РЕШЕНИЕ
№ …………… / 30.07.2020г.,
гр.Разград
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен
съд Разград
На
двадесет и първи юли, две хиляди и двадесета година
В
публичното съдебно заседание в следния състав:
СЪДИЯ:
ИРИНА ГАНЕВА
Секретар:
Д.Георгиева
Прокурор:
Като
разгледа докладваното от съдията
Гражданско дело № 149 по описа на
съда за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е с правно
основание чл.74 и сл. ЗОПДНПИ (отм.) в.в. с §5 ал.1
ПЗР на ЗПКОНПИ.
Комисията за противодействие на
корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество с адрес: гр.София,
ул.“Г.С.Раковски“ №112, и съдебен адрес:***, е предявила иск против Н.Д.Е. и Л.Д.Б.
за отнемане на имущество от двамата ответници в общ размер 287 241,21лв.,
състоящо се от два недвижими имота в с.Ясеновец, два леки автомобила и парични
суми. В хода на съдебното производство е допуснато изменение на петитума на
предявения от Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество иск с правно
основание чл.74 ал.1 ЗОПДНПИ, изразяващо се в увеличение на размера на
имуществото, претендирано за отнемане, от 287 241,21лв. на
342 241,21лв. и в петитума е включена претенция за отнемане в полза на
държавата от Л.Д.Б. на недвижим имот – жилищна сграда, собственост на същия,
находяща се в претендирания за отнемане недвижим имот в с.Ясеновец, с пазарна
стойност на жилищната сграда 55 000лв.
В исковата молба ищецът твърди,
че с решение № 216 / 7.06.2017г. КОНПИ е образувала производство за отнемане в
полза на държавата на незаконно придобито имущество въз основа на постъпило
уведомление от Окръжна прокуратура Разград с вх. № УВ-1798 / 25.08.2015г. за привличане
на Н.Е. като обвиняема за престъпление по чл.255 ал.3 в.в.
с ал.1 т.1 в.в. с чл.26 ал.1 НК и внесен обвинителен
акт за престъпление по чл.255 ал.3 в.в. с ал.1 т.1 НК
за това, че в периода от 1.01.2008г. до 30.04.2013г. в гр.Разград, в условията
на продължавано престъпление, в качеството си на местно задължено данъчно лице е
избегнала установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи
размери, като не е подала годишни данъчни декларации. С обвинителния акт е
повдигнато обвинение и за второ престъпление по чл.212 ал.1 НК. С влязла в сила
присъда Н.Е. е осъдена по повдигнатото обвинение за престъпление по чл.255 ал.3 НК. По отношение на втория ответник Л.Б. ищецът е посочил, че същият живее във
фактическо съжителство с Н.Е.. В обстоятелствената част на исковата молба се
съдържа икономически анализ на доходите и разходите на ответниците в периода 3.09.2005г.
– 3.09.2015г., при което Комисията е изложила твърдение за наличието на
несъответствие в размер на 479 344,03лв. В молбата за изменение на иска
ищецът е посочил решение № 296/12.07.2017г. на КПКОНПИ, по силата на което
Комисията е решила да се внесе изменение в петитума на иска с включване на
жилищната сграда, построена в имота на ответника Л.Б., при направени
констатации за несъответствие между нетния доход и имуществото на ответниците в
размер 510 344,03лв.
В срока по чл.131 ал.1 ГПК са депозирани писмени отговори от Н.Д.Е.
и Л.Д.Б., подадени чрез пълномощник, в които излагат твърдение за недопустимост
и неоснователност на исковата молба. Ответникът Л.Б. счита, че искът срещу него
е недопустим, тъй като той не е съпруг и не е във фактическо съжителство с Н.Е..
Двамата ответници считат, че липсва причинно-следствена връзка между престъплението,
за което е обвинена и осъдена Н.Е. и придобитото имущество. Твърдят още, че
част от имуществото – валутни преводи от чужбина, имат установен произход и
тяхното основание е дарения от различни лица, живеещи в чужбина, поради което
оспорват твърдението на ищеца за наличие на значително несъответствие между
доходите и имуществото. На последно място считат, че част от недвижимите имоти
и МПС не следва да се отнемат от Л.Б., тъй като посоченото от КОНПИ правно
основание, че вторият ответник е съпруг
на първата ответница, не съответства на действителното фактическо положение към момента на придобиването им и
към настоящия момент.
Съдът, след преценка на събраните
доказателства и становищата на страните, констатира следната фактическа
обстановка: с протокол № ТД 04
ВА/УВ-13808 от 3.09.2015г. на директора на ТД на КОНПИ гр.Варна е образувана
проверка за установяване на значително несъответствие в имуществото и доходите на
Н.Д.Е.. Проверката е инициирана по повод постъпило в Комисията уведомление с
вх. № УВ-1768 / 25.08.2015г. от прокурор при ОП гр.Разград за внесен срещу
лицето обвинителен акт за престъпления по чл.255 ал.3 и чл.212 ал.1 НК. С
решение № 111/15.03.2017г. на КОНПИ е образувано производство по ЗОПДНПИ (отм.)
срещу Н.Е.. В хода на проверката са извършени справки в Национална база данни
"Население", Търговския регистър, Сиела Нет и ИКАР. Изпратени са запитвания до ОД на МВР, сектор
КАТ "Пътна полиция" по постоянен адрес на проверяваните лица, ТД на
НАП, сектор КИАД при ОДМВР Варна. След приключване на проверката е постановено
решение № 111/7.03.2017г. на КПКОНПИ за образуване на производство за отнемане
в полза на държавата на незаконно придобито имущество. С последващи решения №№ 216/7.06.2017г.
и 296/12.07.2017г. КПКОНПИ е решила да се внесе искане в ОС Разград за отнемане
в полза на държавата от Н.Д.Е. и Л.Д.Б. на подробно описано имущество, за
придобиването на което не е установен законен източник.
От значение при изясняване на
фактическата страна на спора в неговата съдебна фаза е да се установи на първо
място, дали ответницата Н.Е. е привлечена като обвиняем в извършване на някое
от престъпленията, изброени в чл.22 ал.1 ЗОПДНПИ (отм.) и съответно качеството
на Л.Б. като проверявано лице. На второ място, следва да бъде установен
размерът на доходите на двамата ответници в проверявания период и извършените
от тях разходи за същото време, което ще доведе до изясняване на размера на
нетния доход. На трето място, проверката на фактите следва да даде отговор за
размера и вида на придобитото от ответниците в същия период имущество.
Разликата в тези две величини ще бъде в основата на правния анализ относно
наличието или липсата на значително несъответствие по смисъла на § 1 т.7 ДР
ЗОПДНПИ (отм.), а конкретиката на имуществото ще изясни и въпроса относно
основателността на предявения иск за отнемането му в полза на държавата.
Във връзка с изясняване на
първия правнозначим въпрос се установява от приложеното писмо вх. № УВ-1768 /
25.08.2015г. от прокурор при ОП гр.Разград за внесен срещу Н.Е. обвинителен акт
за престъпления по чл.255 ал.3 и чл.212 ал.1 НК. Видно от материалите по
приложеното НОХД № 247/2015г. по описа на ОС Разград, с протоколно определение
от 15.09.2015г. същата е призната за виновна в това, че за времето от
18.09.2009 год. до 30.09.2013 год. в гр.Разград, в условията на продължавано
престъпление, чрез използване на документи с невярно съдържание, подадени пред
служител на дирекция „Социално подпомагане” гр.Разград, е получила без правно
основание чуждо движимо имущество – пари в общ размер 3 510 лв.,
собственост на Агенция „Социално подпомагане” гр.София с намерение да го
присвои, като полученото имущество е върнато преди приключване на съдебното
следствие в първоинстанционния съд – престъпление по чл.212б, ал.1, т.1 във вр. с чл.212, ал.1
във вр. с чл.26, ал.1 НК, за което й е наложено съответно наказание.
С влязла в сила присъда № 9/14.03.2016г. по същото дело Н.Е. е призната за виновна
и осъдена за това, че през периода 1.01.2008г. до 30.04.2013г. в гр.Разград, в
качеството си на данъчно задължено местно физическо лице по силата на чл.6 от ЗДДФЛ, действайки в условията на продължавано престъпление, е избегнала
установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери, като
не е подала годишни данъчни декларации, изискуеми по чл.50, ал.1, т.1 от Закона
за данъците върху доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/ в срока по чл.53, ал.1
от ЗДДФЛ за доходи от източници в чужбина за периода от 1.01.2007г. до
31.12.2012г., при общ размер на данъчните задължения в особено големи размери
30 203,18лв. – престъпление по чл.255 ал.3 във вр.
с ал.1 т.1 във вр. с чл.26 ал.1 от НК и е осъдена на
съответно наказание.
По отношение на Л.Б. се
установява, че има две общи деца с Н.Е., видно от приложените в преписката на
КПКОНПИ справки от НБД Население. Твърдението в исковата молба, че Л.Б. е
фактически съжител на Н.Е., се подкрепя от разпитаните свидетели Д. М. – баща
на отв.Л.Б. и М.К. – съсед на ответниците. Първият
заявява, че Л. и Н. са живели в неговата къща до преди две години, т.е. до
2016г., а вторият твърди, че двамата ответници са семейство и докато са строили
своята къща, са живели при бащата на Л.Б., а след построяването й са заживели в
новата си къща. Възражението на ответниците, че не са фактически съжители, е
общо, без да е оспорено с конкретни контрааргументи, които да бъдат проверени в
съдебното производство. Предвид горното, съдът приема за установен факта на
фактическо съжителство между ответниците и съответно качеството на проверявано
лице на Л.Б., съгласно чл.63 ал.2 т.5 ЗОПДНПИ (отм.).
На второ място, във връзка с
изясняване на доходите на ответниците в проверявания период, по делото е
изготвено заключение на назначената съдебно-икономическа експертиза. Съдът приема
фактическите констатации и изчисления, тъй като отразяват установените по
делото факти и е изготвено от лице в кръга на неговите компетенции, а във
връзка с различните варианти, предложени от вещото лице, съображения ще бъдат
изложени по-нататък.
Установява се от заключението,
че общият размер на получените в проверявания период доходи, приходи и
източници от финансиране на двамата ответници, е 13 433,78лв. За тази сума
се приема, че има установен законен източник. При формирането й е изключена
сумата 3 510лв., за която е одобрено споразумение в наказателното
производство за извършено престъпление по чл.212 НК.
Вещото
лице е приело общ размер на обичайните разходи на домакинството в проверявания
период в размер 135 944,73лв., при установено фактическо съжителство между
Н.Е. и Л.Б.. Съгл. §1 т.6 ДР на ЗОПДНПИ (отм.), обичайни разходи са разходите
за издръжка на лицето и на членовете на семейството му, съобразно данните на
НСИ, а съгл. т.3 от същия параграф, членове на семейството са съпруг/фактически
съжител и ненавършилите пълнолетие деца. Съдът приема този размер на
установените от вещото лице обичайни разходи.
Други разходи, свързани с
изграждане на къща в собствения на Л.Б. недвижим имот, и извършени в
проверявания период 2005-2015г., са посочени в съдебно-техническата експертиза.
Така към 2008г. са направени разходи в размер
на 8 000лв.; към 2012г. са направени разходи в размер
100 000лв., а в периода 2013г.-м.април, 2017г. – още 40 000лв. Тъй
като проверяваният от КПКОНПИ период е до 3.09.2015г., вещото лице, изготвило
съдебно-икономическата експертиза, е ползвало данните от СТЕ, като е изчислило
пропорционално на времето извършените разходи до 3.09.2015г. в размер на
136 400,03лв. Експертизата в частта за разходите на семейството по горните
два пункта се явява обоснована и неопровергана от останалите доказателства по
делото.
Констатирани са задгранични
пътувания на ответниците с посочена стойност в СИЕ, формираща извънредни
разходи от 13 330,84лв. Доколкото по делото няма данни за реално извършени
разходи в този размер, а липсват доказателства ответниците да са били
командировани от работодател на задгранична командировка, съдът счита че
посочената сума следва да бъде изключена от частта за направени разходи от
двамата ответници за проверявания период.
Така общият размер на
обичайните и извънредните (за строителство на къщата) разходи е 272 344,76лв.
Вещото лице по назначената СИЕ не включва като разходи строителните такива, а
вместо това е отнесло направените разходи по строителство на къщата в
с.Ясеновец като имущество. Доколкото този въпрос е от правно естество, съдът не
възприема този начин на отнасяне на стойностите, а включва строителните
разходи, констатирани от вещите лица по назначените СТЕ и СИЕ, към направените
в проверявания период разходи.
При това положение, нетният
доход на ответниците в периода на проверката, изчислен съобразно изискването на
§ 1 т.5 ДР ЗОПДНПИ (отм.), се явява с отрицателен резултат: от доходите с
установен източник в размер 13 433,78лв. се изваждат разходите в размер на
272 344,76лв. и се получава стойност на нетния доход с отрицателна
стойност: минус 258 910,98лв.
Третият въпрос, който е от
значение за решаването на спора, е установяването на имуществото на
ответниците.
Видно от представения по делото
НА № 5, т.І, рег. № 234, дело № 3/2008г. от 10.01.2008г. на нотариус с район на
действие РС Разград, Л.Б. е закупил недвижим имот в с.Ясеновец, ул.“Родопи“,
представляващ УПИ VІ-204 в кв.65 по плана на селото, с площ 870кв.м. Отразената
продажбена цена е 3 600лв. Според назначената по делото съдебно-техническа
и оценителна експертиза, пазарната стойност на имота към датата на закупуване е
7 830лв.
В същото дворно място през
2008г. ответниците са започнали строителство на къща въз основа на издадено
разрешение за строеж № 92/14.04.2008г. Къщата е завършена и въведена в
експлоатация извън периода на проверката – на 19.04.2017г., когато е издадено
Удостоверение № 26 за въвеждане на строежа в експлоатация. Предвид горното,
недвижимият имот с посочената от вещото лице пазарна стойност на придобиване
следва да бъде включен в имуществото на ответника Л.Б., но без построената в
него къща, която е завършена като обект през 2017г. Стойността на извършените
разходи за построяването й не може да бъде възприета като имущество, в какъвто
смисъл е искането на ищеца и в какъвто смисъл са направени изчисления от вещото
лице в заключението на СИЕ, обсъдени по-горе.
Имуществото се определя като пазарната стойност на завършения строителен
обект, а не от сбора на извършените за него разходи към момента, когато са
извършвани. Пазарната стойност към м.април, 2017г. е оценена на 93 000лв.,
но тъй като завършването на обекта попада извън периода на проверката, не
следва да се включва в настоящия анализ.
С НА № 26, т.ІІ, рег. №3457, дело №
195/2011г. от 4.07.2011г. на нотариус с район на действие РС Разград, Л.Б. е закупил
недвижим имот – празно дворно място в с.Ясеновец, ул.“Родопи“, представляващ
УПИ VІІІ-571 в кв.64 по плана на селото, с площ 1 395кв.м. Посочената в
нотариалния акт продажбена цена е 7 880лв. Според назначената по делото
съдебно-техническа и оценителна експертиза, пазарната стойност на имота към
датата на закупуване е 14 650лв.
От представеното писмо вх. № 9016/3.05.2016г.
на директора на ОДМВР Разград, справка в централна база данни на КАТ за
собственост, договори за покупко-продажба,
както и от заключението на назначената съдебна автотехническа и оценителна
експертиза, която съдът приема изцяло, като изготвена от вещото лице след
запознаване с материалите по делото и използване на пазарния подход с прилагане
на сравнителния метод, се установява, че през проверявания период ответникът Л.Б.
е придобил по възмезден начин шест леки автомобила. Лек автомобил марка ВАЗ,
модел 2104, рег. № РР 5288 АМ е придобит на 7.06.2006г. с посочена в договора
цена от 500лв. Пазарната стойност на автомобила към датата на придобиване е същата,
установена от заключението на автотехническата
експертиза, и се признава от ищеца. Лек автомобил марка Форд модел Транзит 2,5
Д, микробус, рег. № РР 4841 АК, е придобит на 19.12.2006г., с посочена в
договора цена 4 000лв. Пазарната му стойност към датата на придобиване, според
вещото лице е 8 800лв. Лек автомобил марка Мерцедес модел Е 270 ЦДИ, рег. № РР
7847 АР е придобит на 15.06.2010г., с
посочена в договора цена от 5 000 евро с левова равностойност 9 779лв.
Пазарната стойност на автомобила към датата на придобиване е 22 500лв.,
установена от вещото лице. Автомобилът е продаден на трето лице на 7.10.2010г.
с посочена цена 1 000лв. Оценката на вещото лице за пазарната стойност към
момента на отчуждаването е 22 000лв.
Лек автомобил марка БМВ 525Д, рег. № РР 9296 АР е придобит на 23.09.2010г.
с посочена в договора цена 3 000лв. Според вещото лице пазарната стойност
на автомобила към момента на придобиване е 54 500лв. Лек автомобил марка
БМВ 525 ТДС, рег. № РР 0860 АР е придобит на 30.07.2008г. с посочена договорена
цена 500лв. От заключението на вещото лице се установява, че към момента на
придобиване пазарната стойност на автомобила е 12 500лв. Лек автомобил
марка БМВ модел Х 5, рег. № РР 7877 АТ е придобит на 6.06.2012г. с посочена в
договора цена 41 590лв. и отчужден на 4.12.2012г. с посочена в договора
цена 5 000лв. Според заключението на вещото лице придобивната стойност е
действително отразената, същата се признава от ищеца, а пазарната стойност при
отчуждаване на автомобила е 41 000лв.
Във връзка с приложението на чл.69
ЗОПДНПИ (отм.) съдът намира следното: ал.1 въвежда принципа, че имуществото се
оценява към момента на неговото придобиване или отчуждаване. Систематическото
място на ал.1, сравнена с ал.2, налага извод за нейния приоритет.
Формулировката в ал.2 за установяване на недействителност на цената, посочена в
документа за собственост, следва да се тълкува в посока липса на действителна
цена в документа за собственост, тъй като за целите на производството законът
определя да се ползва именно действителната пазарната стойност на имуществото
(по аргумент от ал.1). При определяне на несъответствието между имуществото и
нетния доход на проверяваните лица, от значение е пазарната стойност на
имуществото към момента на придобиването му. Това се налага, тъй като
10-годишният период на проверка е продължителен и е необходима реалност на
съотношението между доход и имущество. Предвид изложеното, съдът приема, че с
придобиването на двете дворни места и автомобилите, имуществото на ответника Л.Б.
се е увеличило с тяхната пазарна стойност към момента на придобиването,
определена в заключението на вещото лице. Единствено придобивната пазарна
стойност на двата леки автомобила Форд Транзит и БМВ 525 ТДС следва да се
приеме в размер съответно 6 000лв. и 5 500лв., съобразно твърдението в
исковата молба за техния размер, а не в стойността, дадена от вещото лице,
която е по-висока и би довела до по-голямо несъответствие между имуществото и
доходите от твърдяното в исковата молба.
За паричните преводи от чужбина
в полза на Н.Е. е влязла в сила присъда по НОХД № 247/2015г. по описа на РОС, с
която е установено получаването на 329 996,93лв. Въз основа на наказателния
съдебен акт съдът приема, че в проверявания период ответницата е придобила в
имуществото си парични средства в този размер. Посочената сума е с неустановен
законен източник по смисъла на §1 т.4 ДР на ЗОПДНПИ (отм.). В присъдата
наказателният съд не е изследвал и не установява произхода на средствата в.в. с установяване на данъчното правоотношение, а е извел
извод, че съгласно чл.35 т.6 ЗДДФЛ през периода 2007-2012г. паричните средства с
недоказан и неустановен произход се определят като доходи от друг източник и за
тях се дължи данък. Настоящият съдебен състав счита, че за целите на данъчното
облагане законът в чл.35 т.6 ЗДДФЛ изисква да се установи само наличието на
източници на средства, което е сторено. От друга страна, предмет на
производството по ЗОПДНПИ (отм.) е установяването на конкретното правно
основание за придобиване на средствата. В тежест на ответника Н.Е. е да
установи произхода на тези средства. Ако не стори това в гражданския процес,
средствата с неустановен източник не могат да бъдат включени в доходите като
придобити от законен източник, каквото е изискването на §1 т.4 ДР на ЗОПДНПИ
(отм.), но следва да бъдат отчетени като имущество по т.1 на същия параграф,
защото е установено наличието им в патримониума на
ответника. Свидетелите Дж.М., Р.Х. и М.К. заявяват,
че парите са получавани от различни лица от чужбина за построяване на къщата.
Съдът не приема за доказано твърдението на ответниците, че парите за строежа за
получени чрез дарение. На първо място, от свидетелските показания не може да се
установи точният размер на получените средства, за да се направи обоснован
извод за предмета на даренията. На второ място, получаването на пари само по
себе си не е сделка, следва да се установи правното основание, на което тези
пари постъпват в патримониума на ответника, което не
е сторено посредством показанията на разпитаните свидетели. Ето защо съдът
приема, че получените от чужбина пари в размер 329 996,93лв. са с
неустановен произход.
Относно трансформацията на част
от тези средства вещото лице, изготвило съдебно-икономическата експертиза, е
установило, че 142 740,86лв. са трансформирани във вноски по сметки на Л.Б.
и закупуване на част от леките автомобили. С цел избягване на двойното им
отчитане, имуществото е отчетено като преобразувано, а получените от чужбина
пари са намалени с горния размер.
Размерът на цялото имущество на
ответниците следва да се приеме във втория вариант на т.15 от СИЕ, без
включване в имуществото на разходите за построяване на къщата с аргументите,
описани по-горе, като от сумата 364 031,21лв. следва да се извади
разликата в стойностите на придобивната пазарна стойност на двата леки
автомобила Форд Транзит и БМВ 525 ТДС. Посочено бе по-горе, че стойностите им следва
да се приемат в размер съответно 6 000лв. и 5 500лв., съобразно твърдението
в исковата молба за техния размер, а не в стойностите 8 800лв. и
12 500лв., дадени от вещото лице по автотехническата
и оценителна експертиза. Така крайният размер на имуществото на двамата
ответници за целия проверяван период е 354 231,21лв.
При това положение,
несъответствието по смисъла на § 1 т.7 ДР ЗОПДНПИ (отм.) се равнява на 613 142,19лв.
и представлява разликата между имуществото на стойност 354 231,21лв. и нетния
доход с отрицателна стойност минус 258 910,98лв.
При така установената фактическа
страна, съдът направи следните правни изводи:
искът е допустим, внесен след
прието решение № 216/7.06.2017г. на КПКОНПИ, постановено по реда на чл.61 ал.2
т.2 ЗОПДНПИ (отм.), и решение № 296/12.07.2017г. за изменение по реда на чл.214 ГПК на вече внесеното искане, след приключване на проверка и взето решение №
111/15.03.2017г. на КОНПИ за образуване на производство по ЗОПДНПИ (отм.) срещу
Н.Е..
По същество съдът приема
следното: по Закона за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито
имущество, действал в периода от 19.11.2012г. до 23.01.2018г., на доказване от
КПКОНПИ подлежи кумулативното наличие на предпоставките, съдържащи се в разпоредбата
на чл.77 ал.4 т.1, 2 и 3: установяването на наказателноправната
предпоставка по чл.22 от с.з., че ответникът е бил привлечен като обвиняем за
престъпление по изрично изброените в разпоредбата текстове от НК, както и
констатиране на значително несъответствие в имуществото на проверяваните лица.
Ищецът е провел успешно доказване на твърдените от него факти. В тежест на Н.Е.
и Л.Б. е да установят произхода на средствата на придобитото от тях имущество,
което не са сторили.
По отношение на първата
предпоставка, съдържаща се в чл.77 ал.4 т.2 ЗОПДНПИ (отм.), се установява, че
срещу Н.Е. е било образувано наказателно производство, завършило с влязла в
сила присъда, по силата на която същата е призната за виновна в извършване на
престъпление по чл.255 НК, което попада в хипотезата на чл.22 ал.1 т.18 ЗОПДНПИ
(отм.). За Л.Б. се доказва фактическо съжителство с Н.Е., поради което е
установено качеството му на проверявано лице по смисъла на чл.63 ал.2 т.5 от
с.з.
Доказано е и наличието на
значително несъответствие в имуществото на двамата ответници, съгласно
изискването на чл.77 ал.4 т.3 ЗОПДНПИ (отм.). За такова се приема
несъответствието между имуществото и нетния доход, надвишаващо 150 000лв.
за целия проверяван период, по смисъла на § 1 т.7 ДР ЗОПДНПИ. В случая
несъответствието е установено в по-висок размер 613 142,19лв. Изпълнена е
и втората предпоставка, обуславяща основателност на искането за отнемане на
имуществото на ответниците.
След установяване на горните
две условия, в съдебния процес ищецът следва да докаже вида и стойността на придобитото
от ответниците имущество през проверявания период, който в случая е от 3.09.2005г.
до 3.09.2015г. Незаконно по смисъла на ЗОПДНПИ (отм.) е имуществото, за
което не е установен законен източник (чл.1, ал.2 от закона), като законни са
конституционно признатите и законово регламентирани източници. В съответствие с
чл.62 ЗОПДНПИ (отм.), в настоящото производство подлежи на установяване
законният източник на всяко отделно имущество, претендирано от държавата за
отнемане и преценката за отнемане следва да бъде направена конкретно.
Доходи със законно установен
източник, съгласно СИЕ, са получените от Н.Е. и Л.Б. средства в общ размер 13 433,78лв.
Тази сума е недостатъчна да покрие обичайните и други установени разходи за
периода на проверката, които са в значително по-висок размер 272 344,76лв.,
поради което и нетният доход се явява отрицателна величина. От горното следва,
че за притежаваното от ответниците имущество – недвижими имоти, моторни
превозни средства, пари в банкови сметки и парите, получени от трети лица от
чужбина, установени с присъдата по НОХД № 247/2015г. на ОС Разград, липсва
законно установен източник, представляващ основание за придобиване. След като
не са открити законни източници за придобиване на имуществото, същото подлежи
на отнемане.
Двата недвижими имота, находящи се в с.Ясеновец, следва да бъдат отнети в полза на
държавата от Л.Б.. Искането за отнемане в полза на държавата на построената жилищна
сграда в УПИ VІ-204 в кв.65 по плана на селото обаче е неоснователно. Сградата
е въведена в експлоатация на 19.04.2017г. и това е моментът, в който следва да
се счита за придобита от ответника. Периодът на проверката е с крайна дата
3.09.2015г. и придобиването на сградата е извън проверявания период. Съгласно
чл.27 ал.3 ЗОПДНПИ (отм.) проверката
обхваща период от 10 години назад, считано от датата на започването й, която в
случая е 3.09.2015г. Искането за отнемане на сграда, придобита след
законоустановения период, противоречи на посочената правна норма и като неоснователно
следва да бъде отхвърлено. В противен случай би се стигнало до легитимиране на
проверка от Комисията с продължителност дванадесет години.
Двата леки автомобила БМВ 525
ТДС с рег. № РР 0860 АР и БМВ 525 Д с рег. № РР9296 АР следва да бъдат отнети
от собственика Л.Б..
Сумите, преведени на Н.Е. от
трети лица от чужбина и тези, открити по сметките на двамата ответници, също
следва да бъдат отнети поради липса на установен законен източник на тяхното
придобиване.
По отношение на недвижимия
имот, представляващ УПИ ХІІІ-571 в кв.64 по плана на с.Ясеновец, л.а. БМВ 525 Д
с рег. № РР9296 АР, сумите 4 456,25лв. и 2 749,42лв. по сметки на Л.Б.
и сумата 2 586,60лв. по сметка на Н.Е. следва да се отбележи следното:
съгласно чл.70 ЗОПДНПИ (отм.) в случаите, когато незаконно придобитото
имущество е било частично или изцяло преобразувано в друго имущество, на
отнемане подлежи преобразуваното имущество. Горните имущества са закупени и
съответно сумите по банкови сметки са внесени като част от паричните средства, придобити
от Н.Е. от трети лица от чужбина. Гореизброените имущества и пари по
банкови сметки следва да бъдат отнети от
всеки от ответниците на осн. чл.70 ЗОПДНПИ (отм.), а
с тяхната стойност следва да се намали подлежащата на отнемане от Н.Е. сума,
представляваща получени пари от чужбина от трети лица, което е съобразено при
изготвянето на заключението на СИЕ (т.14 от същото). В случая ищецът претендира
за отнемане сума на това основание в размер 157 056,10лв. и в този размер
следва да бъде постановено отнемане от Н.Е. в полза на държавата.
Предвид изхода от правния спор Н.Е.
и Л.Б. следва да заплатят на основание чл.78 ал.2 ЗОПДНПИ (отм.) по сметка на
ОС Разград държавна такса. Същата се определя като 4% от цената на исковете
спрямо всеки от тях. Общият размер на имуществото, подлежащо на отнемане от Н.Е.,
е 161 932,70лв. и дължимата от нея държавна такса е в размер на 6 477,31лв.
Общият размер на имуществото, подлежащо на отнемане от Л.Б., е 125 308,51лв.
и дължимата от него държавна такса е в размер 5 012,34лв. Ищецът е
освободен от заплащането на ДТ върху отхвърлената част от исковете против
втория ответник, съгл. чл.84 т.1 в.в. с чл.162 ал.2
т.5 ДОПК.
Всяка от страните претендира присъждане на
направените в процеса деловодни разноски. Ищецът е внесъл такса за обнародване
на съобщение в ДВ в размер на 40лв. и
депозити за вещи лица в общ размер 1 400лв. Претендира и за
заплащане на юрисконсултско възнаграждение в размер 450лв., на основание чл.78
ал.8 ГПК. Съдът констатира обаче, че процесуалното представителство е
осъществено от държавен инспектор, а не от юрисконсулт, поради което не е
налице хипотезата на горната разпоредба и такова възнаграждение не се следва.
Общият размер на извършените от ищеца деловодни разноски е 1 440лв. С оглед
уважената част от исковата претенция и на основание чл.78 ал.1 ГПК в.в. с чл.78 ал.2 ЗОПДНПИ (отм.), ответниците следва да бъдат
осъдени да заплатят на ищеца направените от него деловодни разноски в размер
1 208,58лв. Ответниците също претендират заплащане на сторените от тях
разноски. По отношение на Н.Е. исковете са уважени в цялост, поради което на
същата не се следва присъждане на разноски. Л.Б. е заплатил възнаграждение за
адвокат, което следва да се зачете в размер 1 000лв. – адвокатското
възнаграждение, платено от двамата ответници, е определено общо в размер
2 000лв. и след като няма специално отбелязване върху договора за правна
защита, следва да се приеме, че всеки от ответниците е заплатил половината от
това възнаграждение. С оглед отхвърлената част от предявените срещу Л.Б.
искове, ищецът следва да му заплати сумата 305,03лв. за направени деловодни
разноски.
Водим от горното, съдът
Отнема в полза на държавата,
представлявана от Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на
незаконно придобито имущество, БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, ул.”Г.С.Раковски” № 112, с адрес за призоваване гр.Варна,
ул.”Алеко Константинов” № 17, ет.1, следното имущество от Н.Д.Е. ЕГН **********,
адрес ***:
- сума в размер на 157 056,10лв.,
представляваща преводи от трети лица в чужбина в периода 2007-2012г.,
непреобразувана в друго имущество;
- сума в размер на 2 290лв.,
представляваща вноски на каса по сметка № BG06 BPBI 7949 1099 7253 01 в „Юробанк
България” АД, с титуляр Н.Д.Е.;
- сума в размер на 2 586,60лв.,
представляваща вноски на каса по сметка № BG06 BPBI 7949 1099 7253 01 в „Юробанк
България” АД, с титуляр Н.Д.Е.;
Отнема в полза на държавата,
представлявана от Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на
незаконно придобито имущество, БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, ул.”Г.С.Раковски” № 112, с адрес за призоваване гр.Варна,
ул.”Алеко Константинов” № 17, ет.1, следното имущество от Л.Д.Б. ЕГН **********,
адрес ***:
- недвижим имот находящ се в с.
Ясеновец, общ. Разград, обл. Разград, ул. „Родопи“:
урегулиран поземлен имот с площ 870 кв.м., за който по одобрения със Заповед №
1427/2005 г. план на с. Ясеновец, общ. Разград, обл.
Разград е отреден имот VI-204, в квартал 65 по плана на селото, при граници:
улица, имот VІІІ-204, имот ХІ-203, имот V-202, придобит с нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № 5, том 1, рег.№ 234, дело № 3 от
10.01.2008г. на нотариус с район на действие РС Разград, с пазарна стойност към
датата на подаване на исковата молба 13
000 лв.;
- поземлен имот с
предназначение празно дворно място с площ от 1 395 кв.м., находящо се в с.
Ясеновец, общ. Разград, обл. Разград, ул. „Родопи“,
представляващо Урегулиран Поземлен Имот № ХIII-571, в квартал 64 по плана на
селото, одобрен със Заповед № 1898/ 2010 г. на община Разград, при граници на
дворното място: от север – улица, от североизток – имот ХІІ-572, от югоизток –
имот № V-567, от юг – имот № Х-568 и имот с пл. № 569, от запад – имот с пл.№ 570,
придобит с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 26, том II, рег.№
3457, дело № 195 от 4.07.2011г. на нотариус с район на действие РС Разград, с пазарна
стойност към датата на подаване на исковата молба 21 000 лв.
- лек автомобил БМВ 525 ТДС с
рег.№ РР 0860 АР, двигател № 256Т122479146, рама № WBADF71070BS62140, придобит
от Л.Д.Б. с договор за покупко-продажба на 30.07.2008г., с пазарната стойност
към датата на подаване на исковата молба 4 000 лв.;
- лек автомобил БМВ 525 Д с
рег.№ РР 9296 АР, двигател № 306D324236778, рама № WBANX51090CT67018, придобит
от Л.Д.Б. с договор за покупко-продажба на 23.09.2010 г., с пазарната стойност към
датата на подаване на исковата молба 17 000 лв.;
- сума в размер на 102,84 лв.,
представляваща вноски на каса по разплащателна сметка № BG12 BUIN 9561 1000
1588 54 в евро, в „Алианц Банк България” АД, с титуляр Л.Д.Б.;
-сума в размер на 4 456,25лв.,
представляваща вноски на каса по разплащателна сметка № BG12 BUIN 9561 1000
1588 54 в евро, в „Алианц Банк България” АД, с титуляр Л.Д.Б.;
-сума в размер на 2 749,42лв.,
представляваща извършени вноски от Л.Д.Б. по банкова сметка № BG06 BPBI 7949
1099 7253 01, в „Юробанк България” АД на Н.Д.Е..
-сума в размер на 22 000 лв.,
представляваща пазарната стойност на лек автомобил Мерцедес, модел Е 270 ЦДИ с
рег. № РР 7847 АР, към датата на отчуждаването му;
-сума в размер на 41 000 лв.,
представляваща пазарната стойност на лек автомобил БМВ, модел Х 5 с рег. № РР
7877 АТ, към датата на отчуждаването му.
Отхвърля иска на Комисията за
противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество за
отнемане в полза на държавата от Л.Д.Б. на недвижим имот – жилищна сграда,
собственост на същия, състояща се от сутерен, първи жилищен етаж, състоящ се от
дневна, кухня с трапезария, фоайе-салон с външен изход, три спални, баня с
тоалетна и коридор със стълба за тавански жилищен етаж, тавански жилищен етаж,
състоящ се от шест спални и коридор със стълба към първи жилищен етаж, със
застроена площ на жилищната сграда от 154,64 кв.м. и РЗП на сградата
309,28кв.м., ведно с правото на строеж, находяща се в УПИ с площ 870кв.м., за
който е отреден имот VІ-204 в кв.65 по плана на с.Ясеновец, с административен
адрес с Ясеновец, ул.“Родопи“, с пазарна стойност на жилищната сграда
55 000лв., като неоснователен.
Осъжда Н.Д.Е. да заплати по
сметка на ОС Разград държавна такса в размер на 6 477,31лв.
Осъжда Л.Д.Б. да заплати по
сметка на ОС Разград държавна такса в размер на 5 012,34лв.
Осъжда
Н.Д.Е. и Л.Д.Б. да заплатят на Комисията за противодействие на корупцията и за
отнемане на незаконно придобито имущество сумата 1 208,58лв. за направените деловодни разноски.
Осъжда Комисията за противодействие
на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество да заплати на Л.Д.Б.
сумата 305,03лв. за направени деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване
пред Апелативен съд Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ:
ДГ