Решение по дело №377/2020 на Софийски окръжен съд

Номер на акта: 260107
Дата: 12 април 2021 г. (в сила от 24 юни 2021 г.)
Съдия: Ирина Руменова Славчева
Дело: 20201800100377
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 2 юли 2020 г.

Съдържание на акта

 

Р Е Ш Е Н И Е

Гр. София, 12.04.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, четвърти първоинстанционен състав, в публично съдебно заседание на единадесети март две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРИНА СЛАВЧЕВА

 

при участието на секретаря Цветанка Павлова и прокурор Коцева, като разгледа докладваното от председателя гр. дело № 377 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по искова молба от О.А.Ч. срещу В.О.Ч. ***, с която е предявен иск с правно основание чл. 5 ЗЛС, вр. чл. 336, ал. 1 ГПК за поставянето й под запрещение.

Ищецът твърди, че ответницата – негова дъщеря страда от тежка умствена изостаналост и недоразвит говор, което заболяване е установено с Експертно решение на ТЕЛК № 82/29.01.2019 год., обуславящо 100% трайно намалена работоспособност с чужда помощ. Поддържа, че вследствие на заболяването ответницата не разбира свойството и значението на действията и не може да ръководи постъпките си.

Ответницата, действаща чрез особен представител, не е подала отговор на исковата молба.

         При преценка на събраните доказателства, съдът счете за установено следното:

Ответницата В.Ч. е родена на *** год.

С експертно решение на ТЕЛК от 29.01.2019 год. на ответницата е определена 100% трайно намалена работоспособност с чужда помощ пожизнено поради общо заболяване – умерена към тежка умствена изостаналост и неразвит говор с изоставане във физическото и умственото развитие.

По делото е изслушана и приета съдебно психиатрична експертиза на в.л. К., от която се установява след извършен от вещото лице преглед на ответницата, че същата е на 18 години, без данни за фамилна обремененост, като раждането й било протрахирано с приложен вакуум екстрактор. Проходила е на 1 год. и 2 месеца, но не е развила говор; посещавала е рехабилитационни програми, логопед и психолог до лятото на 2020 год. От началото на пубертетното развитие станала много неспокойна, с разрушително поведение, проявявала себеувреждащи и агресивни действия; провежда терапия със сперидан и лепонекс. Според вещото лице ответницата страда от дефицит на общата и фина моторика, има нестабилен очен контакт, бедна мимическа изразеност, нарушение на вниманието във всички компоненти; не може да установи словесен контакт с комуникативен смисъл; мисленето е конкретно образно с елементарни представи, без възможност за образуване на понятия, анализ и синтез. Заболяването е довело до социална дисфункция, трайно намалена социална адаптация и трайна нужда от подкрепа за осъществяване на социалното функциониране, като характерът на заболяването е невъзвратим. Според вещото лице ответницата страда от тежка умствена изостаналост, което заболяване се приравнява на слабоумие по смисъла на закона; напълно неспособна е за самостоятелно функциониране и се нуждае от непрекъснат надзор и ежедневно обгрижване, не е в състояние да разбира свойството и значението на действията си и да ръководи постъпките си, като при тази степен на умствено изоставане ответницата не може лично да полага грижи за себе си, да се самообслужва и да преценява и защитава личните и имуществените си интереси. Налице са медицински основания за пълна недееспособност.

Съдът се убеди лично в психическото и физическото състояние на  В.Ч.. Същата не разбира и не отговаря на зададените й въпроси.

Тази фактическа обстановка съдът установи от събраните по делото гласни и писмени доказателства, които кредитира.

Така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

Предявеният иск е допустим - исковата молба изхожда от лице, което е активно легитимирано, с оглед разпоредбата на чл. 336, ал. 1 от ГПК.

Разгледан по същество, искът е основателен. С оглед вида и степента на заболяването на ответницата същата следва да бъде поставена под пълно запрещение.

Поставянето под запрещение е акт на съда, с който се ограничава или отнема по установен ред и въз основа на установени от закона основания дееспособността на едно физическо лице при трайно душевно заболяване, което препятства лицето само да се грижи за себе си и своите работи. Съгл. чл. 5, ал. 1 и ал. 2 от 3ЛС пълнолетните лица, които поради слабоумие или душевна болест не могат да се грижат за своите работи, се поставят под пълно запрещение и стават недееспособни, а онези пълнолетни лица с такива страдания, но чието състояние не е така тежко, се поставят под ограничено запрещение. Препращащата норма на чл. 5 ал. 3 от ЗЛС сочи, че по отношение на правните действия на лицата по ал. 1 се прилага чл. 3 ал. 2 от ЗЛС, а за правните действия на лицата по ал. 2 се прилага чл. 4 ал. 2 от ЗЛС. Статутът на лицата, поставени под пълно и ограничено запрещение, е приравнен по закон на този на малолетните и непълнолетните лица. Следва да се отбележи, че сама по себе си душевната болест не прави болния недееспособен, а болестното състояние заедно с невъзможността лицето да се грижи за своите интереси са основание за поставяне на дадено лице под запрещение, т.е. за да се постави едно лице под запрещение, следва да са налице кумулативно две предпоставки-лицето да страда от душевна болест и на второ място невъзможност само да се грижи за своите интереси.

От събраните в производството по делото доказателства безспорно се установи, че ответницата страда от психично заболяване, с водеща диагноза тежка умствена изостаналост. Според заключението на вещото лице степента на заболяването при ответницата е такава, че я ограничава от възможността пълноценно да се грижи за своите работи. Същата не може да разбира свойството и значението на постъпките си и да ги ръководи. Това състояние се потвърждава  и от приетите по делото писмени доказателства.

С оглед изложеното съдът намира, че ответницата следва да бъде поставена под пълно запрещение.

Воден от горното, съдът

 

Р Е Ш И :

 

 

ПОСТАВЯ ПОД ПЪЛНО ЗАПРЕЩЕНИЕ В.О.Ч. с ЕГН **********, с постоянен адрес ***, на осн. чл. 5, ал. 1 от ЗЛС, вр. с чл. 336, ал. 1 от ГПК.

Решението може да бъде обжалвано пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му.

След влизане на решението в сила, заверен препис от същото да се изпрати на органа по настойничество при община Ихтиман, обл. Софийска  за учредяване на настойничество.

                                     

СЪДИЯ: