№ 12701
гр. София, 14.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ТД
при участието на секретаря СР
като разгледа докладваното от ТД Гражданско дело № 20221110131197 по
описа за 2022 година
Предявени са отрицателни установителни искове с правно основание чл. 124
ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи
на ответника сумите, както следва: сумата в размер на 1210,91 лв., представляваща
цена за потребени водоснабдителни услуги за периода от 12.07.2014 г. до 11.05.2018 г.,
кл. № ххх, обект на адрес: гр. ххх; сумата в размер на 737,49 лв., представляваща лихва
за забава върху главницата за периода от 12.07.2014 г. до 11.05.2018 г.
Ищецът – А. Х. Е., твърди, че се явява потребител на водоснабдителни услуги в
имот, намиращ се в гр. ххх, кл. № ххх. Сочи, че ответникът претендира спрямо нея
заплащането на посочените суми, представляващи задължение за водоснабдителни
услуги и мораторна лихва. Твърди, че не дължи на „С в” АД цитираните вземания, тъй
като същите са погасени по давност, поради което предявява отрицателни
установителни искове. Претендира разноските по производството.
Ответникът – „С в” АД, счита исковете за недопустими. Признава
обстоятелството, че процесните вземания са погасени по давност. Моли разноските по
делото да бъдат разпределение по правилата на чл. 78, ал. 2 ГПК.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и въз основа на
закона, достигна до следните фактически и правни изводи:
Предмет на предявените отрицателни установителни искове е установяване със
сила на пресъдено нещо, че между страните не съществува правоотношение, елемент
1
от съдържанието на което да е задължението на ищеца да заплати сумите, както следва:
1210,91 лв., представляваща цена за потребени водоснабдителни услуги за периода от
12.07.2014 г. до 11.05.2018 г., кл. № ххх, обект на адрес: гр. ххх; сумата в размер на
737,49 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 12.07.2014
г. до 11.05.2018 г. Твърдението за несъществуването на правното задължение е по
същество твърдение за неосъществяване на правопораждащ го факт, което по
естеството си е отрицателен факт от действителността, за установяването на който е
достатъчно релевираното твърдение от страната, която се позовава на него. В този
смисъл, в настоящото производство, в съответствие с общото правило на чл. 154, ал. 1
ГПК за разпределение на доказателствената тежест, ответната страна по иска следва да
докаже, при условията на пълно и главно доказване, положителни факти, които
опровергават твърдението за несъществуване на задължението, а именно -
съществуване на облигационно отношение между страните, изпълнение от страна на
ищеца на задължението да предостави на ответника водоснабдителна услуга за
процесния период с цена в размер, не по-малък от размера на отричаното задължение,
изискуемост на вземането, че от настъпване на изискуемостта на вземането са налице
обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на давността.
Налице е правен интерес за ищеца от предявяването на исковете, предвид факта,
че с писмо от 20.02.2020 г. ответното дружество претендира от ищеца заплащането на
процесните суми за предоставени водоснабдителни услуги в имот, намиращ се в гр.
ххх.
Безспорни между страните са обстоятелствата, както следва: че ответникът има
вземания за следните суми: сумата в размер на 1210,91 лв., представляваща цена за
потребени водоснабдителни услуги за периода от 12.07.2014 г. до 11.05.2018 г., кл. №
ххх, обект на адрес: гр. ххх; сумата в размер на 737,49 лв., представляваща лихва за
забава върху главницата за периода от 12.07.2014 г. до 11.05.2018 г.
Безспорно е обстоятелството, че потребителите на водоснабдителни услуги
заплащат цената им на месечни вноски. Задължението на потребителите за заплащане
месечно на цената на изразходваната водоснабдителна услуга представлява задължение
за периодично плащане по смисъла на чл. 111 б. „в” ЗЗД, тъй като са налице повтарящи
се през определен период от време - месец, еднородни задължения, имащи единен
правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени в общите
условия интервали от време. В този смисъл са задължителните за съда указания,
дадени с Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г., постановено по тълкувателно
дело № 3/2011 г. на ОСГК и ОСТК на ВКС. За приложението на специалната
погасителна давност съгласно цитираната разпоредба не е необходимо плащанията да
са еднакви по размер. Следователно и вземанията на „С в“ АД към потребителите се
погасяват с изтичане на 3-годишен давностен срок. Тригодишният срок, посочен в чл.
2
111, б. „в” ЗЗД, с изтичане на който вземанията на „С в“ АД се погасяват, започва да
тече от деня, в който всяко едно месечно вземане е станало изискуемо – чл. 114, ал. 1
ЗЗД. Ответникът не е ангажирал доказателства за настъпили обстоятелства, водещи до
спиране или прекъсване на давността, от което следва, че всички задължения на ищеца
за заплащане на водоснабдителни услуги и лихва за забава, настъпили до м.05.2018 г.,
са погасени по давност.
Посоченото обстоятелство освен това се признава от страна на ответника.
Ето защо, съдът намира, че ищецът не дължи на ответника процесните суми,
поради което исковете с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК се явяват основателни.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 2 ГПК, ако ответникът с поведението си не е дал повод
за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат в тежест на ищеца. В
случая, посочената норма е неприложима, тъй като ответникът е дал повод за
завеждане на делото, тъй като е претендирал от ищеца извънсъдебно заплащането на
процесните суми.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в
полза на Софийски районен съд сумата в размер на 100 лв., представляваща държавна
такса за завеждане на делото.
На основание чл. 38, ал. 2 ЗА ответникът следва да бъде осъден да заплати в
полза на адв. Д. Й. Ч. адвокатско възнаграждение в размер на 366,39 лв.
Мотивиран от посоченото, Софийски районен съд, III ГО, 140 състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по исковете с правно основание чл. 124, ал. 1
ГПК, че А. Х. Е., ЕГН **********, с адрес: гр. ххх, не дължи на „С в“ АД, ЕИК
.................., с адрес: гр. ххх, сумите, както следва: 1210,91 лв., представляваща цена за
потребени водоснабдителни услуги за периода от 12.07.2014 г. до 11.05.2018 г., кл. №
ххх, обект на адрес: гр. ххх; сумата в размер на 737,49 лв., представляваща лихва за
забава върху главницата за периода от 12.07.2014 г. до 11.05.2018 г., поради погасяване
на задължението по давност.
ОСЪЖДА „С в“ АД, ЕИК .................., с адрес: гр. ххх, да заплати в полза на
Софийски районен съд на основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата в размер на 100 лв.,
представляваща държавна такса за завеждане на делото.
ОСЪЖДА „С в“ АД, ЕИК .................., с адрес: гр. ххх, да заплати в полза на адв.
Д. Й. Ч. на основание чл. 38, ал. 2 ЗА сумата в размер на 366,39 лв. – адвокатско
3
възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4