РЕШЕНИЕ № 261108
/ 1.11.2021г.
гр. Перник, 01.11.2021
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен съд, III-ти граждански състав,
в открито съдебно заседание на тридесети септември две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
СЪДИЯ: Мариета
Динева-Палазова
при секретаря Капка Станчева, като разгледа докладваното от съдия
Динева-Палазова гр.д. № 04468 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от „Топлофикация -
Перник“ АД срещу Д.С.Е. ***, с която са предявени обективно кумулативно
съединени положителни установителни искове за сумата от 1459,98 лева, представляваща
стойност на доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия за апартамент
№ 60, находящ се в гр., ул. ““, бл., вх. , от които главница в размер на 1341,42
лева, дължима за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г. включително, законна
лихва за забава на месечните плащания в размер на 118,56 лева, дължима за
периода от 10.07.2018 г. до 31.01.2020 г., както и законната лихва върху
главницата от 1341,42 лева, считано от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на сумата.
В исковата молба се твърди, че между страните съществува
валидно облигационно правоотношение, възникнало по силата на приети от държавен
орган /КЕВР/ общи условия, които са публикувани по установения ред и по
отношение на които ответникът не е изразил несъгласие. Твърди се, че имотът, за
който е доставяна топлинната енергия се намира в топлоснабдена сграда – етажна
собственост (СЕС), като ищецът е изпълнил задължението си и е доставял топлинна
енергия за отопление и горещо водоснабдяване. Сочи се, че от страна на
ответника е неизпълнение на договорни му задължения, а именно: неплащане
стойността на потребената топлинна енергия.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът Д.С.Е., чрез пълномощника си адв. Б.В., е депозирал писмен
отговор на исковата молба, с който оспорва предявените установителни искове,
излагайки аргументи за това. Твърди, че между страните не е налице облигационна
връзка, поради обстоятелството, че ответника не е собственик или ползвател на
процесния имот. Релевира възражение за
недължимост сумите поради погасяването им по давност. Изрично се посочва, че не се оспорват размерите на
вземанията, които са посочени в исковата молба.
Съдът, като
съобрази доводите на страните и събраните доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа страна следното:
По делото са приложени
извлечение от сметка и общи условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди.
По повод
изявленията на страните, съдът е обявил за безспорни
и ненуждаещи се от
доказване размерите на исковите претеции
за стойността
на доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия за апартамент № 60,
находящ се в гр., ул. ““, бл. , вх. , а именно- главница в размер на 1341,42 лева, дължима за
периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г. включително, и законна лихва за
забава на месечните плащания в размер на 118,56 лева, дължима за периода от
10.07.2018 г. до 31.01.2020 г. е
в размер на 331,03 лева.
Представена е декларация по чл. 14 ЗМДТ, от която
е видно, че Д.С.Е.
се е посочил като собственик на
описания в исковата молба топлоснабден имот, като е посочено и придобивното
основание- "покупка" с цитиран титул на собственост нотариален акт № 44, том IV, дело №
1341/74 г.. В декларацията е
посочено, че Д.С.Е. е
единствен собственик на декларирания имот, като
е посочен от него и административния му адрес - апартамент № 60,
находящ се в гр., ул. ““, бл. , вх. .
Към декларацията е приложен нотариален акт № 44, том IV, дело №
1341/74 г. за собственост на апартамент по чл. 289, ал. 1 ППЗТСУ, чл. 184, ал.
5 ЗТСЕ и писмо № XX-148/05.01.1974 г. и № 00108/05.01.1974 г. на ЦУ на ДСК-София, издаден на 29.10.1974 г., се установява, че Д.С.Е.
е придобил по силата на покупка от СД „Изграждане на населените места“
собствеността на апартамент №, на ет. в
жилищния блок от жилищния комплекс „*******
“ в кв. 38 на регулационния план на гр. Перник, заедно с избено помещение № 73
и 1.06 % идеални части от общите части на сградата, построена върху държавна
земя в кв. 38 в местността кв. „Н.К.“, образуван с решение № 53, протокол № 19
от 23.08.1968 г. на изпълнителния комитет на градския (окръжен) народен съвет
на гр. Перник.
От
представено удостоверение, издадено от Община Перник, се установява, че
недвижимия имот, находящ се в гр. Перник, кв. 38, ЖСК „*******“ №, вх. , ет. ,
ап. , е идентичен с процесния апартамент № , находящ се на ул. ““, бл. , ет. в гр. Перник.
По делото като писмено доказателство е прието и удостоверение
с изх. № 181/10.06.2021 г., издадено от „ПЕРНИК-ИНВЕСТ“ ЕООД, за идентичност на
недвижимия
имот, находящ се в гр. Перник, кв. 38, ЖСК „*******“ №, вх. , ет. ап. , е идентичен с процесния апартамент № 60
, находящ се на ул. ““, бл. , ет. в гр.
Перник.
Видно от писмо с вх. № 275080 от 09.08.2021 г. на кмета
на Община Перник, „ПЕРНИК-ИНВЕСТ“ ЕООД е общинска фирма, създадена през 1964 г.
като СП „Жилищно строителство“. През 1976 г. фирмата е преименувана в СД
„Изграждане на населените места“, занимаващо се с инвеститорски контрол на
обекти, ценообразуване на жилищни сгради (издаване на удостоверения за
идентичност на административни адреси, квадратура и граници на обекти на база
ценообразуване), продажби на жилища, отчуждителни мероприятия за обекти от
капиталното строителство, обезщетяване на собственици. В последствие отново е
преименувана на СД „Изграждане на селищните системи“ през 1986 г.,
продължавайки да изпълнява гореописаните дейности. През 1992 г. с решение на
Общинския съвет на гр. Перник се преобразува в Общинска фирма „ПЕРНИК-ИНВЕСТ“ ЕООД. Това дружество се помещава през
годините в сградата на Община Перник, пл. „Св. Иван Рилски“, № 1/А. През 2005
г. е направена промяна в адреса на управление, а именно гр. Перник, ул.
„Радомир“ № 1, вх. В, ет. 4. На база съхраняващите се в архива на
„ПЕРНИК-ИНВЕСТ“ ЕООД документи, създавани през годините (ценообразуване на
жилищни сгради) се издават удостоверения за идентичност на административните
адреси, квадратура и граници на обекти.
При анализа на посочените писмени
доказателства в тяхната взаимна връзка съдът достига
до извода, че ответникът Д.Е. е бил единствен собственик на процесния апартамент през
исковия период. Действително в нотариалния акт е посочен друг
административен адрес на апартамента, различен от декларирания такъв в
цитираната декларация, но пък в декларацията е посочен същият нотариален акт като титул на собственост на декларирания имот. Касае се за
изявление, направено пред административен орган, което съдът приема като
извънсъдебно признание за неизгоден за страната факт, който в това производство
е неблагоприятен за него, а именно- притежанието
на правото на собственост върху декларирания имот, които по административен
адрес е идентичен на процесния. Това извънсъдебно признание, преценено по реда
на чл. 175 ГПК с оглед останалите данни по делото, дава
основание на съда да приеме, че за целите на настоящото производство се
установява, че ответникът е собственик на процесния апартамент през исковия период. Този извод се потвърждава и от
представените удостоверения за идентичност на недвижим имот.
Въз основа на
така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави
следните правни изводи:
Предявени са искове по реда на
422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК с правна кралификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
При релевираните в исковата молба твърдения
възникването на спорното право се обуславя от осъществяването на следните
материални предпоставки (юридически факти): 1) наличието на действително
правоотношение по договор за продажба (доставка) на топлоенергия, по силата на
което продавачът се е задължил да доставя
топлинна енергия на купувача срещу заплащане на уговорената продажна цена, и 2)
продавачът да е доставил топлинна енергия в твърдяното количество на купувача.
Приложено е ч.гр.д. № 1256/2020 г. по описа на ПРС, от което се установява, че по заявление
на “Топлофикация-Перник” АД с вх. № 5997/24.02.2020 г., е издадена заповед от 25.02.2020 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу длъжника Д.С.Е.
за вземанията, предмет на предявените искове. В срока по
чл. 414 ГПК срещу заповедта е подадено възражение от длъжника, и
на основание чл. 415,
ал. 1, т. 1
ГПК на заявителя са дадени указания за възможността да предяви установителни
искове за съществуване на вземанията.
Същите са предявени в срока по чл. 415 ГПК, за което
са били представени доказателства пред заповедния съд, и са процесуално допустими.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ в относимата му за спора
редакция, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда -
етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да
монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 ЗЕ на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3 ЗЕ. В чл. 150, ал. 1 ЗЕ е
предвидено, че продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на
клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично
известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от
КЕВР, в които се определят правата и задълженията на топлопреносното
предприятие и на клиентите; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане
на количеството топлинна енергия; отговорността при неизпълнение на
задълженията; условията и редът за включване, прекъсване и прекратяване на
топлоснабдяването; редът за осигуряване на достъп до отоплителните тела,
средствата за търговско измерване или други контролни приспособления и пр.
Според изричната разпоредба на чл. 150, ал. 2 ЗЕ, Общите условия влизат в сила
30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено
приемане от клиентите. Съгласно ал.
3 на чл. 150 ЗЕ, в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия
клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното
топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия.
Предложените от клиентите и приети от топлопреносните предприятия специални
условия се отразяват в писмени допълнителни споразумения.
Според задължителните разяснения, дадени с
Тълкувателно решение № 2/17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС,
предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на
топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР
публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си
качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното
правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна
енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената
топлинна енергия.
В този смисъл е и приетото в мотивите на решението
от 09.12.2019 г. по съединени дела С-708/17 и С-725/17 на СЕС, с които, след
преценка на нормите на чл. 133, ал. 2, чл. 153, ал. 1 и ал. 6 ЗЕ е прието, че
доставката на отопление в сграда — етажна собственост е резултат от писмено искане,
направено за сметка на всички етажни собственици в съответствие с предвидените
в националното право особени правила за етажната собственост.
От съвкупния анализ на приложените писмени доказателства се установи, че
ответникът е собственик на процесния имот и се
явява клиент на топлинна енергия, като облигационната връзка между нея и ищеца е възникнала
ex lege, по силата на закона.
Това води до извод, че между ответницата
и ищцовото дружество е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови
нужди при публично известни общи условия за продажба. Съгласно общите условия
потребителят е длъжен да заплаща месечните дължими суми за доставяната топлинна
енергия в 30 - дневен срок, след изтичане на периода, за който се отнасят.
Освен наличието на облигационна връзка между
страните, дружеството следва да установи и размера на претендираната сума. По делото се установи,
че до имота е доставяна топлинна енергия на стойност 1341,42
лева, дължима за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г. включително, както и
че законна лихва за забава на месечните плащания в за периода от 10.07.2018 г.
до 31.01.2020 г. възлиза на 118,56 лева, доколкото не са спорни тези обстоятелства.
Горното налага извод за основателност
на предявените искове.
По разноските:
Съобразно
разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да се присъдят направените
разноски в исковото и заповедното производство.
В
настоящото исково производство ищцовото дружество е направило следните
разноски: 29.20
лева – държавна такса, 100 лева – юрисконсултско възнаграждение и 10 лева – такси за 2 броя съдебни удостоверения,
т. е. направените разноски са в общ размер на 139.20 лева.
В
заповедното производство ищецът е направил разноски в общ размер на 79.20
лева, както следва- 50 лева – юрисконсултско
възнаграждение и 29.20
лева – държавна такса.
Мотивиран
от гореизложеното, Пернишкият районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените
по реда на чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал.
1 ГПК от “Топлофикация – Перник” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Перник, кв. „Мошино”, ТЕЦ
„Република”, срещу Д.С.Е., с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес
***, искове с с правна кралификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл.
150, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Д.С.Е.
***
АД сумата
от 1459,98 /хиляда четиристотин петдесет и девет лева и деветдесет и осем
стотинки/ лева, представляваща стойност на доставена, ползвана, но незаплатена
топлинна енергия за апартамент № 60, находящ се в гр., ул. ““, бл. , вх. , от
които главница в размер на 1341,42 /хиляда триста четиридесет и един лева и
четиридесет и две стотинки/ лева, дължима за периода от 01.05.2018 г. до
30.04.2019 г. включително, законна лихва за забава на месечните плащания в
размер на 118,56 /сто и осемнадесет лева и петдесет и шест стотинки/ лева,
дължима за периода от 10.07.2018 г. до 31.01.2020 г., както и законната лихва
върху главницата от 1341,42 лева, считано от датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение-24.02.2020 г. до окончателното изплащане
на сумата, за които вземания е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение от
25.02.2020 г. по ч.гр.д. № 1256/2020 г. на Пернишкия районен
съд.
ОСЪЖДА
Д.С.Е.,
с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес ***,
ДА ЗАПЛАТИ на “Топлофикация – Перник”
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Перник, кв.
„Мошино”, ТЕЦ „Република” сумата в размер на 139.20 лева /сто тридесет и девет
лева и двадесет стотинки/,
представляваща направени разноски в настоящото производство, и сумата от 79.20 лева /седемдесет и девет лева и двадесет стотинки / -
разноски в заповедното производство.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
След
влизане на решението в сила на решението, изисканото ч.гр.д. № 1256/2020 г. на Пернишкия районен
съд да бъде върнато на съответния състав, като към него се приложи и препис от
влязлото в сила решение по настоящото
дело.
СЪДИЯ: