№ 12339
гр. София, 24.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА
при участието на секретаря МОНИКА СТ. ТОПУЗОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА Гражданско
дело № 20241110175672 по описа за 2024 година
Производството е образувано по предявени по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК „.“ ООД е
предявило срещу „.“ ЕООД отрицателни установителни искове по чл. 124 ГПК за признаване
за установено, че ищецът не дължи на ответното дружество сумата от 312 лева,
представляваща възнаграждение за месец юни 2019г. за предоставени от ответника
счетоводно-консултантски услуги, във връзка с което е издадена фактура № ./30.06.2019г.,
поради изтекла давност и липса на облигационно отношение.
В исковата молба и уточнителна молба от името на ищеца се твърди, че от ответното
дружество се претендира от него заплащането на възнаграждение за извършени счетоводно-
консултантски услуги по сключен между страните договор. Поддържа се, че по силата на
този договор ответникът се е задължил да поддържа и организира счетоводството на
ищцовото дружество срещу заплащането на ежемесечно възнаграждение. Във връзка с това
била издадена фактура ./30.06.2019г за сумата от 312 лева, представляваща възнаграждение
по договора за месец юни 2019г. Сочи се, че от името на ответника многократно са
отправяне покани извънсъдебно за доброволно изплащане на процесната сума чрез
обаждания по телефона. Подчертава се, че дори е изпращана покана с поставен срок за
плащане. Именно предвид това се обосновава правният интерес на ищеца да предяви иск за
недължимост на процесната сума. Изтъква се, че вземането на ответника е погасено по
давност на основание чл. 111, бук. „б“ ЗЗД, тъй като се касаело за периодично вземане.Моли
се искът да бъде уважен, като в полза на ищеца се претендира и присъждане на сторените по
делото разноски, като са изложени аргументи относно приложението на чл. 78, ал. 2 ГПК.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който
признава основателността на исковата претенция поради погасяване на сумата по давност,
като изрично прави изявление че признава иска и моли за постановяване на решение при
1
признание на иска по реда на чл. 237 ГПК. Навежда аргументи, че с поведението си не бил
станал повод за образуване на делото, поради което моли съдът да приложи разпоредбата на
чл. 78, ал. 2 от ГПК. С оглед изложеното се моли исковата претенция да бъде уважена чрез
постановяване на решение при признание на иска, като в полза на ответника обаче бъдат
присъдени сторените по делото разноски.
Съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 237 ГПК за постановяване на
решение при признание на иска. С отговора на исковата молба ответникът „.“ ЕООД е
заявил изрично, че признава иска. Същевременно в молба от 03.06.2025г. от името на
ищцовото дружество е направено искане за постановяване на решение при признание на
иска. Не са налице отрицателните предпоставки по чл. 237, ал. 3 ГПК, поради което и съдът
на основание чл. 237, ал. 1 и ал. 2 ГПК, следва да постанови решение при признание на
иска.
По отговорността на страните за разноски:
Основно спорът по делото се концентрира върху разпределението на отговорността за
разноските по делото и в частност относно приложението на чл. 78, ал. 2 ГПК.
Предпоставките, при които се приемат за недължими от ответника разноските по делото,
когато искът е бил уважен, са посочени в чл. 78, ал. 2 ГПК и са две, а именно: ответникът да
не е дал повод за предявяване на иска и да го е признал. Тези предпоставки са кумулативни и
следва да се преценяват във връзка с предмета на конкретното дело.
Безспорно видно от ясното и категорично изявление на процесуалния представител
на „.“ ЕООД, релевирано в отговора на исковата молба, ответникът е направил признание на
иска, т.е признал е соченото от ищеца основание за недължимост на процесната сума.
Предвид това, съдът приема, че е изпълнена една от двете предпоставка за приложението на
чл. 78, ал. 2 от ГПК.
Досежно наличието на второто кумулативно дадено изискване, за да намери
приложение чл. 78, ал. 2 от ГПК, а именно дали ответното дружество е дало повод за
завеждане на делото или не, т. е осъществило ли е действия, с които да изрази претенция
върху погасените по давност вземания, Софийски районен съд приема следното:
Съгласно установената съдебна практика, обективирана в определение №
468/18.12.2018г по ч.гр.д.№ 4586/2018г. на ВКС, III г.о., определение № 474/07.11.2019г. по
ч.гр.д.№ 3063/2019г. на ВКС, IV г.о, определение № 534/06.12.2019г. по ч.гр.д.№ 4484/2019г.
на ВКС, III г.о., определение № 476/20.12.2018г. по ч.гр.д.№ 4569/2018г. на ВКС, III г.о.,
извънсъдебната покана до длъжника да плати, дори и със заплаха да бъдат предприети
съдебни мерки, не е повод за предявяването на иск за несъществуване на вземането и не
влече отговорност за разноски при признание на иска до изтичането на срока за отговор на
исковата молба. Предвид това, следва да се приеме, че отправените извънсъдебни покани до
ищеца да плати процесната сума не са дали повод за завеждане на делото. Нещо повече от
представените от ищеца доказателства не може да се установи кога са изпратени, съответно
получени тези покани – дали преди погасяване на вземането по давност или след погасяване
на вземането по давност. Отговорност за разноски би възникнала за ответното дружество,
2
ако то реално беше предприело съдебни мерки или беше оспорило предявения иск, каквато
хипотеза не се установява да е налице в конкретния случай. Предвид това, сторените от
ищеца разноски следва да останат за негова сметка, а в полза на ответника следва да бъдат
присъдени сторените от него разноски в размер на 400 лева, адвокатско възнаграждение, за
заплащането на което е представено доказателство – договор за правна защита и съдействие
с направено отбелязване за плащане.
Воден от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от „.“ ООД, с ЕИК ., със седалище и
адрес на управление в гр.., срещу „.“ ЕООД – в ликвидация, ЕИК . със седалище и адрес на
управление: гр. ., отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че
„.“ ООД, с ЕИК ., не дължи на „.“ ЕООД - в ликвидация, ЕИК . сумата от 312 лева,
представляваща възнаграждение за месец юни 2019г. за предоставени от ответника
счетоводно-консултантски услуги, във връзка с което е издадена фактура № ./30.06.2019г.,
поради изтекла давност.
ОСЪЖДА „.“ ООД, с ЕИК ., със седалище и адрес на управление в гр.., да заплати на
„.“ ЕООД - в ликвидация, ЕИК . със седалище и адрес на управление: гр. ., на основание чл.
78, ал. 2 ГПК сумата в размер на 400 лева – разноски в производството пред Софийски
районен съд.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3