МОТИВИ към Присъда № 112
от 29.05.2017 година
по н.о.х.дело № 218/2017 г.
по описа на Районен съд – гр. *****:
Обвинението срещу подсъдимия К.С.И. – роден на *** ***, българин, български гражданин, със средно образование, женен, пенсионер, неосъждан, ЕГН **********, е за това, че в периода 29.05.2016 г. - 02.09.2016 г., в село *****,
общ. *****, в условията на продължавано
престъпление, на три пъти повредил противозаконно
чужда недвижима вещ - ограда с обща дължина от 50 метра, като разрушил
част от нея с размери 8
метра дължина и 1,70 метра височина,
изградена от циментови блокчета, собственост на М.Г.Б., с което причинил вреди
на обща стойност 1009,30 (хиляда и девет лева и 30 ст.) лв. – престъпление по чл.216, ал.1 от НК, във връзка с чл.26 ал.1 от НК.
Представителят на Районна
прокуратура - ***** счита, че обвинението е доказано по несъмнен начин.
Предлага на подсъдимия да се наложи наказание на основание чл.216,
ал.1 от НК, във връзка с чл.54 от НК - една година лишаване от свобода, изпълнението
на което се отложи за изпитателен срок от три години. Счита, че гражданският
иск е основателен и доказан в пълен размер.
Защитникът счита, че
обвинението е недоказано и следва да се постанови оправдателен съдебен акт, тъй
като не е налице извършено престъпление. Счита, че липсват и категорични
конкретни доказателства, доказващи всеки един случай посочен в обвинителния акт
да е с автор подсъдимият. Счита, че
гражданският иск следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.
Подсъдимият не се признава за
виновен и моли да бъде оправдан. Дава обяснения, че няма общо с описаните в
обвинителния акт деяния.
По делото е приет за съвместно
разглеждане граждански иск в размер на 1009,30 лева, който
се поддържа от гражданския ищец и повереника.
Пострадалото лице М.Г.Б. е
конституирано като частен обвинител и граждански ищец.
Съдът, след като обсъди събраните
по делото доказателства поотделно и в съвкупност и на основание чл.14 от НПК,
приема следното:
ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:
Подсъдимият К.С.И. е роден на *** ***, българин, български гражданин, със средно
образование, женен, пенсионер, не е осъждан, ЕГН **********.
Подсъдимият И. и съпругата му
са собственици на имот в с. *****, общ. *****, находящ
се в УПИ ХІ-413 в кв.26 по плана на селото. През 1992 г. свидетелката М.Б.
закупила съседното дворно място, представляващо УПИ ХІІ-414 кв.26 /парцел VІ-257 в квартал 41 по стария план на
селото/. С Акт за узаконяване № 276/03.11.1998 г. свидетелката получила
Разрешение за ползване № 71 от 28.12.1998 г. на двуетажната постройка в имота.
Двата имота били разделени от стара ограда, изградена от циментови колове,
бетонирани в основата си, с опъната между тях телена мрежа. В резултат на
строителни дейности и изминалите повече от 30 години, коловете се наклонили в
двора на свидетелката Б., а мрежата била ръждясала и изгнила.
През 2014 г. между подсъдимия И.
и свидетелката Б. се постигнало устно споразумение, на мястото на старата
ограда да се изгради нова, с дължина от 50 метра, с основа с ширина
от 30 см
и височина от 50 см, над които да бъде
поставена оградна мрежа с колове. Споразумението
предвиждало средствата за строежа да се
осигурят от свидетелката Б., а изграждането да извърши подсъдимият И.. В
продължение на две години подсъдимият И. изградил едва около 8 метра от предвидената
ограда. Останалата част от старата ограда почти се срутила в дворното място на
свидетелката Б., а в разградения й двор влизали животни. Недоволна от
състоянието на оградата свидетелката Б. решила да я премахне и да построи нова
в своето дворно място.
През месец март 2016 г. успяла да се срещне
с подсъдимия И. и двамата отново провели разговор, в който Б. го предупредила,
че темповете на строителство по споразумението не я удовлетворяват и има
намерение да се снабди с необходимите документи и да построи нова ограда със
свои средства. Подсъдимият К.И. се противопоставил, без да изтъква причина за несъгласието си,
като й казал, че ако тя строи ограда, той ще я събори.
На 22.03.2016 г., по инициатива
на свидетелката Б., в присъствието на подсъдимия, било извършено трасиране,
означаване и координиране на границите на двата имота от правоспособно лице, за
което бил съставен протокол /л.39 от ДП/. След възлагане от нейна страна било
изготвено и конструктивно становище за обект „ограда“ с дължина 50 метра и височина до 2,20 м, /л.42 от ДП/, която да се изгради изцяло в територията на
нейното дворно място.
На 05.04.2016 г. от Община *****
било издадено Разрешение за строеж № 19-162, влязло в сила на 25.04.2016 г. Свидетелката
Б. ангажирала бригада, която построила 42 метра плътна ограда с височина от 2,20 м. През месец май 2016 г. строежът стигнал до
общата част от 8 метра,
чиято основа с височина от 50
см и ширина от 30 см
била изградена до този момент от подсъдимия К.И. по силата на първото
споразумение. Строителните работници надградили върху частта от основата от 15 см, която била в дворно
място на свидетелката Б., още 1,70 метра с бетонни тухли до височина 2,20 м, като продължение на
вече изградената ограда.
Неведнъж, през периода
след узнаване за намерението на свидетелката Б. да построи
ограда и по време на строежа, подсъдимият
К.И. отправял закани, че ще я събори.
Веднъж посетил свидетелката Б. на работното й място в стоматологичния й
кабинет, където вдигнал скандал и заплашил, че ще събори оградата. Свидетели на
инцидента станали пациенти на Б. - свидетелите М.П. и Л.Ф..
Строежът завършил на 27.05.2016
г.
На 29.05.2016 г., два дни след построяване на
оградата, подсъдимият И. изпълнил
заканата си и съборил последната
изградена част от нея, с размер от 8 метра дължина и височина
от 1,70 м,
издигната изцяло в имота на свидетелката Б. върху съществуващата вече основа.
Свидетелката Б. разбрала за разрушаването на тази част от оградата от техен
съсед - свидетелят С.С., който чул шума от събаряне и когато излязъл в двора си
видял, че оградата, която била изградена върху преди съществуващата основа, е
съборена в двора на свидетелката Б.. Тъй като нямало външен достъп до тази част
от оградата, разположена между двата
имота, стигнал до извод, че подсъдимият е извършил разрушаването й. Свидетелят
се обадил на Б. за случилото се.
На 30.05.2016 г. свидетелката Б.
пристигнала в имота си и установила, че цялата част на оградата от 8 метра дължина и 1,70 м височина е съборена,
като изпочупените тухли били в нейното дворно място. По съвет на кмета на
селото подала жалба във Второ Районно управление – *****, като със съдействието
на полицейския инспектор и в негово присъствие осъществила среща с подсъдимия,
която се състояла в нейния двор. В хода на разговора подсъдимият И. не дал
обяснение защо е разрушил оградата, но след като полицейският служител си
заминал казал на Б. да не го ядосва, защото пак ще събори оградата. Заканата
била чута от техния съсед - свидетелят С..
За случилото се свидетелката Б.
подала на 30.05.2016 година заявление във Второ РУ ***** – лист 14 от ДП.
В началото на месец юни 2016 г. Б. отново наела
строителните работници, които възстановили съборената част от оградата, като я
изградили по същия начин с 8
метра дължина и започнали да измазват целия строеж от
страната на нейния двор.
На 04.07.2016 г. по телефона й
се обадил един от работниците, който я уведомил, че повторно изградената част
от оградата с 8 метра
дължина, която вечерта на 03.07.2016 г. била цяла, отново е съборена.
Пристигайки на място Б. установила, че същата част от оградата с 8 метра дължина повторно е
съборена. Свидетелят С. й съобщил, че видял подсъдимия К.И. веднага, след като строителите напуснали обекта на Б.,
след което чул шум от къртач и събаряне. Очевидец на това повторно събаряне на оградата от подсъдимия
К.И. станал свидетелят Д.Д., който случайно бил в този момент до заключената
входна врата на двора на свидетелката Б.. Той чул шум от събаряне в дъното на
двора и след като погледнал през решетката на оградата видял подсъдимия К.И. да
руши същата част от повторно изградената ограда.
След повторното разрушаване от подсъдимия
К.И. на оградата от 8 метра
дължина и 1,70 м
височина, построена на границата между двата имота от свидетелката Б., тя я
изградила отново, за трети път, по същия начин.
Свидетелката Б. подала тъжба за
случая в Районна прокуратура ***** с вх. № от 06.07.2016 година – лист 32 от
ДП.
На 02.09.2016 г., около 18,00 ч.,
Б. получила обаждане, че в момента подсъдимият И. отново събаря изградената за
трети път ограда. Обадила се на свидетеля Д. с молба да я закара до селото и
уведомила за инцидента свидетелят С.Г. – младши полицейски инспектор във Второ
Районно управление - *****. Той от своя страна организирал изпращането на
полицейски екип. Пристигайки на място свидетелите Б., Д. и полицейските
служители - свидетелите К.Д. и С.К., видели, че частта от оградата с 8 метра дължина и 1,70 м височина, построена
на границата между двата имота, е съборена, като в основата й имало забит къртач, който чрез разклонител бил включен в ел.мрежата в
къщата на подсъдимия И.. Самият подсъдим бил в собствения си двор и на въпроса
какво прави отговорил, че съборил оградата, защото не искал да я има. На място
пристигнала дежурна група и е извършен оглед на местопроизшествие. Изготвен е
фотоалбум, приложен на ДП.
Свидетелите К. и Д. на 02.09.2016
година съставили на подсъдимия протокол за предупреждение да не влиза в
конфликти с М.Б..
В хода на разследването е
изготвена съдебно-икономическа експертиза, от чието заключение е видно, че
общата стойност на трикратно събаряната част от оградата с размери 8 метра дължина и 1,70 м височина възлиза на 1009.30
лв. Видно от заключението на експерта Ж.Т., общата стойност на три пъти
събаряната част от ограда с размери 8 метра дължина/ 1.70 височина, изградена с
циментови блокчета, с размери 40х20х12 е 1009.30 лева, от които към следните
дати е:- 30.05.2016 г. – 261.00 лева; - 03.07.2016 г. – 256.00 лева; - 02.09.2016
г. – 492.30 лева. Експертизата е взела предвид първоначално вложените
материали, циментови блокчета с размери 40х20х12 см – 90 броя по 1.10 лева;
цимент и вар – 45.00 лева; транспортни разходи – 45.00 лева, вложен труд –
72.00 лева към 30.05.2016 г. Впоследствие, при оценка стойността на съборената
част от оградата към 30.07.2016 г. е съобразила циментови блокчета – 40 броя по
1.10 лева, почистване на циментови блокчета – 50.00 лева, цимент и вар – 45.00
лева, транспортни разходи – 45.00 лева, вложен труд 72.00 лева. При оценка
стойността на съборената част от ограда към 02.09.2016 г. също е съобразила
новия брой циментови блокчета, които следва да се монтират, варовият разтвор и
цимент, необходим за монтажа, транспортните разходи и вложен труд за градежа и
мазането в хоросанов разтвор.
Гореописаната фактическа
обстановка съдът приема за установена съвкупната, взаимна и последователна връзка
между: - показанията на свидетелите М.Б., М.П., Л.Ф., С.С., Т.Т., Д.Д., С.Г., С.К.,
К.Д. дадени в хода на съдебното следствие, които съдът кредитира с доверие; - заключение
на вещото лице Ж.Т., което съдът приема за добросъвестно дадено; - прочетените
и приобщени по реда на чл.283 от НПК материали от досъдебно производство №
608/2016 г. по описа на Второ Районно управление при ОД на МВР – гр. *****
имащи значение за изясняване на обстоятелствата по делото: постановление на
Районна прокуратура – ***** за образуване на досъдебно производство от
12.07.2016 г.; постановление на Районна прокуратура – ***** за обединяване на
досъдебни производства от 03.08.2016 г.; докладна записка относно извършена
проверка от 29.06.2016 г.; заявление от 30.05.2016 г. от М.Г.Б.; заверено копие
на нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 73, том ХІ, дело №
3215/1992 г.; копие на разрешение за ползване № 71/28.12.1998 г.; копие на
скица № 702/25.03.2016 г.; удостоверение № 19-32-153/03.05.2016 г. от Община *****;
копие на проект на обект „Ограда в УПИ ХІІ-414, кв.26 в с. *****, община *****”;
разрешение за строеж № 19-162/05.04.2016 г. от Община *****; тъжба от М.Г.Б. от
05.07.2016 г.; протокол за доброволно предаване от 11.08.2016 г.; заверено
копие на протокол за трасиране, означаване и координиране на граница между УПИ
ХІІ414 и УПИ ХІ413, кв.26 по плана за регулация на с. ***** ведно със схема;
конструктивно становище за обект „Ограда в УПИ ХІІ-414, кв.26 в с. *****,
община *****”; тъжба от М.Г.Б. от 05.07.2016 г.; протокол за образуване на
дознание от 12.07.2016 г.; протокол за доброволно предаване от 11.08.2016 г.;
заверено копие на протокол за трасиране, означаване и координиране на граница
между УПИ ХІІ-414 и УПИ ХІІ-413, кв.26 по плана за регулация на с. *****;
конструктивно становище; постановление на Районна прокуратура – ***** от
25.08.2016 г.; докладна записка, рег. № 16915-п/02.09.2016 г.; протокол за
оглед на местопроизшествие от 02.09.2016 г. ведно с фотоалбум; постановление за
назначаване на съдебно-оценителна експертиза; протокол за предупреждение на К.С.И.,
рег. № 16914-п/02.09.2016 г.; постановление на Районна прокуратура – ***** от
18.11.2016 г.; справка за съдимост, рег. № 4035/23.11.2017 г.; декларация за
семейно и материално положение и имотно състояние от 12.12.2016 г.;
постановление за привличане на обвиняем от 12.12.2016 г.; протокол за
предявяване на разследване от 20.12.2016 г.; разписка от 03.01.2017 г. за
предадено веществено доказателство – къртач, марка „Канго”; - приетите в съдебно заседание писмени
доказателства – справки за съдимост, извлечение от рецептурна
книжка и заверени копия от епикризи на подсъдимия.
Свидетелят М.П. е пациент на
пострадалата. Описа случай, началото на април 2016 година, когато чакал пред
кабинета й и чул как мъж казва на пострадалата, че стената ще й събори и ако
трябва нещо повече ще извърши. Свидетелят видял след това как от кабинета
излизат подсъдимият и жена, а след тях пострадалата била ядосана и разстроена.
Попитал свидетелката Б. каква е тази кавга и тя му обяснила, че не е кавга, а
съседът й и събарял оградата и я заплашвал. Очевидец на случая пред кабинета на
Б. е и свидетелката Л.Ф., която установи, че възрастно семейство влезли в
кабинета на д-р Б., постепенно гласът на мъжа ставал висок и груб и в коридора
се чувало всичко, което се казвало в кабинета. Свидетелката разбрала, че мъжът
спорил за някаква стара мрежа, тъй като Б. на нейно място имала намерение да
прави ограда. Подсъдимият крещял, което наложило свидетелката да се намеси и да
влезе в кабинета. След което мъжът заедно със съпругата си напуснал кабинета на
Б.. Свидетелката Ф. казала на подсъдимия: „Вместо да благодарите, че е съборила
тази стара ръждива ограда”..Свидетелката била възмутена от това как подсъдимият
си позволила да заплашва Б..
Свидетелката заяви, че Б. треперила от обида и възмущение. Свидетелката разбрала,
че Б. е започнала да прави ограда „някаква хубава”.
Свидетелят Т.Т. посочи случай,
когато подсъдимият го помолил да предупреди Б. да не строи оградата, „защото
щял да я събори“. Б. извикала хора от Кадастралната служба, за да поставят
колчета. Описа как е имало тръни, бодили и че трябвало да се построи ограда, „за
да се оправи двора“ на Б.. Подсъдимият заявил пред този свидетел, че ако Б.
направи оградата, подсъдимият ще я събори. Този свидетел заяви, че узнал как
един-два пъти е събаряна оградата на Б. и че полицаите са хванали подсъдимия с кангото, с което я е събарял.
Свидетелят Д. е в познанство
със свидетелката Б. повече от 20 години и са семейни приятели. Установи как на
03.07.2016 г. отишъл в мястото на Б. *** могила. Вратата й била заключена. Чул
шум в дъното на двора й и видял през решетката подсъдимият да събаря оградата.
Чул шум от срутване. Решил като страничен човек да не се намесва, но веднага се
обадил на Б. и й казал, че К.И. събаря оградата. Свидетелят Д. описа и случай
от 02.09.2016 г., когато Б. му се обадила и го помолила да я закара в с. *****,
тъй като я сигнализирали, че К.И. събаря оградата й. Пристигнали около 18.30
часа на мястото на Б., а през това време полицейският екип също пристигнал.
Заварили съборена част от ограда и подсъдимият, който бил забил в нея къртач. Полицаят попитал подсъдимия какво прави, а
подсъдимият му отговорил: „Вие какъв сте да ми казвате и питате какво правя?„.
Свидетелят С.Г. е полицейски
служител. По сигнал на Б. била образувана преписка за това, че подсъдимият е
съборил част от делящата ги ограда. По този повод свидетелят посетил с. ***** и
установил, че Б. е започнала строеж на масивна ограда около 50-60 см бетон, а нагоре бетон и
тухлички. Подсъдимият бил предупреден с протокол да
преустанови действията си спрямо демонтиране на оградата и да преустанови
заплахите към Б.. Свидетелят установи, че няколко дни след подадената от Б. жалба,
работниците на Б. отново започнали да строят въпросната ограда и след като си
тръгнали оградата отново била съборена. Подсъдимият заявил лично пред този
свидетел, че въпросните 8
метра няма да разреши да бъдат построени. Минало
известно време, след което Б. отново му се обадила, че подсъдимият в момента
разрушава въпросната ограда. Свидетелят Г. не бил на работа и сигнализирал
дежурната част на Второ РУ при ОД на МВР – *****. От там бил изпратен
полицейски екип, който констатирал на място, че подсъдимият с канго съборил оградата.
Свидетелят К.Д. установи, че на
02.09.2016г. бил изпратен по сигнал в с.***** и на място установили къртач, забит в основата на ограда, която разделя два
имота. Къртачът бил включен в контакта в къщата на
подсъдимия. Циментовите блокчета били съборени в двора на Б..
Свидетелят К. е съекипникът на
свидетеля К.Д.. Установи, че на 02.09.2016 г. с Д. тръгнали за с.*****,
говорили с Б., която им обяснила, че със съседа си имат дразги
относно оградата. На място видял, че част от оградата е съборена, а във
фундамента й имало забит къртач. Подсъдимият заявил,
че събаря оградата, защото била в неговата част.
Свидетелката М.Б. заяви, че
купила дворно място в съседство с имота на подсъдимия. Преди две, три години имала устна уговорка с подсъдимия да
построи ограда, тъй като оградата вече не служила като такава, била ръждясала,
изкривена и наклонена в нейния двор. Разбрали се двамата да строят ограда – от Б.
материалите, от подсъдимия труда. За две години подсъдимия построил около 8 метра от тази 50-метрова
ограда. Свидетелката не била доволна от тези темпове и решила да построи сама
ограда, тъй като в мястото й влизали кучета, теления плет бил ръждив, полегнал
и се държал на една дюля. Свидетелката се снабдила със съответните документи и
завършила оградата на 27.05.2016 г. В понеделник на 30.05.2016 г. работниците
отишли на мястото и видели, че оградата е съборена. Веднага сигнализирали, а
свидетелката се обърнала за съдействие към Второ РУ на МВР – *****.
Свидетелката установи, че на 03.07.2016 г. до 18.00 часа оградата отново била
изградена от работниците й. В понеделник работниците отиват на мястото и отново
констатират, че въпросната ограда от 8 метра е съборена. На 02.09.2016 г. около
18.30 часа получила обаждане, че подсъдимият трети път руши оградата. Тогава се
обадила на свидетеля Д.Д. да я откара в с.***** и там заедно с полицейския екип
констатирали, че оградата за трети път е съборена и заварили кангото на подсъдимия.
Свидетелят С.С. поддържа добри
отношения с подсъдимия и с пострадалата. Знае, че Б. е давала цимент и други
материали за строежа на оградата, която К. първоначално започнал да изгражда.
Впоследствие отношенията между подсъдимия и Б. се влошили. Свидетелят описа
случай как чул една сутрин как работниците на Б. викали, тъй като част от
новопостроената ограда била съборена, паднала в двора на Б., майсторът бил
бесен. Втори път изградили оградата, след което тя отново била съборена и
майсторите вдигнали страшна врява. Първия път свидетелят лично видял събарянето
и самата съборена ограда, а за втория път разбрал от съседите. Свидетелят е очевидец
как подсъдимият е заявявал пред Б. да не го ядосва, че ще бутне оградата още
един път.
Свидетелят Д. С. Д. установи,
че е оставил канго/къртач
на подсъдимия, който казал, че „има една основа и трябва да я събори..”. От
страната на подсъдимия трябвало да се събори оградата. Свидетелят си тръгнал
след като оставил машината при подсъдимия. Впоследствие полицаите дошли при
подсъдимия и взели кангото. Свидетелят заяви, че няма
документи за тази машина, която си купил 1994-1995 година от пазара.
Свидетелят Петко Минев не е
ходил в имота на подсъдимия, не е виждал подсъдимия да събаря ограда.
Свидетелят Минев е в напреднала възраст и при разпита му не бяха изнесени
обстоятелства от значение за делото, поради което показанията му не следва да
се анализират.
Свидетелят С. С. е син на
подсъдимия. Не знае и не е виждал никой да събаря оградата. Установи, че баща
му през 2016 г.
е във влошено здравословно състояние.
Свидетелят Николай С. е син на
подсъдимия, придружил е родителите си до стоматологията, тъй като трябвало да
говорят с Б.. Не се е качил до кабинета на Б., където била проведена срещата. Знае,
че между баща му и Б. има конфликт продиктуван от строежа на оградата.
Подсъдимият започнал да прави част от оградата, тъй като имал уговорка с Б..
Желанието на Б. било обаче да се построи по-бързо оградата, но това нямало как
да се случи, предвид здравословното състояние на подсъдимия и възрастта му.
Свидетелят заяви, че не е ходил от година и половина в с.*****.
При
преценка показанията на синовете на подсъдимия следва да се има това, че
показанията са твърде общи. Предвид пристрастието и заинтересоваността от
изхода на делото логично е свидетелите за желаят оневиняването на подсъдимия.
Съдът кредитира с доверие
показанията на свидетелите М. П. и Л.Ф..
Свидетелите са пациенти на пострадалата от дълги години. Описват случаят по
убедителен и непротиворечив начин. Самият подсъдим също не отрича, че заедно
със съпругата си са посетили еднократно Б. в кабинета Й в сградата на
Стоматологията в гр. *****. Това посещение се потвърждава и от изнесеното от
свидетеля Н.К.С. – син на подсъдимия.
Съдът кредитира с доверие и
показанията на свидетелите Т.Т., Д.Д. и С.С.. Показанията са убедителни,
добросъвестно дадени и съдът не намира основания да не ги кредитира с доверие.
Съдът кредитира с доверие и
показанията на полицейските служители К.Д., С.Г. и С.К.. Тези трима свидетели
са изцяло незаинтересовани от изхода на делото.
Съдът кредитира с доверие
показанията на свидетелката Б.. Същите кореспондират с изложеното от свидетелите
М. П., Л.Ф., Т.Т., Д.Д. и С.С. и
разпитаните полицейски служители.
Посочените свидетелски
показания в тяхната взаимна последователна и логическа връзка и
последователност дават основания на съда да приеме, че обвинението срещу
подсъдимия е доказано в нужната степен. Налице са очевидци на заканите на
подсъдимия, че ще „разруши оградата”, че няма да разреши „да бъдат построени
въпросните 8 метра”.
Налице е свидетел-очевидец Д.Д., който е видял в дъното на двора как с кирка
или лост, не могъл точно да посочи какво, подсъдимият събарял оградата. В същия
този смисъл са и показанията на свидетеля С.С.. Полицейските служители, при
посещението на 02.09.2016 г., са възприели иззетото веществено доказателство че
е забито в оградната част и е включено към контакт в
двора на подсъдимия. В същия смисъл е и направеното онагледяване във фотоалбума
на л.59 – 61 от материалите по досъдебното производство.
Подсъдимият оспорва
обвинението. Отрича да е събарял частта от оградата и да има нещо общо с
деянията за които е даден на съд –„не знам кой я е събарял”. Обясненията са доказателствено средство по делото и съдът приема, същите
за изградена защитна позиция, която подсъдимият упражнява по свое усмотрение. В НПК
законодателят е посочил, че обвиняемият има право да дава такива обяснения
каквито намери за нужно, т.е. законодателят го е освободил от задължението да
говори истината. Обясненията на подсъдимия, в частта им където оспорва процесните деяния и авторството са изолирани и в
противоречие с останалия събран доказателствен
материал подкрепящ обвинителната теза.
ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ:
Предвид
установената по делото фактическа обстановка, съдът приема за доказано по
несъмнен и категоричен начин, че подсъдимият К.С.И. е осъществил престъпния състав на чл.216, ал.1, във връзка с чл.26, ал.1 от
НК, тъй като в
периода 29.05.2016 г. - 02.09.2016 г., в с. *****, общ. *****, в условията на
продължавано престъпление, на три пъти повредил противозаконно чужда недвижима
вещ - ограда с обща дължина от 50
метра, като разрушил част от нея с размери 8 метра дължина и 1,70 м височина, изградена
от циментови блокчета, собственост на М.Г.Б., с което причинил вреди на обща
стойност 1009.30 лв.
Оградата е разположена изцяло в
имота на възложителя Б.. Оградата е чужда недвижима вещ. Подсъдимият е
осъществил изпълнителното деяние „повреждане“,
като с действията си предизвикал такова изменение в структурата на оградата,
което и при трите разрушавания на част
от нея я е правило частично негодна за употреба
по предназначение. С деянието си подсъдимият обективно е довел до
настъпването на визирания в чл.216 от НК
престъпен резултат - противозаконното повреждане на чужда вещ - ограда, съставляваща
недвижима вещ по смисъла на чл.110 ал.1 от
Закона за собствеността.
От
установената в хода на досъдебното производство фактическа обстановка и от обективираните действия на подсъдимия И. следва извода, че
към момента на деянията е действал при пряк умисъл. Той е съзнавал обществено
опасния характер на всяко деяние, предвиждал е обществено опасните последици и
е искал настъпването им. Преследвал е една конкретна, пряка цел, която с
целенасочени действия е успял да реализира. На този извод навеждат механизма и
начина на извършване на деянията и обстоятелствата, при които те са били
извършени.
Описаните деяния осъществяват
състава на едно и също престъпление -
противозаконно повреждане на чужда недвижима вещ, извършени са през един непродължителен
период от време - 29.05.2016 г.- 02.09.2016 г., при една и съща обстановка - в двора
на къщата на подсъдимия в с.*****,
общ. *****, при еднородност на вината - пряк умисъл,
при което последващото деяние
се явява от обективна и субективна страна продължение на предшестващото. По тази причина налице е едно единно
продължавано престъпление
по смисъла на чл.26, ал.1 от НК.
Предвид механизма на извършване
на престъплението, стойността на причинените вреди, както и наличието на престъпна упоритост, с която е
осъществено, случаят не представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение на обикновените случаи на престъпление от съответния вид и не разкрива характерните белези на маловажен
случай по смисъла на чл.93, т.9 от НК.
ВИД И РАЗМЕР НА НАКАЗАНИЕ:
При определяне вида и размера на
наказанието съдът взе предвид принципите за законоустановеност
и индивидуализация на наказанието залегнали в чл.54 от НК, изхождайки от вида и
размера на предвиденото в закона наказание за извършеното престъпление –
лишаване от свобода до пет години, както и от наличните
смекчаващи и отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, като се
съобрази и с целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК – т.нар. генерална и
специална превенции.
Съдът отчете като: - смекчаващи
отговорността обстоятелства - чистото съдебно минало, липсата на данни за
предишни криминалистически регистрации, възрастта и
сравнително недоброто здравословно състояние на подсъдимия /видно от
многобройните медицински документи приети като писмени доказателства в хода на
съдебното следствие/; -отегчаващи отговорността обстоятелство - проявена
престъпна упоритост.
Това, че не се признава за
виновен е процесуална позиция, която подсъдимият упражнява по своя усмотрение,
но не може да е отегчаващо отговорността обстоятелство.
Предвид гореизложеното, съдът
определи и наложи на подсъдимия наказание при превес на смекчаващи
отговорността обстоятелства, а именно лишаване от свобода за срок от седем месеца.
Съдът намери, че за
постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето не е необходимо подсъдимият
ефективно да търпи наложеното му наказание. Неприлагането на чл.66, ал.1 от НК
в конкретния случай ще бъде прекалено използване на наказателната репресия. В
случая, съдът след като съобрази обществената опасност на подсъдимия, която с
оглед чистото съдебно минало определя като към ниска, счита, че целите на
наказанието ще се постигнат с определяне на изпитателен срок в размер на
минималния законоустановен.
Ето защо, съдът
отложи изпълнението на наложеното на подсъдимия наказание седем
месеца лишаване от свобода за изпитателен срок от три години.
Съдът счита, че наложеното
наказание в максимална степен ще изпълни целите на наказанието и ще спомогне
както за превъзпитаването на подсъдимия, така ще подейства и възпиращо спрямо
останалите членове на обществото.
ОТНОСНО ГРАЖДАНСКИЯ ИСК:
От събраните по делото
доказателства се установи по категоричен начин, че подсъдимият е автор на деликт – с действията си е причинил непозволено увреждане
на конституирания граждански ищец, като са налице и всички елементи на деликтната отговорност – виновно противоправно
поведение от страна на подсъдимия, вредоносен резултат – увреждане причинено на
гражданската ищца – вреди от имуществен характер, вина на подсъдимия и причинна
връзка между тях.
Съгласно чл.45 от ЗЗД всеки е
длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. По силата на чл.45 и сл. от ЗЗД на
обезщетение подлежат всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането. Вредите могат да бъдат както имуществени, така и неимуществени.
В случая е предявен иск за
присъждане на сума, представляваща причинени имуществени вреди.
Предвид установената по делото
фактическа обстановка съдът приема, че на ищеца са причинени от подсъдимия
имуществени вреди, които следва да бъдат възмездени. При тези данни, имайки
предвид размера на причинените имуществени вреди съобразно съдебно-икономическата
експертиза – 1009,30 (хиляда и девет лева и 30 ст.) лв., съдът намери, че искът
е основателен и доказан в претендирания от ищцата
размер от сумата 1009,30 лева, представляваща причинени имуществени вреди,
поради което и го уважи в този му размер.
Причинените на гражданския ищец
вреди по същество са едно парично задължение, което виновният причинител му
дължи. Съгласно чл.86 ал.1 от ЗЗД при неизпълнение на това задължение той дължи
обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. И тъй като
задължението е от непозволено увреждане, съгласно чл.84 ал.3 от ЗЗД длъжникът
се смята в забава и без покана. Това означава, че законната лихва по чл.86 ал.1
от ЗЗД се дължи от деня на причиняване на непозволеното увреждане. С оглед на
тези съображения следва да се присъди и законната лихва върху горната сума,
считано от 02.09.2016 година до окончателното изплащане на сумата.
ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ:
С оглед изхода на делото в
тежест на подсъдимия се възложиха направените разноски.
На основание чл.189 ал.1 и 2 от НПК подсъдимият бе осъден да заплати:
- на гражданския ищец сума в
размер на 400.00 (четиристотин) лв., представляваща направени разноски за повереник;
- в полза на държавата по
бюджетната сметка на Районен
съд – ***** сума в размер на
50.00 (петдесет) лв., представляваща държавна такса върху уважения размер на
гражданския иск и сума в размер на 70.00 (седемдесет) лв., представляваща
направени в съдебното производство разноски;
- по бюджетната сметка на ОД на
МВР – гр. ***** направените разноски в размер на 105.60 /сто и пет лева и 60 ст./ лв. в хода на досъдебното производство.
Причини и условия способствали
за извършване на престъплението: ниско правно съзнание.
Водим от горните мотиви, съдът постанови
присъдата.
СЪДИЯ: