О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ ............../ 11.12.2019г.,
гр. Варна
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - ви състав, в
закрито заседание, проведено на единадесети
декември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАТАЛИЯ НЕДЕЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
НЕВИН ШАКИРОВА
МЛ.С. ИВАН
СТОЙНОВ
като разгледа докладваното от съдия Н.
Шакирова
въззивно гражданско дело № 2204 по
описа за 2019г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава
ХХ от ГПК.
Образувано е по повод въззивна
жалба на Г.Ж.И. срещу Решение № 4062 от 07.10.2019г. по гр.д. № 12006/2018г. по
описа на ВРС, ХLVIII-ми
състав, с което на основание чл. 537,
ал. 2 от ГПК вр. чл. 88 и чл. 90 от ЗКИР са отхвърлени предявените от него
срещу „Агенция за събиране на вземанията" АД, ЕИК *********, С.Т.Г. с ЕГН **********,
Й.Т.Г. с ЕГН ********** и „Уникредит Булбанк“ АД, ЕИК ********* искове, както
следва:
-
за
установяване несъществуване на вписано обстоятелство – вписване на договор за цесия от
06.11.2017г., извършено на
21.12.2017г., вх. peг. №
36019, акт
165, том XII, дело №
4209 на Служба по вписванията - гр. Варна, при твърдяно невалидно
възникване на вписаното обстоятелство, поради липса на форма на договора за
цесия и като постановено по искане от
нелегитимирано лице, поради липса на редовно упълномощаване;
-
за
установяване на недопустимост на вписване в Имотния регистър подновяване срока
на договорна ипотека, извършено на 08.02.2018г., вх. peг. № 2742 на Служба по вписванията - гр. Варна, постановено по искане
от нелегитимирано лице, поради липса на права за лицето, в чиято полза е
вписването; като постановено по искане на нелегитимирано лице, поради липса на
упълномощаване, както и при липса на сезиране с искане за продължаване срока на
вписването.
Въззивната жалба е основана на оплаквания
за неправилност, поради нарушение на материалния закон, необоснованост и
постановяване при нарушение на процесуални правила. Развитите доводи са, че ответникът
„Агенция за събиране на вземания“ АД е поискал вписване на акт – договор за
прехвърляне на вземане по чл. 99 от ЗЗД. Спорен по делото е въпроса колко са
документите част от договора за прехвърляне на вземане и представляват ли те
годен за вписване акт доколкото липсва заверка на подписите в частта от
документа, съдържаща съществените елементи от същия. Наред с това, на
08.02.2018г. е поискал вписване на подновяване на договорна ипотека. При
подновяване и при заличаване на ипотека, вписване не се извършва, а се извършва
отбелязване по партидата на ипотеката в Имотния регистър. Приложима в случая е
разпоредбата на чл. 32б вр. чл. 32а от ПВп и съгласно ТР № 7/2012г. и в
хипотеза на нередовност на молбата, съдията по вписванията е длъжен да
постанови отказ за вписване. Договорът за цесия е сключен в случая под формата
на Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 06.11.2017г., който
не е самостоятелен източник на конкретни права и задължения доколкото няма
окончателно определен предмет. Той е общата правна основа, въз основа на която
ще се реализират бъдещите самостоятелни сделки между страните. Приложенията към
него не са оформени съгласно изискванията на чл. 20 от Наредба № 32 на МП за
служебните архиви на нотариусите, поради което не са част от договора; липсва
номериране на страници, както и липсва индивидуализация на вземането. А в
Приложение № 329 към Рамковия договор липсва заверка на подписите на страните,
а приложения А и Б не са подписани. Моли в тази връзка да се отмени обжалваното
решение и вместо него се постанови друго, с което предявените искове бъдат
уважени с извод за основателност.
В отговор на жалбата Й.Т.Г., С.Т.Г.
и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД оспорват доводите в нея и развиват други,
обосноваващи правилност и законосъобразност на обжалваното решението.
Поддържат, че вписването на договора за цесия и отбелязването на подновяване на
ипотеката по съответната партида са извършени при спазване на всички формални
изисквания на ПВ и ЗКИР, същите са допустими, редовно извършени по искане на
легитимирано лице. Молят в тази връзка решението да бъде потвърдено в цялост.
На основание чл. 267, ал. 1 от ГПК
при служебна проверка съдът констатира, че въззивната жалба е допустима. Депозирана
е от активно легитимирана страна по делото, имаща правен интерес от
обжалването, в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК и отговаря на съществените изисквания
за редовност по чл. 260 и чл. 261 от ГПК. Делото следва да бъде насрочено за
разглеждане в открито съдебно заседание.
Съдът, като взе предвид, че
въззиваемите страни Й.Т.Г. и С.Т.Г. се представляват в производството по делото
от особени представители, назначени при условията на чл. 47, ал. 6 от ГПК с
Определение от 08.05.2019г. на ВРС /л. 170/, чрез които са депозирали отговори
на въззивната жалба, намира, че за процесуалното представителство на тези
страни в рамките на въззивното производство разноските следва да се възложат в
тежест на въззивника. На основание чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения въззивникът следва да внесе
по сметка на ВОС сумата от 1 200 лв. /по 300 лв. за всеки от особените
представители по всеки от исковете/. В тази връзка на въззивника следва да се
даде указание.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски окръжен
съд
О П Р Е
Д Е Л И :
НАСРОЧВА производството по делото за
разглеждане в открито съдебно заседание на
20.01.2020г. от 09:30 часа, за
която дата и час да се призоват страните по делото.
УКАЗВА на въззивника Г.Ж.И. и му предоставя
възможност в срок до съдебно заседание да представи доказателство за внесен по
сметка на ВОС депозит за особен представител по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК на
всяка от въззиваемите страни Й.Т.Г. и С.Т.Г. в размер на 1 200 /хиляда и двеста/ лева – по 600 лв. за всяка по всеки от
исковете.
При неизпълнение на даденото указание
в цялост и в срок указва на въззивника, че ход на делото няма да бъде даден.
НАПЪТВА на основание чл. 273 вр. чл. 140, ал.
3 от ГПК страните към медиация или
към спогодба, като указва на същите, че постигането на спогодба посредством
взаимни отстъпки от страна на всяка от тях ще доведе до бързото и ефективно
уреждане на спора по между им и ще благоприятства процесуалните и бъдещите
извънпроцесуални взаимоотношения по между им. При приключване на делото със
спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, на основание
чл. 78, ал. 9 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.