Р Е Ш Е
Н И Е
София, 13.01.
Софийският Окръжен съд, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН състав в публично заседание на 16.12. две хиляди и деветнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЯНИКА БОЗАДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ :1. КРИСТИНА ТОДОРОВА
2.НИКОЛАЙ В.ЕВ
при секретар В.Д., с участието на Прокурор от СОП Д. Д., след като изслуша докладваното от съдия Бозаджиева ВНОХД № 621 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Софийски ОС, в качеството си на инстанция по въззивен контрол е сезиран с жалба против присъда № 20/27.06.2019г., постановена по НОХД № 105/2019г. по описа на РС – Б., по силата на която съдът е признал подсъдимата М.В.Д., родена на *** ***, с постоянен адрес:*** и настоящ адрес:***5, българка, български гражданин, със средно образование, неомъжена, безработна, неосъждана, с ЕГН: **********, ЗА ВИНОВНА, затова, че на 12.08.2018г. в гр.Б., обл.С. на ул. „С. С.“, в района на Църквата „Св. В. Г.“, с посока към кръстовището с ул. „С. П.“, е управлявала моторно превозно средство - лек автомобил, марка „Тойота”, модел „РАВ4” с peг. номер .с концентрация на алкохол в кръвта си над 1, 2 на хиляда, а именно 1,9 на хиляда, установено по надлежния ред с техническо средство „Алкотест - Дрегер 7510“ с фабричен номер ARDM 0177, (чл. 6, ал. 3 от Наредба № 1/2017 г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози от водачите на МПС, издадена от Министъра на здравеопазването, Министъра на вътрешните работи и Министъра на правосъдието, обнародвана в Държавен вестник бр. 61 от 28.07.2017 г., в сила от 29.09.2017 г. - В случаите по ал.1 лицето собственоръчно вписва в талона за изследване дали приема показанията на техническото средство, или теста. Установяване с доказателствен анализатор, медицинско и химическо или химико-токсикологично лабораторно изследване не се извършва, когато лицето приема показанията на техническото средство, а на лицето не се връчва екземпляр от талона за изследване.), за което и на основание чл. 343б, ал.1 от НК и чл.54, ал.1 от НК й е наложил наказание „лишаване от свобода“ в размер на 1/една/ година и наказание „глоба” в размер на 200.00/двеста/ лева, платима в полза на Републиканския бюджет. Със същата присъда на основание чл.66, ал.1 от НК, първоинстанционният съд е отложил изпълнението на наложеното наказание „лишаване от свобода” в размер на 1/една/ година, за изпитателен срок от 3 /три/ години, считано от влизане на присъдата в сила и на основание чл.343г, във вр. с чл.37, ал.1, т.7 от НК е лишил подсъдимата М.В.Д. от право да управлява МПС за срок от 1 /една/ година, считано от влизане на присъдата в законна сила.
Присъдата е обжалвана от защитника на подсъдимата адв. Г.У. от САК, с въззивна жалба, лишена от конкретика. В жалбата се излагат оплаквания, че присъдата е изцяло незаконосъобразна, неправилна и несправедлива. С допълнително изложение, подадено след изготвянето на мотивите към обжалваната присъда, се допълват доводите изложени в жалбата, неизяснените обстоятелства от първоинстанционния съд и доказателствата, които се иска да бъдат събрани и проверени от въззивната инстанция. Навеждат се следните оплаквания: че първостепенният съд е дал превес на едни гласни доказателства за сметка на други, че неправилно е приел, че надлежният ред за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта на подсъдимата е този по чл.6, ал.3 от Наредба №1/2017г. на МЗ, МВР и МП, както и че лимитативно е посочил хипотезите, при които концентрацията на алкохол е допустимо да бъде установена въз основа на техническо средство; че отказ от медицинско изследване от страна на подсъдимата не е бил установен по специален и надлежен ред; че липсват доказателства , че на подсъдимата е връчен екземпляр от издадения медицински талон за изследване, както и доказателства, че й е било предложено от полицейските служители да бъде придружена от някой от тях или сама да отиде до съответния медицински пункт и да даде кръвна проба. Иска се отмяна на първоинстанционната присъда и постановяване на нова присъда, по силата на която да бъде оправдана подсъдимата Д..
В съдебно заседание защитата поддържа тезата си за липса на доказаност по несъмнен начин както на авторството на извършване на престъплението от страна на подсъдимата, така и действителната концентрация на алкохол в кръвта и.Поддържа се, че не е спазено задължението на полицейските служители да осъществят повторно изследване- било лабораторно, като издадат талон и отведат подсъдимата до най- близката медицинска лаборатория, било технически – с доказателствен анализатор, както е разписано в последната редакция на Наредба № 1 /2017г. Защитата пледира за отмяна на постановената осъдителна присъда и за постановяване на нова такава- оправдателна за подсъдимата. Към това искане изцяло се присъединява подсъдимата както по същество на делото, така и в последната си дума.
Представителят на СОП в съдебно заседание заема подробно и аргументирано становище в отговор на жалбата. На основата на анализ на двете групи свидетелски показания, намиращи се във взаимно противоречие, осъществява извода за достоверност на първата група свидетели – полицейските служители, което са обективни и безпристрастни и действат в рамките на своите професионални задължения.За разграничение от тези показания, показанията на втората група –приятелите на подсъдимата, остават изолирани, като от гледище на формалната логика, проличава стремежа на тези свидетели да оборят обвинителната теза. По този начин е доказано в необходимата, изискуема от закона степен авторството на привлеченото към отговорност лице. На следващо място- установи се по делото, че първоначално при разкриване на престъплението подсъдимата е оспорвала само авторството си на извършител на същото, а е заявила публично, че приема показанията на техническото средство.Назначената в хода на въззивното съдебно следствие експертиза установява по категоричен начин, нивото на концентрация на алкохол в кръвта на подсъдимата, така както е установено с Алкотест „Дрегер”. По изложените съображения представителят на СОП настоява да бъде изцяло потвърдена присъдата на първата инстанция като законосъобразна и правилна.
Съдът, като разгледа жалбата на заявените основания и след като сам осъществи цялостен служебен контрол по отношение на обжалваната присъда на осн.чл.314,ал.1 НПК, в съответствие с приложимия закон, намери за установено следното:
От доказателствата, събрани в хода на съдебно следствие пред първия съд, при спазване на процесуални,те разпоредби и съблюдаване на правата на страните и участниците в процеса, както и тези – в хода на въззивното съдебно следствие, се потвърди, възприетата фактическа обстановка от РС Б., а именно:
На 11.08.2018г. за времето от 20.30часа до 06.00 часа на 12.08.2018г. свидетелите В. Х. И.- на длъжност Началник сектор „ПП“ при ОДМВР-С., В.К. Д. и П. Б.С., последните двама мл.автоконтрольори при ОПП-СДВР- С.били в смесен екип за провеждане на специализирана полицейска операция на територията на община Б., съгласно план-разстановка с рег.№ УРИ 246р-8572/2018г., утвърден от Директора на ОД МВР-С..
На 12.08.2018
г. около 02.00 часа св.В. И., св.В. Д. и св.П. С., изпълнявали служебните си
задължения, като се намирали в гр.Б., обл.С., на кръстовището на ул.“С. П.“ със
ул.“С. С.“. Тримата разполагали с два служебни автомобила, като св.И. бил на
мястото на водача в служебен автомобил м.“КИА“, а св.Д. и св.С. били в друг,
същата марка. В този момент по ул.“С. С.“, в района на Църквата "Св. В. Г."
поде.Д. управлявала лек автомобил марка „Тойота”, модел „РАВ4” с per. номер ..
Тя се движила в посока към двата полицейски автомобили, в които били
свидетелите И., Д. и С.. Когато се приближила на около 100-150м. от тях, поде.Д.
спряла автомобила на платното за движение. Свидетелят И. се усъмнил в
поведението на водача на горепосочения лек автомобил марка „Тойота” и бързо
потеглил към него със служебния автомобил, в който се намирал, а свидетелите Д.
и С. го последвали с другия служебен автомобил. Тогава поде.Д. на заден ход
започнала да се отдалечава от мястото, където била спряла, като паркирала
автомобила м.“Тойота“ до църквата, на обособен паркинг, перпендикулярно на
улицата. Докато се приближавали към все още придвижващия се на заден ход лек
автомобил марка „Тойота”, модел „РАВ4” с per. номер ., свидетелите И., Д. и С.
забелязали, че същият се управлява от подс.М.В.Д.. В момента, когато
полицейските служители, спрели в непосредствена близост до вече паркирания
автомобил, управляван от подсъдимата, тя слязла от същия, от мястото на водача
и бързо тръгнала да се отдалечава към задната част на превозното средство. Св.В.
И. разпоредил на подсъдимата да се върне, след което й се представил и й
поискал личните документи и тези на автомобила за проверка. Д. не представила
на полицейските служители изисканите документи, поради което била отведена в
сградата на РУ-Б.. На свидетелите И., Д. и С. им направило впечатление, че
подс.Д. лъхала на алкохол, поради което поискали съдействие от мл.автоконтрольор
при РУ-Б. - св.В. К. В., който изпробвал обв.М.В.Д. с техническо средство
„Алкотест Дрегер
На тази фактическа и доказателствена пътека, РС Б. е изградил верни правни изводи, по силата на които законосъобразно е ангажирал наказателната отговорност на подсъдимата за престъпление по чл.343б, ал.1 НК.
Съдът, при проверката на доводите, с които се атакува първостепенния съдебен акт, съзира известна непоследователност в защитната позиция, а именно- непосредствено след разкриване на престъплението, в хода на разследването и пред първата инстанция подсъдимата е оспорвала главно авторството си – поддържайки, че не тя, а друго лице е управлявало инкриминирания автомобил. Първият съд е осъществил задълбочен анализ на доказателствата, съпоставяйки противоречащите си групи гласни доказателства и е дал убедителен отговор на това възражение на защитата. Следва да се отбележи, че свидетелите от първата група – полицейските служители са наблюдавали непрекъснато действията на подсъдимата Д. като водач, техните възприятия не се прекъсват във времето – от първия момент, когато са възприели идващия автомобил право срещу тях, съмнителното поведение на водача, движението на заден ход, паркирането и напускането на автомобила от предната лява врата, т.е осъществен е непрекъснат зрителен контакт във времето и от тримата служители на реда, а не както некоректно се твърди от защитата – че само в последния момент, след преустановяване на движението на автомобила, на базата на което се прави опит да се развие ненужна полемика –от коя от двете предни врати подсъдимата е напуснала превозното средство. В т.смисъл възприятията на свидетелите са продължителни, непрекъснати задълбочени и конкретни, поради което и показанията им не пораждат съмнения в установяване на авторството.
В жалбата си пред настоящата инстанция подсъдимата е променила защитната си позиция, с твърдение за нарушение на реда, по който се установява концентрацията на алкохол в кръвта на водач – разписаните правила в Наредба №1 /2017г.
Действително, след издаване на талон за медицинско изследване, полицейските служители не са пристъпили към отвеждане на подсъдимата до най- близкото медицинско заведение с цел лабораторно изследване на кръвта, т.к. видно от съдържанието на талона, /приложен към делото в качеството на писмено доказателство/, подсъдимата собственоръчно е написала, че приема показанията на „Алкотест Дрегер” и не възразява. Това според актуалната редакция на Наредба № 1-чл.7,ал.1, не освобождава полицейските служители от задължението им да осъществят повторно изследване- лобораторно или с доказателствен анализатор, щом показанията надхвърлят, границата на административно нарушение от 1.2 промила и в този смисъл защитата е права, че е нарушена процедурата на Наредбата. Не може да бъде възприето като правилно обаче, крайното становище, застъпено от адв. У. на базата на тази констатация. Нарушаването на процедурата по наредбата не се свързва като последица автоматично с извод за липса на престъпно деяние или с недоказаност на същото, т.к процедурата на Наредбата не е самоцел, а ред за установяване на нивото на концентрация на алкохол в кръвта- установяване на обективната истина.Към същата цел е пряко ориентиран и наказателния процес, чийто основно начало е установяване на обективната истина, като в съответствие с разпоредбата на чл.14, ал.2 НПК никое от доказателствата или средствата за установяване на обективната истина не би могло да се ползва с предварително определена сила. В зависимост от това –безспорно е, /видно и от заключението на назначената СМЕ/, че предвидените от закона в чл.7,ал.1 Наредба № 1 / в редакцията и от ДВ бр.81 /2018г./, начини за повторно установяване – лабораторно и с доказателствен анализатор се отличават с по- голяма прецизност, но отговорността на дееца не отпада, щом въпреки непровеждането на такова повторно изследване по чл.7 , ал.1 на наредбата, в процеса се съберат достатъчно доказателства за действителната концентрация на алкохол в кръвта на водача, при управление на МПС.
В настоящия случай – както законосъобразно отбеляза представителят на СОП в пледоарията си – такива са – показанията на „Алкотест Дрегер”, свидетелските показания на полицейските служители, осъществили проверката с техническо средство, талонът за медицинско изследване, ведно със собственоръчното изписване от страна на подсъдимата Д. „приемам” и заключението на назначената в хода на въззивното съдебно следствие комплексна съдебно медицинска и химическа експертиза.
Определено е справедливо наказание, в минималния размер, предвиден в закона, от защитата не е поддържано или обсъждано наличие на многобройни или изключителни обстоятелства, смекчаващи отговорността.
При цялостния служебен контрол по отношение на атакуваната присъда, съдът не намира основания за ревизия на изводите на първия съд, за нейното отменяване или изменяване, поради което същата следва да бъде потвърдена.
Предвид гореизложеното и на осн. чл.334,т.6 и чл.338 НПК съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 20 / 27.06.2019г., постановена по НОХД № 105/2019г. по описа на РС –Б..
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.