№ 282
гр. Пловдив, 14.07.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Галина Гр. Арнаудова
Членове:Мария П. Петрова
Румяна Ив. Панайотова
като разгледа докладваното от Галина Гр. Арнаудова Въззивно частно
гражданско дело № 20225000500321 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 122 и сл. от ГПК.
С определение № 5510/20.05.2022 г., постановено по гр.д. № 3638/2022
г. по описа на Пловдивския районен съд – ІV гр.с., е прекратено
производството по делото и то е изпратено по компетентност на Пловдивския
окръжен съд.
С определение № 1540/22.06.2022 г., постановено по гр.д. № 1629/2022
г. по описа на Пловдивския окръжен съд – ІІІ гр.с., е прекратено
производството по делото и е повдигната препирня за родова подсъдност
пред Апелативен съд – Пловдив за определяне на компетентния съд, който да
разгледа предявения от П. П. МР. против А. П. М. иск по чл. 30, ал. 1 от ЗН за
намаляване на пет дарения на различни недвижими имоти, извършени от П.
А. М. в полза на ответника, до размера, необходим за допълване на запазената
1/6 ид.ч. на ищцата от наследството на нейния баща и за възстановяване на
тази запазена част по реда на чл. 32 – чл. 35 от ЗН, като делото е изпратено на
Пловдивския апелативен съд за произнасяне по повдигнатия спор за
подсъдност.
Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
1
Пловдивският районен съд е бил сезиран с предявения от П. П. МР.
против А. П. М. иск по чл. 30, ал. 1 от ЗН. В исковата молба се твърди, че
ищцата е наследница по закон на П. А. М., починал на 05.09.2021 г., който
приживе е прехвърлил на ответника чрез безвъзмездни сделки няколко
недвижими имота, подробно описани, и към датата на смъртта си не е
притежавал никакво недвижимо имущество, поради което тя счита, че е
накърнена запазената й част от наследството на баща й П. М. и моли съда да
постанови решение, с което да намали извършените дарения от него в полза
на А. М., обективирани в пет нотариални акта, до размера, необходим за
допълване на запазената й част, и да бъде възстановена тази запазена част.
Основният спорен въпрос е дали искът по чл. 30, ал. 1 от ЗН е оценяем
или неоценяем, по който има формирана противоречива практика на
Върховния касационен съд /например в едната насока са О. № 60252/
07.06.2021 г. по гр.д. № 1675/2021 г. на II г.о., О. № 336/25.06.2019 г. по гр.д.
№3511/2018 г. на II г.о. и О. № 26/02.02.2018 г. по гр.д. № 5019/2017 г. на I
г.о., а в обратната – О. № 600092/30.06.2021 г. по ч.гр.д. № 1507/2021 г. на I
г.о./.
На база на всички аргументи, изложени в цитираните определения на
районния съд, окръжния съд и Върховния касационен съд, настоящият състав
приема, че искът по чл. 30, ал. 1 от ЗН е оценяем. Целта на този иск е
наследникът с право на запазена част от наследството на определен
наследодател да упражни потестативното си право на намаляване на
извършени от неговия наследодател разпоредителни сделки с безвъзмезден
характер, за да бъде възстановена запазената му част от това наследство. Това
право е с имуществен характер, доколкото чрез него ще се постигне връщане
на разпоредените посредством договор за дарение или завещание имоти в
наследствената маса и ищецът ще получи дяла си в натура или в пари. В
същото време следва да се отбележи, че този иск не е вещен, а облигационен,
тъй като чрез него се атакуват извършени от наследодателя сделки, макар
като последица това да се отразява върху правото на собственост на имотите.
При възприемане на този извод съдът намира, че паричната оценка на
предмета на делото, т.е. цената на иска, следва да се определи по реда на чл.
69, ал. 1, т. 4 от ГПК - от стойността на договора и претендирания размер на
намалението, а, когато договорът има за предмет вещни права върху имоти –
2
по размерите по т. 2 от данъчната оценка на имотите.
В настоящия случай се претендира намаляване с 1/6 на извършените
дарения на недвижими имоти, колкото се твърди, че е запазената част на
ищцата от наследството на баща й, като данъчната оценка на тези имоти е в
общ размер на 312 191,50 лв., а 1/6 ид.ч. от нея е 52 031,92 лв.
На база на определената цена на иска и предвид разпоредбата на чл.
104, т. 4 от ГПК следва да се приеме, че родово компетентен да разгледа
предявения иск като първа инстанция е Окръжен съд - Пловдив, на когото
делото следва да се изпрати.
Ето защо съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОПРЕДЕЛЯ, че родово компетентен да се произнесе по предявения от
П. П. МР. против А. П. М. иск по чл. 30, ал. 1 от ЗН е Пловдивският окръжен
съд, на когото делото следва да се изпрати.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3