Решение по дело №3039/2024 на Административен съд - Варна

Производството е второ по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс, вр. чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по касационна жалба от Директора на Териториална дирекция Митница Варна, подадена чрез юрисконсулт Р. Г., против решение № 263 от 03.10.2024 г. на ДРС, постановено по НАХД № 20233120200416 /2023 г., по описа на ДРС, с което е отменено Наказателно постановление N BG2022/2000-57/НП, издадено на 20.05.2022 г. от Директора на Териториална дирекция Митница Варна, с което на “Б.” ЕООД, за нарушение на чл. 234 ал. 1 т. 1 от Закона за митниците, на основание чл. 234 ал. 2 т. 1 вр. ал. 1 т. 1 от същия закон е наложена Имуществена санкция в размер на 7 209 лева, представляваща 100% от размера на избегнатите публични държавни вземания. С решението са присъдени разноски в полза на “Б.” ЕООД, в размер на 1 340 лева.

В жалбата се твърди, че решението на районния съд е неправилно, постановено при нарушение на материалния закон и съществено нарушение на процесуалните правила. Касаторът релевира доводи, че правилно административнонаказващият орган е приел за безспорно установено, че е налице административно нарушение. Твърди, че резултатите от проведеното в Централна митническа лаборатория изследване са изготвени при спазване на всички приложими стандарти. Моли решението да бъде отменено, а наказателното постановление да бъде потвърдено. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение по чл. 78, ал.5 от ГПК, вр. чл. 144 от ГПК.

В открито съдебно заседание касаторът, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Г. поддържа касационната жалба. По съществото на спора моли решението на Районен съд - Девня да бъде отменено и се постанови ново по съществото на спора, с което процесното НП бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно. Претендира юрисконсултско възнаграждение за четири съдебни инстанции. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатско възнаграждение.

Ответникът в производството, чрез адв. Ж. оспорва касационната жалба и изразява становище за нейната неоснователност. Сочи, че за процесната стока освен издаденото НП има издадено и решение на Агенция Митници - Варна, по което пред Административен съд София-град е образувано производство, след което решението на Митница Варна е отменено, но ВАС е отменил решението на АССГ и е отхвърлил жалбата. С решение № 13039 от 3.12.2024г. по адм. д. № 7791/2024г. на петчленен състав на ВАС, решение № 12554/14.12.2023г. по адм. д. №6123 от 2023г. е отменено и производството е възобновено като е върнато на друг тричленен състав на ВАС за решение съобразно представените нови доказателства. В този смисъл поддържа, че не е налице влязло в сила решение, което да потвърждава правилността на тарифния номер определен от Митницата. Представя решение № 13039 от 03.12.2024г. по адм. д. № 7791/2024г. на ВАС петчленен състав по адм. д. №7791/2024г., решение № 6689 от 03.06.2024г. по адм. д. № 2773/2024г. на ВАС, решение № 11173 от 18.10.2024г. по адм. д. № 4319/2024г. на ВАС. Сочи, че в настоящото производство процесната стока е напълно хидрогенирана палмова мазнина, която не представлява смес от мазнини и не е налице такова твърдение от Митницата. Ответникът единствено твърди, че има наличие на сорбитанов естер, като не се посочва конкретно определено количество. В тази връзка и доколкото има и други дела с този предмет пред ВАС, съдът с решение по адм. д. №4319/2024г. със страна „Милки Груп Био“ ЕАД и решение по адм. д. №2773/2024г. със страна „Пик и Ко“ АД е категоричен, че след като Митницата не е установила конкретно количество сорбитанов естер, не може да се приеме за доказано твърдението на митническите органи, на ЦМЛ, че стоката е претърпяла процес на текстуриране, т.е. от изключително значение е именно това, че не е достатъчно Митницата да констатира, че е открила сорбитанов естер, а трябва да докаже конкретното количество, което е открито, респективно да докаже, че това количество е довело до промяна на текстурата на стоката в степен, че да се твърди, че тя е претърпяла процес на текстуриране. Сочи, че влагането на тези сорбитанови естери, Митницата твърди, че те имат ролята на емулгатор и това действително е така, но в едното решение, дори и количество, за което едно от вещите лица е твърдяло, че е 0.03% е годно да емулгира, т.е. да текстурира по определен начин мазнината, ВАС сочи, че този извод е без значение, при положение, че в самата митническа експертиза, а и в хода на производството, както и в настоящото не е установено точното количество, защото то може да бъде 0.0001, което няма никакво значение за промяната на кристалната решетка или твърдението, че тя е емулгирана мазнина. Затова моли решението на районен съд да бъде оставено в сила, тъй като Митницата не е доказала конкретно количество наличие на сорбитанов естер, а в изготвените от нея експертизи се твърди, че количества от 0.5% до 2.5% вложен емулгатор всъщност емулгирали и променяли мазнината в степан, че тя да бъде тарифирана в позиция 1517. Във всички съдебни производства се констатира, че не съществува в България лаборатория, която да изследва наличие на сорбитанов естер. Оспорва твърдението, че е открит сорбитанов тристеарат. В процесното НП пише, че е открит сорбитанов естер, който може да бъде моно, ди и тристеарат, най-често използваните, но не, че са го установили, а, че най-често използваните били сорбитанов тристеарат, т.е. няма в НП записано и прието, че Митницата е установила наличие на сорбитанов тристеарат. Твърди се, че са открили сорбитанов естер, но те са много видове и имат различно предназначение. Оспорвайки това твърдение и при положение, че не съществува на територията на страната лаборатория, която да извърши това изследване то НП е недоказано и тъй като не може да се презюмира, че приетото от ЦМЛ е вярно, след като е оспорено. Счита, че касационната жалба е неоснователна. НП не е доказано и то не по зависещи от дружеството причини. Предвид на това моли да бъде оставено в сила решението на първоинстанционния съд.

Прокурорът от Окръжна прокуратура – Варна дава заключение, че решението на ДРС следва да бъде отменено.

Административен съд - Варна намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, която има правен интерес от обжалване на първоинстанционното решение.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Предмет на обжалване пред районния съд е било Наказателно постановление N BG2022/2000-57/НП, издадено на 20.05.2022 г. от Директора на Териториална дирекция Митница Варна, с което на “Б.” ЕООД, за нарушение на чл. 234 ал. 1 т. 1 от Закона за митниците, на основание чл. 234 ал. 2 т. 1 вр. ал. 1 т. 1 от същия закон е наложена Имуществена санкция в размер на 7 209 лева, представляваща 100% от размера на избегнатите публични държавни вземания.

Районен съд – Девня приел от фактическа страна, че на 27.08.2021 г. на пристанище Варна Запад пристигнали 2 бр. контейнери, натоварени с общо 2 330 бр. колети /48 324, 20 бруто кг. стока, обявена като „палмова мазнина. На 02.09.2021 г. за стоката била подадена митническа декларация за поставяне под режим „допускане за свободно обращение“, регистрирана в митническата информационна система под МРН № 21BG0020020564226R0/02.09.2021 г., с представител „Варна Спед 2“ ООД - упълномощен пряк представител на получателя на стоката - дружеството „Б.“ ЕООД. Стоката била описана в е/д 6/8 като „хидрогенирана палмова мазнина, деклариран код по ТАРИК **********, със ставка на мито по отношение на трети страни 10, 90 %, държава на произход Индонезия. Въз основа на тези данни били изчислени и заплатени държавния вземания в общ размер на 39 175, 84 лева - 12 839, 83 лева мито и 26 336, 01 ДДС. Стоката била селектирана за проверка след извършен анализ на риска от митническите служители, поради което на 07.09.2021 г. и на 08.09.2021 г. от двата контейнера били взети сборни проби за изследване в ЦМЛ, за което били съставени Протокол за вземане на проба №23 - 21BG2000M039449/07.09.2021 г. и Протокол за вземане на проба №23 - 21BG2000M039629/08.09.2021 г. Пробите са разпределени, пломбирани и изпратени за изследване в ЦМЛ - София, която дала становище, че въз основа на извършеното лабораторно изследване може да се направи заключение, че изпитаните проби представляват приготвена, чрез текстуриране хидрогенирана фракция на палмистово масло с добавка на сорбитанов емулгатор в качеството на модификатор на кристалната структура. Въз основа на така даденото заключение от ЦМЛ, било изготвено становище относно тарифното класиране на стоката от Дирекция „Митническа дейност и методология“, съгласно което същите попадат в обхвата на код по Тарик 1517 90 99 90, тъй като са претърпели по - напреднала от допустимите за декларираната позиция обработка - смесване с емулгатор, имащ функцията да модифицира кристалната структура на палмистовото масло и неговите фракции, т. е. да ги текстурира. Въз основа на определения от митническите органи тарифен код 1517 90 99 90 с по - висока ставка мито - 16% е следвало да бъдат заплатени държавни вземания в размер на 18 847, 45 лева и 27 537, 53 лева ДДС, като по този начин е избегнато частично заплащане на публични държавни вземания в размер на: 6 007, 62 лева мито и 1 201, 52 лева ДДС или общо 7 209, 14 лева. С оглед на така установеното бил направен извод за осъществено от „Б.“ ЕООД митническо нарушение, покриващо признаците на състава по чл. 234 ал. 1 т. 1 от Закона за митниците. Поради това, на 10.02.2022 г. бил съставен АУМН, с който против дружеството било повдигнато обвинение за извършена митническа измама, вследствие на невярно деклариран тарифен номер на стоката. Акта бил съставен в отсъствие на нарушителя, който не се явил за съставянето му след надлежно отправена му покана, получена от него на 02.02.2022 г. Въз основа на така съставения АУМН било издадено процесното НП. По делото били приобщени писмените доказателства, приложени към АНП, както и преводи на български език на документите, находящи се в нея на чужд език, стандартите и методологията, по които е извършено изследването на процесните стоки в ЦМЛ, доказателства за акредитацията на ЦМЛ и използваните методи, както и на аналитичните апарати, с които е извършено изследването. По искане на дружеството била назначена СХЕ, от заключението на която се установява, че не са налични доказателства за валидиране на методика РАП № 091 и калиобрационен статус на основно техническото средство, използвано за определянето на характеристика № 3 на изследваните проби - „Мастно - киселинен състав“, респ. не може да се направи оценка на валидността на резултатите при определяне на характеристика № 3 „Мастно - киселинен състав“ от МЛЕ № 05_13..09.2021/22.12.2021 г. и МЛЕ № 06_13..09.2021/22.12.2021 г. Начина за откриване на сорбитанов естер в мазнини е чрез използване на принципа на Високоефективната течна хроматография (HPLC), като има отделна процедура за предварителна пробоподготовка на пробата. Не са налични доказателства за валидиране на РАП № 51 и калибрационен статус на основното техническото средство, използвано за определянето на характеристика № 5 - „Съдържание на емулгатор: сорбитанови естери“, респ. не може да се направи оценка на валидността на резултатите при определяне на характеристика № 5 „Съдържание на емулгатор: сорбитаноеи естери“ от МЛЕ № 05 13..09.2021/22.12.2021 г. и МЛЕ № 06_13..09.2021/22.12.2021 г. Няма стандартизиран метод за определяне на сорбитанов естер в мазнина. За да се твърди, че процесният продукт е претърпял допълнителна обработка чрез текстуриране, трябва да се докаже по - високо съдържание на сорбитанов естер, който в случая се проявява като текстуратор. Вещото лице дава заключение, че по делото не са налични необходимите и достатъчни доказателства, за това дали процесният продукт може да се класифицира като допълнително модифицирано /текстурирано палмистово масло/фракция/, в който е вложен сорбитанов естер. Изслушано в с.з. вещото лице отбелязва, че методиката, използвана в ЦМЛ за това дали стоката съдържа сорбитанов естер не е валидирана, не е стандартизирана, не е официализирана, както и че не й е бил предоставен документ за калибриране на техническото средство, поради което не може да се направи категорично заключение, че в изследваните проби се съдържа сорбитанов естер. Също така заявява, че няма стандартизиран метод и акредитирана лаборатория в страната за установяване наличието на сорбитанов естер и лимонена киселина. Поради тази причина вещото лице не е изследвало контролна проба от стоката, тъй като не би могло да установи наличието на такива нито в ЦМЛ, нито в частна независима лаборатория. Уточнява, че проведеното в ЦМЛ изследване чрез пенетрация не би могло да установи промяната на кристалната структура на продукта, а само нейната твърдост. Съдът кредитирал заключението на вещото лице, което е изготвено от независим от страните експерт - специалист в областта на химията.

От правна страна съдът е приел, че Наказателното постановление е издадено от компетентен орган по смисъла на чл. 231 от Закона за митниците - Директора на ТД „Митница Варна“, овластен за това от Директора на Агенция „Митници” със Заповед № ЗАМ - 1091/32-246841/02.08.2021 г. Описанието на нарушението, дадено в двата акта, макар и да не съответства напълно на състава на нарушението по чл. 234 ал. 1 т. 1 от ЗМ, в достатъчна степен индивидуализират обвинението, така че правото на защита на санкционираното юридическо лице не е било засегнато. Анализирайки доказателствата в това число и заключението на ЦМЛ и това на СХЕ относно спорния въпрос за естеството на внесената стока и в съответствие с това - правилността на извършеното тарифиране, ДРС е приел, че заключението на вещото лице изготвило СХЕ опровергава това на ЦМЛ. Няма стандартизиран метод за определяне на сорбитанов естер в мазнина. На следващо място ДРС е приел, че с проведеното качествено изследване на пробите няма как да бъде установено дали продукта е претърпял т. нар. процес текстуриране, доколкото не е установено количеството на сорбитанов естер в тях. Според вещото лице, за да служи като текстуратор, т. е. да промени кристалната структура на продукта, сорбитановия естер следва да е вложен в по - голямо количество. В по - малки количества той служи единствено като емулгатор, но не и като текстуратор на мазнините. Констатирана е разликата между емулгатор и текстуратор, а митническите органи не са направили това разграничение, тъй като едновременно се твърди, че емулгатора е довел до текстуриране, което е взаимно изключващо се твърдение. Съдът е приел, че по делото не е безспорно доказано, че процесната стока представлява приготвена чрез текстуриране хидрогенирана фракция на палмистово масло с добавка на сорбитанов емулгатор в качеството му на модификатор на кристалната структура, тъй като не е изследвано неговото количество, а и защото чрез използваните работни аналитични процедури не би могло да се установи наличието на сорбитанов естер в мазнина изобщо, каквото заключение дава вещото лице - химик. Приел е, че на практика, митническите органи са разширили обхвата на тарифната позиция 1517 от КН като са добавили допълнителен критерии - т. нар. „текстуриране“, което не е упоменато в КН, нито има упоменат метод на изследване.

Настоящата инстанция възприема изцяло установеното от районния съд от фактическа страна и крайния извод за недоказаност на твърденията относно естеството на внесената стока.

В това производство в тежест на органа е да докаже всички свои фактически твърдения, с които обосновава изводите си за извършено административно нарушение. В случая в тежест на органа е било да докаже, че стоката по процесната митническа декларация е в позиция с по - висока митническа ставка, поради което и дружеството е избегнало заплащане на част от митните сборове, като е извършило невярно деклариране на тарифния номер на внасяната стока в позиция с по - малък процент на дължимото мито. Действително липсва установяване досежно конкретно количество на сорбитанов естер в пробите и оттам дали продукта е претърпял т. нар. процес текстуриране.

Сорбитановите естери проявяват свойства на емулгатори, стабилизатори и сгъстители. Емулгаторите спомагат за образуване на гладки емулсии, без да променят физико-химичния състав. Съгласно изготвената МЛЕ е дадено заключение единствено за наличие на сорбитанови естери: „чрез качествен хроматографски анализ се детектира ниско съдържание на сорбитол, установен след хидролиза на пробата“. Наличието на сорбитол е определено в ЦМЛ, използвайки Работна Аналитична Процедура /РАП 51/. Определянето на сорбитола е извършено с качествен анализ, поради което ЦМЛ не е определила и неговото количество. Горното не се опровергава и от приобщените по делото продуктови спецификации от 05.07.2021г.

При така приетите по делото доказателства са правилни изводите на съда, за недоказаност на извършеното от органа претарифиране и че продуктът е претърпял допълнителна обработка, който го променя в стока, отговаряща на код по позиция 1517.

В горната насока са Решение № 6689 от 3.06.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2773/2024 г., Решение № 11173 от 18.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4319/2024 г.

При недоказаност на основанията за приложение на друг тарифен код по ТАРИК на процесната стока, на мястото на декларирания от ответника код по ТАРИК оспореното НП се явява материално незаконосъобразно и като такова правилно е отменено от ДРС.

По изложените съображения, районният съд е постановил правилен и обоснован съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.

Независимо от изхода на спора, съдът не дължи произнасяне по разноските, тъй като ответника по касация не е претендирал присъждане на такива.

Предвид гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс, вр. чл. 63в от ЗАНН, Административен съд – Варна, Трети тричленен състав

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 263 от 03.10.2024 г. на ДРС, постановено по АНД № 20233120200416 по описа на ДРС за 2023 г.

 

Решението е окончателно.