Р Е Ш Е Н И Е
№ 325/18.09.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският окръжен
съд, гражданска колегия, в открито съдебно заседание на четвърти септември двехиляди и деветнадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ДЕЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ТОДОР ХАДЖИЕВ
М. ИВАНОВА - ГЕОРГИЕВА
при секретаря В.К., като
разгледа докладваното от съдия Т. Хаджиев в.
гр. д. № 547 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по
въззивна жалба на Б.П.П. против Решение № 128/
07.06.2019 г. по гр. д. № 1099/ 2018 г. на РС Харманли,
с което са отхвърлени предявените против Средно училище „Неофит Рилски” - *** обективно
съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 – 3 КТ. С така
постановеното решение е уважен предявения от Б.П.П. против Средно училище „Неофит Рилски” – *** иск
по чл. 224, ал. 1 КТ за сумата от 767. 48 лв.
В жалбата се правят
оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното решение. Излагат се
съображения, че промяната на изискванията
за заемане на длъжността *** не е обоснована от нуждите на училището, а е направена единствено за уволнение на ищцата, поради което се иска
да бъде отменено решението, вместо което се постанови ново, с което да се уважат предявените искове.
Въззиваемият Средно училище „Неофит Рилски” - *** чрез
пълномощника си изразява становище за неоснователност на жалбата.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства по отделно и в съвкупност констатира следното
от фактическа и правна страна:
Въззивната жалба е
подадена в срока по чл. 259 ГПК, от надлежна страна и против акт, подлежащ на
въззивно обжалване, поради което е допустима.
Не е спорно, че
страните по делото са били в трудово правоотношение, по силата на което ищцата Б.П.П. е заемала длъжността ***в СУ „Неофит Рилски” - ***, което е прекратено със
Заповед № 42 - 620/ 10.09.2018 г. на директора на училището на основание чл.
328, т. 11 КТ поради липса на необходимите
изисквания за изпълнение на длъжността, а именно минимален трудов стаж 25 години, минимален
професионален опит 25 години и минимален педагогически стаж 25 години.
От доказателствата по делото е видно, че с Трудов договор № *** г.
ищцата Б.П.П. е назначена на длъжността ***
в СОУ „Неофит Рилски“ - ***. Според действащата към този момент длъжностна
характеристика за длъжността *** за заемането й не са били предвидени специални
изисквания за трудов стаж и професионален опит.
Със Заповед № 2218 – 570/ 10.07.2018 г. директорът на
СУ „Неофит Рилски” – Харманли е променил изискванията за заемане на длъжността ***,
като е въвел изискване за общ трудов стаж от 25 години, минимален професионален
опит от 25 години и минимален педагогически стаж от 25 години.
Ищцата оспорва уволнението с доводи, че същото е
извършено в нарушение на чл. 8, ал. 1 КТ, изискваща трудовите права и
задължения да се упражняват добросъвестно съобразно изискванията на законите.
Твърди, че е налице злоупотреба с правото на уволнение, тъй като промяната на изискванията
за заемане на длъжността е направена единствено с цел уволнението й.
Във връзка с релевираното в исковата молба основание
за незаконосъобразност на извършеното уволнение следва да се има предвид,
че промените в изискванията за заемане на
определена длъжност е въпрос на целесъобразност и преценката относно
необходимостта от тези промени е правомощие на работодателя, който е натоварен
да организира съответния трудов процес. Волята на работодателя в този случай е
подчинена на негова суверенна преценка - съдът не е компетентен да се произнася
относно необходимостта от промяна на изискванията за заемане на дадена длъжност
и дали има обективна необходимост от въведената промяна. Съдебният контрол в
хипотезата на чл. 328, т. 11 КТ не обхваща преценката за целесъобразност на
работодател стига с нея да не се нарушават императивни правни норми, каквато е
забраната за злоупотреба с право – чл. 8, ал. 1 КТ. Злоупотреба с правото на
уволнение по чл. 328, т. 11 КТ ще е налице, когато промяната на изискванията за
заемане на длъжността се прави не за да се оптимизира и подобри трудовия
процес, а за да се съкратят работници и служители, които заемат посочените
длъжности. Индиция за това ще е налице, когато въведените нови изисквания нямат връзка с характера на работата на
съответната длъжност, при фрапиращо несъответствие между логично относимите
изисквания за заемане на определена длъжност и въведените нови такива от
работодателя.
Отделно от изложеното следва да се отбележи, че освен
в хипотезата на чл. 8 КТ правото на работодателя да промени изискванията за
заемане на дадена длъжност подлежи на съдебен контрол и в случаите, когато
изискванията за заемането й са нормативно определени, но само за длъжности в
предприятия от публичната сфера, каквито са държавните и общински училища. Извън
посочените в съществуващата нормативна уредба работодателят няма право да
въвежда нови или завишени изисквания за тяхното заемане. В случаите, когато
изискванията за заемане на дадена длъжност са уредени законодателно,
работодателят може да предвиди по – тежки условия, но само за предприятия от
частната сфера - например за съставителите на финансови отчети по чл. 17, ал. 1
от Закона за счетоводството, за които законът поставя изискване за минимален
професионален опит – чл. 18.
По отношение на специализирания състав на училищата –
учители, други педагогически специалисти и директори, изискванията за заемане
на съответните длъжности – образование, квалификация, трудов и професионален
стаж, са нормативно определени в Наредба № 15 от 22.07.2019 г. за статута и
професионалното развитие на учителите, директорите и другите педагогически
специалисти, а преди това в Наредба № 12 от 1.09.2016 г. за статута и
професионалното развитие на учителите, директорите и другите педагогически
специалисти. Съгласно чл. 213, ал. 2 ЗПУО за заемане на длъжността *** на
детска градина, училище или център за подкрепа за личностно развитие е
необходим не по-малко от 5 години
учителски стаж. Според чл. 260 ЗПУО при управлението
и контрола на учебната, учебно-производствената, учебно-творческата, спортната
и административно-стопанската дейност директорът може да се подпомага от един
или няколко заместник-директори, като
законът не въвежда конкретни изисквания за заемане на длъжността. Такива не се
съдържат и в Наредба № 12 от 1.09.2016 г. за статута и професионалното
развитие на учителите, директорите и другите педагогически специалисти,
действала към момента на издаване на Заповед № 2218 – 570/ 10.07.2018 г. на
директора на СУ „Неофит Рилски” – ***. Това нормативно разрешение е напълно
логично, тъй като отговорностите и задълженията на директора са много по –
големи от отговорностите и задълженията на заместник – директорите, които
отговарят само за част от училищната дейност, поради което те не могат да
заемат тази длъжност при по – тежки условия от тези на директора, още повече,
че в случая установените нови изисквания за трудов и професионален стаж
надвишават 5 пъти изискванията за заемане длъжността на директор. Към датата на
издаване на Заповед № 2218 – 570/ 10.07.2018 г. ищцата е имала 22 г. и 7 м. общ
трудов стаж, от които 20 години по специалността (Служебна бележка изх. № 680/
03.08.2018 г. – л. 101), поради което не може да приеме, че не е имала придобила
необходимите професионални знания и умения за изпълнение на длъжността, като се
има предвид и обстоятелството, че повече от 9 години е изпълнявала длъжността ***
на училището. От изложеното може да се направи извод, че основният мотив за
предприетото изменение на изискванията за заемане длъжността на *** е именно уволнението
на ищцата, индиция за което се съдържа и в отговора на исковата молба, в която
се съдържат твърдения за допуснати от нея нарушения на трудовите й задължения.
Ако директорът на училището не е доволен от начина на изпълнение на трудовите
задължения от страна на ищцата, той може да прекрати трудовото й правоотношение
или на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ – при липса на качества за ефективно
изпълнение на работата, или на основание чл. 190 КТ – в случаите на виновно
неизпълнение. Допълнителен аргумент в тази насока е и фактът на по –
благоприятното третиране на другия *** - Р.Г.Р., която веднага след
прекратяване на трудовото й правоотношение като *** по учебната дейност с
трудов договор от 05.11.2018 г. е назначена за *** по административно –
стопанската част. Предвид изложеното съдът намира, че новите изисквания за
заемане на длъжността *** по учебната дейност не са установени за подобряване
на трудовия процес в училището, а единствено с цел освобождаване на ищцата. Въпросното
изменение е предприето в нарушение на императивната норма на чл. 8, ал. 1 КТ, поради
което извършеното на основание чл. 328, ал. 1, т. 11 КТ уволнение се явява
незаконно и следва да се отмени. Изводът на районния съд за законосъобразност
на извършеното уволнение е неправилен, поради което обжалваното решение в тази
част следва да се отмени, вместо което се постанови ново, с което предявеният
иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ се уважи.
При това положение следва да се уважи и
предявеният иск по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на ищцата на
заеманата преди уволнението длъжност, тъй като неговата основателност е
поставена взависимост от уважаването на главния иск за признаване на
уволнението за незаконно и неговата отмяна.
Предявеният иск по чл. 225, ал. 1 КТ е
частично основателен. Предмет на същия е вземането за обезщетение за времето от
датата на уволнението – 10.09.2018 г. – до 12.09.2018 г. включително, през
който период ищцата е останала без работа. От депозираното пред районния съд
основно заключение по назначената съдебно – икономическа експертиза е видно, че
за времето от 10.09.2018 г. до 12.09.2018 г. включително брутното трудово
възнаграждение за този е период е в размер на 164. 46 лв., до който размер
предявеният иск следва да се уважи, като обжалваното решение в останалата част,
в която предявеният иск е отхвърлен до пълния предявен размер от 319. 49 лв. се
потвърди.
Предявеният иск по чл. 225, ал. 2 КТ за
времето от 13.09.2018 г. до 10.03.2019 г. е неоснователен. Цитираната
разпоредба урежда правото на работника или служителя да получи разликата в
заплатите, когато в 6 месечния период е работил на по - ниско платена работа. За
посочения период брутното трудово възнаграждение на ищцата, което би получила
за работата си в СУ „Неофит Рилски” – ***, е в размер на 6907. 40 лв. (603. 02
лв. за м. септември 2018 г. - 11 х 54.82 лв.; 6030. 20 лв. за периода м. октомври
2108 г. – м. февруари 2019 г. вкл. – 5 х 1206. 04 лв.; 274 лв. за м. март 2019
г. – 5 х 54. 82 лв.), а полученото за същия период брутно трудово
възнаграждение на новата работа е 7903. 95 лв., от което следва, че през
исковия период ищцата не е работила на по – нископлатена работа, за да има
право на обезщетение. В размера на брутното трудово възнаграждение като база за
определяне на обезщетението по чл. 225 КТ не следва да се включат уговорените в
колективния трудов договор плащания (за 15 – ти септември), както и
увеличението на основната заплата в образованието, считано от 01.01.2019 г.,
тъй като съгласно чл. 228, ал. 1 КТ обезщетенията по раздел III на глава Х от КТ се
изчисляват въз основа на полученото от
работника или служителя брутно трудово
възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало основанието
за съответното обезщетение, или последното получено от работника или служителя
месечно брутно трудово възнаграждение. Последното получено от ищцата брутно
трудово възнаграждение за заеманата от нея длъжност на заместник – директор е
за м. юли 2018 г. и е в размер на 1206. 06 лв. според заключението на вещото
лице. В тази част обжалваното решение, с което предявеният иск по чл. 225, ал.
2 КТ е отхвърлен, следва да се потвърди като законосъобразно.
Въззивната жалба в частта, в която се
иска предявеният иск по чл. 224, ал. 1 КТ да се уважи за сумата от 777 лв., е
недопустима и не следва да се разгледа по същество поради липса на правен
интерес, тъй като с обжалваното решение същият е уважен в пълния му предявен
размер от 767. 48 лв.
С
оглед изхода на делото на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът СУ „Неофит Рилски” – *** следва да заплати на ищцата Б.П.П. направените по делото разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 712. 25 лв. съобразно уважената част на иска, а на
основание чл. 78, ал. 6 ГПК по сметка на ОС – Хасково ДТ в размер на 140 лв. и
разноски за вещо лице в размер на 250 лв.
На
основание чл. 78, ал. 3 КТ ищцата следва да заплати на ответника направените
разноски за адвокат в размер на 639 лв. съобразно отхвърлената част на иска.
Мотивиран
от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 128/ 07.06.2019 г. по гр. д. № 1099/ 2018 г. на РС Харманли
в частта, в която предявените от Б.П.П. против СУ „Неофит Рилски” – *** искове с правно основание чл.
344, ал. 1, т. 1 и 2 КТ са отхвърлени, в частта, в която предявеният иск по чл.
344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ е отхвърлен до сумата от 164. 46 лв.,
както и в частта на разноските, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА за НЕЗАКОННО и ОТМЕНЯ извършеното със Заповед № 42 - 620/ 10.09.2018 г. на
директора на СУ „Неофит Рилски” – *** уволнение на Б.П.П. с ЕГН ********** от длъжността ***.
ВЪЗСТАНОВЯВА Б.П.П. на заеманата преди уволнението длъжност *** в СУ „Неофит Рилски” – ***.
ОСЪЖДА СУ „Неофит Рилски” – *** да заплати на Б.П.П. сумата от 164.
46 лв., представляваща обезщетение
по чл. 225, ал. 1 КТ за времето от 10.09.2018 г. до 12.09.2018 г. включително,
през който е останала без работа вследствие на незаконното уволнение, ведно със
законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното му изплащане.
ОСЪЖДА СУ „Неофит Рилски” – *** да заплати на Б.П.П. направените по делото разноски в размер на 712. 25 лв.
ОСЪЖДА Б.П.П. да заплати на СУ
„Неофит Рилски” – *** направените по делото разноски в размер на 639 лв.
ОСЪЖДА СУ „Неофит Рилски” – *** да заплати по сметка на
Окръжен съд – Хасково държавна такса в размер на 140 лв. и разноски за вещо
лице в размер на 250 лв.
ПОТВЪРЖДАВА решението в
останалата част.
Решението
може да бъде обжалвано пред ВКС в едномесечен срок, считано от 18.09.2019 г., за която дата страните са уведомени в
съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.