№ 1314
гр. Бургас, 20.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти декември през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Недялка П. Пенева
Членове:Нася Ив. Япаджиева
Тихомир Р. Рачев
при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова
като разгледа докладваното от Недялка П. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20232100501809 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по повод въззивна жалба на „Кидекс
Трейд“ – ЕООД – гр.Айтос, ответник в първоинстанционното производство, чрез адв.
Хасан, срещу Решение №154/05.09.23г., постановено от Районен съд Айтос по гр.д.
№43/23г., с което е признато за установено на основание чл.422 от ГПК по отношение
на въззивника, че съществува вземането на ищеца,,ИК Сити Газ" OOД, за сумата
15870,00лв., представляваща главница пo фактура №173/13.07.2022год , ведно със
законната лихва за периода от 04.11.2022год до изплащане на вземането и на основание
чл.78, ал.1 от ГПК, въззивникът е осъден да заплати на ищеца ,,ИК Сити Газ" OOД
,направените по гр.д.№ 43/2023г на АРС и ч.гр.д.№974/2022 на АРС разноски в размер
на 2534,80 лв.
Според въззивника решението е неправилно и следва да бъде отменено, като
вместо него следва да бъде постановено друго, с което искат да бъда отхвърлен, а
издадената заповед по чл.410 ГПК – обезсилена.
Намира за установено по делото от издадените фактури №1731/14.09.20г за
6000 лева и №1732/14.09.20г. за 12000 лева и от показанията на свидетелите, че ищецът
е доставил на ответника два броя бетонови възела, които по устна уговорка били
изплатени чрез прихващане на доставен от ответника на ищеца бетон съгласно фактура
№3130/12.05.22г. Единият бил оборудван и пуснат в експлоатация, а другият –
необорудван и неработещ, поради което е била разликата в цените по посочените
фактури. Въпреки това ищецът фактурирал цялата доставка две години по-късно - с
фактура №173/13.07.22г.
Въззивникът заявява, че с отговора на исковата молба е оспорил
съществуване на облигационно правоотношение за доставка и монтаж на
автоматизирана електронна система на бетонов център, т.к. единствено доставената
1
такава система е била платена чрез прихващане. В тази връзка анализира
представените доказателства, за да обоснове извод, че не е налице договор по
претендираната фактура №173/13.07.22г., че този факт е спорен по делото и оспорва
изводите на първоинстанционния съд в тази насока.
Въззивникът излага съображения за липса на обоснованост на изводите на
съда – намира че не са отчетени спорните по делото факти и обстоятелства и не са
анализирани събраните доказателства.
Ответникът - въззиваем „Инженерингова компания Сити Газ“ – ООД
представя в срока по чл.263, ал.2 ГПК писмен отговор на въззивната жалба.
Въззиваемият намира за доказани фактите, че между страните са налице
облигационния правоотношения за доставка и монтаж на два броя бетонови възела, на
единият от които е монтирана и пусната в експлоатация автоматизирана електронна
система. Претенцията касае именно тази система, което се установява с гласни
доказателствени средства. Ответникът е заплатил чрез прихващане само стойността на
бетоновите възли, не и системата, фактурирана с фактура №173/13.07.22г.
Според въззиваемия, издадените от ответника фактури носят дата след
образуване на ч.гр.д.№974/04.11.22г., което сочи че са издадени за целите на делото
или са за друг бетонов възел. Извършената СТЕ и св. Н. установили, че ответникът е
продал придобития от ищеца бетоновия възел, оборудван със системата, за което са
издадени фактури №3219/16.01.23г. и №3225/19.01.13г.
Според въззиваемия, част от аргументите на ответника се излагат за пръв
път във въззивната жалба, поради което са преклудирани.
След отправяне на покана до ответника на 17.05.22г. за сумите по фактури
№1731 и №1732/14.09.20г., дружеството е издало фактура за доставен бетон и я е
изпратило на ищеца през м.юли 2022г. и тогава е признато извършеното прихващане за
2 броя бетонови възли, но не и за електронната система на единия от тях. През 2022г.
доставка на бетон не е била извършена, а ответникът се е опитал в отговор на поканата
да извърши прихващане, за да не заплаща сума за системата.
Производството е по реда на чл.258 и сл ГПК. Въззивната жалба е подадена
в срока по чл.259 ГПК, от лице, за които съществува правен интерес от обжалване на
първоинстанционното решение; отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК,
поради което същата е допустима.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид твърденията на страните,
изложени в исковата молба и отговора на исковата молба, както и от направените
уточнения в съдебно заседание и като взе предвид представените по делото
доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Между ищеца в качеството му на продавач и изпълнител възложител и
ответника – като купувач и възложител, на 14.09.2020г. са сключени два договора – за
покупко – продажба на: бетонов център (възел) 1 МЗ, при цена 6000 лева с ДДС, за
който е издадена фактура №1731/14.09.2020г. и за покупко – продажба и монтаж на
бетонов център (възел) 2 МЗ, при цена 12000 с ДДС, за който е издадена фактура
№1732/14.09.20г. С исковата молба ищецът твърди, че цените на тези два бетонови
центъра – необорудвани с автоматизирана електронна система (АЕС), били заплатени,
чрез насрещна доставка от ответника на количество бетон. Твърди, че за единия от
бетонните центрове била доставена и монтирана автоматизирана електронна система
(АЕС), на стойност 15870 лева с ДДС, за която била издадена фактура
№173/13.07.2022г. Цената на последната не била заплатена от ответника. Претендира
заплащането й. Представя покана с дата 17.05.22г, с която ищцовото дружество е
поканило ответното дружество да му заплати стойността на доставените бетонов
център 1 МЗ, на цена 6000 лева с ДДС, за който е издадена фактура №1731/14.09.2020г.
бетонов център 2 МЗ, на цена 12000 с ДДС, за който е издадена фактура
№1732/14.09.20г. или – общо 18000 лева.
Вземането е предявено по реда на чл.410 ГПК и е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК №433/07.11.2022г. по ч.гр.д.
2
№974/22г. по описа на Районен съд Айтос. Поради постъпило възражение по чл.414
ГПК от ответника, е предявен настоящия иск по чл.422 ГПК.
Ответникът оспорва иска. Признава, че между страните са сключени
посочените по-горе договори по фактури №1731 и №1732, като заявява, че бетонов
център 2 е бил оборудван с АЕС, поради което и цената му е била два пъти по-висока
от тази на необорудвания бетонов център 1. По уговорка между страните, цената и на
двата била заплатена с доставка на бетон, на стойност 15870 лева, за което е издадена
фактура №3031/12.05.22г. Твърди, че не е уговаряна и доставяна самостоятелно АЕС за
втория бетонов център, т.к. цената, поискана от ищеца била завишена. Поради това
ответникът предприел действия по закупуване от други продавачи на части.
За установяване твърденията на страните, по делото са разпитани
свидетелите И.П.Я. и Н.Ф.Н. – посочени от ответника, А.К.А. и Е.Н.Н. – посочени от
ищеца.
Свидетелят Я. заявява, че работи от лятото на 2020г в „Кидекс Трейд“ –
управлява гондола, лодка и бетоновоз. Когато започнал работа, дружеството имало
един функциониращ към този момент бетонов възел и друг - нефункциониращ възел,
който при постъпването на свидетеля бил доставен и разглобен, с цел да бъде
ремонтиран и използван като резервен вариант. Свидетелят установява, че вторият
възел бил струпан на няколко части натрошен, в лошо състояние - един бункер
ръждясал, счупен, количка, която качва материал и самото устройство, което бърка
материала, без ел.инсталация, въжета, който и към датата на разпита не фукнкционира,
макар че всички, в т.ч. и свидетелят участвали при ремонта му. В този ремонт, според
свидетеля, не са участвали „чужди лица“. Според свидетеля, работещият към 2020 год.
и към днешна дата възел, работи с операционна кабинка - вътре следи оператор,
качване на вода, материал, отваряне на шибари, вдигане с колички – свидетелят не знае
от къде е доставен.
Свидетелят Н. заявява, че от 2016 год. работи в „Кидекс Трейд“. Според
свидетеля, към постъпването му на работа и към настоящия момент функционира само
един бетонов възел, който има електронна система. Според свидетеля друг работещ
възел няма. Преди 3 години бил доставен неработещ възел, втора употреба, на части,
сглобяван от колегите на свидетеля и все още неработещ. Според свидетеля, на единия
възел имало електронна система – на място били направени проби дали работи. Този
възел не е в базата - продаден е.
Свидетелят А. не е сигурен за датата – предполага че през 2021г., два броя
бетонови центрове били докарани в гр. Айтос, в Кидекс. Свидетелят бил изпратен да
оправи кабелите и да ги пусне в работен режим. Когато пристигнал центърът бил
сглобен, а той пуснал кабелите да работи, със свидетеля Н.. Двамата сложили кабелите,
подвързали напрежението, пробвали операционната система, пуснали бетон да се
бърка, направили съответните проби и центърът заработил. Според свидетеля, от
гр.Стара Загора донесъл компютрите и за двата центъра, но единият го пуснали да
работи, а другия - не. Вторият бетонов възел не бил окомплектован и пуснат в
експлоатация.
Свидетелят Н. заявява, че преди 10-15 години е работил за „ИК Сити газ“. Не
е участвал в доставката на бетоновите възели в гр. Айтос, а в окабеляването и
пускането в експлоатация на място. Според свидетеля това се случило през март или
май 2021г., т.к. през 2020г. той работил в Германия. На място имало доставени два
бетонови центъра, но той работил само по единия - направили проби и го пуснали.
Вътре в стаичката имало още един борд, но свидетелят не знае в какво състояние е
бил. Според свидетеля, първия път донесли два компютъра, но те не подхождали на
този възел; втория път донесли още един, който бил подходящ и го включили.
За установяване твърденията на страните е извършена съдебно – техническа
експертиза. Според вещото лице, електронната система на бетонов възел представлява
автоматизирана система, която управлява процесите на производство на бетон. Състои
от хардуерна и софтуерна част. Хардуерната част обхваща датчици (разходомери,
измерватели на тегло), изпълнителни механизми в т.ч. миксери, магнетвентили,
3
моторни защити, контактори, пулт за управление с монтирани на него ключове и
бутони, цифрови индикатори, компютърна конфигурация с монитор. Всички датчици и
изпълнителни механизми се свързват към пулта за управление посредством кабели. От
пулта за управление чрез специални интерфейси информацията се подава към
компютър. Чрез бутони някои операции в бетоновия възел може да се управляват и
ръчно от оператор. Софтуерната част се състои от системно и приложно програмно
осигуряване. Системното осигуряване представлява операционната система.
Приложното осигуряване е софтуерът, който изпълнява логиките за управление на
бетоновия възел, визуализира процесиите променливи и състоянието на
изпълнителните механизми, архивира необходимите данни. Системното и приложното
осигуряване се инсталират в компютър.
Вещото лице заявява, че на място е установило 2 бр. бетонови възела - един
работещ и един неработещ състоящ се от смесител, количка и бункер. Според вещото
лице, работещият не е доставен от „ИК Сити газ“. Вторият възел е в процес на
изграждане, като механичната част е видимо готова - монтирани са съдовете,
двигатели, помощни оборудване. До втория възел е изградена къщичка. В нея е
монтирана електронна система. Състои се от пулт за управление тип „пиано“ с
начертана на него мнемосхема, ключове, бутони, лампи, процесии индикатори. Под
пулта са разположени контактори, релета, моторни защити и клемореди. Към
последните са подведени кабели от датчици и изпълнителни механизми. Липсва
компютърна конфигурация с хардуерното и софтуерно обезпечаване необходими за
работа на бетоновия възел. Според вещото лице, по информация от представителя на
ищеца, това не е електронната система, която е пускана от него. Реална проба не може
да бъде направена без монтирана и конфигурирана електронна система с цялото
необходимо софтуерно и хардуерно обезпечаване. Без електронна система могат да се
осъществяват само някои ръчни операции като пуск и стоп на миксери, помпи или др.
електрически консуматори.
Според експерта, бетоновият възел, който е пуснат от представителя на
ищеца, в момента не е наличен на площадката.
За установяване на твърденията на страните е извършена и съдебно –
икономическа експертиза. Според вещото лице, закупеният от ответника брой бетонов
център по доставка и фактура №1732/14.09.2020г. на стойност 12000 лв. от „ИК Сити
газ “ЕООД, е заведен като дълготраен актив по счетоводна сметка 205 - оборудване с
осчетоводени сметки дебит 205 - оборудване и разчети за ДДС - 4531, кредит - 400 -
доставчици. Бетонов център по доставка и фактура №1731/14.09.2020г. на стойност
6000 лв. с ДДС от „ИК Сити газ “ЕООД, е осчетоводен от ответното дружество. Към
м.09.2020г.ответното дружество е разполагало с друг бетонов център като дълготраен
актив, закупен в предходен период (по информация на ответника). През 2023г. е
извършена продажба на бетонов център, собственост на ответника – по представени
два броя фактури: по фактура №3219 /16.01.2023г. с издател „Кидекс Трейд “ - ЕООД
и получател „Марти-Бет“ ЕООД - за продажба на бетонов център на стойност 6000 лв.
с ДДС, осчетоводена по дебита на счетоводна сметка 410 - клиенти, 703-приходи от
продажби от дълготрайни активи, 2405- амортизация на дълготрайни материални
активи и по кредита на счетоводни сметки - 703- приходи от продажби, 4532- начислен
ДДС при продажба, 205- оборудване; по фактура №3225/19.01,2023г. с издател
„Кидекс Трейд“ ЕООД и получател „Марти-Бет“ ЕООД за продажба на бетонов център
на стойност 42000 лв. с ДДС. Фактурата е осчетоводена по дебита на счетоводна
сметка 410 - клиенти, 703-приходи от продажби от дълготрайни активи, 2405-
амортизация на дълготрайни материални активи и по кредита на счетоводни сметки -
703- приходи от продажби, 4532- начислен ДДС при продажба, 205- оборудване.
Бургаският окръжен съд, при служебната проверка на обжалваното решение,
извършена на осн. чл.269, ал.1 ГПК, намира, че то е валидно и допустимо. Като взе
пред вид събраните по делото доказателства, становищата на страните и като съобрази
Закона намира, че първоинстанционното решение е неправилно и незаконосъобразно.
Страните по делото са търговци по смисъла на чл.1, ал.1 ТЗ. Между тях,
съгласно чл.318, ал.1, вр. чл.286, ал.1 ТЗ, на 14.09.2020г. са е сключени търговски
4
сделки – продажби, по силата на които ищецът е продал на ответника два броя
бетонови центрове, съотв. бетонов център (възел) 1 МЗ, при цена 6000 лева с ДДС, за
който е издадена фактура №1731/14.09.2020г. и бетонов център (възел) 2 МЗ, при цена
12000 с ДДС, за който е издадена фактура №1732/14.09.20г. Ответникът е заплатил
посочените цени, чрез доставка на бетон.
От изложените фактически твърдения, представените писмени доказателства
и показанията на свидетелите, въззивната инстанция намира, че между страните не е
сключван отделен договор за покупко – продажба на АЕС, съгласно фактура
№173/13.07.22г. На първо място, тази фактура е подписана само от ищеца и не е
подписана или осчетоводена в счетоводството на ответника. На второ място, с
отправената от ищеца до ответника покана с дата 17.05.22г., е заявена претенция за
заплащане стойностите по фактури №1731 и 1732 – двете от 14.09.20г., като се твърди,
че именно тези суми не са били заплатени от ответника. В посочената покана не се
твърди и не се претендира отделно заплащане на цената на АЕС, въпреки че към датата
на поканата твърдяната доставка и монтаж вече са били извършени - според
показанията на свидетелите това е станало през пролетта на 2021г. А в исковата молба
се признава, че сумите, посочени в показана са били заплатени с доставка на бетон.
Трето - от извършената СТЕ и свидетелските показания може да се направи
категоричен извод, че ищецът е доставил на ответника два броя бетонови центрове,
като единият е бил оборудван с АЕС и пуснат в експлоатация. За такъв извод
основание дава и различната цена на двата центъра – съотв. 12000 лева и 6000 лева. От
извършените експертизи и показанията на свидетелите се установява, че преди
закупуване на горепосочените центрове, ответникът е имал друг, закупен по – рано и
функциониращ бетонов център, който работи и към настоящия момент.
Доколкото и двете страни признават фактите по сключване на договорите от
14.09.20г. по отношение на два бетонови центъра, на доказване подлежи твърдението
на ищеца, че на 13.07.22г. е сключен и трети договор – само по отношение на АЕС. От
показанията на свидетелите не се установява (свидетелите не знаят) какви са били
уговорките между страните по цените и начините на заплащането им. Освен
издадената от ищеца фактура №173/13.07.22г. - неподписана и неосчетоводена от
ответника, по делото няма данни и доказателства, че по отношение на АЕС е имало
друго правоотношение и че за нея цената е уговорена отделно.
По изложените съображения, въззивната инстанция намира исковата
претенция за недоказана. Искът е неоснователен. Решението на Айтоския районен съд,
с което е уважен, е неправилно и незаконосъобразно и следва да бъде отменено, като
вместо него следва да бъде постановено друго, с което искът следва да бъде отхвърлен.
В полза на въззивника следва да се присъдят направените в двете съдебни
инстанции, в общ размер на 4227.40 лева, от които по 1830 лева – адвокатско
възнаграждение по чл.7, ал.2 от НМРАВ и 250 лева по чл.7, ал.9 от НМРАВ или общо
3910 лева и 317.40 лева – държавна такса за въззивно обжалване. Направеното
възражение за прекомерност на възнаграждението е неоснователно т.к. размерът му е
минималният, предвиден в Наредбата.
С оглед на гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №154/05.09.23г., постановено от Районен съд Айтос по
гр.д.№43/23г., И ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ ИСКА на ,,ИК Сити Газ" OOД , с EИK *********, със седалище
и адрес на управление гр. Стара Загора, ул. „Захари Стоянов“, №14, за ПРИЗНАВАНЕ
ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 от ГПК по отношение на ответника „Кидекс
Трейд" EOOД , с EИK 2033137 със седалище и адрес на управление: гр. Айтос, ул.
5
Хаджи Димитър № 42, че СЪЩЕСТВУВАНЕТО НА ВЗЕМАНЕТО на ищеца, за сумата
15870,00лв. (петнадесет хиляди осемстотин и седемдесет лeвa), представляваща
главница пo фактура №173/13.07.2022год , ведно със законната лихва за периода от
04.11.2022год до изплащане на вземането, за които е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.410 ГПК №433/07.11.2022г. по ч.гр.д.№974/22г. по описа
на Районен съд Айтос.
ОБЕЗСИЛВА заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК
№433/07.11.2022г. по ч.гр.д.№974/22г. по описа на Районен съд Айтос.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК , ИК Сити Газ" OOД , с EИK
*********, със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, ул. „ Захари Стоянов
„ №14, ДА ЗАПЛАТИ на „Кидекс Трейд" EOOД, с EИK 2033137 със седалище и адрес
на управление: гр. Айтос, ул. Хаджи Димитър № 42, съдебно – деловодни разноски в
размер на 4227.40 лева.
Настоящото решение е окончателно и не подлежи на обжалване на осн.
чл.280, ал.3, т.1, предл.2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6