В конкретния случай от приетия Договор за продажба на държавен имот по реда на
Наредбата за държавните имоти от 17.04.1990г. се установява, че Рада Александрова А.а и
Ванко Радоев А. са придобили правото на собственост върху процесния имот, а именно
апартамент № 1, находящ се в гр. София, ж.к. „Н II“, бл. 252, вх. А, ет. 1. От приетите
удостоверение за наследници с вх. № РНД24-УФ01-1859 от 05.12.2024г., издадено от СО,
район „Н“ и удостоверение за наследници № РНД24-УФ01-1859 от 05.12.2024г. се
установява, че Рада Александрова А.а е починала на 05.06.1994г., а Ванко Радоев А. е
починал на 01.10.2006г., като единствени наследници на двамата са техните преки
низходящи /син и дъщеря/ Р. В. А. и Спаска В.а Момчилова.
Предвид гореизложеното и при липса на данни за други разпореждания с имота, за
процесния период от м.05.2020г. до м.04.2022г. ответникът Р. В. А. е бил потребител на
топлинна енергия – страна по неформалното правоотношение при общи условия по чл. 153,
ал. 1 ЗЕ, в качеството си на собственик на 1/2 идеална част от апартамента. При това
положение ответникът Р. В. А. отговаря за 1/2 част от общите дължими суми за имота,
каквито именно са предявените срещу него искови претенции.
Относно топлоснабдяването на сградата в режим на етажна собственост, в която се
намира процесният имот, както и на самия имот, това обстоятелство също се установява от
събраната по делото доказателствена съвкупност, в частност от приетата съдебно-
техническа експертиза и представените от ищеца писмени доказателства – протокол от ОС
на ЕС на сградата за избор на изпълнител на услугата дялово разпределение и договор за
извършването й, както и от представените от третото лице-помагач документи и
индивидуални справки за дялово разпределение. Липсата на подпис на Ванко Радоев А.
върху списъка на етажните собственици в сградата е без значение за предявените искове, тъй
като правоотношението по договора за доставка на енергия следва от правото на
собственост, което в случая се установява по категоричен начин, а възлагането на услугата
дялово разпределение на третото лице-помагач следва от решението на общото събрание на
етажната собственост за неговия избор, независимо от това дали наследодателят на
3
ответника е присъствал на него или не.
От експертното заключение по съдебно-техническата експертиза, което съдът кредитира
като пълно, ясно и компетентно изготвено на основание чл. 202 ГПК, се установява, че през
процесния период в имота не е имало отоплителни тела, а само два броя водомери за топла
вода. С оглед на това претенцията на ищеца за цена на топлинна енергия се формира
единствено от доставена топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване и за сградна
инсталация, без да са начислявани суми за отопление на имота. Топлинната енергия за
битово горещо водоснабдяване /топла вода/ е била начислена по реален отчет на
водомерите, за което са представени протоколи за отчет от третото лице-помагач.
Топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация – по реда на т. 6.1.1. от
Приложението към Наредба № Е-РД-04-1 за топлоснабдяването въз основа на инсталираната
отоплителна мощност и денградусите за периода. Установено е, че заложената в подробните
изравнителни сметки топлинна енергия напълно съответства на отчетената по общия
топломер. Вещото лице е установило, че са приспаднати технологичните разходи за
топлинна енергия в абонатната станция за сметка на ищцовото дружество, а
разпределението на топлинната енергия през процесния период е извършвано в съответствие
с действащата правна уредба на ЗЕ, Наредбата и Общите условия на ищцовото дружество.
Установено е, че общият топломер в абонатната станция е преминал периодични
метрологични проверки на 03.08.2018г., 21.01.2022г. и 23.07.2024г. и съответства на
одобрения тип.
Следователно доставката на топлинна енергия за процесния период и имот се
установява от събраните по делото доказателства.
Относно стойността на топлинната енергия, съдът кредитира изцяло експертното
заключение по съдебно-техническата експертиза, доколкото същото се основава на
представените от фирмата за дялово разпределение отчетни документи и индивидуални
справки за дялово разпределение, както и на извършените от вещото лице изчисления при
разпределението на енергията за сградна инсталация, а не единствено на счетоводните
записи на ищеца. От експертното заключение по СТЕ се установява, че след прибавяне на
изравнителния резултат за периода /сума за доплащане в размер на 117,72 лева/ и след
приспадане намалението в цената на топлинната енергия, общото задължение за целия имот
за процесния по делото период от м.05.2020г. до м.04.2022г. възлиза на 1905,69 лева. Също
така от заключението по ССчЕ е видно, че ответниикът не е извършвал плащания, а с
изравнителните сметки за възстановяване не са погасявани стари задължения извън
процесния период. Тъй като определената от вещото лице по СТЕ стойност на топлинната
енергия надхвърля осчетоводения от „Т.С.“ ЕАД размер /т.е. ищецът е осчетоводил и
претендира по-малка стойност на енергията от реално доставената/, съдът възприема
осчетоводената от ищеца сума от 1834,45 лева. Както беше посочено по-горе, ответникът Р.
В. А. дължи 1/2 част от тази сума, т.е. 917,22 лева, какъвто е и размерът на исковата
претенция. Ето защо предявеният иск за цена на топлинна енергия е основателен и следва да
бъде уважен изцяло.
4
На следващо място от представените от ищеца протокол от ОС на ЕС за избор на фирма
за дялово разпределение и договор между ищеца и избраната фирма за дялово
разпределение се установява, че дяловото разпределение за имота е възложено на „Техем
Сървисис“ ЕООД, като видно от представените от третото лице-помагач документи –
индивидуални справки за дялово разпределение и протоколи за извършен отчет, услугата е
предоставена през процесния период. В чл. 36, ал. 1 от приложимите общи условия на
ищеца е уредено задължение на потребителите да заплащат стойността на тази услуга на
топлопреносното предприятие. Видно от представените общи условия, същите са
публикувани във в. Монитор, а съгласно чл. 150, ал. 3, изр. 2 ЗЕ, общите условия влизат в
сила в 30-дневен срок след първото им публикуване. Следователно за процесния период от
м.06.2020г. до м.04.2022г. общата стойност на услугата дялово разпределение е в размер на
41,13 лева съгласно заключението по ССчЕ. Ответникът дължи 1/2 част от тази сума, т.е.
20,56 лева, поради което предявеният иск за цена на услугата дялово разпределение също
следва да бъде уважен изцяло.
Относно претенцията за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия съдът
намира следното. По отношение на процесните вземания са приложими общите условия на
ищеца, одобрени на 27.06.2016г. В чл. 32, ал. 1 ОУ е предвидено, че месечната дължима сума
по прогнозно потребление се издава ежемесечна фактура. Според чл. 32, ал. 3 ОУ, след
отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от
търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия за стойността на
фактурите и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период,
определено на база изравнителните сметки /т. нар. обща фактура/. Съгласно чл. 33, ал. 1 и
ал. 2 ОУ, клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурите /месечни и общи/ в 45-
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Обезщетението за забава,
съгласно чл. 33, ал. 4 ОУ, се начислява при неплащане на задължението по общите фактури в
определения срок. Следователно при действието на общите условия от 2016г., мораторната
лихва се начислява единствено върху стойностите по общите фактури, издадени след
отчитане на изравнителния резултат, а не върху прогнозно начислените месечни сметки.
Следователно задължението за плащане на сумата за топлинна енергия е с определен
падеж /45-дневен срок/ и вземането за мораторна лихва възниква на основание чл. 84, ал. 1
ЗЗД с изтичане на крайния срок за плащане, без да е необходима покана. Ето защо
ответникът е изпаднал в забава за плащане на главниците по общите фактури и дължи
обезщетение в размер на законната лихва. От експертното заключение по ССчЕ се
установява, че за периода от 15.09.2021г. до 12.07.2023г. мораторната лихва върху цялата
главница от 1834,45 лева се равнява на 242,62 лева. Ответникът дължи половината от тази
сума или 121,31 лева, какъвто е и размерът на исковата претенция. Ето защо този иск също е
основателен и следва да бъде уважен изцяло.
По различен начин стои въпросът относно претендираната лихва върху главницата за
дялово разпределение, тъй като посочените по-горе клаузи от общите условия касаят
единствено вземанията за топлинна енергия. Относно вземането за цена на услугата дялово
5
разпределение в чл. 36, ал. 2 ОУ е предвидено, че редът и начинът на заплащане на услугата
“дялово разпределение” се определят от продавача, съгласувано с търговците, извършващи
услугата „дялово разпределение“ и се обявява по подходящ начин на клиентите. В случая
ищецът не е ангажирал доказателства за наличието на такъв предвиден ред и неговото
съдържание, липсват и доказателства за отправена до ответника покана за плащане на
главницата за дялово разпределение. Ето защо предявеният иск за сумата от 4,58 лева,
представляваща лихва за забава за периода от 15.08.2020г. до 12.07.2023г. върху главницата
за дялово разпределение, е неоснователен и следва да бъде отхвърлен изцяло.
По разноските.
При този изход от спора, право на разноски имат и двете страни. Ответникът, обаче, не е
сторил разноски, а е бил защитаван от особен представител, поради което разноски не му се
дължат. В заповедното производство ищецът е сторил разноски в общ размер на 92,55 лева,
от които на ответника се припадат половината или 46,27 лева. С оглед уважената част от
исковете, на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в заповедното производство в
размер на 46,07 лева. В исковото производство ищецът е сторил разноски за държавна такса
в размер на 78,72 лева, за депозити за възнаграждения на вещи лица в размер на общо 600
лева, за депозит за възнаграждение на особен представител на ответника в размер на 406,55
лева, претендира и юрисконсултско възнаграждение, чийто размер съдът определи на 100
лева съгласно чл. 25, ал. 1 НЗПП или общо 1185,27 лева. С оглед уважената част от исковете
следва да му бъдат присъдени разноски в исковото производство в размер на 1180,17 лева.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с
правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, че Р. В. А., с ЕГН:
**********, с адрес: гр. София, ж.к. „Н II“, бл. 252, вх. А, ет. 1, ап. 1, дължи на „Т.С.“ ЕАД, с
ЕИК: *******, с адрес на управление: гр. София, ул. „Я“ № 23Б, сумата от 917,22 лева,
представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода от м.05.2020г. до
м.04.2022г. за имот, находящ се в гр. София, ж.к. "Н II", бл. 252, вх. А, ет. 1, ап. 1, аб. №
56438, ведно със законната лихва считано от 25.07.2023г. до окончателното изплащане на
вземането, сумата от 121,31 лева, представляваща мораторна лихва за периода от
15.09.2021г. до 12.07.2023г. и сумата от 20,56 лева, представляваща цена на услугата дялово
разпределение за периода от м.06.2020г. до м.04.2022г., ведно със законната лихва считано от
25.07.2023г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 41535/2023г. по описа на СРС, 175-ти състав, като
ОТХВЪРЛЯ предявения установителен иск за сумата от 4,58 лева, представляваща лихва за
забава за периода от 15.08.2020г. до 12.07.2023г. върху главницата за дялово разпределение.
ОСЪЖДА Р. В. А., с ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ж.к. „Н II“, бл. 252, вх. А, ет.
1, ап. 1, да заплати на „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК: *******, с адрес на управление: гр. София, ул. „Я“
6
№ 23Б, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 46,07 лева, представляваща разноски в
заповедното производство и сумата от 1180,17 лева, представляваща разноски в исковото
производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на третото лице – помагач „Техем
Сървисис“ ЕООД, на страната на ищеца „Т.С.“ ЕАД.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7