Решение по дело №248/2024 на Административен съд - Пазарджик

І. За характера на производството, жалбата и становищата на страните :

 

1. Производството по делото е по реда на чл. 149, ал. 5, чл. 168, ал. 2 и ал. 3, чл. 172, ал. 2, предложение първо от Административнопроцесуалния закон, във връзка с чл. 156 и сл., във връзка с чл. 144, ал. 1, във връзка с чл. 107 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, във връзка с чл. 4, ал. 1 и чл. 9б от Закона за местните данъци и такси.

 

2. Образувано е по жалба на „СПОРТС ЕНД РИКРИЕЙШЪН КОМПЛЕКС БЕЛМЕКЕН“ АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Витоша” 75, ет. 2, ап. 5, представлявано от изпълнителния директор Н. В. Щ., в частта  с която се иска обявяване на нищожността на Акт за установяване на задължение по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № 64- 1 от 13.08.2019 г., издаден от Д. С. П., на длъжност младши експерт в дирекция „Обща администрация“ на община Белово, с който спрямо дружеството, за отчетен период 01.01.2018 г. до 31.12.2018г. са определени задължения за данък върху недвижимите имоти в размер общо на 1560,00лв. и са определени лихви за просрочие към 13.08.2019 г. в размер общо на 150,16лв.; такси за битови отпадъци в размер общо на 5400,00лв. и са определени лихви за просрочие към 13.08.2019 г. в размер общо на 519,76лв.

 

3. С Определение № 1268 от 29.03.2024 г., съдът е оставил без разглеждане жалбата на „Спортс енд Рикриейшън Комплекс Белмекен“ АД, срещу Решение № АО-1819-1 от 27.10.2023г., постановено от Н. К. Т., на длъжност директор на Дирекция „Финансово стопанска дейност и административно обслужване” в Общинска администрация, гр. Белово, с която жалбата на дружеството срещу Акт за установяване на задължение по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № 64- 1 от 13.08.2019 г. е оставена без разглеждане, като просрочена и е прекратил производството по делото.

С Определение № 8592 от 10.07.2024 г., постановено по адм. дело № 6279 по описа на Върховния административен съд за 2024 г., касационната инстанция е отменила Определение № 1268 от 29.03.2024 г., постановено по адм. дело № 248 по описа на Административен съд Пазарджик за 2024 г., в частта, с която е оставена без разглеждане жалбата на „Спортс енд Рикриейшън Комплекс Белмекен“ АД, в частта  по предявено искане за обявяване нищожността на Решение № АО-1819-1 от 27.10.2023 г. на Директора на дирекция „ФСД и АО“ при Община Белово, като делото е върнато за продължаване на съдопроизводствените действия по искането за обявяване на нищожността на решението. В останалата част, първоинстанционното определение е оставено в сила.

 

4. В жалбата се навеждат доводи за нищожност на оспорения административен акт, като твърдението в тази насока е, че той е издаден от материално некомпетентен орган. Всъщност, възраженията за некомпетентност се отнасят до директора на Дирекция „Финансово стопанска дейност и административно обслужване” в Общинска администрация, гр. Белово, който е оставил без разглеждане, като просрочена, жалбата на търговското дружество за оспорване на Акт за установяване на задължение по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № 64- 1 от 13.08.2019 г. по административен ред. Счита се в тази насока, че Н. К. Т., която съчетава длъжността Директор на Дирекция „ФСД и АО“ при Община Белово и длъжността заместник кмет на Община Белово, не следва да се произнася по оспорването на акта по административен ред, доколкото двете длъжности обемат взаимно изключващи се функции във връзка с администрирането на местните данъци и такси.

Поддържа се също така, че процесните задължения за такса битови отпадъци, дължими към 2018 г., са определени въз основа на план сметка, приета от общинския народен съвет през 2011 г.

Възразява се още, че процесните задължения към общинския бюджет са погасени по давност.

В жалбата е заявено, че всичко това „….категорично налага прогласяването му(тоест на АУЗ № 64- 1 от 13.08.2019 г. – пояснението мое) на за нищожен от съда с всички произтичащи от това последици…“.

Това искане – за обявяване на Акт за установяване на задължение по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № 64- 1 от 13.08.2019 г. за нищожен е поддържано и в представената писмена защита по същество на спора. Поддържано се и искането за обявяване на нищожността на Решение № АО-1819-1 от 27.10.2023г., постановено от Н. К. Т., на длъжност директор на Дирекция „Финансово стопанска дейност и административно обслужване” в Общинска администрация, гр. Белово.

Иска се присъждане на сторените разноски по производството.

 

5. В представено по делото писмено становище(л. 202), ръководителя на „Звено за местни приходи“ към Община Белово, счита жалбата на дружеството за неоснователна и недоказана. Поддържа се, че както акта за установяване на задължения, така и решението на директора на Дирекция „Финансово стопанска дейност и административно обслужване” в Общинска администрация, гр. Белово са постановени от снабдените с правомощията за това органи на местната администрация.

Иска се жалбата да бъде оставена без уважение.

 

ІІ. За допустимостта :

 

6. Акт за установяване на задължение по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № 64- 1 от 13.08.2019 г. е бил обжалван от „Спортс енд Рикриейшън Комплекс Белмекен“ АД е връчен на Н. З., в качеството ме на член на съвета на директорите на акционерното дружество на 14.09.2020 г.(л.26), в хипотезата на отказ да бъде получен документа.

Акта е оспорен по административен ред, като е подадена жалба рег. № ФД-1803 от 24.11.2020г. до директора на Дирекция „Счетоводство и бюджет“ в Отдел „МДТ“ на Община Белово(л. 34). По така подадената жалба не е последвало произнасяне от сезирания административен орган.

Според дружеството, била е подадена нова жалба рег. № АО-129 от 01.02.2021 г., адресирана до Административен съд Пазарджик, която не е била администрирана от общината. При това положение, дружеството е подало нова жалба вх. № 8790 от 04.11.2022 г. пряко в Административен съд Пазарджик. С Определение № 506 от 12.04.2023г., постановено по адм. дело № 1011 описа на съда за 2022г., жалбата на дружеството е оставена без разглеждане, производството по делото е прекратено, а преписката е изпратена на административния орган по компетентност, като е счетено, че същия е длъжен да се произнесе по оспорването по административен ред на АУЗ № 64- 1 от 13.08.2019 г.

Контролния в йерархията на администрацията орган, отново не се е произнесъл по жалбата на дружеството срещу АУЗ № 64- 1 от 13.08.2019 г. Последвало е подаване на нова жалба вх. № 6795 от 21.08.2023 г., адресирана до Административен съд Пазарджик. С Определение № 1261 от 15.09.2023 г., постановено по адм. дело № 812 по описа на съда за 2023 г., жалбата на дружеството е оставена без разглеждане, производството по делото е прекратено, а преписката за пореден път е върната на контролния в йерархията на администрацията орган, за произнасяне по жалба рег.№ ФД-1803 от 24.11.2020 г. Отново е счетено от решаващия съд, че контролния орган е длъжен да се произнесе по оспорването по административен ред с което е сезиран.

В тази хронология е последвало издаването на Решение № АО-1819-1 от 27.10.2023г., постановено от Н. К. Т., на длъжност директор на Дирекция „Финансово стопанска дейност и административно обслужване” в Общинска администрация, гр. Белово с което жалба рег. № ФД-1803 от 24.11.2020 г., подадена от „Спортс енд Рикриейшън Комплекс Белмекен“ АД е оставена без разглеждане, като подадена извън рамките на предвидения за това срок.

 

7. В случая, при постановяване на Определение № 506 от 12.04.2023г. по адм. дело № 1011 описа на съда за 2022г. и на Определение № 1261 от 15.09.2023 г., постановено по адм. дело № 812 по описа на съда за 2023 г., не е съобразено, процесуалното правило, възведено в чл. 156, ал. 4 от ДОПК според което, непроизнасянето на решаващия орган в срока по чл. 155, ал. 1 се смята за потвърждение на ревизионния акт в обжалваната част. Срока по чл. 155, ал. 1 от ДОПК е 60 дневен. Тоест, срока за произнасяне по жалба рег. № ФД-1803 от 24.11.2020 г. е изтекъл на 24.01.2021 г., включително. В рамките на следващия 14-дневен срок след това, от страна на дружеството не е било предприето обжалване по съдебен ред, съобразно правилото на чл. 156, ал. 1 от ДОПК.

Това на първо място означава, че още по жалба вх. № 8790 от 04.11.2022 г., по повод на която е образувано адм. дело № 1011 по описа на Административен съд Пазарджик за 2022 г. е следвало да бъде упражнен съдебен контрол и да бъде преценено, дали жалбата е подадена в срок и била ли е допустима за разглеждане по същество. Това не е сторено, като в нарушение на процесуалния закон, преписката е върната с указания за задължително произнасяне от контролния в йерархията на администрацията орган.

В контекста на изложените съображения е ясно, че такова произнасяне контролния орган не дължи, независимо, че преписката е била връщана на два пъти по силата на прежде посочените съдебни актове.

 

8. След като, контролния в йерархията на администрацията орган, не дължи произнасяне по адресираната до него жалба рег. № ФД-1803 от 24.11.2020 г., то съдът също не дължи произнасяне нито по отношение на законосъобразността, нито по отношение на действителността на Решение № АО-1819-1 от 27.10.2023г., на директора на Дирекция „ФСДАО” в Общинска администрация, гр. Белово. Жалбата на дружеството в частта  по искането за прогласяване на нищожността на въпросното решение на административния орган е недопустима, поради липса на предмет и следва да бъде оставена без разглеждане.

 

9. С оглед разпоредбата на чл. 149, ал. 5 от АПК, приложима в настоящото производство във връзка с § 2 от ДР на ДОПК, жалбата на дружеството, в частта  по искането за обявяване на нищожността на Акт за установяване на задължение по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № 64-1 от 13.08.2019 г. обаче, се явява процесуално допустима за разглеждане.

 

ІІІ. За фактите :

 

10. „Спортс енд Рикриейшън Комплекс Белмекен“ АД е подало декларации(л. 69 и сл.) по реда на чл. 14 от ЗМДТ с вх. № 198 от 17.06.2011 г. и по реда на чл. 17, ал. 1 от ЗМДТ(отм.- ДВ бр. 98 от 2010 г., в сила от 1.07.2011 г.), относно имот с посочен партиден № ********* 001, намиращ се в общ. Белово, с. Сестримо, местност Белмекен, имот №000112, с площ от 5916,00м, с отчетна стойност в размер на 300 000,00лв.

Подадена са и декларации(л. 41 и сл.) по реда на чл. 14 от ЗМДТ с вх. № 199 от 17.06.2011 г. и по реда на чл. 17, ал. 1 от ЗМДТ(отм.- ДВ бр. 98 от 2010 г., в сила от 1.07.2011 г.), относно имот с посочен партиден № ********* 002, намиращ се в общ. Белово, с. Сестримо, местност Белмекен, имот №000213, с площ от 13082,00м, в което са разположени пет сгради, всяка от които с разгъната застроена площ от 336,00 м, със застроена площ общо от 840,00 м, с отчетна стойност в размер на 850 000,00лв. за земята и общо 50 000,00лв. за сградите.

 

11. Според процесния Акт за установяване на задължение по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № 64-1 от 13.08.2019 г., от страна на дружеството са били подадени :

• Декларация по чл. 17, ал.1 от ЗМДТ за дължимия данък върху недвижимите имоти с вх. № F10961 от 17.06.2011г., отнасящи се за чл. 17-недв. имоти с партиден № М78–110617 с адрес на имота 4469 с. Сестримо ул. Белмекен, представляващ земя и сграда;

• Декларация по чл. 17, ал.1 от ЗМДТ за дължимия данък върху недвижимите имоти с вх. № F10962 от 17.06.2011г., отнасящи се за чл. 17-недв. имоти с партиден № М79–110617 с адрес на имота 4469 с. Сестримо ул. Белмекен, представляващ земя.

Във връзка с тези декларации, в АУЗ № 64-1 от 13.08.2019 г. е посочено следното : „…Същите са заведени в регистрите на ОБЩИНА БЕЛОВО, Местни данъци и такси на база посочени данни в декларации, собствени данни, данни получени от трети лица и организации за характеристиките им. На тази база са изчислени и данъчните задължения за дължимите от СПОРТС ЕНД РИКРИЕЙШЪН КОМПЛЕКС БЕЛМЕКЕН , ЕИК по БУЛСТАТ *********….“.

Това е било достатъчно за да бъдат определени следните задължения за дружеството за отчетната 2018 г. :

• За имот партиден № М78–110617, данък върху недвижимите имоти в размер на 1170,00лв. и лихви за просрочие в размер на 112,62 лв.; такса за битови отпадъци в размер на 4050,00лв. и лихви за просрочие в размер на 389,82лв.;

• За имот партиден № М79–110617, данък върху недвижимите имоти в размер на 390,00лв. и лихви за просрочие в размер на 37,54 лв.; такса за битови отпадъци в размер на 1350,00лв. и лихви за просрочие в размер на 129,94лв.

 

ІV. За правото :

 

12. За разрешаването на конкретния административноправен спор е необходимо да бъде съобразено следното:

За да е нищожен един публичноправен акт, какъвто несъмнено е АУЗ, същият трябва да е засегнат от толкова тежък порок, който да прави невъзможно и недопустимо оставането му в правната действителност. Нищожният административен акт не поражда никакви правни последици за адресатите си и за да не създава правна привидност, когато съдът констатира такъв акт следва да го отстрани от правния мир. Правно средство за това е обявяване на неговата нищожност. Правомощие за това дават разпоредбите на чл. 168, ал. 2 и ал. 3 АПК, съгласно които съдът обявява нищожността на акта, дори да липсва искане за това, като нищожността може да се обяви и след изтичане на срока по чл. 149, ал. 1 – 3 от АПК. В същия смисъл е и посочената по-горе разпоредбата на чл. 149, ал. 5 АПК, според която административните актове могат да се оспорят с искане за обявяване на нищожността им без ограничение във времето. Цитираните норми намират приложение в производството по обжалване на актове от категорията на процесния, на основание § 2 от ДР на ДОПК. Възможността за обявяване на нищожността на актове с които се определят задължения за правните субекти към републиканския или общинските бюджети е допусната в чл. 160, ал. 5 от ДОПК, според която процесуална норма, при обявяване на ревизионния акт за нищожен от съда се прилага чл. 173, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс.

 

13. В административното право, за разлика от гражданското право липсва специален законов текст, който да регламентира в кои случаи съответният акт е нищожен и в кои случаи е унищожаем. Основното разграничение на порочните (недействителните) актове на администрацията е разделението им на нищожни и унищожаеми в зависимост от степента на същественост на порока (дефекта), от който е засегнат акта. Общоприето е становището в теорията и съдебната практика, че нищожни са тези административни актове, които поради радикални, основни и тежки недостатъци, се дисквалифицират като административни актове и въобще като юридически актове и се третират от правото като несъществуващи, поради което изобщо не могат да породят правни последици. Във всеки отделен случай действителността на административния акт се преценява конкретно, с оглед тежестта на порока, от който е засегнат и дали той е годен да предизвика промяна в правната сфера на адресатите на акта.

 

14. Според чл. 4, ал. 1 и чл. 9б от ЗМДТ, установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци и местните такси се извършват от служители на общинската администрация по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

Според чл. 107, ал. 3 от ДОПК, когато органът по приходите установява размера на дължимия данък въз основа на подадена от задълженото лице декларация, може служебно да издаде акт за установяване на задължението, когато същото не платено в срок, както е в настоящия случай.

 

15. Относно формата на акта за установяване на задължения, няма нарочно установени нормативни изисквания. Бидейки писмено обективирано властническо волеизявление, акта, съобразно общото изискване на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, безусловно трябва да съдържа изложение на фактическите и правни основания за неговото постановяване.

Аргументи за наличието на несъмнено изискване за излагане на фактически и правни основания за издаване на акт за установяване на задължения, могат да бъдат извлечени от разпоредбата на чл. 107, ал. 2, във връзка с ал. 1 от ДОПК, според които, когато органът по приходите установява размера на дължимия данък или осигурителната вноска въз основа на подадена от задълженото лице декларация, задълженото лице има право при поискване да получи справка за начина, по който е изчислено задължението, съдържаща данни за задълженото лице, вида, основанието, общия и неплатения размер. На същото основание, служебно издадения акт за установяване на задължение, следва да съдържа фактическите и правни основания за неговото постановяване.

16. Как тези съображения се съотнасят с конкретиката на текущия казус ?

На първо място трябва да се отбележи, че белезите индивидуализиращи подадените от дружеството декларации(входящ номер) и заявените в тях имоти(партиден номер, планоснимачен номер, площ), са съвършено различни от тези посочени в акта за установяване на задължения. Подадените от дружеството декларации са с вх. № 198 от 17.06.2011 г. и вх. № 199 от 17.06.2011 г., а тези посочени в акта са съответно с вх. № F10961 от 17.06.2011г. и вх. № F10962 от 17.06.2011г.

Респективно, имотите предмет на подадените от дружеството декларации са с партиден №********* 001 и № ********* 002, а тези описани в акта за установяване на задължения с партиден № М78–110617 от 17.06.2011г. и вх. № F10962 от 17.06.2011г.

Действително, би могло да се предположи, че става реч за едни и същи декларации и за едни и същи имоти, но тава е само една индиция, която сама по себе си не може да е основание за издаване на акт за установяване на задължения по декларация.

На следващо място, в оспорения акт за установяване на задължения, на практика липсват каквито и да посочени правни основания за издаването му. Посочени с абревиатури са ЗМДТ, НОАВТЦУ и Наредба за местните данъци на общ. Белово, но не е налице, каквото и да е указание, относно конкретните материално правни текстове на които се основава определянето на задълженията на дружеството жалбоподател.

В този контекст, съобразно чл. 13 от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Белово, размерът на таксата се определя за всяка услуга поотделно – сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на териториите за обществено ползване. Такива данни в процесния акт за установяване на задължения липсва. Липсват каквито и да е данни относно конкретния начин на изчисление на дължимите такси, съобразно чл. 15 от същата наредба.

 

17. Всичко това, налага да се формира констатацията, че процесния Акт за установяване на задължение по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № 64-1 от 13.08.2019 г. е издаден от снабден с правомощията за това орган на местната изпълнителна власт, съобразно представената по делото Заповед № 218 от 07.08.2019 г. на Кмета на общината(л. 27), но при такава липса на изложени фактически и правни основания, която прави невъзможно формирането на еднозначен и несъмнен извод за наличието на властническо волеизявление, което е обосновано с проявлението на конкретно посочени факти и е основано на правилата, установени в конкретно посочени материално правни норми. Това на практика е равнозначно на липса на властническо волеизявление, което да е резултат на посочени от административния орган проявени факти или фактически състав и приложението на отделна или отделни материално правни разпоредби.

В случая, не би било невярно, ако се каже, че посочените в Акт за установяване на задължение по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № 64-1 от 13.08.2019 г. парични суми, като задължения на дружеството към бюджета на община Белово са произволно определени.

Това е равнозначно на пълната липса на властническо волеизявление на административен орган, сиреч на нищожен административен акт.

В случая, след обявяването на акта за нищожен, ще следва да бъде приложено правилото на чл. 173, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс, във връзка с чл. 160, ал. 5 от ДОПК.

 

V. За разноските :

 

18. При посочения изход на спора, на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК, на жалбоподателя се дължат сторените разноски по производството. Те се констатираха в размер на 2850,00лв., съобразно представения в тази насока списък.

 

 

Ето защо, Съдът

 

 

 

Р Е Ш И :

 

 

 

ОТБЯВЯВА ЗА НИЩОЖЕН Акт за установяване на задължение по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № 64- 1 от 13.08.2019 г., издаден от Д. С. П., на длъжност младши експерт в дирекция „Обща администрация“ на община Белово, с който спрямо „СПОРТС ЕНД РИКРИЕЙШЪН КОМПЛЕКС БЕЛМЕКЕН“ АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Витоша” 75, ет. 2, ап. 5, за отчетен период 01.01.2018 г. до 31.12.2018г. са определени задължения за данък върху недвижимите имоти в размер общо на 1560,00лв. и са определени лихви за просрочие към 13.08.2019 г. в размер общо на 150,16лв.; такси за битови отпадъци в размер общо на 5400,00лв. и са определени лихви за просрочие към 13.08.2019 г. в размер общо на 519,76лв.

 

ВРЪЩА преписката на Община Белово.

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на „СПОРТС ЕНД РИКРИЕЙШЪН КОМПЛЕКС БЕЛМЕКЕН“ АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Витоша” 75, ет. 2, ап. 5, в частта, с която се иска обявяване за нищожно, Решение № АО-1819-1 от 27.10.2023г., постановено от Н. К. Т., на длъжност директор на Дирекция „Финансово стопанска дейност и административно обслужване” в Общинска администрация, гр. Белово с което жалба рег. № ФД-1803 от 24.11.2020 г., подадена от „Спортс енд Рикриейшън Комплекс Белмекен“ АД е оставена без разглеждане, като подадена извън рамките на предвидения за това срок.

 

ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази му част.

 

ОСЪЖДА Община Белово, да заплати на „СПОРТС ЕНД РИКРИЕЙШЪН КОМПЛЕКС БЕЛМЕКЕН“ АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Витоша” 75, ет. 2, ап. 5, сумата от 2850,00(две хиляди осемстотин и петдесет)лева, представляваща извършени от дружеството разноски по производството.

 

Решението в част, с която жалбата се оставя без разглеждане, а производството по делото се прекратява, има характер на определение и подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в седем дневен срок от съобщаването.

 

В останалата част, решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.