Р Е Ш Е Н И Е № 260489
гр. Пловдив 02.04.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският окръжен съд Х-ти граждански
състав в закрито заседание на втори април две хиляди двадесет и първа година в
състав:
Председател: Пламен
Чакалов
Членове: Румяна Андреева
Бранимир Василев
като разгледа докладваното от
съдия Чакалов гр. д. № 599 по описа за 2021г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Взескателят по изп. д. № 359/19г. по описа на Държавен
съдебен изпълнител при Асеновградския районен съд – Б.Н.Р. е обжалвал Постановление
от 14.12.2019г., с което съдебният изпълнител е намалил разноските за адвокатски
хонорар по пълномощни с № 178382 от 12.12.2019г. и № 178384 от 12.12.2019г. от
общо 500 (петстотин) лева на 200 (двеста) лева.
В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност
на обжалваното постановление и моли съда
да отмени постановлението на съдебния изпълнител в обжалваната част като
присъди пълния размер на заплатения адвокатски хонорар.
Другата страна по жалбата – длъжниците Р. и К.С. не
вземат становище.
Съдебният изпълнителят представя мотиви, в които
изразява становище за неоснователност на жалбата.
Предвид доказателствата съдът намери за установено
следното:
За да уважи искането за намаляване на адвокатското
възнаграждение заплатено от взискателя съдебният изпълнител е приел, че не е
налице водене на делото по смисъл на нормата на чл. 10, т. 2 от Наредба № 1/09.07.04г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения понеже пълномощникът на взискателя
единствено е подал молба за образуване на изпълнително производство, в която
бланкетно е посочено, че се иска проучване, запор и възбрана на имуществото на
длъжниците.
Този извод на съдебния изпълнител е незаконосъобразен.
От мотивната част на обжалваното постановление, както и от мотивите дадени по
реда на чл. 436, ал.3, изр. второ от ГПК не става ясно дали присъдената сума от
200лв. представлява възнаграждение за образуване на изпълнителното дело по чл.
10, т.1 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, или намалява възнаграждението по чл. 10, т.2 от същата наредба.
Налице е образувано изпълнително дело, за което се
дължи хонорар в размер на 200 лв. по чл. 10, т.1 от Наредба № 1/09.07.2004г. за
всеки един от длъжниците.
В договорите за правна защита и съдействие
всискателят Б. Н. Р. е заплатил по 250 лв. адвокатско възнаграждение, което
означава, че остават по 50лв. за процесуално представителство, защита и
съдействие с цел удовлетворяване на парични вземания. Съдът не споделя извода
на съдебния изпълнител, че процесуалното представителство се изчерпва с
подаването на молба за образуване на изпълнително то дело, понеже по същото
продължават да се извършват изпълнителни действия – плащания по реда на чл. 454
от ГПК, които представляват изпълнителни действия и то такива, които са годни
да прекъснат давността, а и процесуалното представителство след образуване на
изпълнителното дело се изразява в преценка за евентуалното настъпване на
последиците по чл. 454, ал.2 от ГПК.
Следователно, остатъкът от по 50лв. по всеки един
договор за правна защита и съдействие е по - малък от минимума по чл. 10, т.2
във връзка с чл. 7, ал.2, т.1 от Нередба № 1/09.07.2004г.
Изложеното налага извода, че на взискателя следва да
се присъди пълния размер на заплатеното възнаграждение по двата договора за
правна защита и съдействие.
Ето защо, обжалваното постановление следва да се
отмени.
Воден от горното съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Постановление от 14.12.2019г. по изп. д. №
359/19г. по описа на Държавен съдебен изпълнител при Асеновградския районен
съд, с което съдебният изпълнител е намалил разноските за адвокатски хонорар по
пълномощни с № 178382 от 12.12.2019г. и № 178384 от 12.12.2019г. от общо 500
(петстотин) лева на 200 (двеста) лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.