Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Маруся Кънева | |
С Решение № 479 от 08.11.2010г.на Горнооряховския районен съд,постановено по гр.д.№1127 по описа на съда за 2010г., са осъдени С. П. Г. с ЕГН * и П. С. Г. с ЕГН* и двамата с адрес гр. Г. О. ул."А. К." №... да предадат на А. А. И. с ЕГН* от гр. Г. О. ул."Х. Т." №... владението върху Апартамент № 18, находящ се в жилищна сграда- бр....,построен върху държавна земя парцел І кв.5А на ул."А. К." №... по плана на гр. Г. О., състоящ се от спалня , хол кухна- столова , баня-тоалетна и две тераси, с обща застр.площ от 59.01 кв. метра ведно с прилежащото му избено помещение №18 и 1.14% от общите части на сградата. Със същото решение са осъдени С. П. Г. иП. С. Г. да заплатят по сметка на ГОРС 95.43лв. държавна такса. Срещу решението е подадена въззивна жалба от адвокат Какамъков, като пълномощник на С. и П. Г.Направени са оплаквания за неправилност на обжалваното рещение.Наведени са доводи в подкрепа на оплакването. В срока по закона е постъпил отговор на жалбата от адвокат М. С.,като назначен процесуален представител по Закона за правната помощ на А. А. И..В отговора се оспорва основателността на жалбата. Съдът като разгледа жалбата и съобрази направените оплаквания и доводи, доказателствата по делото и съобрази действието на закона, намира същата за неоснователна. Постановеното решение е процесуално допустимо и валидно. Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема за установено следното: Ищцата е придобила процесния недвижим имот въз основа на договор за покупко продажба по реда на чл.117 от ЗТСУ,сключен между нея и СД"И." Велико Търново на 03.10.1988г.Същата живяла в този имот заедно с ответниците и свидетеля И. И. от 23.09.1991г. до 12.04.1994г.През 1995г. ответниците отново се върнали в имота, а ищцата отишла да живее в друг свой имот в с.Н.След заболяване ищцата заено с фактичмеския си съпруг свидетеля И.се върнали през м. февруари 2008г. в гр. Г. О., но поради това,че жилището било заето от ответниците заживяли под наем в друго жилище.С писмена покана връчена с обратна разписка на ответниците ищцата поканила последните да и предадат недвижимия имо, като го освободят.Въпреки поканата ответниците продължили да живеят в него и понастоящем се намират в имота. Гореописаните обстоятелства се установяват от писмените доказателства по делото и показанията на разпитаните свидетели.Самите ответници не оспорват тези обстоятелства, както и правото на собственост на ищцата видно от отговора на исковата молба. Въз основа на така установените факти съдът намира предявения иск за основателен и доказан. Както вече се посочи по-горе ответниците не оспорват правото на собственост на ищцата и правят признание,че са само държатели които ползват имота въз основа на съгласието на ищцата.Действително такова съгласие е било налице до връчване на поканата за опразването на имота. В случая се касае за ползване на недвижим имот въз основа на облигационно правоотношение договор за заем за послужване,възникнало въз основа на реалното допускане на ответниците в имота със съгласието на ищцата, и осъществяване на ползването на същия от ответниците до връчване на писмената покана за опразването му.Съгласно чл.249 ал.2 от ЗЗД когато няма уговорен срок за ползването на имота заемодателят можа иска връщането му от заемателя по всяко време.Следователно с връчването на писмената покана до ответниците за опразването на имота, ищцата е упражнила това си право и ответниците са били длъжни да и предадат /освободят/ недвижимия имот.След това изявления на ищцата действието на договора за заем за послужване е прекратен и ответниците държат имота без правно основание, а именно от 10.03.2010г. Съгласно чл.108 от ЗС собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи без да има правно основание.Следователно нейното материално право на собственик на вещта следва да получи правна защита чрез предявения от нея иск. Неоснователно е възражението на жалбоподателите ,че предявеният иск за собственост е недопустим, тъй като те никога не са и оспорвали собствеността върху процесния имот и не владеят имота за себе си.От логическото съдържание на разпоредбата на чл.108 собственика може да търси съдебна защита на материалното си право както срещу лица които владеят имота за себе си така и срещу държатели на същия, каквито в случая се явяват ответниците.В този смисъл е и практиката на ВС , изразена в Решение № 3005/1956г. на ІVГО/сборника 1956 стр.366/.Ищцата е имала на разположение както иска за собственост така и обллигаторния иск по чл.249 ал.2 във вр. с чл.243 от ЗЗД, но нейно е правото да избере вида на защитата на материалното право. Ето защо макар и районния съд да е направил неправилни правни изводи,че ответниците са владелци на процесния имот,вместо държатели на същия, крайния правен извод за допусттимостта и основателността на иска е правилен, поради което обжалваното решение следва да се потвърди. Водим от горното съдът, Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА Решение № 479 от 08.11.2010г.на Горнооряховския районен съд,постановено по гр.д.№1127 по описа на съда за 2010г.,като правилно и законосъобразно. Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечн срок от получаване на съобщението,че е изготвено. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |