№ 260180 / 23.6.2021 г.
Р Е Ш Е Н И Е
г., 23.06.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД–.г., НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, Първи наказателен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВАН МИЧЕВ
при секретаря Гинка Митова и с участието на прокурор …. като разгледа докладваното от съдия МИЧЕВ АНД № 245 по описа на съда за 2021г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59, ал.1 и сл. от ЗАНН.
Районен съд –. г. е сезиран с жалба от П.К., британски гражданин, чрез упълномощен защитник против Наказателно Постановление № 21 - 0996 –. 000237 издадено на 12.02.2021г. от Н. с. ,. П. при О. –. г., което на жалбоподателя са наложени наказание глоба н размер на 1 000 лева и 12 месеца лишаване от правоуправление, както и глоба от 10 лева и 20 лева за извършени административни нарушения по чл.5, ал.3 т.1, чл.100, ал.1 т.1 и чл.20, ал.1 от ЗДвП.
В бланкетна жалба наказаното лице оспорва законосъобразността на наказателното постановление с твърдението, че не е извършил нарушение по чл.5, ал.3 т.1 от ЗДвП.
В съдебно заседание жалбоподателят П.К., редовно призован, се явява лично и чрез упълномощения си защитник поддържа жалбата и моли същата да бъде уважена.
Административно –. наказващият орган: Н. с. ,. П. к. О. –. г., редовно призован, не се явява и не се представлява.
При извършената служебна проверка от съда по допустимостта на жалбата се констатира, че същата е подадена в законоустановения срок и от легитимирана страна, поради което и следва да бъде разгледана. Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
От събраните в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства се установява следната фактическа обстановка:
На 06.02.2021г., около 03:10ч., Община Монтана, на път Трети клас № 102, в местността ,,Расника” жалбоподателят П.К. управлявал лек автомобил Я. Ф. П. с рег.№ М. 6. В.. В района на км. 75+500 с посока на движение от г. к. с.Горно Церовене, при управление с несъобразена скорост и несъблюдаване на релефа на пътя при продължителен ляв завой, губи контрол над управляваното от него МПС и излиза в дясно от посоката си на движение, блъскайки се в земен скат и крайпътни дървета, с което реализирал ПТП. Вследствие на произшествието пристигнал екип на ЦСМП и жалбоподателят бил настанен в МБАЛ –. Монтана, където бил проверен от служителите в с. ,. П. при О. –. Монтана З.З. и В. Г. за наличие на употребен алкохол. Пробата била извършена с техническо средство Алкотест Дрегер с фаб. № ARNA 0156 и отчела концентрация на алкохол в издишания въздух от 0,98 промила. Водачът бил видимо повлиян от употребения алкохол и не представил СУМПС. В здравното заведение пристигнала съпругата на лицето Д. К., която превеждала указанията на полицейските служители. Жалбоподателят категорично отказал да даде кръвна проба, но не написал в издадения му от свидетеля В. Г. талон за медицинско изследване № 090640, че приема показателите на техническото средство и се отказва да бъде тестван с кръвна проба. Вследствие на констатираните нарушения бил съставен АУАН № 237 от мл.автоконтрольор З.З., който бил връчен лично на лицето и подписан от него без възражение. Въз основа на акта било издадено и обжалваното наказателно постановление.
Горната фактическа обстановка не се оспорва от жалбоподателя, поради което и съдът я възприе за безспорно установена и доказана от събраните в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства и доказателствени средства.
Видно от показанията на разпитаните в качеството на свидетели полицейски служители З.З. и В. Г. е, че двамата са посетили настъпилото ПТП, констатирали са водача на управлявания автомобил в лицето на жалбоподателя П.К., както и неговите наранявания. Впоследствие двамата свидетели извършили проба за наличие на употребен алкохол, която възприели като положителна и надлежно отразили резултата в съставения АУАН и издадения талон за медицинско изследване.
Съдът кредитира показанията като еднопосочни, правдиви и непротиворечиви и ги цени при формиране на своето вътрешно убеждение и мотивиране на своя съдебен акт.
Същите се подкрепят и от приобщените по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства и в частност документа за техническа изправност на техническия уред, с който била извършена пробата.
Поради така възприетата фактическа обстановка и съвкупен анализ на събраните в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства съдът намира, че със своето поведение П.К. безспорно е извършил вмененото му административно нарушение, предмет на настоящето обжалване. Правната норма, под която е бил административно подведен под отговорност, е коректно посочена и в съответствие с извършеното деяние. Не се констатира твърдяната в жабата липса на изпълнително деяние.
Съдът служебно констатира, че в хода на проведеното административно производство не е допуснато нарушение на правилата за изследване на лицето за употреба на алкохол. Видно от съдържанието на съставения от свидетеля В. Г. Протокол в съответствие с изискванията на чл.3, ал.2 от Наредба № 1/19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употреба на наркотични вещества или техни аналози. В своите показания свидетелят В. Г. посочва, че К. е подписал талона като категорично отказал да даде кръв, което покрива признаците на чл.6, ал.4 от Наредбата. Жалбоподателят е подписал талона за медицинско изследване, като е бил запознат с неговото съдържание от съпругата му. Същият не е бил регистриран като лице с постоянно пребиваване на територията на Община Монтана, което навежда на извода, че липсва накърняване на процесуалните му права да научи в какво е обвинен, както и да е наясно с процедурата по изследване на съдържанието на алкохол в кръвта.
Обстоятелството, че лицето не е български гражданин и не владее езика не е основание, за да се приеме, че неговите права са били накърнени от административно наказващия орган. Липсва спор, относно обстоятелството, че лицето е разбирало извършваните с негово участие процесуални действия от страна на актосъставителя и свидетеля по акта и издателя на талона за медицинско изследване. По твърдения на последния съпругата на жалбоподателя, която се яви и в съдебно заседание и му превеждаше действията на съда, е правила същото и к. момента на проверката и съставянето на АУАН. Ето защо не може да се приеме, че липсата на преводач к. момента на съставянето на акта е опорочило извършеното действие. Такова задължение се изисква единствено при съдебно обжалване на наказателното постановление. Тъй като това е сторено и то от упълномощен защитник, очевидно липсва допуснато процесуално нарушение (в този смисъл са и Решение № 440/28.09.2020г. по КАНД № 407/2020г. и Решение № 412/14.09.2020г. по КАНД № 357/2020г. и двете по описа на Административен съд –. г.). Цитираната в писмената защита на защитника на жалбоподателя съдебна практика на Районен съд –. г. има препоръчителен характер за съда, тъй като същата не изхожда от касационна инстанция, проверяваща законосъобразността на първоинстанционните актове.
За пълнота следва да се отбележи, че в съставения АУАН липсва посочване на нарушените законови разпоредби, които са нарушени. Принципно е налице нарушение на чл.42, ал.1 т.5 от ЗАНН, вменяващ задължение на актосъставителя да отрази нарушените правни норми. Правната доктрина (,,Процесът по ЗАНН” Л.Панов и Р.Илкова) приема, че подобен пропуск е съществен само и единствено ако не е бил отстранен от страна на административно наказващия орган по реда на чл.53, ал.2 от ЗАНН. Следователно подобна нередовност в АУАН не обуславя винаги цялостната отмяна на наказателното постановление ако в него се съдържат всички фактически параметри на административното обвинение и е установен по безспорен начин извършване на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина.
От обективна страна изпълнителното деяние и формално и се счита за извършено чрез действие. Жалбоподателят е осъзнавал, че е употребил алкохол и въпреки това е управлявал МПС в нарушение на закона.
От субективна страна нарушението е умишлено се счита за извършено при форма на вина пряк умисъл –. деецът е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал тяхното настъпване.
По отношение на наказанията съдът съобрази санкциониращата разпоредба на чл.174, ал.1 т.2 от ЗДвП, която предвижда за извършено административно нарушение –. управление на МПС след употреба на алкохол над 0,8 до 1,2 на хиляда включително, наказания лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца и глоба 1 000 лева. Тъй като същите са строго фиксирани и съдът не би могъл да коментира тяхната справедливост, нито редукцията под минимума им.
При извършената служебна проверка не бяха констатирани допуснати съществени процесуални нарушения, обуславящи отмяната на наказателното постановление на процесуално основание.
Поради изложените съображения съдът намира, че наказателното постановление в обжалваното му част е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
В останалата част същото не е било обжалвано и е влязло в законна сила.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно Постановление № 21 –. 0996 - 000237 издадено на 12.02.2021г. от Н. с. ,. П. при О. –. г., с което на П.К. –. британски гражданин с паспорт № ********* са наложени наказания лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца и глоба 1 000 лева за извършено административно нарушение по чл.5, ал.3 т.1 от ЗДвП.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд –. гр. Монтана.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: