РЕШЕНИЕ
№ 696 24.02.2020г. гр.Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският районен съд
І граждански състав
На тридесети януари две хиляди и
двадесета година
В публичното заседание в следния
състав :
Председател: АННА ЩЕРЕВА
Секретар Недялка Димитрова,
като разгледа докладваното от
съдията Щерева
гражданско дело № 3981 по описа
за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид
следното :
Производството е
образувано по искова молба на “ГАРАНЦИОНЕН ФОНД БЪЛГАРИЯ” ЕООД с ЕИК *********
със седалище и адрес на управление гр.Бургас, ул.”Янко Комитов” № 30, представлявано
от управителя П.С.С., против Р.Д.К. с ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес
***.
Ищецът предявява
установителен иск за съществуването на следните вземания по договор за
потребителски кредит и договор за допълнителни услуги с № 0001668/
10.08.2017г., сключени с между ответника и „Фреш Кредит” ЕООД, обезпечени с
поръчителството на ищеца, за които вземания е постановена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 1632/ 2019г. по описа на РС
– Бургас : 800 лв. – непогасена
главница по договора за кредит, 24,32
лв. - договорна възнаградителна лихва за периода 10.08.2017г. -
21.02.2019г., 114,60 лв. - мораторна
лихва за периода 12.09.2017г. - 21.02.2019г., 352 лв. – главница по т.I от договора за допълнителни услуги и 41 лв. – главница по т.I I, ведно със законната лихва върху главниците от
подаването на заявлението по чл. 410 от ГПК на 22.02.2019г. до окончателното
ѝ плащане. Претендира и присъждане на направените разноски.
Ищецът твърди, че осъществява гаранционни услуги
/поръчителство/ в полза на „Фреш Кредит“ ЕООД, който на 10.08.2017г.
сключил с ответника договор за потребителски кредит и договор за допълнителни
услуги, с общи условия към тях. На същата дата бил сключен и договор за гаранционна сделка /поръчителство/, въз основа
на който ищецът се е задължил да отговоря солидарно като поръчител за
задълженията на длъжника към „Фреш Кредит“ ЕООД. Предвид забава на ответника за
плащания на дължимите погасителни вноски по договора за кредит, кредиторът
„Фреш Кредит“ ЕООД е упражнил правата си против поръчителя и го поканил да
плати сумите. С платежно нареждане от 21.02.2019г. поръчителят е платил
задълженията вместо длъжника. Изпълнявайки задължение, ищецът встъпил в правата
на кредитора по посочените договори срещу длъжника.
Ответникът е
редовно уведомен по реда на чл.47, ал.1 – 5 от ГПК. Назначеният особен
представител на ответника в преклузивния срок по чл.131 ал.1 от ГПК представя писмен
отговор, с който оспорва иска. Оспорва
валидността на договорите за кредит, за допълнителни услуги и за поръчителство.
След съвкупна
преценка на доводите на страните, на събраните по делото доказателства и на
разпоредбите на закона, Бургаският районен съд намира за установено следното:
Искът е с правно основание чл.422
и чл.415, ал.1, т.2 вр. чл.124, ал.1 от ГПК вр. чл.143, ал.1 от Закона за
задълженията и договорите /ЗЗД/.
По ч.гр.д. № 1632/
2019г. по описа на Районен съд - Бургас е постановена заповед за изпълнение на
задължение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 882/ 25.02.2019г. против длъжника
Р.Д.К.. Разпоредено е плащане на заявителя – кредитор „Гаранционен фонд
България“ ЕООД на процесните парични задължения, както и на сумата 26,64 лв. - заплатена
държавна такса. С разпореждане от 15.04.2019г. по ч.гр.д.№ 1632/ 2019г. съдът е
приел, че заповедта е редовно връчена на длъжника на основание чл.47 ал.5 от ГПК и на основание чл.415, ал.1, т.2 от ГПК е указал на заявителя да предяви
иск относно вземането си. Разпореждането е съобщено на ищеца на 22.04.2019г. Настоящият
иск е предявен в срока по чл.415, ал.4 от ГПК – на 22.05.2019г.
Правната
квалификация на иска се определя от съда въз основа на въведените от ищеца
фактически обстоятелства, на които този иск се основава. Тъй като предявявеният
иск е основан на твърдения на ищеца за негова солидарна отговорност с ответника
за кредитни задължения към трето лице по силата на договор за поръчителство
/гаранционна сделка/, съдът приема, че така предявеният иск за осъждане на
ответницата да върне на ищеца, това което той е платил на кредитора, е с правно
основание чл.143 ал.1 от ЗЗД. Това е и докладваната от съда правна квалификация
на иска, по която не са въведени възражения от страните. Поради това съдът
приема, че не е приложима сочената от ищеца норма на чл.74 от ЗЗД, уреждаща
последиците от изпълнение на задължение от трето лице с правен интерес, каквато
хипотеза не е налице в настоящия случай.
От представените
по делото доказателства се установява, че на 10.08.2017г. между “Фреш кредит“
ЕООД и ответника Р.Д.К. е сключен договор за потребителски кредит № 0001668/ 10.08.2017г.,
по силата на който дружеството е предоставило на ответника кредит от 800 лева. Договорени
са възнаградителна лихва от 14,50 % и годишен процент на разходите /ГПР/ 47,43%,
обща сума за погасяване 824,32 лв., платима на 4 месечни вноски от по 206,08
лв., начиная от 10.08.2017г. до 11.12.2017г.
Предаването на
кредитната сума на кредитополучателя се установява от представената разписка от
10.08.2017г.
Съгласно чл.3,
ал.1 от договора за кредит ответникът се е задължил в срок от 48 часа от
сключването на договора да предостави на заемодателя обезпечение – двама
поръчителя, отговарящи на определени критерии, или банкова гаранция. В ал.2 е
предвидено, че при неизпълнение на това задължение ще се счита, че
кредитополучателят се съгласява и упълномощава кредитодателя “Фреш кредит“ ЕООД
да сключи от негово име и за негова сметка, в това число и при условията на
чл.38 от ЗЗД, договор за поръчителство с одобрено от кредитодателя дружество - поръчител,
което да му предостави гаранционна услуга /поръчителство/ за обезпечаване на
вземанията по договора за кредит, при възнаграждение за последното от 352 лв.,
платимо от кредитополучателя разсрочено – на равни месечни вноски.
Съгласно чл.4 от
договора, кредитополучателят се е съгласил чрез сключване на допълнителен
договор да ползва допълнителни услуги, предоставени от кредитодателя /съгласно
Тарифа/, както и да ползва финансиране на разсрочено плащане на възнаграждението
за поръчителя по чл.3. Такъв договор за допълнителни услуги е сключен на същата
дата - 10.08.2017г. С него кредиторът „Фреш кредит“ ЕООД е предоставил на ответника
Р.К. допълнителна услуга, представляваща финансиране, разсрочване и заплащане на
поръчителя на сумата, която се дължи от клиента за възнаграждението по договор
за поръчителство на кредита. Съгласно договора в полза на кредитора се дължи
сума в общ размер от 352 лв., която следва да се плати на 4 месечни вноски по 88
лв.
Описаният договор
за поръчителство /гаранционна сделка/ е сключен на същата дата 10.08.2017г.
между „Фреш кредит“ ЕООД като кредитор, ответника Р.К. като длъжник и ищецът „Гаранционен
фонд България“ ЕООД като поръчител. С този договор поръчителят се е задължил
спрямо кредитора да отговаря за изпълнението на всички задължения на длъжника
по договора за потребителски кредит.
Не се установяват
извършени от ответника плащания по процесните договори. Съгласно приложената
справка за задължения, издадена от „Фреш кредит“ ООД, непогасените задължения
на ответника са в размер на 800 лв. – главница, 24,32 лв. – договорна лихва ,
352 лв. – сума по допълнителен пакет, 155,60 лв. – обезщетение за неизпълнение
на договорно задължение и 41 лв. – такса за СМС известяване – общ размер
1 331,92 лв.
На 21.02.2019г. кредитодателят
е отправил до ищеца в качеството му на поръчител покана за изпълнение на
описаните договорни задължения в размер на 1 331,92 лв. съгласно
приложената справка.
На същата дата 21.02.2019г.
ищецът „Гаранционен Фонд България“ ЕООД е заплатил на кредитодателя „Фреш
кредит“ ЕООД претендираното задължение от 1 331,92 лв., видно от
представеното преводно нареждане.
При така събраните
по делото доказателства съдът прави следните изводи :
Установи се, че ответникът
Р.К. и третото лице „Фреш кредит“ ЕООД са обвързани от процесните договор за
кредит и договор за допълнителни услуги от една страна, а от друга - наред с
ищеца “Гаранционен фонд България” ЕООД са обвързани от процесния договор за
поръчителство. В установеното облигационно кредитно правоотношение ответникът
има качеството потребител по смисъла на § 13, т.1 вр. т.12 от ДР на Закона за
защита на потребителите /ЗЗП/. По отношение на процесния договор за кредит е приложим
действащият Закон за потребителския кредит /ЗПК/. Съдебната практика приема, че
законовите норми, уреждащи валидността на сделките, са от императивен характер
и за приложението им съдът следи служебно.
Съгласно чл.11,
ал.1, т.10 от ЗПК договорът за потребителски кредит трябва да съдържа годишния
процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на
разходите по определения в приложение № 1 начин. Легална дефиниция за ”общ
разход по кредита за потребителя“ е дадена в нормата на § 1, т.1 от ДР на ЗПК -
всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение
за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора
за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит, а съгласно т.2 от същата разпоредба ”обща сума, дължима от
потребителя“ е сборът от общия размер на кредита и общите разходи по кредита за
потребителя. Процесният кредит не отговаря на изискването на чл.11, ал.1, т.10
от ЗПК. В договора и общите условия към него ГПР и лихвеният процент са
посочени единствено като абсолютни стойности, без да е описана методика на
начина на формиране на ГПР. Поради това компонентите на ГПР остават неясни.
Съдът приема, че в съдържанието на процесния договор за кредит не е отразена
действителната ”обща сума, дължима от потребителя“, като посочената ”обща сума
за погасяване“ отчита само предоставената кредитна сума и възнаградителната
лихва, без да включва останалите разходи за потребителя, в това число и
възнаграждението за поръчител, което представлява ”допълнителна услуга“, пряко
свързана с кредита и на основание чл.19, ал.1 от ЗПК е част от годишния процент
на разходите. Поради това съдът приема, че с възлагане на потребителя на задължението
за заплащане на възнаграждение за поръчител, което се дължи наред с
погасителната вноска, но не е включено в дължимата обща сума по кредита,
кредиторът е заобиколил изискванията на закона за точно посочване на
финансовата тежест на кредита за длъжника. Поради това на основание чл.21 ал.1
от ЗПК клаузите от договора, касаещи общата сума за погасяване и годишния
процент на разходите, са нищожни и не пораждат действие за ответницата. Тъй
като не е спазено изискването на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, договорът за
потребителски кредит е недействителен на основание чл. 22 от ЗПК.
Съдът намира, че
със сключването на отделен договор за допълнителна услуга с възнаграждение,
невключено в ГПР, е заобиколено и ограничението на чл.19, ал.4 от ЗПК,
забраняващо ГПР да бъде по-голям от петкратния размер на законната лихва. този
допълнителен договор на практика води до заобикаляне на закона, което е довело
до оскъпяване на кредита. При добавяне на договореното възнаграждение за
допълнителна услуга от 352 лв. към посочената обща сума за погасяване 824,32
лв. се получава ГПР, надвишаващ петкратния размер на законната лихва от 10%,
установена с ПМС № 426/ 2014г., издадено на основание чл.86 ал.2 от ГПК.
При така
установената недействителност на процесния договор на основание чл.23 от ЗПК
кредитополучателят дължи връщане само чистата стойност на кредита, без лихви
или други разходи по кредита. За това задължение на основание чл.141 ал.1 от ЗЗД солидарно с ответника отговаря и ищецът в качеството си на поръчител. На
основание чл.138, ал.2 от ЗЗД поръчителство може да съществува само за
действително задължение. При установената недействителност на обезпеченото
правоотношение между кредитодателя и ответника, задължението на ищеца –
поръчител за обезпечаване на кредитора следва обема на задължението на
потребителя – поръчителят отговаря спрямо кредитора само за чистата стойност на
кредита.
Нормата на чл.147
ал.1 от ЗЗД установява преклузивен срок за отговорността на поръчителя –
поръчителството се прекратява, ако в срок до шест месеца след падежа на
главното задължение, кредиторът е предявил иск срещу длъжника. Идентична е
клаузата на чл.5 от процесния договор за гаранционна сделка /поръчителство/ -
поръчителят остава задължен и след падежа на главното задължение, ако
кредиторът предяви иск за изпълнение срещу длъжника в срок до шест месеца. В
случая крайният срок на кредитните задължения на ответника е посочената в
договора дата 11.12.2017г., като безспорно до изтичането на 6 месеца от тази
дата – 11.05.2018г. кредиторът не е предявил срещу ответника иск за изпълнение
на договорните му задължения. Поканата за плащане до поръчителя е отправена
след изтичането на този срок – на 21.02.2019г., поради което на основание
чл.147 ал.1 от ЗЗД съдът приема, че към тази дата отговорността на поръчителя
вече е погасена. На основание т.4б от тълкувателно решение № 4/ 18.06.2013г. по
т.д. № 4/ 2013г. на ОСГТК на ВКС за този преклузивен срок съдът следи служебно.
Ето защо съдът приема, че ищецът е платил на кредитора след изтичането на
преклузивния срок по чл.147 ал.1 от ЗЗД, респективно след погасяването на
поръчителството му, поради което за извършеното плащане не е съществувало
валидно правно основание и не е налице въведеното договорно основание за
ангажиране отговорността на длъжника да възстанови платеното от поръчителя.
По изложените
съображения предявеният иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Мотивиран от
горното, Бургаският районен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ иска на “ГАРАНЦИОНЕН ФОНД
БЪЛГАРИЯ” ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.Бургас,
ул.”Янко Комитов” № 30, представлявано от управителя П.С.С., да бъде прието за установено по
отношение на Р.Д.К. с ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес ***, съществуването
на следните вземания по договор за потребителски кредит и договор за
допълнителни услуги с № 0001668/ 10.08.2017г., сключени с „Фреш Кредит” ЕООД,
обезпечени с поръчителството на ищеца, за които вземания е постановена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 1632/ 2019г.
по описа на РС – Бургас : 800 лв. –
непогасена главница по договора за кредит, 24,32
лв. - договорна възнаградителна лихва за периода 10.08.2017г. -
21.02.2019г., 114,60 лв. - мораторна
лихва за периода 12.09.2017г. - 21.02.2019г., 352 лв. – главница по т.I от договора за допълнителни услуги и 41 лв. – главница по т.I I, ведно със законната лихва върху главниците от
подаването на заявлението по чл. 410 от ГПК на 22.02.2019г. до окончателното ѝ
плащане.
Решението подлежи на въззивно обжалване
пред Окръжен съд – Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ : /п/
Вярно с оригинала: НД