Решение по дело №122/2022 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: 145
Дата: 22 декември 2022 г.
Съдия: Владимир Ковачев
Дело: 20221200900122
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 25 май 2022 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 145
гр. Благоевград, 22.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЕДИНАДЕСЕТИ СЪСТАВ, в
публично заседание на девети декември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Владимир Ковачев
при участието на секретаря Теофания Лазова
като разгледа докладваното от Владимир Ковачев Търговско дело №
20221200900122 по описа за 2022 година
съобрази следното:
Настоящият съдебен процес се развива по искова молба, подадена от Д. В. Т., ЕГН
**********, адрес с. ***, общ. П., обл. Б., срещу ЗК „***“ АД, ЕИК ****,
седалище и адрес на управление гр. С., район „**“, бул. „***“ № **
представлявано от С. Н.А. и П.В. Д.. В нея се твърди, че на 23.12.2021 г., около
17:00 ч., на път Е79, при с. М., общ. П., обл. Б., в района на бензиностанция
„Круиз“, посока на движение към АМ „Струма“, е настъпило ПТП, с участието на
товарен автомобил „Рено Премиум“, peг. № Е2025КТ, управляван от Д. С. Х..
Същият предприел маневра завиване надясно от крайна лява лента и не пропуснал
правомерно движещият се след него лек автомобил „Фолксваген Голф“, peг. №
Е3069МН, управляван от Д. Е.И., в резултат на което пострадал ищецът, возещ се
на предната дясна седалка. Съставен бил констативен протокол за ПТП с
пострадали лица № 2021-1046-8, в който били описани обстоятелствата и
причините за инцидента. ПТП настъпило поради противоправното и виновно
поведение на водача на товарния автомобил, който не съобразил поведението си с
чл. 5, ал. 1 и чл. 35, ал. 1 и 2 от ЗДвП. Непосредствено след инцидента, Т. бил
откаран в УМБАЛ „Света Анна“ с оплаквания от силни болки и невъзможност за
движение в областта на дясна мишница и ограничени движения в десен горен
1
крайник. Поставили му диагноза „Закрито счупване на горния край на дясната
раменна кост“. Ищецът бил хоспитализиран от 23.12.2021 г. до 30.12.2021 г., като
на 29.12.2021 г. била извършена оперативна интервенция по открито наместване
на фрактурата с вътрешна фиксация чрез винтове. При изписването му били
дадени препоръки за щадящ режим, носене на имобилизация за 35 дни, ХДР и
медикаментозно лечение у дома. Болките от получената при инцидента травма
продължили през целия възстановителен период, като били особено интензивни
през първите два месеца от него. При така създалата се ситуация пострадалият не
могъл да посреща самостоятелно ежедневните си нужди от хранене, обличане и
тоалет, като за последните получавал помощ от близките си, които били негова
емоционална и физическа подкрепа. Травматичните увреждания в областта на
дясната ръка причинили трайни затруднения при движението и използването й,
съпроводени от остри и силни болки, нестихващи дори и при покой. До инцидента
ищецът не изпитвал подобни проблеми и водел активен за годините си живот,
разчитайки на собствени сили за задоволяване на битовите си нужди. Всичко това
го накарало да се чувства непълноценен и в тежест на хората, които се грижели за
него. Ищецът изпитвал страх и уплаха от случилото се. Споменът за инцидента
оставил травматичен отпечатък в съзнанието му до кР. на неговия живот. Във
връзка с лечението си той извършил значителни имуществени разходи на обща
стойност 2470,60 лв. По отношение на товарния автомобил била налице сключена
застраховка “Гражданска отговорност” при ответника, валидна от 21.09.2021 г. до
20.09.2022 г. На 02.02.2022 г. ищецът сезирал дружеството с писмена претенция за
определяне и изплащане на обезщетение. Липсвало произнасяне по същата от
страна на застрахователната компания в предвидения по закон тримесечен срок,
което дало основание за сезиране на съда с настоящата искова молба. Моли се за
осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение от 40 000 лева за
претърпените неимуществени вреди под формата на понесени болки и страдания
вследствие на процесното ПТП, заедно със законната лихва върху тази сума,
считано от 04.05.2022 г. /датата, следваща изтичането на установения тримесечен
срок за произнасяне на застрахователя/, обезщетение от 2470,60 лв. за
претърпените имуществени вреди под формата на разноски за лечение, заедно със
законната лихва върху тази сума, считано от 04.05.2022 г. /датата, следваща
изтичането на установения тримесечен срок за произнасяне на застрахователя/,
както и направените по делото разноски.
Ответникът оспорва предявените искове по основание и размер. Не било налице
виновно и противоправно поведение на водача на товарния автомобил. Срещу
2
него не било образувано досъдебно производство. Нямало влязла в сила присъда,
удостоверяваща вината му. Не било представено и влязло в сила наказателно
постановление, доказващо допускането на административно нарушение от страна
на Х.. Произшествието не било причинено от водача на товарния автомобил, а от
ищеца, който управлявал лекия автомобил с несъобразена и превишена скорост за
населено място. Водачът на товарния автомобил нямал техническа възможност да
осъществи маневра завой надясно от крайна дясна лента поради габаритите си, не
можел технически бързо да премине, особено ако бил натоварен, нямало данни
дали е бил скачен с ремарке, към момента на удара той се движел бавно и
посоката му на движение била попътна, но в никакъв случай не насрещна за лекия
автомобил, който, ако се движел с разрешена и съобразена скорост, имал
техническа възможност да избегне опасността. Навеждат се доводи за
причиняване на произшествието от ищеца, поради което ответникът не му дължал
обезщетения. Алтернативно се прави възражение за съпричиняване. Ищецът
добре възприемал опасността, но не направил нищо, за да я избегне. За
превишената му скорост свидетелствали уврежданията, които причинил по
автомобила си, удряйки се в маневриращия товарен автомобил - преден капак,
двата фара, предна броня и предно стъкло. Никой не можел да търси обезвреда за
собствените си нарушения. Оспорва се причинно-следствената връзка между
инцидента и описаните в исковата молба неблагоприятни последици. Болките не
били интензивни и постоянни. Нямало данни ищецът да е приемал медикаменти.
Оспорва се твърдението му, че е зависел от близките си. В домашни условия той
се справял успешно, нямал проблеми и с излизанията и разходките. Нямало да
страда от уплаха до кР. на живота. Стресът му отшумял с времето. Не се оспорват
по размер направените имуществени разходи. Ищецът управлявал лекия
автомобил с превишена скорост и без поставен предпазен колан. Оспорва се
размера на обезщетението за неимуществени вреди. Същият бил прекомерен и не
кореспондирал с принципа за справедливост. Оспорват се твърденията за
настъпилите неимуществени вреди, за тяхното естество и проявление и за
продължителността на лечението. Обезщетението целяло да възстанови вредите
на пострадалия, а не да го обогати неоснователно и да му донесе печалба. Не се
дължали и лихви. Моли се за отхвърляне на исковете.
Правните основания на претенциите се съдържат в нормите на чл. 432, ал. 1 от КЗ
и чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗДог, а тези на възраженията - в разпоредбите на чл. 51,
ал. 2 и чл. 52 от ЗЗДог.
Събраха се писмени доказателства. Разпитаха се свидетели. Изслуша се
3
заключение на вещи лица.
Исковете са редовни и допустими, поради което следва да бъдат разгледани по
същество.
Предявени са осъдителни претенции с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, за
присъждане на обезщетения за неимуществени и имуществени вреди, причинени
на ищеца от застрахования при ответника по застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“ водач. Съгласно посочената материалноправна
норма, увреденият, спрямо когото застрахованият е отговорен, има право да иска
пряко от застрахователя обезщетение за претърпените имуществени и
неимуществени вреди. Успешното провеждане на прекия иск на пострадалия
срещу застрахователя на делинквента изисква установяване на две групи
юридически факти: от една страна, наличие на застрахователно правоотношение
между ответника, в качеството на застраховател, и прекия причинител на
увреждането, в качеството на застрахован, а от друга - всички елементи от
сложния фактически състав на непозволеното увреждане, включващ
противоправно поведение /действие или бездействие/, вреда, причинна връзка
между деянието и вредата, както и вина, която, съгласно чл. 45, ал. 2 от ЗЗДог, се
предполага.
Съществувало е валидно застрахователно правоотношение. Несъмнен е и фактът
на настъпилото ПТП. Вещите лица са категорични, че причината за случването на
инцидента е от субективен характер и се изразява в неправилни действия от страна
на водача на влекача, който е предприел „изнасяне“ на товарната композиция в
лявата пътна лента и част от левия пътен банкет, с цел да извърши маневра „завой
надясно“, и се е стигнало до пресичане на дясната пътна лента, с което е било
отнето предимството на движещия се в същата лента лек автомобил „Фолксваген
Голф“. Вредите и причинната им връзка с противоправното деяние се установиха
по безспорен начин от свидетелските показания и заключението на комплексната
експертиза. Презумпцията за вина на шофьора на товарната композиция,
закрепена в нормата на чл. 45, ал. 2 от ЗЗДог, не беше оборена. Налице са всички
предпоставки за ангажиране на отговорността на ответното застрахователно
дружество.
Според задължителните разяснения в Постановление № 4 от 23.XII.1968 г. на
Пленума на ВС, понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 от ЗЗДог не е
абстрактно по своя характер, а е свързано с преценката на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда
4
при определяне на размера на обезщетението - характер на увреждането, начин на
извършването му, обстоятелства, при които е извършено, допълнително
влошаване на състоянието на здравето, причинени морални страдания,
осакатявания, загрозявания и др. Обезщетението за неимуществени вреди следва в
най-пълна степен да възмезди увреденото лице, без да става източник на
неоснователно обогатяване.
В случая пострадалият е получил диафизарна фрактура на дясната раменна кост.
От неоспореното експертно заключение се установява, че тя му е причинила
трайно затруднение на движението на десния горен крайник за повече от месец.
Непосредствено след ПТП е поставена имобилизация на крайника. На 29.12.2021
г. е било проведено оперативно лечение чрез репозиция и метална фиксация с
хумерален пирон. Счупването на рамото е причинило значителни по интензитет
болки и страдания за периода до операцията и първите 1-2 дни след нея. След това
ищецът е търпял дискомфорт поради ограничените движения на десния горен
крайник. Металната фиксация е позволила движение на крайника още на 3-4
постоперативен ден. До кР. на първия месец обемът на движенията на горния
крайник е станал почти пълен. От показанията на свидетеля Д. Е.И., които не са в
противоречие с останалия събран доказателствен материал, се изяснява, че
пострадалият е бил лекуван 2 седмици в болница „Св. Анна“ в гр. С.. Там имал
страшни болки и не се чувствал добре, имал оток в дясната ръка - от рамото до
пръстите, непрекъснато пиел обезболяващи. После се лекувал вкъщи, ходел и на
физиотерапия за раздвижване. Отначало не можел да извършва никакви движения
с дясната ръка. И в момента все още му отичала ръката, макар и не цялата. Около
2 месеца имал по-сериозни болки, не можел да спи и приемал хапчета за сън, но
не му помагали. Лекувал се с инжекции и лекарства. Неговата майка му помагала
да се обслужва. След около 2-3 месеца, когато спрели болките, той започнал да се
обслужва сам, но пак при обличането му се помагало. До ден-днешен не можел да
се облича сам и майка му му помагала. Той бил сринат емоционално след
инцидента. Преди него много излизал навън с приятели по селото, а след това
въобще не излизал от вкъщи. Преди тичал, тренирал, работел по градината, а сега
не можел да го прави заради травмата в рамото. Сега не можел да работи заради
ръката. Не искал да се вози в автомобил, имал уплах. С дясната ръка не можел да
вдига нищо тежко, тя все едно му била наполовина обездвижена. Вече се научил
да се храни с лявата ръка. Съобразявайки всички тези релевантни факти и
обстоятелства и отчитайки общите икономически условия в страната към момента
на произшествието, съдът намира, че справедливият размер на заместващото
5
обезщетение за преживените от ищеца болки и страдания вследствие на
настъпилото ПТП е 20 000 лева.
Искът за обезщетяване на имуществените вреди е основателен и доказан в пълен
размер. Направените от ищеца разходи са за потребителска такса, която е
задължителна за всички пациенти, и за закупуване на металния имплант, който е
абсолютно необходим за извършване на операцията, и са напълно обосновани,
видно от експертното заключение.
Сумите на двете обезщетения следва да бъдат преведени от застрахователя по
банковата сметка на адвокат Я. Д., посочена в исковата молба, тъй като са
изпълнени условията по чл. 338, ал. 1, изр. 1 от КЗ.
Неоснователно се явява направеното от ответника възражение за съпричиняване.
В практиката на ВКС неотклонно се приема, че за да е налице съпричиняване по
смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗДог, пострадалият трябва обективно да е допринесъл
за настъпването на вредоносния резултат със свое противоправно поведение,
създавайки условия или улеснявайки с поведението си неговото настъпване,
независимо дали е действал или бездействал виновно /Решение № 50072 от
01.11.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4101/2021 г., II г. о., ГК, докладчик съдията
Гергана Никова/. В такава насока разсъждава и правната доктрина - „Обезщетение
за неимуществени /морални/ вреди в България“ от Стоян Ставру, „Сиела“, С.,
2020 г., стр. 149-150. В случая се установява, че ищецът не е нарушил
разпоредбата на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП и е пътувал с поставен предпазен колан.
Вещите лица са категорични, че ако това не е било така, главата му е щяла да се
удари в таблото отпред. За пътуването на ищеца с колан са събрани и необорени
гласни доказателства /стр. 4 от протокола от откритото съдебно заседание на
17.10.2022 г./.
Претенциите за законни лихви са основателни. Такива се дължат от датата,
следваща изтичането на тримесечния срок, предвиден в нормата на чл. 497, ал. 1,
т. 2 вр. чл. 496, ал. 1 от КЗ.
Предвид изхода на спора и частичната неоснователност на иска за неимуществени
вреди, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, на застрахователя трябва да бъде
присъдена съответната част от направените по делото разноски - 391,97 лв.,
включващи юрисконсултско възнаграждение, депозит за свидетел и депозит за
експертиза.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, ответникът, от своя страна, следва да
внесе/преведе по сметките на съда 898,82 лв. за държавната такса и 423,27 лв. за
6
експертизата, както и да заплати на адвокат Я. Д., на основание чл. 38, ал. 2 вр. ал.
1, т. 2 от ЗАдв, възнаграждение в размер на 1204,12 лв., съобразно приложимата в
казуса стара редакция на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗК „***“ АД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление гр. С., район
„**“, бул. „***“ № ** представлявано от С. Н.А. и П.В. Д., да заплати на Д. В. Т.,
ЕГН **********, адрес с. ***, общ. П., обл. Б., на правно основание чл. 432, ал. 1
от КЗ, сумата от 20 000 /двадесет хиляди/ лева, съставляваща обезщетение за
претърпените от него неимуществени вреди - болки и страдания, от ПТП, станало
на 23.12.2021 г., около 17:00 ч., на път Е79, при с. М., общ. П., обл. Б., в района на
бензиностанция „Круиз“, посока на движение към АМ „Струма“, заедно със
законната лихва, считано от 04.05.2022 г. до окончателното изплащане, и сумата
от 2470,60 лв. /две хиляди четиристотин и седемдесет лева и шестдесет стотинки/,
представляваща обезщетение за претърпените от Т. имуществени вреди от
въпросното ПТП, заедно със законната лихва, считано от 04.05.2022 г. до
окончателното изплащане, като парите да бъдат преведени по следната сметка в
„Алианц Банк България“ АД, с титуляр адвокат Я. Д. Д., ЕГН **********, САК,
служебен адрес гр. С., ул. „***“ № **, ет. *, а именно - BG 83 ВUIN 9561 5100
6073 42.
ОТХВЪРЛЯ иска на Д. В. Т., предявен срещу ЗК „***“ АД, за разликата между
присъденото за неимуществените вреди обезщетение от 20 000 лева и
претендираното такова от 40 000 лева.
ОСЪЖДА Д. В. Т., ЕГН **********, адрес с. ***, общ. П., обл. Б., да заплати на
ЗК „***“ АД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление гр. С., район „**“, бул.
„***“ № ** представлявано от С. Н.А. и П.В. Д., сумата от 391,97 лв. /триста
деветдесет и един лева и деветдесет и седем стотинки/, представляваща разноски
по делото.
ОСЪЖДА ЗК „***“ АД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление гр. С., район
„**“, бул. „***“ № ** представлявано от С. Н.А. и П.В. Д., да внесе/преведе по
съответните сметки на Окръжен съд Благоевград в „Централна кооперативна
банка“ АД, в полза на бюджета на съдебната власт, 898,82 лв. /осемстотин
деветдесет и осем лева и осемдесет и две стотинки/ за държавна такса - по сметка
BG 11 CECB 9790 3113 8353 00, и 423,27 лв. /четиристотин двадесет и три лева и
7
двадесет и седем стотинки/ за експертиза - по сметка BG 02 CECB 9790 3313 8353
00.
ОСЪЖДА ЗК „***“ АД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление гр. С., район
„**“, бул. „***“ № ** представлявано от С. Н.А. и П.В. Д., да заплати на адвокат
Я. Д. Д., ЕГН **********, САК, служебен адрес гр. С., ул. „**“ №**, ет. *, на
основание чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 от ЗАдв, възнаграждение в размер на 1204,12
лв. /хиляда двеста и четири лева и дванадесет стотинки/, което да бъде преведено
по следната сметка в „Алианц Банк България“ АД, с титуляр адвокат Я. Д. Д., а
именно - BG 83 ВUIN 9561 5100 6073 42.
На страните да се връчат копия на настоящия съдебен акт, който може да бъде
обжалван от тях в двуседмичен срок, считано от връчването, пред Апелативен съд
С., с въззивна жалба, подадена чрез Окръжен съд Благоевград.
Съдия при Окръжен съд – Благоевград: _______________________
8