П Р О Т О К О Л
№ 453 / 29.05.2019 г.
29.05.2019 г. гр. Варна
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД Наказателно отделение
На
двадесет и девети май две хиляди и деветнадесета
година
В
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕЯН ДЕНЕВ
При
секретар ДАНИЕЛА ТОДОРОВА
С
участието на прокурор АНТОН КОНДОВ
сложи за разглеждане докладваното от съдия Денев
ЧНД № 573 по
описа за 2019 година
На именното повикване в 14:25 часа се явиха:
Лишеният от свобода В.П.Ф. – редовно призован,
явява се лично, воден от органите на РД „Охрана“ - Варна и с адв. С.Й.Н. от Адвокатска колегия - Варна – редовно упълномощен и приет от съда
от днес.
Началникът на Затвора - Варна – редовно призован, представлява
се от инсп. А.П.А. – редовно
упълномощен със Заповед № 164/14.05.2019 г.
Прокурорът: Няма пречки, моля да се
даде ход на делото.
Инсп. А.: Няма процесуални пречки, моля да се даде ход
на делото.
Адв. Н.:
Няма
пречки, да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по даване ход
на делото, поради което и
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
И ГО ДОКЛАДВА
ПРОЧИТАТ СЕ данните от личното досие на лицето и
приложените към делото писмени документи.
Адв. Н.: Поддържаме молбата. Няма да сочим
доказателства.
Прокурорът: Считам молбата за допустима. Нямам искания по
доказателствата.
Инсп. А.: Молбата е допустима, но неоснователна. Нямам
доказателствени искания.
СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа и юридическа
страна, поради което и даде ход на същото
ПО
СЪЩЕСТВО:
Инсп. А.:
Уважаеми
г-н Председател, поддържам становището на Началника на Затвора – Варна, чието
мнение е молбата да не бъде уважена.
При извършване на замяната по чл. 38а, ал. 3
от НК осъденият Ф. окончателно и безусловно е освободен от изтърпяване на
наказание „Доживотен затвор“, което е трансформирано в наказание „Лишаване от свобода“ с всички последици от това наказание. Този акт на
замяната е решаващ момент за протичане на изтърпяването в следващия му етап и
дава широка възможност за облекчаване на режима и типа затворническо заведение.
При чл. 38а, ал. 3 от НК не е необходимо
осъденият да се е поправил изцяло и да е дал трайни индикации с поведението и с
действията си към поправяне, докато чл. 70 от НК, освен формалната
предпоставка, изисква и абсолютното покриване на доказателствените стандарти,
заложени в чл. 439а от НПК, че се е поправил. За това е нужен обаче един
продължителен период, като продължителността ще гарантира достоверност и
убедителност на данните за поведението на осъдения, които да изключат рисковете
от имитиране на поправянето.
Предвид изложеното моля да не уважите молбата
на лишения от свобода Ф. и същият да не бъде условно предсрочно освободен.
Прокурорът:
Уважаеми
г-н Председател, и аз също считам, че подадената от лишения от свобода Ф. молба
за условно предсрочно освобождаване е неоснователна. Причините за това са
следните:
Безспорно е, че към момента Ф. е изтърпял
фактически повече от ½ от наказанието „Лишаване
от свобода“,
което изтърпява. Поради това безспорно е, че е налице едната от кумулативно
изискуемите предпоставки за условно предсрочно освобождаване.
Не може да се направи обаче категоричен
извод, че е налице и втората от кумулативно изискуемите предпоставки, а именно Ф.
да е дал достатъчно доказателства за своето поправяне. Такъв извод не може да
бъде направен, тъй като във връзка с подадената молба са изготвени множество
становища от страна на администрацията на Затвора – Варна, като съдържанието на
всяко едно от тези становища е в насока, че Ф. все още не е дал доказателства
за своето поправяне и наблюдението върху същия следва да продължи. Предвид това
моля да оставите молбата без уважение.
Адв. Н.:
Уважаеми
г-н съдия, моля да уважите молбата на подзащитния ми за условно предсрочно
освобождаване като мотивите ми за това са следните:
Безспорно от приложените по делото от
затворническата администрация доказателства се установява, че е налице първата
от кумулативно изискуемите предпоставки, а именно към момента лишеният от
свобода е изтърпял повече от половината от наложеното му с протоколно
определение по ЧНД № 439/2017 г. по описа на Окръжен съд – Варна наказание „Лишаване от свобода“.
Считам, че от материалите от затворническото
досие се установява, че е налице и втората изискуема от закона предпоставка за условно
предсрочно освобождаване. Трайните положителни нагласи в личността на
подзащитния ми са констатирани още през 2017 г., когато състав на Варненски окръжен съд заменя
наложеното му с присъда наказание „Доживотен затвор“ с наказание „Лишаване от свобода“. Считам, че от тогава до сега лишеният
от свобода е дал с поведението си и с действията си трайни индикации, че се е
поправил, поради което може да се направи изводът, че наложеното му наказание е
постигнало своите цели. Ако първоначалната оценка на риска на подзащитния ми
при постъпването му в пенитенциарното заведение е било на средно ниво от 51
точки, в хода на третирането му в същото оценката на риска търпи положителна
насока и към момента същата е в ниските стойности от 15 точки. Същевременно е важно
да се отбележи, че в хода на пенитенциарното третиране подзащитният ми поддържа
близки контакти с брат си и с неговото семейство, което според затворническата
администрация сериозно е повлияло върху ревизията на житейските му грешки и
плановете му занапред. От становищата се установява, че подзащитният ми разбира
и оценява факторите, които са допринесли до влизането му в затвора. В зоната на
взаимоотношенията продължава стабилна тенденция на осмислени, позитивни
действия, подпомага дейностите на администрацията за поддържане на адекватна
атмосфера на съжителство, включва се в дейности от режимно-възпитателен
характер.
Считам, че становището на Началника на
Затвора – Варна, че лишеният от свобода не е дал доказателства за своето
поправяне е необосновано и не кореспондира с останалите становища, които са
дадени от затворническата администрация. Същевременно мотивите на Началника на
Затвора за това, че лишеният от свобода може да се ползва и от други
възможности съобразно предвидените в ЗИНЗС не е аргумент, който обосновава
тезата, че лишеният от свобода не е дал доказателства за своето поправяне.
Положителните нагласи в поведението на
подзащитния ми са изводими и от многократните му награждавания – общо 31 на
брой. Същевременно е важно да се отбележи, че в хода на пенитенциарното
третиране лишеният от свобода никога не е допускал нарушения.
Моля също при постановяване на Вашето
определение да вземете предвид и разрешенията, които са дадени в решението по
делото „Винтер и други срещу Обединеното кралство“, в които Европейският съд по
правата на човека отбелязва, че макар и възмездието да остава една от целите на
лишаването от свобода, акцентът в европейската наказателна
политика е вече върху целта за рехабилитация на осъденото лице, особено в края
на дълъг престой в затвора.
Ето защо съвкупната преценка на
доказателствата по преписката дава основания да се приеме, че процесът на
поправяне на подзащитния ми е завършил и по-нататъшния му престой в затвора е
неоправдан. Ето защо аз Ви моля за Вашето определение в този смисъл.
Лишеният от свобода Ф.: Аз искам да призная вината си пред Вас и да кажа, че съжалявам за всичко, което съм извършил. Моля Ви да бъда условно предсрочно освободен и да повярвате, че съм се поправил.
СЪДЪТ, изслушвайки становищата на страните и запознавайки се с приложените към
делото материали, констатира следното:
Производството е по реда на чл. 439
от НПК, инициирано във връзка с молба на лишения от свобода В.П.Ф. за условно предсрочно
освобождаване.
Становището на прокуратурата и на ръководството на
Затвора – Варна е, че молбата е неоснователна. Изтъкват се съображения в
подкрепа на тази теза и се предлага молбата да не бъде уважавана.
Заставащ на противоположното
становище защитникът намира, че възпитателният процес по отношение на лишения
от свобода е приключил, поради което законовите основания за условното му
предсрочно освобождаване са налице. Според защитата е постигната и целта на
наказанието.
Съдът отчита това, че една от целите на наказанието,
посочени в чл. 36 от НК, е поправянето и превъзпитаването на осъдения. В
производството по Глава 35 от НПК обаче са посочени доказателствата, от които
следва да бъде направен изводът за завършване, респективно незавършване на
възпитателния процес.
В приложените становища на Началника на Затвора – Варна, становище на
ИСДВР, становище на инспектор Режимна дейност към Затвора – Варна и др. е
посочено, че поведението на лишения от свобода бележи положителна промяна,
което според изразената преценка все още не е приключена.
Не може да бъде отречено или пренебрегнато това, че лишеният
от свобода изтърпява наказание в размер 30 години лишаване от свобода, с което е заменено наложеното
му наказание „Доживотен затвор“. Самата замяна на доживотния затвор с наказание
„Лишаване от свобода“
сочи за поправяне и превъзпитване на лишения от свобода до степен такава, че
репресията по отношение на него да бъде рамкирана с определен срок. Според
съдебната преценка обаче, този срок не следва да бъде съкращаван, дори и
условно, тъй като доказателствата, приложени в кориците на настоящото дело, са
в обратната на твърдяната от лишения от свобода и защитника му насока, а именно
те дават основание на съда да прецени, тъй като няма лични наблюдения върху
поведението на осъдения, че превъзпитателен процес безспорно е започнал, но все
още към настоящия момент не е приключил. Това е аргумент в подкрепа на
становището на съда, че молбата не следва да се уважава.
С оглед на горното съдът
О П Р Е Д Е
Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на В.П.Ф. с ЕГН: ********** за УСЛОВНО ПРЕДСРОЧНО ОСВОБОЖДАВАНЕ от изтърпяване на останалата част от наложено му с Определение №
495/15.05.2017 г. по ЧНД № 439/2017 г. на Окръжен съд – Варна заменено наказание
в размер на 30 години лишаване от свобода.
Определението подлежи на обжалване от осъдения,
Началника на Затвора и на протест от прокурора в 7-дневен срок от днес пред
Апелативен съд – Варна.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 14:40
часа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЕКРЕТАР: