СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р
Е Ш Е Н И Е
07.12.18г.
Софийски
градски съд І-12 състав с:
Председател:
Георги Иванов
Разгледа
в съдебно заседание на 08.11.18г. /с участието на секретаря М. Д./ гражданско дело № 4342/16г. и констатира следното:
Предявени
са искове от Р. Р. против „Ю.Б.“ АД с правно основание чл. 55,
ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД за сумата общо 13 244, 12 евро, съответно по чл.
212 от ГПК във връзка с чл. 26, ал. 1, предл. 3-то от ЗЗД и чл. 146 от ЗЗП.
Съображенията
на страните са изложени по делото.
Представените
по делото доказателства удостоверяват, че:
Страните
/ищецът – кредитополучател; ответникът – банка/ са били обвързани от
правоотношение /възникнало на основание договор от 04.06.08г./ за предоставяне
на паричен заем. В рамките на това правоотношение /на основание на посоченият
договор/ банката е отпуснала, превела на 13.06.18г./ по банкова сметка ***. Р. сума
в размер на 182 054 швейцарски франка. На същата дата – посочената сума е
била превалутирана /служебно от банката/ до размера на 110 700 евро и
трансферирана в друга банкова сметка ***. Едва след този момент – ищецът е
получил реално възможността да се разпорежда с отпуснатата /предоставената/ му
сума, като: част от последната /в размер на 33 000 евро/ е била използвана
за покупка на недвижим имот, а другата част /в размер на 77 700 евро/ е
била изтеглена на каса.
Искът
е основателен:
Представеният
по делото писмен доказателствен материал /преценен в съвкупност/ установява,
че:
Страните
са уговорили /такива клаузи се съдържат както в чл. 1 и чл. 6 от процесния
договор за кредит от 04.06.08г., така и във всички останали документи, оформени
във връзка с него/, че: сумите по кредита ще бъдат отпуснати /и впоследствие
връщани/ в швейцарски франкове, съотносими /превалутирани/ по курс към валута в
евро.
Принципно
в тази връзка:
Съдържанието
/естеството/ на тези клаузи сочи /само по себе си – на практика липсват
твърдения или доказателства, които да обосноват обратен извод/, че същите са създадени
с оглед обезпечаване на потенциалната възможност на банката да получава /в
перспектива, напред във времето/ погасителни вноски в завишен размер. Тази
възможност /очаквана и предвидима такава/ е конкретизирана директно в
разпоредбата на чл. 22 от договора.
Конкретно
в същата връзка:
Приетата
по делото счетоводна експертиза констатира изрично, че именно уговорената
/предоставената на банката/ изрична възможност да се превалутират /периодично/
вноските по кредита е позволила на ответника да получи /през процесния период/
сума в размер на общо 13 244, 12 евро /какъвто сбор не би се получил при
отсъствие на посоченото превалутиране/.
С
оглед това /изложеното/:
Председателят
на състава намира, че процесните клаузи от договора /чл. 22 във връзка с чл. 6/
следва да се окачествят като недействителни /нищожни/ по смисъла на чл. 26, ал.
1, предл. 3-то от ЗЗД, съответно чл. 146 от ЗЗП и чл. 143 от ЗЗП доколкото:
накърняват „добрите нрави“, а се явяват и „неравноправни“ - позволяват на
банката да извлича завишена печалба чрез използване на финансови операции в
контекста на променливите във времето икономически показатели на валутния пазар,
съответно поставят другата страна по правоотношението /която по презумпция е
„по-слабата“ в учредената договорна връзка, тъй като е физическо лице, а не
търговец, занимаващ се по занятие с процесната специфична банкова дейност/ в
невъзможност да направи адекватна преценка относно заложените в горните
конкретни клаузи финансовите рискове.
С
оглед изложеното – процесната сума следва да се окачестви като недължимо
получена от банката /въз основа на недействителни – нищожни клаузи от
договора/, поради което искът по чл. 55, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД следва да
бъде уважен.
Възражението
на ответника са давност е неоснователно:
Процесните
вземания /погасителни вноски/ по естеството си не са периодични /по смисъла на
чл. 111 от ЗЗД/, т.е. – същите се погасяват с общата 5-годишна давност по чл. 110
от ЗЗД /която в случая е спазена/, а не с кратката 3-годишна такава.
Възражението
на ответника по чл. 78, ал. 5 от ГПК е неоснователно – заявеният от ищеца
адвокатски хонорар не се явява прекомерен, преценен в контекста на праговете по
Наредба № 1, цената на иска, фактическата и правна сложност на процесния правен
спор, вида, естеството и обема на извършените по делото процесуални действия,
съответно – продължителността на процеса във времето.
С
оглед изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ПРОГЛАСЯВА
НИЩОЖНОСТТА на чл. 6, ал. 2 и чл. 22 от договор за кредит, сключен на
04.06.08г. по исковете с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 3-то от ЗЗД и
чл. 146 от ЗЗП на Р.В.Р. ЕГН ********** против „Ю.Б.“ АД.
ОСЪЖДА
„Ю.Б.“ АД да
плати на Р.В.Р. ЕГН ********** сумата 13 244,
12 евро /недължимо платени – надвнесени погасителни вноски през периода:
13.04.11г. – 14.04.15г./ на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД;
законната лихва върху тази сума от 08.04.16г. до цялостното й изплащане и 2 879
лева – съдебни разноски.
Решението
подлежи на обжалване пред САС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Председател: