РЕШЕНИЕ
Номер 8526.10.2020 г.Град Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – ПазарджикI Наказателен състав
На 05.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Ивета Б. Парпулова
Членове:Коста С. Стоянов
ВЕСЕЛИН А. ПЕТРИЧЕВ
Секретар:Галина Г. Младенова
като разгледа докладваното от Ивета Б. Парпулова Въззивно наказателно
дело от частен характер № 20205200600402 по описа за 2020 година
Производството е въззивно, по реда на глава 21-ва от НПК.
Делото е образувано по въззивна жалба против присъда № 58 от 25.06.2020 г. по
НЧХД № 440/2019г.
Във въззивната жалба на подс. П. С. Г. изготвена чрез защитника му адв.И. В. се
излагат доводи, че постановената присъда е неправилна – необоснована , незаконосъобразна
, постановена при съществено нарушение на процесуалните правила, както и явно
несправедлива. Твърди се, че липсват данни за извършено престъпление по чл.144, ал.1 НК,
а по скоро са събрани доказателства за евентуално извършено престъпление по общия ред, а
именно по чл.320а НК. Твърди се, че съдът е бил длъжен да прекрати в тази му част
съдебното производство и да го изпрати на прокуратурата. Твърди се също, че съдът
необосновано и незаконосъобразно е произнесъл осъдителна присъда и по обвинението по
чл.130, ал.2 НК. Излагат се доводи, че се касае за случайно деяние по смисъла на чл.15 НК и
се иска от съда в тази част да се отмени присъдата и съдът да постанови нова, оправдателна
присъда, като отхвърли предявения и уважен граждански иск. Алтернативно се поддържа
искане и за освобождаването на подсъдимия от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание по чл.78а ал.1 НК. Алтернативно се поддържа искане и за
изменение на присъдата и определяне на наказанията при условията на чл.55, ал.1, т.2 НК
като се замени наложеното наказание по чл.144, ал.1 НК лишаване от свобода с пробация,а
за деянието по чл.130, ал.2 НК се наложи глоба.
1
Постъпило е възражение от тъжителя Г. А. К. чрез повереника му адв.К.. В него се излагат
доводи, че присъдата на първоинстанционния съд е правилна - обоснована, законосъобразна
и справедлива и се иска потвърждаването й. Сочи се, че искането за отмяна на присъдата в
частта и относно обвинението по чл.144, ал.1 НК е неоснователно с оглед принципа, че не се
допуска влошаване положението на подсъдим, когато въззивното производство е образувано
единствено по неговата жалба. Излагат се доводи, че тезата за случайно деяние по смисъла
на чл.15 НК относно обвинението по чл.130, ал.2 НК не намира опора в установените по
делото факти. Твърди се, че са налице безспорни данни които сочат,че деянието е извършено
с пряк умисъл едновременно с отправени закани за саморазправа и палеж. Сочи се, че
оплакването за необоснованост на присъдата и противоречие с процесуалния закон са
неоснователни, тъй като в детайли са обсъдени и анализирани свидетелските показания и
писмените доказателства приложени по делото. Твърди се, че оплакването за явна
несправедливост на наложеното наказание е неоснователно,както и искането за
приложението на чл.78а ал.1 НК.
Постъпило е и допълнително изложение към въззивната жалба от адв. И. В., защитник
на подс.Г.. В него се развиват оплакванията изложени във въззивната жалба, като се твърди,
че виновността на подсъдимия не е доказано по несъмнен начин, а присъдата почива
изцяло на фактическите положения възприети от показанията на св.К. и св.К. относно удара
от страна на подсъдимия и отправените закани към частния тъжител К., като необосновано
са пренебрегнати показанията на св.Г. и св.Б, както и обясненията на подсъдимия Г.
В допълнителното възражение защитникът на подсъдимия развива довода, че е налице
случайно деяние по чл.15 НК. Твърди се, че подс.Г. е бил в невъзможност да предвиди и
предотврати настъпването на общественоопасните последици и да предвиди, че с по-рязкото
приближаване или посягане с ръка държейки телефон ще увреди лицето на пострадалия.
Относно мотивите за отправените закани с палеж защитникът на подсъдимия твърди, че
отново са кредитирани показанията на св.К. и св.К., а не са обсъждани показанията на св.Г.
и св.Б., както и обясненията на подсъдимия. Твърди се, че показанията на последните се
подкрепят от аудиозаписа, от „Национална система 112“. Твърди се, че ако се приеме
заканата с палеж на тъжителя и неговото имущество се касае за престъпление от общ
характер по чл.320а НК и делото трябва да бъде по общия ред,а не от частен какъвто е
настоящия казус.
Развиват се и оплакване за явна несправедливост на наложеното наказание. Твърди
се,че са налице условията за приложение разпоредбата на чл.55, ал.1, т.2, б.“б“ НК за
деянието по чл.144, ал.1 НК, а именно да се замени наказанието лишаване от свобода с
пробация. При определяне на наказанието за деянието по чл.130, ал.2 НК се твърди, че най-
подходящото наказание е глоба, предвидена като трета алтернатива за деянието.
Развиват се и оплаквания за явна несправедливост на уважените граждански искове,
2
като се твърди, че същите са несправедливи, завишени и несъобразени с чл.52 ЗЗД.
В съд.заседание защитникът на подсъдимия Г. адв.В. поддържа въззивната жалба и
допълнителното възражение, като подробно го развива.
Ответникът по въззивната жалба тъжителя Г. К. оспорва въззивната жалба и иска
потвърждаване на присъдата на първоинстанционния съд. Повереникът адв.К. сочи, че
присъдата е правилна - обоснована и законосъобразна, като съдът е съобразил събраните в
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и е направил обосновани изводи
относно виновността на подс.Г.. Твърди, че показанията на свидетелите Г. и Б. не са били
категорично, напротив колебливи. Отделно показанията на свидетелите на тъжителя се
подкрепят от аудиозаписа на тел.112, както и от показанията на полицейски служител,
пристигнал на местопроизшествието.
Повереникът на тъжителя сочи, че определените видове и размери на наказанията
наложени на подс.Гуглев са съобразени със закона и няма многобройни смекчаващи
отговорността обстоятелства, които да обосноват приложението на чл.55 НК.
Твърди се, че предявените граждански искове са уважени в справедлив размер и няма
основание за изменението им.
В съд.заседание защитникът на подсъдимия Г. адв.В. поддържа въззивната жалба и
допълнителното възражение, като подробно го развива.
В реплика адв.К. сочи, че обосновано съдът не е кредитирал показанията на св.Г. и Б.
като е приел, че същите са неправдоподобни и нелогични.
В дуплика адв.В. твърди, че за изясняване на противоречията в показанията на
свидетелите е било необходимо да се назначи автотехническа експертиза.
Окръжният съд като се съобрази с доводите изложени във въззивната жалба и провери
законността, обосноваността и справедливостта на обжалваното решение и при съобразяване
с разпоредбите на чл.314 ал.1 от НПК , прие следното:
Жалбата е подадена в законния срок по чл.319 ал.1 от НПК и е допустима, като
разгледана по същество е неоснователна.
С присъда № 58 от 25.06.2020г. Пазарджишкия РС е признал подс.П. С. Г. за виновен в
това, че на 07.09.2018 г. в землището на с.В., област Пазарджик, чрез нанасянето на удар с
юмрук в лицето в областта на десния устен ъгъл е причинил лека телесна повреда на
тъжителя Г. А. К. изразяваща се в причиняване на болка – престъпление по чл. 130, ал. 2
от НК, поради което на осн.чл.130 ал.2 във връзка с чл.54, чл.57 ал.1 и чл.42 А ал.2 т.1 и
т.2 от НК му налага наказание пробация със следните пробационни мерки:Задължителна
регистрация по настоящ адрес при честота на явяване и подписване пред пробационния
3
служител или определено от него длъжностно лице два пъти седмично за срок от десет
месеца и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от десет месеца.
Признал е подс.П. С. Г. за виновен в това, че на 07.09.2018 г. в землището на с.В.,
област Пазарджик, се е заканил на тъжителя Г. А. К. с престъпление против неговата
личност и имот, както и против личността и имота на неговите родители А. Г. К. и С. А. К.
с думите „*************************“- престъпление по чл.144 ал.1 от НК, поради което на
осн.чл.144 ал.1 във връзка с чл.54 от НК му е наложил наказание лишаване от свобода за
срок от пет месеца.
На основание чл.66 ал.1 от НК е отложил изпълнението на наложеното наказание за
срок от три години.
На основание чл.23 ал.1 от НК е определил едно общо наказание на подсъдимия П.
С. Г. като е наложил най-тежкото от двете наказания, а именно лишаване от свобода за
срок от пет месеца.
На основание чл.66 ал.1 от НК е отложил изпълнението на наложеното най-тежко
общо наказание лишаване от свобода за изпитателен срок от три години.
Осъдил е подс. П. С. Г. , да заплати на тъжителя Г. А. К. , на основание чл.45 от
ЗЗД сумата от 1500.00 лв. /хиляда и петстотин лева/, представляваща обезщетение за
претърпените неимуществени вреди от престъплението по чл.130 ал.2 от НК, ведно със
законната лихва за забава, считано от датата на извършване на деянието - 07.09.2018 г., до
окончателното изплащане на обезщетението, като е отхвърлил иска за разликата над 1500.00
лева до предявения размер от 4000.00 лева.
Осъдил е подс. П. С. Г. , да заплати на тъжителя Г. А. К. , на основание чл.45 от
ЗЗД сумата от 3500.00 лв. /три хиляди и петстотин лева/, представляваща обезщетение за
претърпените неимуществени вреди от престъплението по чл.144 ал.1 от НК, ведно със
законна лихва за забава, считано от датата на извършване на деянието - 07.09.2018 г., до
окончателното изплащане на обезщетението, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над
3500.00 лева/три хиляди и петстотин лева / до предявения размер от 4000.00 лева.
Осъдил е подс. П. С. Г. , да заплати на тъжителя Г. А. К. сумата от 2574.00 лева/две
хиляди петстотин седемдесет и четири лева /, представляваща съдебни разноски по делото.
Осъдил е подс. П. С. Г. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка
на Районен съд Пазарджик, ДТ върху стойността на уважените граждански искове в размер
на 200.00 лева /двеста лева /.
Въз основа на събраните по делото писмени, гласни и веществени доказателства и
доказателствени средства първоинстанционният съд е приел следната фактическа
обстановка:
4
Подс.Г. е избран за кмет на с.В.. Семейството му и брат му се занимават със
земеделие. В с.В. тъжителя Г. К. притежава къща и земеделски земи - ниви в различни
местности на землището на селото.
От известно време отношенията между подс. П. Г. и тъжителя Г. К. силно се
влошили. Тъжителят обвинявал подс.П. Г., че обработва без разрешение негови ниви в
землището на с.В.. По тази причина тъжителят, който по професия е адвокат водил
множество административни процедури и съдебни дела. Във връзка с тези производства
подсъдимият често бил викан да дава обяснения, което го ядосвало.
На 07.09.2018г. тъжителят и родителите му св. А. К. и св.С. К. се намирали в къщата
им в с.В. Около 18,30ч. тъжителят Г. К. решил да вземе лекия автомобил на баща си –
„*****“ с рег. № **** за да отиде в местността „****“ в землището на с.В., където имал
нива, за която смятал, че подсъдимият е засял без негово разрешение със слънчоглед. Искал
да провери дали именно той жъне реколтата. По полския път застигнал трактор с ремарке.
Видял и джипа на подсъдимия. Последния препречил пътя с джипа си и го обвинил , че
слага железа в посевите, за да му повреди комбайните. През отвореното странично стъкло
на лекия автомобил го ударил в областта на лицето. След инцидента двамата се разделили,
като тъжителят се върнал в дома си и разказал на родителите си за случилото се.
Тъжителят и родителите му решили заедно да се върнат и проверят дали нивата се
жъне и от кого. На шофьорското място седнал св.А. К., тъжителят седнал до него, а на
задната седалка зад водача седнала св. С. К.
Като наближили нивата, срещу автомобила им се задал джипа на подсъдимия. Св. А.
К. , отбил и спрял на място където полския път се разширявал, за да могат да се разминат
двата автомобила. Джипът , управляван от подс.П. Г. обаче спрял на разстояние 3-4 метра
пред тях. От него слезли подсъдимият П. Г. и неговия брат св С. Г.. Тъжителят също слязъл
от лекия автомобил и застанал до предната дясна врата. При него дошла й майка му св.К..
Св.А. К. останал на шофьорското място. Подсъдимият и брат му тръгнали към тях. Докато
се приближавали подсъдимият казал на тъжителя: „***********" и повторил казаното. След
това продължил: „**************“. Веднага след това подс.П. Г., който се доближил до
тъжителя с юмрук го ударил в дясната половина на лицето. От устата на тъжителя Г. К.
потекла кръв.
Веднага след удара тъжителят отстъпил назад. Св.К. се намесила като казала:
„******************************“ . Подсъдимият се поуспокоил. Обърнал се към тъжителя
с думите: „******************“. Тъжителят се приближил и седнал на мястото си в лекия
автомобил. Подсъдимият тръгнал да се качва в към джипа си, но внезапно се обърнал и пак
тръгнал към лекия автомобил на тъжителя с думите: „******!“. Св. К. пристъпила срещу
него и му казала: „***********!“. Тогава подсъдимият ударил с юмрук предния капак на
колата и той хлътнал. Тук се намесил св.А. К. и през отвореното странично стъкло извикал:
5
„*****************“. Подсъдимият пак тръгнал да се връща към джипа си, на пак се обърнал
и ударил с юмрук предното стъкло на лекия автомобил, което се счупило. Тогава се намесил
брат му, дръпнал го към джипа и двамата потеглили с него към селото. Тъжителят подал
сигнал посредством телефона за спешни повиквания 112 и заедно с родителите си изчакал
пристигането на полицията и разследващ полицай, който извършил оглед на щетите по
автомобила.
След този случай тъжителят започнал да изпитва страх да се движи сам по полето и
по улиците на с.В.. Чувствал се засрамен и унизен, че е бит от подсъдимия пред родителите
му. Освен това за около две седмици не могъл да упражнява пълноценно адвокатската си
професия, тъй като имал нараняване по лицето, което е неприемливо неговите клиенти да
виждат.
За да приеме посочената фактическа обстановка първоинстанционния съд е ценил
показанията на свидетелите А. К., С. К., А. Т., съдебно-медицинската експертиза,писмените
доказателства приложени по делото, както и вещественото доказателствено средство-
оптичен диск със звукозапис на обаждане на тел.112.
Въззивният съд споделя изцяло изводите на първоинстанционния съд. При
установяване на фактическата обстановка, и в частност при решаване на основните
въпроси във връзка с изясняване на относимите към предмета на доказване на факти и
обстоятелства, правилно и законосъобразно първоинстанционният съд се е позовал на
събраните по делото гласни , писмени доказателства , експертиза и веществено
доказателствено средство-диск с обаждане на тел.112. Пръвоинстанционният съд не е
допуснал нито игнориране, нито превратно тълкуване на доказателствените материали,
поради което и приетите за установени фактическите обстоятелства относно деянията и
вината по повдигнатите срещу подс.Г. обвинения са установени с допустимите и относими
доказателства.
Доводите на защитника на подсъдимия, че съдът е изградил изводите си въз основа на
предположения,както и предполагаеми обстоятелства не намира опора в доказателствения
материал по делото
Напротив, първоинстанционният съд е изложил убедителни съображения защо
кредитира показанията на свидетелите А.К., С. К., А. Т. и отказва да даде вяра на
обясненията на подс.П. Г., както и на показанията на посочените от него свидетели С. Г. и
Г.Б..
Показанията на св.св.А. К. и С. К. се потвърждават и от показанията на св. А. Т., както
и от останалите доказателства по делото: съдебно- медицинско удостоверение №43/2018г. и
съдебно- медицинска експертиза изготвена по писмени данни от вещото лице д-р П. М.,
протокол за оглед на местопроизшествие по ДП №1006/2018г. по описа на РУ – Пазарджик с
фотоалбум към него.
6
Св.А. К. и св.С. К. са очевидци на конфликта. Същите изясняват причините за
възникналия конфликт между синът им и подс.П. Г., които не се отричат и от самия
подсъдим.
Двамата свидетели възпроизвеждат и казаното от подсъдимия към тъжителя:
„************
И двамата свидетели сочат, че подс.П. Г. е нанесъл удар с юмрук по лицето на синът
им, след което по устата му потекла кръв. Двамата свидетели описват и механизма на
причиняване на повредите по лекия автомобил, а именно удар с юмрук по капака на
автомобила, последван малко по-късно от удар с юмрук по стъклото на автомобила.
Подс.Петър Гуглев оспорва да е нанасял удар с юмрук в лицето на тъжителя.Твърди в
обясненията си,че: „******************************“. В тази насока са и показанията на
св.С. Г. и Г. Б., които подробно описват срещата на черния път между нивите в землището
на с.В. твърдейки, че св.С. К. е имала агресивно поведение към братята Г., като отричат
подс.П. Г. да е нанасял с юмрук удар в областта на лицето на тъжителя, както и да е
заплашвал тъжителя и родителите му,двамата свидетели А. К. и С. К..
За да кредитира показанията на двамата свидетели А. К. и С. К. като достоверни,
взаимно допълващи се съдът е преценил, че същите се подкрепят и от събрания по делото
доказателствен материал и е приел обясненията на подс.Г. и показанията на св.Спас Г. и
св.Г. Б. за недостоверни.
Видно от СМУ № 43/2018г. извършено на 12.09.2018г. при освидетелстване на
тъжителя по лицето му са открити травматични увреждания: синкаво-мораво
кръвонасядане в областта на десния устен ъгъл по кожата и лигавицата на горната и долната
устна с размери 4х4 см.; синкаво-мораво кръвонасядане срещу първи, втори и трети долни
десни зъби и охлузване, покрито с белезникав налеп по лигавицата на долната устна.
Лекарят освидетелствал тъжителя е посочил, че тази увреждания са причинени от
действието на твърд тъп предмет и добре отговарят по време и начин да са получени при
нанесен удар с юмрук в дясната половина на лицето. Същите са причинили на пострадалия
болка.
В този смисъл е и заключението на вещото лице д-р М.. Същият е изяснил, че на
теория синкаво-моравият цвят на кръвонасяданията е характерен до четвъртия ден от
нараняването, а тъжителят освидетелстван на петия ден. Това несъответствие се обяснява с
възможността цветът на кръвонасяданията да се променя с различна интензивност в техния
център и в периферията им поради по-бавното, респ. по-бързото разграждане на
хемоглобина в центъра и по периферията.
Показанията на св. А. К. и св.С. К. се подкрепят и от аудио записа от "Национална
система 112", който не се оспорва от страните по делото. От него се установява, че
7
непосредствено след инцидента тъжителят Г. К. е подал сигнал за това, че е нападнат от
подсъдимия, който го е ударил с юмрук по лицето и е отправил закани към него и
родителите му. В показанията си св.С. К. сочи, че малко по-късно подс.П. Г. се обърнал към
тъжителя Г. К. с думите: „************“.
От значение за правилното изясняване на фактическата обстановка по делото са и
показанията на св.А. Т., незаинтересоват и без връзка със страните по делото. Същият се е
озовал на мястото на инцидента по повод сигнал за престъпление по чл.216 НК-за
унищожаване и повреждане на имущество на св.А. К.. В показанията си той установява че
К., младши( тъжителят) му е обяснил, че няколко часа по рано е бил ударен по лицето от
кмета на селото( подсъдимия П. Г.).Св. Т. описва и впечатленията си от вида на тъжителя
„…**********************“
Всички доказателства по делото, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност сочат, че
при условията на реална съвкупност подс.П. Г. е осъществил от обективна и субективна
страна признаците на престъпните състави-по чл.130,ал.2 НК и чл.144,ал.1 НК, както
обосновано е приел първоинстанционния съд.
Тезата за случайно деяние при деянието по чл.130, ал.2 НК изложена от защитникът на
подсъдимия, която е изложена във въззивната жалба и развита подробно в допълнението
към въззивната жалба съдът намира за несъстоятелна - тя не почива на събраните по делото
доказателства. При случайно деяние по смисъла на чл. 15 от НК, деецът не е могъл и не е
бил длъжен да предвиди настъпването на обществено опасните последици. От приетите от
първоинстанционен съд факти е установено, че подс.Г. се е доближил до тъжителя и с
юмрук го ударил в дясната половина на лицето. Подс.Г. е бил длъжен и е могъл да
предвиди настъпването на общественоопасните последици, а именно че нанасяйки удар с
юмрук в областта на лицето, ще причини на тъжителя болка и страдание. Думите му
отправени към тъжителя „***************“ сочат, че той е съзнавал обществената опасност
на деянието по чл.130, ал.2 НК което е извършил , предвиждал общественоопасните му
последици и е искал настъпването им. В случая противоправното деяние е извършено
виновно, при пряк умисъл. Обосновано първоинстанциониня съд е приел, че обясненията
на подс.Г., че може неволно да е закачил лицето на тъжителя с телефона си, докато се
опитвал да му покаже нещо на екрана са недостоверни и опровергаващи се от всички
събрани по делото доказателства.
Доказано по несъмнен начин е и деянието по чл.144,ал.1 НК,което подс.П. Г. е
извършил. Първоинстанционният съд е изложил убедителни мотиви, които въззивният съд
споделя изцяло относно съставомерността на деянието по чл.144, ал.1 НК.
Установено е по делото, че физическото нападение на подсъдимия над тъжителя е
било съпроводено с вербална агресия, обективирана с думите:
„********************************!“. Заканата е насочена към тъжителя Г. К., но визира не
само него, а и неговите родители – св. А. К. и св.С. К., тъй като чрез нея подсъдимият
8
заявява намерението си да запали и тях, и къщата им в с.В. Така формулирана, заканата
съдържа в себе си престъпления както срещу личността, така и срещу имота на тъжителя и
на неговите ближни по смисъла на чл.93, т.10 НК, каквито са родителите. Правилно е прието
от районния съд, че за съставомерността на заканата не е необходимо престъплението, с
което се е заканил дееца, да е индивидуализирано с всички негови признаци от обективна и
от субективна страна. Достатъчно е тя да е формулирана така, че да става ясно какъв е
обектът на престъплението, кой е неговият предмет и по какъв начин ще се осъществи
посегателството върху тях. Деянието е извършено с пряк умисъл, с целени и настъпили
общественоопасни последици.
Доводите на защитника на подс.Г., че първоинстанционният съд е следвало да
прекрати производството по делото в тази му част, като приеме че е налице престъпление по
чл.320а НК, което е от общ характер въззивният съд намира за неоснователни. Обосновано и
законосъобразно съдът е приел, че осъществената от подсъдимия закана по начина, времето
и мястото на нейното извършване трябва да се разглежда като едно престъпление. В случая
се касае до едно изпълнително деяние, което е насочено към едно лице и това е тъжителя Г.
К., който е избрал да защити правата си по пътя на частната тъжба .
Въззивният съд намира, че в настоящия процес показанията на св. А. К. и св.С. К. от
една страна и показанията на св.С. Г. и Г.Б. от друга страна относно действията на подс.Г.
по отношение на автомобила на първия свидетел не следва да се обсъждат отделно, тъй
като същите се отнасят за деяние по чл.216 НК, по което продължават да се извършват
действия по разследване, видно от писмо на Районна прокуратура Пазарджик.
Въззивният съд намира за неоснователни и оплакванията във въззивната жалба на
подс.П. Г. за явна несправедливост на наложените наказание за двете деяние, респективно
при определяне на едно общо, най-тежкото наказание.Обосновано и законосъобразно съдът
с оглед броя на извършените деяния не е приложил разпоредбата на чл.78а ал.1 НК
съобразявайки разпоредбата на чл.78а, ал.7, предл.3 НК.
При определяне на наказанията на подс.П. Г. за извършените от него деяние съдът е
преценил всички обстоятелства които са от значение при индивидуализиране на всяко едно
от двете деяния-по чл.130, ал.2 НК и чл.144, ал.1 НК. За деянието по чл.130, ал.2 НК съдът е
определил наказание „пробация“, а за деянието по чл.144, ал.1 НК наказание лишаване от
свобода за срок от пет месеца. Съдът е отчел от една страна чистото съдебно минало на
подс.П. Г., добрите му характеристични данни, семейно положение, а от друга страна
обстоятелството, че подс.П. Г. е кмет на с.В. което прави неприемливо желанието му да
разреши спора с тъжителя по начин, който е недопустим от гледна точка на съвременните
разбирания за нормално човешко общуване. Въззивният съд намира, че в случая няма
многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, които да обосноват приложението
на чл.55, ал.1,т.2, б.“б“ и „в“ НК и да се премине към друг вид наказание.
9
Законосъобразно на основание чл.23, ал.1 НК за извършените две деяния при реална
съвкупност е определено едно общо, най-тежкото наказание от пет месеца лишаване от
свобода.
Законосъобразно е приложена и разпоредбата на чл.66,ал.1 НК,като е прието, че за
поправяне и превъзпитание на подс.П. Г. не е наложително наказанието лишаване от
свобода да се изтърпи реално и същото е отложено за изпитателен срок от три години.
Относно размера на уважените граждански искове за извършените две деяния
първоинстанционния съд е съобразил разпоредбите на чл.45 ЗЗД и чл.52 ЗЗД е отчел
претърпените болки и страдания от страна на гражданския ищец Г. К. в резултат на
виновно причиненото му телесно увреждане и отправени закани.
При определяне размера на обезщетението,което подс.П. Г. следва да заплати на
гражданския ищец Г. К. за причиненото му телесно увреждане, съдът е съобразил , че се
касае до леки наранявания без вредни последици за физическото му здраве , които според
вещото лице д-р М. ще преминат в рамките на десетина дни. Съдът е отчел и
обстоятелството, че ищецът е адвокат по професия, чиято работа е свързана с ежедневни
срещи с клиенти и явяване в съда. Наранявайки лицето на гр.ищец, подсъдимият е засегнал
в голяма степен неговата чест и професионално достойнство и го е поставил в ситуация да
изпитва неудобство и притеснения при упражняването на професията. Присъдено е
обезщетение в рамките на 1500 лв., ведно със законовата лихва от деня на увреждането,
което въззивният съд намира за справедливо по размер. Предявеният граждански иск до
размера на 4000 лв. съдът е отхвърлил като неоснователно завишен.
При определяне размера на обезщетението,което подс.П. Г. следва да заплати на
гражданския ищец Г. К. за отправените му закани съдът е отчел, че отправената закана е
свързана с личността и имота на гр.ищец и тъжител Г. К. от една страна, както и срещу
личността и имота на неговите ближни от друга страна. Съдът преценил също, че
тъжителят изпитвал страх да се движи сам по полето и улиците на с.В. Въззивният съд
намира за справедливо присъденото обезщетение в размер на 3500 лв. ведно със законовата
лихва считано от деня на увреждането. До размера на 4000 лв. гражданския иск като
неоснователно завишен съдът е отхвърлил.
С оглед на изложеното въззивният съд приема, че присъдата на първоинстанционния
съд като правилна - обоснована, законосъобразна и справедлива както в наказателно
осъдителната, така и в гражданско осъдителната част следва да се потвърди, а въззивната
жалба като неоснователна се остави без уважение.
В тежест на жалбоподателя следва да се присъдят и сторените разноски по делото от
ответника по въззивната частна жалба, тъжителя Керелов за адвокатско възнаграждение в
размер на 2100 лв.
10
По изложените съображения и на основание чл.338 НПК Пазарджишкият окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 58 от 25.06.2020 г. постановено по НЧХД
№ 440/2019г. на Пазарджишкия районен съд.
ОСЪЖДА подс.П. С. Г. ЕГН ********** от с.Величково да заплати на
тъжителя Г. А. К. ЕГН ********** сумата от 2100 лв. разноски по делото за
адвокатско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11