Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр. София,……….2020 г.
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, II „Б” ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в
откритото заседание на двадесет и четвърти февруари две хиляди и
двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА АНАСТАСОВА
ИВА НЕШЕВА
при участието на секретаря
Донка Шулева, като разгледа докладваното от мл. съдия ИВА НЕШЕВА въз. гр. д. № 8983 по описа за 2019 год., за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството
е въззивно и е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „Т.С.“
ЕАД против решение № 115832 от 15.05.2019 г. по гр. д. № 59828 по описа за 2018
година на Софийски районен съд /СРС/, ГО, 163 състав, с което С.И.К. е осъден
да заплати на „Т.С.” ЕАД, сумата 161,70 лева, от които 116,04 лева - главница,
представляваща незаплатена стойност за доставена от дружеството топлинна
енергия през периода от 1.8.2015г. до 30.4.2016г., ведно със законната лихва
върху сумата от датата на подаване на ИМ в съда - 12.9.2018г. до окончателното
заплащане на дължимото, 20,97 лева - лихва за забава за период 15.9.2015г.-18.6.2018г.,
цена за извършена услуга дялово разпределение на стойност 19,98 лева за период
1.8.2015г.-30.4.2016г. ведно със законната лихва върху сумата от дата на
подаване на ИМ в съда-12.9.2018г. до окончателното заплащане на дължимото, и 4,71
лева - лихва за забава за период 15.9.2015г.-18.6.2018г., за топлоснабден имот
на ап. 6, находящ се на адрес: гр. София, общ. Връбница, жк. О.********аб. №
267426 на основание чл. 79 ЗЗД и чл.86 ЗЗД във вр. с чл.149 и сл. ЗЕ и чл.5 ЗН,
като исковите претенции са отхвърлени за разликата над обща сума от 161,70 лева
до предявения общ размер от 469,31 лева, поради погасяване по давност.
В жалбата се излагат доводи за
неправилност на обжалваното решение в частта, с която са отхвърлени исковите
претенции поради изтекла погасителна давност. Твърди се, че в случая е
приложимо правилото на чл. 33, ал. 1 от общите условия на дружеството, както и
че доколкото обща фактура за периода от 05.2014 г. до 04.2015 г. е била
издадена на 15.09.2015 г., от този момент е започнала да тече погасителната
давност на вземанията.
Уведомена за подадената въззивна
жалба въззиваемата страна С.И. К., чрез адв. Т., е депозирала отговор на
същата, с който я оспорва. Твърди, че издадената изравнителна фактура е била
оспорена в първоинстанционното производство, както и че плащане се дължи от
получаване на покана, каквато не е била изпратена на ответника. Моли се
депозираната въззивна жалба да бъде оставена без уважение.
Софийски градски съд, като взе предвид
подадената въззивна жалба, съдържащите се в нея оплаквания, съобразявайки събраните
по делото доказателства, основавайки се на вътрешното си убеждение, намира следното
от фактическа и правна страна:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК.
Въззивният съд намира, че с подадената жалба решението на районния съд се оспорва
единствено в частта, с която са отхвърлени предявените искове. В останалата му
част, с която предявените осъдителни искове са уважени частично, решението на
съда е влязло в сила като необжалвано от ответниците. Жалбата е подадена от легитимирана
с правен интерес от обжалването страна срещу подлежащ на оспорване съдебен акт,
поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно
по валидността на оспорения съдебен акт, а по допустимостта му – в обжалваната част.
По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. В тази връзка и след
осъществената проверка съдът намира, че оспореното решение е валидно и допустимо
в обжалваните части. Съгласно чл. 271, ал. 1 от ГПК, когато констатира, че
оспореното решение е валидно и допустимо, въззивният съд следва да реши спора
по същество, като потвърди, отмени изцяло или отчасти първоинстанционното
решение съобразно доводите, изложени във въззивната жалба. Следователно, предметът
на решаващата дейност на въззивната инстанция е очертан не с наведените фактически
доводи и правни съждения в исковата молба, а с релевираните във въззивната жалба
основания за неправилност на обжалвания съдебен акт – по отношение на неговата обоснованост,
респ. по отношение на обстоятелството дали първоинстанционният съд е допуснал съществени
нарушения на процесуалния закон или не е приложил правилно материалния закон.
При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и
правилност върху първоинстанционното решение, Софийски градски съд, след
преценка на събраните пред СРС доказателства намира, че обжалваното решение е
правилно, поради което следва да бъде потвърдено и на основание чл. 272 от ГПК
препраща към мотивите на районния съд. Във връзка с доводите в жалбата на ищеца
за неправилност на решението, следва да се добави и следното:
Единственият довод в депозираната въззивна жалба е дали
процесната част от вземанията за главница за доставена топлинна енергия и
главница за дялово разпределение за периода 01.05.2014 г. до 31.07.2015 г. са
погасени по давност.
Ответникът своевременно се е позовал на изтекла погасителна
давност по отношение на претендираните от ищеца вземания. Процесните вземания
за доставена топлинна енергия имат характера на периодични плащания по смисъла
на чл. 111, ал. 1, б. „в“ от ЗЗД и се погасяват с изтичането на три години от
тяхната изискуемост. В настоящия случай давността започва да тече от падежа на
вземанията поради следните съображения:
За процесния период от 01.05.2014 г. до 31.07.2015 г. са
приложими Общи условия, приети с решение, обективирано в Протокол № 53 от
28.03.2013 г. на Съвета на директорите на „Т.С.“ ЕАД и са одобрени с Решение №
ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР. Съгласно чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от ОУ от 2014 г. клиентите
са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал.
1, т.е. прогнозните суми по ежемесечните фактури в 30 – дневен срок от датата на
публикуването им на интернет страницата на продавача, а стойността на фактурата
по чл. 32, ал. 2, т.е. общата фактура за реално потребеното количество топлинна
енергия за отчетния период, в 30-дневен срок
от датата на публикуването им на интернет страницата на продавача. Съгласно
чл. 33, ал. 4 от ОУ от 2014 г., продавачът начислява обезщетение за забава в размер
на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 / т.е. за тези по общата
фактура/, но не и върху прогнозно начислените суми. При тази уредба на отношенията
и с оглед момента на настъпване на изискуемостта на месечните дължими суми за топлинна
енергия, а именно от датата на възникването им /арг. чл. 114, ал. 2 от ЗЗД/
следва, че от 01.08.2015 г. е започнал да тече срока по чл. 111 ЗЗД за вземанията за м.07.2015 г. Исковата молба е подадена на
12.09.2018 г. и погасени по давност са всички вземания за главница за потребена
топлинна енергия и дялово разпределение на ищеца, чиято изискуемост е настъпила
преди 24.09.2015 г., в това число вземанията за периода от 01.05.2014 г. до м.
31.07.2015 г., както правилно е приел и първоинстанционният съд.
По отношение на претенцията за главница за услуга дялово
разпределение, доколкото не са налице специални правила, следва да се приеме,
че е приложимо общото правило на чл. 114, ал. 1 ЗЗД – погасителната давност
започва да тече от момента на възникване на задължението, поради което и за
периода от 01.05.2015 г. до м. 31.07.2015 г. е изтекла давността за погасяване
на вземането за цена за извършена услуга дялово разпределение. Следва да се
подчертае и, че претенцията касае периода от 01.05.2015 г. – 30.04.2016 г., а
видно от заключението по назначената съдебно-счетоводна експертиза сума 31,06
лева е начислена за период извън процесния – а именно 01.05.2014 г. –
31.07.2015 г. Поради изложените съображения правилно СРС е уважил иска до
сумата 24,69 лева.
Поради погасяването по давност на главните задължения, се
погасяват и акцесорните такива за лихва за забава, независимо дали за тях е
настъпило основание на погасяване, на основание чл. 119 ЗЗД.
С оглед изложеното и поради съвпадане на изводите на въззивната
инстанция с тези на първоинстанционния съд, решението в обжалваните части следва
да бъде потвърдено.
По разноските:
При този изход на спора – неоснователност на въззивната жалба,
на въззивника не се дължат разноски. Въззиваемият претендира разноски за
адвокат за оказана безплатна правна помощ. Видно от договор за правна защита и
съдействие от 10.07.2019 г. адвокат Т. е оказала безплатна правна защита,
поради което и следва да се присъдят разноски на основание чл. 38, ал. 2 ЗА,
вр. с чл. 7, ал. 2, т. 1 Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения в размер на 300 лева.
Мотивиран от горното, Софийски градски съд
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 115832 от 15.05.2019 г.
по гр. д. № 59828 по описа за 2018 година на Софийски районен съд /СРС/, ГО,
163 състав, в частта, в която
исковите претенции на „Т.С.” ЕАД са отхвърлени, както следва: за горницата над
116,04 лева до пълния предявен размер от 327,36 лева - незаплатена стойност за
доставена от дружеството топлинна енергия през периода от 01.05.2014г. до 30.04.2016
г.; за горницата над 20,97 лева до пълния предявен размер от 77 лева - лихва за
забава върху главницата за доставена топлинна енергия за периода от 15.09.2015
г. до 18.06.2018 г.; за горницата над 19,98 лева до пълния предявен размер от
51,04 лева - цена за извършена услуга дялово разпределение за периода от 01.05.2015
г. до 30.04.2016 г., както и за горницата над 4,71 лева до пълния предявен
размер от 13,91 лева - лихва за забава върху главницата за дялово разпределение
за периода 15.09.2015 г. до 18.06.2018 г., за топлоснабден имот – ап. 6,
находящ се на адрес: гр. София, общ. **********, аб. № 267426, с правно
основание чл. 79 ЗЗД и чл.86 ЗЗД във вр. с чл. 149 и сл. ЗЕ и чл. 5 ЗН, като
неоснователни поради погасяване по давност на вземанията.
ОСЪЖДА „Т.С.” ЕАД, ЕИК *********със седалище и адрес на управление ***, ДА
ЗАПЛАТИ на адвокат П.Д.Т., с адрес: ***,
СУМАТА от 300 лева на основание чл.
38, ал. 2 ЗА, представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна
адвокатска помощ пред въззивната инстанция.
Решението е постановено при участието на трето лице –
помагач „Т.С.“ ЕООД.
Решението е
окончателно и не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 3,
т. 1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.