РЕШЕНИЕ
№ 20
гр. Троян, 04.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТРОЯН, IV-ТИ СЪСТАВ - ГРАЖДАНСКИ, в
публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Десислава Г. Ютерова
при участието на секретаря Кремена Н. Раева
като разгледа докладваното от Десислава Г. Ютерова Гражданско дело №
20214340100848 по описа за 2021 година
Настоящето дело е образувано по предявен от „Профи кредит България“
ЕООД – гр. София, представлявано от Светослав Николов, Цветелина
Станева и Ярослав Чулак против ХР. П. Х. от гр. Троян осъдителен иск общо
за сумата 1 353,53 лева, представляваща дължима сума по сключения между
страните на 31.10.2019 г. Договор за потребителски кредит № 30040364126.
Процесната сума е била предмет на заповедно производство по ч. гр. д. №
352/2021 г. по описа на Районен съд - гр.Троян, по което съда изцяло е
отхвърлил подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК и на основание чл. 415, ал. 1, т. 3 от ГПК е дал указание на
ищцовото дружество да предяви осъдителен иск относно претендираното си
вземане.
Ищцовото дружество е редовно призовано, в с. з. не се явява
представител, изразено е писмено становище по същество, прави се искане по
реда на чл. 238 от ГПК съда да постанови неприсъстевно решение.
При проведената процедура по реда на чл. 131, ал. 1 от ГПК ответника не
е представил отговор в указания едномесечен срок. Х. е редовно призован, не
се явява в с. з. и не изпраща представител, не е изразил становище по иска.
1
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 12 от ГПК,
намира за установено следното:
Не се оспорва от страните, че на 31.10.2019 г. е сключен Договор за
потребителски кредит № 30040364126, между „Профи кредит България"
ЕООД, в качеството на кредитор и Х.Х., в качеството на кредитополучател.
Видно от приетите доказателства, Х. е получил кредит в размер на 500 лева,
която сума съгласно договорните условия се е задължил да върне в срок от 24
месеца при месечна вноска в размер на 30,86 лева, при годишен процент на
разходите: 41,00 %, Лихвен процент на ден: 0.11 %, Общо задължение по
кредита: 740,81 лева. Установи се, че Х. е избрал и закупил пакет от
допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“, като съответно: Възнаграждение за
закупена допълнителна услуга „Фаст" е 150,00 лева, Възнаграждение за
закупена допълнителна услуга „Флекси" е 450,00 лева; Размер на вноска по
закупен пакет от допълнителни услуги: 25,00 лева, като общото задължение
по кредита и пакета възлязло на 1 340,81 лева, с общ размер на вноска: 55,86
лева и дата на погасяване: 10-ти ден от месеца.
С подписването на договора ответника е поел описаните горе
задължение. Ищцовото дружество твърди, че е изпълнило точно и в срок
задълженията си по договора, като на 31.10.2019 г. е превело парична сума в
размер на 500,00 лева по посочения от длъжника Х.Х. начин.
Съгласно чл. 4 от Общите условия към договора длъжника Х.Х.
ищцовото дружество претендира договорно възнаграждение за изтегления
кредит. Договорното възнаграждение по заема е предварително определено в
погасителния план. Претендираното договорно възнаграждение е в размер на
179,85 лева. Твърди се, но не се доказа, че ответника не е изпълнявал поетите
договорни задължения и е погасил само четири пълни погасителни вноски и
една частична. Ищецът твърди, че на длъжника е изпратено уведомително
писмо, с което е информиран, че задължението по заема е обявено за
предсрочно изискуемо. Предсрочната изискуемост е настъпила преди
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, за което
длъжникът е бил уведомен. Ищцовото дружество претендира към момента
дължима сума в общ размер 1353,53 лева, от които: главница в размер на
486,22 лева, договорно възнаграждение в размер на 179,85 лева,
2
възнаграждение за закупена услуга „Фаст“ в размер на 143,75 лева,
възнаграждение за закупена услуга „Флекси“ в размер на 431,25 лева, лихви
за забава в размер на 83,55 лева, законна лихва в размер на 28,91 лева,
дължима от 03.02.2021 г. - датата на предсрочна изискуемост до 28.04.2021 г.,
представляващо неизплатено задължение по Договор за потребителски кредит
№ 30040364126
Процесното вземане е било предмет на заповедно производство, по
подадено заявление на „Профи кредит България" ЕООД, по което е
образувано ч. гр. д. № 352/2021 г., като съда е отхвърлил изцяло заявлението
на дружеството и е дал указания за завеждане на настоящият осъдителен иск
по чл. 415, ал. 1, т. 3 и ал. 3 от ГПК.
Решаващият съд намира предявения осъдитилен иск за неоснователен и
недоказан.
В настоящето исково производство ищцовото дружество не доказа
какъв е размерът на просрочените вноски, как е формирана неиздължената
част от дълга. Не се установи с направените вноски от страна на длъжника
каква част е платена за главница и договорна лихва, без да се включва сумата
на пакета за допълнителни услуги и на разходите за извънсъдебно събиране.
В случая претенцията на ищеца, наред с главница, лихва за забава и
договорно възнаграждение, включва и възнаграждение за закупен
допълнителен пакет услуги: „Фаст“ в размер на 150,00 лева за приоритетно
разглеждане и „Флекси“ в размер на 450,00 лева за гъвкав погасителен план.
В заявлението кредиторът твърди, че предоставената сума е под формата на
потребителски кредит, който е сключен при действието на Закона за
потребителския кредит, затова нормите му следва да бъдат съобразени
служебно от съда и по-конкретно да бъде съобразено императивното правило
на чл. 33, ал. 1 и 2 от ЗПК. Нормата на ал. 1 предвижда, че при забава на
потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок
сума за времето на забавата, а ал. 2 – в случай, че потребителят забави
дължимите от него плащания по кредита, обезщетението за забава не може да
надвишава законната лихва. В случая уговореното възнаграждение по закупен
допълнителен пакет в общ размер 600,00 лева надвишава размера на
3
предоставения кредит – 500,00 лева, поради което се явява прекомерно.
Сключването на споразумение за закупен допълнителен пакет е
свързано с приоритетно разглеждане на кредита и възможност за промяна на
погасителни вноски. „Допълнителни услуги“ по чл. 10а, ал. 1 ЗПК са такива
услуги, които нямат пряко отношение към насрещните престации на страните
– предоставяне на парична сума и връщане на същата (заедно с
възнаградителна лихва) на определен падеж. Ето защо съдът намира, че
претенцията за възнаграждение за допълнителни услуги по своята същност са
действия, целящи осигуряване на изпълнението на задълженията на
потребителя по договора. Следователно тези дейности имат за
предназначение да улеснят взаимоотношенията межу кредитор и потребител
и да помогнат на кредитора да управлява по-добре договора и изплащането на
сумите по него. Събирането на такси и комисионни за дейности, свързани с
усвояването и управлението на кредита обаче е изрично забранено с нормата
на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК. Предвид изложеното, уговорката за предоставяне на
допълнителни услуги се явява нищожна като противоречаща на императивни
правни нормиразпоредбите на чл.10 и чл.10а, ал.3 и ал. 4 от ЗПК и целяща
тяхното заобикаляне. От изложеното в исковата молба се установява, че
длъжникът е заплатил сума в общ размер 25,00 лева за посочения пакет за
допълнителни услуги / 6,25 и 18,75 лева/, чийто остатък е в размер на 143,75
лева за улсуга „Фаст“ и 431,25 лева за услуга „Флекси“. Предвид, че съдът
приема, че тази уговорка за предоставяне на допълнителни услуги е нищожна,
то посочената сума от 25,00 лв. се явява недължимо платена от страна на
ответника, а претендираната в настоящето производство сума е недължима.
Следователно в процеса не беше доказано с направените вноски от
страна на длъжника каква част е платена за главница и договорна лихва, без
да се включва сумата на пакета за допълнителни услуги, като по този начин
претендираните вземания не са надлежно индивидуализирани.
При тези изводи предявения осъдителен иск следва да бъде отхвърлен
изцяло.
По разноските: При този изход на процеса и на основание чл. 78 ал. 3 от
ГПК право на присъждане на сторени разноски има ответника Х.Х., но същия
4
не е предявявал подобни претенции.
Мотивиран от горното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан предявения от „Профи
кредит България” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „България” № 49, бл. 53 Е, вх. В представлявано
от Светослав Николов, Цветелина Станева и Ярослав Чулак осъдитилен иск с
правно основание чл. 79 от ЗЗД, вр. чл. 430 от ТЗ, вр. чл. 415, ал. 1, т. 3 от
ГПК да бъде осъден ХР. П. Х., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на
ищеца сумата 486,22 лева, представляваща незаплатена главница по Договор
за потребителски кредит № 30040364126 от 31.10.2019 г., сумата 179,85 лева,
представляваща договорно възнаграждение, сумата 143,75 лева за закупена
услуга „Фаст“, сумата 431,25 лева за закупена услуга „Флекси“, лихва за
забава в размер на 83,55 лева и законна лихва в размер на 28,91 лева.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд – гр. Ловеч в
друседмичен срок от съобщението.
Съдия при Районен съд – Троян: _______________________
5