№ 14923
гр. София, 20.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 80 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:КОНСТАНТИНА М. ХРИСТОВА
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ПЛ. КАРАГЬОЗОВА
като разгледа докладваното от КОНСТАНТИНА М. ХРИСТОВА Гражданско
дело № 20221110138405 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 530-541 от ГПК
Образувано е по молба на Л. М. с правно основание чл. 19, ал. 1 от ЗГР. С
молбата се иска да бъде допусната промяна на фамилното име на молителката
от „М.“ на „Златилова“.
В молбата си молителката излага доводите, че след развода на своите
родители през 2015 година тя, заедно с нейната майка, са се преместили да
живеят от Македония в България, като от тогава е преустановила изцяло
контактите си със своя баща, който по никакъв начин не е полагал грижи за
нея – морални или финансови. Сочи, че майка й я е възпитала изцяло с
българско самосъзнание. Счита, че доколкото е изгубила всякакви връзка със
своя баща, то и не желае да бъде свързвана с него и не иска да носи
фамилното му име. Твърди, че обществото в България я е приело с друга
фамилия, а именно с тази на нейната майка „Златилова“, като всички картини,
които е нарисувала през годините на своето обучение в НГПИ „Свети Лука“ –
гр. София, е подписвала с фамилията на майка си.
В съдебното заседание Л. М. поддържа молбата така, както е предявена,
и моли съдът да я уважи.
Софийска районна прокуратура, както и Столична община, район
„Илинден“, не изразяват становище по молбата.
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и
доводите на страните съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за
установено от фактическа страна следното:
От представеното по делото удостоверение за раждане, издадено въз
основа на акт за раждане № 241/14.10.2004 г., съставен в гр. София, район
„Илинден“, се установява, че молителката е родена на 02.07.2004 г. в гр.
Скопие от родители Анастасия Илчева М. – майка /с моминско име
1
Златилова, което е възстановила след развод/, и Момчило М. – баща.
От извършените по делото справки от Национална следствена служба се
установява, че по отношение на молителката няма образувани и
неприключили досъдебни производства.
От справка с рег. № 513000-62572/17.10.2022 г. от СДВР – МВР се
установява, че в автоматизираните информационни фондове на МВР няма
данни за образувани и неприключили досъдебни производства спрямо лицето
Л. М..
От справка с рег. № 513000-62254/14.10.2022 г. от МВР, Дирекция БДС,
се установява, че няма данни на молителката да е налагана принудителна
административна мярка по глава VІІ, раздел І ЗБЛД и административни
наказания по глава VІІ, раздел ІІ ЗБЛД.
Видно от справка за съдимост /л. 31 от делото/ молителката не е
осъждана.
По делото е разпитан свидетелят Анастасия Илчева Златилова /майка на
молителката/, чиито показания съдът прецени при условията на чл. 172 от
ГПК и кредитира изцяло, в които се посочва, че молителката се представя
пред хората с фамилията си по лична карта, а не с фамилията „Златилова“,
като с последната към нея се обръща единствено нейният дядо. Заявява се, че
в социалните мрежи и в електронната си поща молителката не използва
фамилията „Златилова“, а домашните, които упражнява вкъщи – черновите на
картините, които рисува, подписва с инициалите „ЗЛ“, но тях не показва на
никой друг и официалните картини, които показва пред трети лица подписва с
фамилията М. – Л. М.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от
правна страна следното:
Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗГР „промяната на собствено, бащино или
фамилно име се допуска от съда въз основа на писмена молба на
заинтересувания, когато то е осмиващо, опозоряващо или обществено
неприемливо, както и в случаите, когато важни обстоятелства налагат това.”.
Правото на име е субективно, лично и неотчуждимо право, което е
уредено с императивни правни норми и представлява основен
индивидуализиращ белег на всеки гражданскоправен субект. Промяната на
име е регламентирана като потестативно право, което възниква при точно
определени от закона основания с оглед принципа за стабилност на носените
имена.
Съгласно чл. 14 от ЗГР фамилното име е фамилното или бащиното име
на бащата. Молителката е лице с известен баща, като фамилното име на
бащата й е „М.“, поради което фамилното име на молителката съответстват на
нормата на чл. 14 от ЗГР и е законосъобразно образувано. Уважаването на
молбата ще създаде правна привидност относно произхода на лицето, което е
допустимо само в предвидените от закона случаи /чл. 14, ал. 2 от ЗГР, чл. 15
от ЗГР, чл. 17 от ЗГР, чл. 18, ал. 2, 3 и 4 от ЗГР/.
Носеното от молителката понастоящем фамилно име не е осмиващо,
опозоряващо или обществено неприемливо.
Промяната на имената се допуска по изключение и не зависи от
субективното отношение на молителя, а от наличието на обективни
предпоставки, които законът е уредил изчерпателно. Бащиното и фамилно
2
име на лицето, които сочат произхода му по баща и родовата му
принадлежност, не следва да бъдат променени съобразно етническата
принадлежност при липса на доказателства, че името и фамилията на бащата
не са променяни съобразно тази принадлежност, че лицето не е известно в
обществото, в т. ч. в семейния и приятелски кръг с имена, различни от
бащиното и фамилното му име /решение № 342 от 23.04.2010 г. на ВКС по гр.
д. № 80/2009 г., IV г. о., ГК/. Нормите относно начина на образуване на
бащиното и фамилното име са императивни /Определение №1170/25.08.2009
г. по гр.д.№ 817/2009 г. на ВКС-IV г.о./, поради което тяхното действие не
може да бъде заобикаляно.
Или, при съобразяване с гореизложените законови положения, събрания
по делото доказателствен материал, както и с постановената съдебна практика
на върховната съдебна инстанция, СРС намира, че единствено заявеното
субективно желание на молителя да носи като фамилно име такова, различни
от това на неговия баща, а в конкретния случай – името на нейната майка,
само по себе си не е достатъчно, за да може същото да бъде прието като
важно обстоятелство, тъй като е в разрез със закона. За евентуалното
уважаване на едно такова искане е необходимо по делото да бъдат
ангажирани несъмнени доказателства за това, че досегашното име на
молителя му е създавало съществени неудобства, тревоги и негативни
изживявания, респ. че същият е добил известност в обществото – сред личния
си, професионален, приятелки и семеен кръг, с имената, с които иска да се
идентифицира за в бъдеще. В разглеждания казус, противно на изложените от
Л. М. в сезиращата молба доводи, от показанията на разпитаната в хода на
производството нейна майка се установява, че молителката по никакъв начин
не е добила известност в обществото – сред личния си, професионален,
приятелки и семеен кръг, с фамилията „Златилова“. Напротив, по този начин
към нея се обръща единствено нейният дядо, като сред цялото си социално
обкръжение тя е известна единствено с фамилията „М.“. Поради което,
доколкото фамилното име на молителката е законосъобразно образувано,
същото не е осмиващо, опозоряващо или обществено неприемливо, като
извън заявеното субективно желание за това по делото липсват данни за
наличието на други важни обстоятелства, които да налагат исканата промяна,
то не са налице предпоставките на чл. 19 от ЗГР и молбата следва да бъде
отхвърлена като неоснователна.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ молбата по чл. 19, ал. 1 от ЗГР на Л. М., ЕГН **********,
ЗА ПРОМЯНА НА ФАМИЛНОТО Й ИМЕ от „М.“ на „Златилова“.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 1-
седмичен срок от връчването му /чл. 538, ал. 1 от ГПК/.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3