Решение по дело №15550/2019 на Софийски градски съд

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 № …

гр. София, 13.08.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ІІ-д въззивен състав, в публичното заседание на петнадесети юли две хиляди и двадесета година в състав:

 

                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР МАЗГАЛОВ

                                                                                         ЧЛЕНОВЕ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА

                                                                                                    Мл.с. ИВЕЛИНА СИМЕОНОВА

 

при секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното от съдията Гълъбова гр.д. №15550 по описа на СГС за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ищеца Г.В.Д. срещу решение от 07.08.2019 г. по гр.д. №63563/2017 г. на Софийския районен съд, 57 състав, с което е отхвърлен предявеният от жалбоподателя срещу ЗАД „А.Б.“ осъдителен иск с правно основание чл.226 ал.1 КЗ отм. за сумата от 1000,00 лв. като частичен от 5000,00 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, вследствие травматични увреждания, причинени от ПТП на 13.03.2016 г. в гр. София, поради виновно поведение на водача на л.а. „Шкода Практик“ с рег. № *******, чиято деликтна отговорност е била обезпечена чрез договор за застраховка „Гражданска отговорност“, сключен със ЗАД „А.Б.“, като жалбоподателят е осъден да заплати на ответника разноски по делото.

В жалбата се твърди, че решението на СРС е неправилно. Сочи, че неправилно СРС е приел, че ищецът не е доказал получените при процесното ПТП наранявания, техният вид и продължителността на търпените болки и страдания. Предвид изложеното, жалбоподателят моли въззивния съд да отмени решението и да уважи изцяло предявения иск. Претендира разноски.

Въззиваемата страна ЗАД „А.Б.“ в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК оспорва жалбата и моли решението на СРС да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в жалбата.

Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно, като въззивният състав споделя мотивите му, поради което и на основание чл.272 ГПК препраща към мотивите на СРС. Във връзка доводите в жалбата за неправилност на решението, следва да се добави и следното:

За основателността на прекия иск в тежест на ищеца е да докаже, че в причинна връзка от виновно противоправно деяние на лице, чиято гражданска отговорност към датата на деянието е застрахована при ответника, е претърпял вреди, както и какъв е техният действителен вид и размер.

По делото е представено съдебномедицинско удостоверение на живо лице №96/08.04.2016 г., в което е посочено, че при извършения на ищеца преглед не са установени видими травматични увреждания, като от амбулаторен лист №741/23.03.2016 г. е видно, че при прегледа на ищеца са установени: Контузия на коляното. Анамнеза – след претърпяно ПТП на 13.03.2016 г. с оплаквания от болки в гръден кош и двете колена. Обективно – дискретен хематом и охлузна рана препателарно и латерално на лява патела, като тази увреждания са резултат от действието на твърди тъпи предмети и добре отговорят и могат да бъдат получени  при ПТП.

Видно от приетото по делото заключение на СМЕ, което съдът кредитира напълно, описаните при ищеца увреждания са: контузия, хематом и охлузни рани в областта на капачката на лявата колянна става, като причината за настъпването им е директен контакт на коляното с твърди предмети, каквото е и таблото на автомобила. Вещото лице сочи още, че при обичайно протичане на процеса на възстановяване от такъв тип травми оплакванията от болки са от момента на инцидента, като с нарастване на отока през следващите 2-3 дни болката може да се увеличи, след което болките са със затихващ характер, а периодът на възстановяване при нормално протичане на лечебния процес е 15-20 дни. От заключението се установява още, че е логично при сочените от ищеца травматични увреждания да се търси своевременна лекарска помощ и биха изписани противооточни и обезболяващи медикаменти, но е възможно тези увреждания да бъдат получени и по друг начин. В о.с.з. вещото лице сочи, че не е извършил личен преглед на ищеца, който не се е явил на такъв, както и че няма видими травматични промени, няма приложени изследвания.

При тези данни  и с оглед на събраните по делото доказателства, настоящият съдебен състав намира, че в рамките на производството по настоящето дело не се установи в причинна връзка със соченото произшествие ищецът да е претърпял сочената телесна повреда, вследствие на което за определен период от време да е изпитвал болки и страдания. Представеното и описано по-горе съдебномедицинско удостоверение не е издадено непосредствено след процесното ПТП, а след един немалък период от време, като при издаването на което не са установени видими травматични увреждания. Цитираният в съдебномедицинското удостоверение амбулаторен лист, въз основа на който е издадено, не е представен по делото, а искането на ищеца по чл.186 ГПК, направено през въззивната инстанция е преклудирано. СМЕ също не установява получаваното на процесните травматични увреждания. Не е налице основание за обезщетение на сочените от ищеца неимуществени вреди.

С оглед изхода на делото и направеното искане, на въззиваемата страна на основание чл.78 ал.3 ГПК следва да се присъдят разноски във въззивното производство в размер на сумата от 360,00 лв., представляваща адвокатско възнаграждение.

 

Воден от гореизложеното, съдът

 

                                                           Р  Е  Ш  И:

 

ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение №186791/07.08.2019 г., постановено по гр.д. №63563/2017 г. по описа на СРС, ГО, 57 състав.

ОСЪЖДА Г.В.Д., ЕГН **********, адрес: ***, да заплати на ЗАД „А.Б.”, ЕИК *******, седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „********, на основание чл.78 ал.3 ГПК сумата от 360,00 лв., представляваща разноски във въззивното производство.

 

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ: 1.                                   2.