Р Е Ш Е Н И Е №
гр. П., 23.04.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд - П.,
в публичното петнадесети март две хиляди двадесет и първа година в състав:
Районен съдия: Магдалена Татарева
при секретаря Иванка Палашева, като разгледа докладваното от съдията Татарева АНД № 13/2021 год. по описа на Районен съд- П., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59
и следващите от ЗАНН.
Образувано е по
жалба на Н.Б.Ф. *** срещу Наказателно постановление № 11-01-329 от 02.12.2020
г. на Директора на Агенцията за държавна финансова инспекция, с което на
основание чл.77, ал.1, предл. 1-ро от Закона за счетоводството и за нарушение
на чл.24, ал.1 във вр. с чл. 16, ал. 1, т. 4 от същия закон на жалбоподателя е
наложена глоба в размер на 200 (двеста) лева.
В подадената жалба
се твърди, че атакуваното наказателно постановление е незаконосъобразно, тъй
като не е описано съобразно правилата на ЗАНН, посочено е най-общо, че
нарушението е извършено към 31.12.2019 г., респ. не е установена дата на
извършване на нарушението. Сочи се, че жалбоподателят не е изпълнявала функциите
на кмет в периода от 25.09.2019 г. до 11.11.2019 г. Твърди се, че държавният финансов
инспектор е превишил предметния си обхват на проверката. Предвид изложените доводи
се иска отмяна на обжалваното НП, в условията на евентуалност се моли за
приложение на чл. 28 ЗАНН.
В съдебно заседание
жалбоподателят се представлява от процесуален представител, който релевира допълнителни
възражения за липсата на субективния елемент, а именно, че процесните фактури
не са били представени в счетоводството за осчетоводяване.
Ответникът по жалбата
- АНО, не се явява. От същия е постъпило становище, в което са изложени доводи
за неоснователност на подадената жалба. Моли се НП да бъде потвърдено.
Районният съд провери
основателността на жалбата, след като съобрази становищата на страните, съобразявайки
закона, по вътрешно убеждение и като обсъди събраните по делото писмени и устни
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, при съобразяване с разпоредбата
на чл.63 от ЗАНН прие следното:
Жалбоподателят Ф. е санкционирана
за това, че към 31.12.2019 г., в качеството си на вр. и.д. кмет на Община С. и ръководител
на бюджетно предприятие по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на Закона за счетоводството
е подписала за ръководител Отчет за приходите и разходите на Община С. и баланс
на Община С. – елементи на ГФО на Община С. към 31.12.2019г., които не представят
вярно и честно имущественото и финансово състояние на общината, тъй като в ОПР
към 31.12.2019г. в р-л А “Приходи, помощи и дарения“, група V “Приходи от помощи и дарения“ не се съдържа информацията за получена безвъзмездна
помощ от ДА „ДРВВЗ“ под формата на хранителни продукти и минерална вода на
стойност 243 871,60 лв. без ДДС (292 645,92 лв. с ДДС), в раздел Б „Разходи“,
група I „текущи нелихвени разходи“,
статия 1 „Разходи за материали и статия 9 „други нелихвени разходи“ не се съдържа
информация за извършените разходи от получената безвъзмездна помощ от ДА „ДРВВЗ“
на стойност 234837,60 лв. без ДДС (281 805,12 лв. с ДДС), а в Баланс към
31.12.2019 г. в раздел А „Нефинансови активи: група III „краткотрайни материални активи“, статия 1 „материали, продукция, стоки,
незавършено производство“ и/или раздел В „зад балансови активи“ не се съдържа
информация за наличните хранителни продукти и вода от предоставената
безвъзмездна помощ от Държавния резерв на стойност 10 971,87 лв. без ДДС (13166,24
лв. с ДДС), удостоверени с докладна записка вх. № С- 5331 от 04.10.2019 г. на Ф.С.С. – гл.
специалист „ГЗ ОМП и ССИ“.
Извършеното нарушение било установено от Р М при
извършена финансова инспекция на Община С., която било възложена на М със Заповед
№ ФК-10-593 от 28.04.2020 г., изменена със Заповед № ФК-10-620 от 08.05.2020 г.
и Заповед ФК-10-793 от 09.06.2020 г. на Директора на АДФИ.
В хода на проверката се установило,
че през 2019 г. на основание обявено бедствено положени в Община С. били
получени безвъзмездни помощи от държавния резерв, като св. С., заедно с други
негови колеги били определени по график да
получават същите, за което се изготвяли ежедневно протоколи. Свидетел С.
ежедневно предавал получените протоколи с докладна към деловодството. Протоколи
били издавани както за приемането, така и за раздаването на помощите. Свидетел С.
е посочил, че по това време кмет на Община С. е бил Ч., който върнал протоколите
на свидетеля и му казал да стоят при него, като същите не са предавани в
счетоводството на Община С.. От показанията на свидетел В. се установява, че тя
е изготвила отчета за приходите и разходите и баланса на Община С. за 2019 г., като
същият е изготвен към 31.12.2019г., когато за вр.и.д. е била назначена
жалбоподателят Ф., но самият отчет и баланс са изготвени през 2020 г. съобразно
сроковете от Министерство на Финансите. Свидетел В. посочва, че в счетоводството
не са представени приходни и разходни документи за безвъзмездна финансова
помощ, поради което не са извършени съответните счетоводни операции и не са
записани в изготвените счетоводни документи.
На основание констатациите против
жалбоподателя бил съставен АУАН № 11-01-329
от 25.06.2020 година. Въз основа на АУАН
било
издадено атакуваното НП. Последното било връчено на нарушителя на 09.12.2020 г., а жалбата против
НП била подадена чрез АНО на 16.12.2020 г. (п.кл.), с оглед на което е
процесуално допустима, като подадена в
срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от лице, легитимирано да предизвика въззивен
контрол за законосъобразност на НП.
Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе изцяло въз основа на показанията
на свидетелите В. В., Ф.С., които съдът изцяло кредитира, както и от събраните
по делото писмени доказателства – вкл. отчет на приходите и разходите за 2019 г.
на Община С. и баланс за 2019 г. на Община С..
При така установената фактическа
обстановка съдът приема, че жалбата е неоснователна.
Няма спор по делото, а това се признава
и от жалбоподателя, че през 2019 г. в Община С. е получена безвъзмездна
финансова помощ, за което са съставени приемно-предавателни протоколи, като в
изготвените счетоводни документи - отчет на приходите и разходите за 2019 г. на
Община С. и баланс за 2019 г. на Община С., подписани от жалбоподателят Ф. в
качеството й на вр.и.д. кмет на Община С. не са отразени, макар да е следвало
да бъдат записани в счетоводните документи. Не е спорно, че към 31.12.2019 г.
вр.и.д. кмет на Община С. е била жалбоподателя Ф., както и че същата е имала
качеството ръководител на бюджетно предприятие по см. на параграф 1, т. 1 от
Допълнителните разпоредби на Закона за счетоводството.
Административнонаказателното
производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното
постановление е било издадено в шестмесечния срок, като същото е съобразено с
нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена
разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е
индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу
какво да се защитава. В случая не са налице и формални предпоставки за отмяна
на обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, водещи до порочност на административнонаказателното
производство против него. Неоснователно е и възражението на жалбоподателя, че
не са спазени разпоредбите на ЗАНН, тъй като не е посочена датата на нарушението.
Както в съставения АУАН, така и в издаденото НП изрично е посочено, че
жалбоподателят Фингатова е подписала отчет на приходите и разходите за 2019 г.
на Община С. и баланс за 2019 г. на Община С., който е съставен към 31.12.2019г.,
респ. това е датата към която декларираното от жалбоподателя не представляват
вярно и честно имущественото и финансово състояние на общината.
Следва да се посочи, че е
неоснователен доводът изложен от жалбоподателя, че проверяващият държавен финансов
инспектор е превишил предметния обхват на проверката, тъй като видно от издадените
от Директора на АДФИ заповеди се установява, че част от предметния обхват на проверката
е именно „проверка за законосъобразност по спазване на нормативните актове,
които уреждат бюджетната, финансово-стопанската и отчетната дейност при
раздаване на стоки по време на бедствено положение, включително и отпуснати от
държавни резерв“. От събраните по делото доказателства се установява, а и това не
е спорно между страните, че безвъзмездно отпуснатите средства са именно от
държавни резерв във връзка с обявеното бедствено положение, т.е. изрично от директора
на АДФИ е било възложено на проверяващия инспектор извършването на проверка във
връзка със средствата, които не са включени в съответните счетоводни документи.
Както вече бе посочено,
жалбоподателя в качеството си на вр.и.д. кмет на Община С. и ръководител на
бюджетно предприятие по см. на параграф 1, т. 1 от ДР на ЗСч е била задължена
да отрази получената безвъзмездна помощ както в отчет на приходите и разходите
за 2019 г. на Община С., така и в баланс за 2019 г. на Община С.. В този смисъл
бездействието на жалбоподателя представлява нарушение на чл. 24, ал. 1 във вр.
с чл. 16, ал. 1, т. 4 от ЗСч, за което същата е санкционирана правилно.
Неоснователен
се явява и довода на жалбоподателя, че не е налице умисъл при извършване на
нарушението, доколкото съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2 ЗАНН
непредпазливите деяния не се наказват само в предвидени от закона случай, т.е.
правилото е, че са наказуеми и деянията извършени по непредпазливост.
Деянието е непредпазливо тогава, когато деецът не е предвиждал настъпването на общественоопасните
последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди. В конкретния случай,
жалбоподателят дори да не е предвиждал последиците от нарушението, то той е бил
длъжен и е могъл да ги предвиди. Ето защо неоснователни са доводите на жалбоподателя,
че доколкото не е извършил деянието умишлено, то същото не е съставомерно от
субективна страна.
По изложените съображения жалбата
не е основателна. АНО законосъобразно е наложил глоба на жалбоподателя за
неизпълнение на задължения към Държавата при осъществяване на дейността му,
представляващи несъобразяване с държавната политика в областта на счетоводното
отразяване на активи и пасиви.
Не са налице предпоставките за
приложение на разпоредбата на чл. 28 ЗАНН, тъй като извършеното деяние е формално,
респ. за неговата съставомерност не се изисква настъпване на вредоносен
резултат. Освен това по делото не се събраха доказателства, от които да се
направят изводи за незначителност на извършеното нарушение или маловажност на
случая.
Съдът, като съобразява всички обстоятелства
по делото и конкретната обществена опасност на неизпълнението, а така също и
обстоятелствата при които е извършено, вкл. и това че е извършено за първи път,
намира че при определяне размера на глоба, АНО се е съобразил с изискванията на
чл. 27 от ЗАНН, като е наложил санкция в минималния размер от 200,00 лева.
С оглед всичко гореизложено НП се
явява законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Процесуалният представител на АДФИ
претендира юрисконсултско възнаграждение в размер, определен от съда.
Съдът като взема предвид
фактическата и правна сложност на делото и на основание чл. 27е от Наредбата за
заплащане на правната помощ определя на юрисконсулта на АДФИ възнаграждение в
размер на 80 лв., което следва да бъде присъдено в полза на Агенцията.
По изложените съображения, Районен
съд - П. в настоящия състав и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН,
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
Наказателно
постановление № 11-01-329 от 02.12.2020
г. на Директора на Агенцията за държавна финансова инспекция, с което на Н.Б.Ф.,
ЕГН:********** ***, на основание чл.77, ал.1, предл. 1-ро от Закона за
счетоводството и за нарушение на чл.24, ал.1 във вр. с чл. 16, ал. 1, т. 4 от
същия закон е наложена глоба в размер на 200 (двеста) лева, като
законосъобразно.
ОСЪЖДА Н.Б.Ф., ЕГН:**********, с адрес:
*** да заплати на Агенция за държавна
финансова инспекция, гр. София Булстат: *********, с адрес: гр.София, ул. „Леге“ № 2, юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 (осемдесет) лева.
Решението подлежи на обжалване в
14-дневен срок от съобщението пред Пазарджишкия административен съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: