Р Е Ш Е Н И Е
Номер 201/03.06. Година 2020 Град Перник
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишки районен съд Втори наказателен състав
На трети юни Година 2020
В публично заседание в следния състав:
Председател: Петя Котева
Секретар: Даниела Благоева
като разгледа докладваното от съдията административнонаказателно дело № 00403 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Обжалван е електронен фиш (ЕФ) серия К, № 2812360 на ОД на МВР-Перник, с който на И.Б.И., ЕГН **********, като законен представител на „Аутолидер” ЕООД, ЕИК *******е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лв (триста лева) на основание чл. 189, ал.4, вр. чл.182, ал.2, т.4 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) за нарушаване на чл. 21, ал.2, вр. чл.21, ал.1 от същия закон.
По изложени в жалбата доводи жалбоподателят И.Б.И. моли ЕФ да бъде отменен като неправилен и незаконосъобразен. Лично не участва в хода на съдебното производство, в което не се представлява и от процесуален представител.
Въззиваемата страна ОД на МВР-Перник– редовно призована, не изпраща представител за съдебно производство.
Съдът, след като обсъди събраните по делото писмени доказателства и служебно провери правилността на обжалвания ЕФ намира за установено следното:
Жалбата е подадена в предвидения в закона срок и от лице, имащо правен интерес, поради което е допустима, а разгледана по същество последната е основателна.
От фактическа страна:
На 13.06.2019 г. в 11:59 часа на път І-6, км 86+300, пътен възел Църква преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера и комуникации тип „ARH CAM S1“ с автоматизирано техническо средство за измерване на скоростта № 11743d0 заснело движещият се в посока към гр. Радомир лек автомобил „Тойота” с рег. № *******със скорост от 94 км/ч при разрешена скорост, въведена с пътен знак В26.
След преустановяване на извършвания в периода от 10:00 часа до 13:00 часа видеоконтрол на скоростния режим на движещите се МПС на посочената дата и място полицейският служител Р.М.- на длъжност „мл.автоконтроьор” в сектор „Пътна полиция” в ОД на МВР -Перник изготвил протокол съгласно чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение, който бил регистриран на 14.06.2019 г. с № 1158р-4862.
При направена проверка от Главна дирекция „Национална полиция” било
установено, че цитираният автомобил, чиято скорост на движение е отчетена, е
собственост на „Аутолидер” ЕООД, ЕИК ********, чийто законен представител е
именно жалбоподателя. За констатираното
нарушение против него е издаден от ОД на МВР-Перник процесния ЕФ серия К, № 2812360, в който след приспадане на
допустимата грешка отчетената скорост била редуцирана на 91 км/ч, като било
посочено, че превишаването на максимално допустимата скорост на движение било с
31 км/ч. За нарушаване на чл. 21, ал.2,
вр. чл. 21, ал.1 от ЗДвП му е наложено на
основание чл. 189, ал.4, вр. чл. 182, ал.2, т.4 от ЗДвП административно
наказание глоба в размер на 300 лв (триста лева). Жалбоподателят не се
възползвал от правото си по чл.189, ал.5 от ЗДвП да предостави в ОД на МВР
Перник писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на
свидетелството му за управление на моторно превозно средство, а обжалвал ЕФ с
процесната жалба пред съда.
По доказателствата:
Съдът възприе гореизложената фактическа обстановка за установена по несъмнен начин, предвид приетите писмени доказателства, а именно:
Писмо рег. № 3286р-18705 от 23.04.2019 г. на Главна дирекция „Национална полиция” доказва, че лек автомобил „Тойота” с рег. № *******е собственост на „Аутолидер” ЕООД, ЕИК ********, което не се и оспорва от жалбоподателя. Същата кореспондира и с разпечатката от показанията на автоматизираното техническо средство-снимка № 11743D0/0105117, установяваща, че на 13.06.2019 г. в 11:59 часа автомобил с рег. № *******е засечен със скорост, която съвпада с обективираната в ЕФ, след като е бил приспаднат толеранс от ± 3 км/ч релевантен към максимално допустимата грешка при измерване на скоростта, посочен както в приложението към удостоверението за одобрен тип на преносимата система за контрол на скоростта, така и в протокол № 55-С-ИСИ/11.10.2018 г. за последващата й проверка.
Към доказателствения материал са приобщени протокола за използване на автоматизираното техническо средство, съгласно чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение, удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 на преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера и комуникации тип „ARH CAM S1“, удостоверяващо, че е вписана в регистъра на одобрените за използване средства за измерване под № 5126, приложение, издадено от производителя за техническите и метрологични характеристика на процесната система, писмо изх. № 11-00-55 от 16.03.2020 г. на Областно пътно управление Перник, че км 86+300 попада в рамките на населеното място гр. Перник, като ограничението на скоростта в участъка на посочения км в посока на движение от гр. София към гр. Радомир, въведено с пътен знак В 26 е с цифрово означение 80 км/ч, като същият е позициониран 20 метра преди конкретния км 86+300.
От правна страна:
Не е спорно, че лек автомобил „Тойота” с рег. № *******е собственост на „Аутолидер” ЕООД, ЕИК ********, чийто законен представител е именно жалбоподателя И.Б.И., поради което и правилно в съответствие с разпоредбата на чл.189, ал.5, вр. чл. 188, ал. 2 от ЗДвП е била ангажирана неговата административнонаказателна отговорност. От страна на жалбоподателя не се навеждат и възражения, че друго лице е извършило нарушението, както и не са налице доказателства за евентуално упражняване, в законовия 14-дневен срок от получаване на фиша, на правото по чл. 189, ал.5 и ал.6 от ЗДвП. Съдът прие като довод, че не са налице последно посочените хипотези, и самия факт, че подадената жалба е именно срещу процесния ЕФ.
По делото се установи, че процесното нарушението е фиксирано с
преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с
вградено разпознаване на номера и комуникации тип „ARH CAM S1” с автоматизирано
техническо средство № 11743d0, като същото е посочено
както в издадения ЕФ, така и в
изготвения протокол по чл. 10, ал.1 от
Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., където е индивидуализирано и мястото на
което е бил извършван контрола, респективно мястото на извършване на
нарушението – км 86+300 на път І-6, при което е било изготвеното статичното
изображение с № 11743D0/0105117
на което е заснет процесния автомобил. Разпоредбата на чл. 189, ал.4 от ЗДвП е
категорична, че когато самото нарушение е установено и заснето с автоматизирано
техническо средство или система, в отсъствието на контролен орган на нарушителя
се издава ЕФ. Това е специална норма по отношение на разпоредбите, регулиращи
общия ред за налагане на административно наказание по ЗАНН, като същата
дерогира приложението на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.
Не е спорно, че за използването на системата за видеоконтрол на процесното място е изготвен приложения по административнонаказателната преписка протокол съгласно чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. От неговото съдържание, освен мястото на което е бил извършван контрола се установява посоката на движение на контролираните моторни превозни средства, която е била от гр. София към гр. Радомир, режимът на измерване, който е бил стационарен, посоката на задействане - приближаващи автомобили. В протокола изрично е отбелязано обстоятелството, че ограничението на скоростта в участъка е от 60 км/ч вследствие на пътен знак В26. Наличието на този знак и местонахождението му обаче по несъмнен начин се доказват от писмо изх. № 11-00-55 от 16.03.2020 г. на Областно пътно управление Перник. От съдържанието на последното се установява, че въведено ограничение на скоростта с пътен знак В26 е от 80 км/ч, като контролираният участък се намира в рамките на населеното място гр. Перник, т.е. установяват се обстоятелства, които не отговарят на вписаните в изготвения протокол. Същевременно в процесния случай не е изпълнено и изискването на чл. 10, ал.3 от Наредбата, задължаваща контрония орган при работа с временно разположени на участък от пътя автоматизирани технически средства и система протоколът да се съпровожда със снимка за разположение на уреда, тъй като от съдържанието на приложения протокол е видно, че такава снимка, която е неразделна част от този официалния документ, не е била направена, тъй като този факт не е отбелязан от служителя, който е изготвил протокола.
Предвид визираното по-горе несъотвествие между
вписаните данни в ЕФ за местонахождението на заснемащото устройство в рамките
на община Перник и посоченото в писмото на Областно пътно управление Перник, че
км 86+300 на път І-6,
се намира в населеното място гр. Перник, както и между цифровото ограничение на
пътния знак В26, който съгласно организацията на движение в участъка е 80 км/ч
(посоченото от Областно пътно управление Перник), а не такова от 60/км (описано във фиша) се налага единствено възможния
извод, че административнонаказателното обвинение е недоказано.
За пълнота на изложеното съдът отбелязва, че при квалификацията на нарушението е допуснато смесване на двете алинеи на чл. 21 от ЗДвП, тъй като такава е изведена по чл.21, ал.2, вр. чл. 21, ал.1 от ЗДвП. Тези текстове обаче касаят различни нарушения, т.е. посочването на двете алинеи на чл. 21 от ЗДвП, при липсата на точно описание във фиша на мястото на извършване на нарушението, води до невъзможност жалбоподателя да разбере какво нарушение е извършил, за да организира ефективно защитата си. Именно и заради това съдът изложи по-горе съображенията си, че категоричното посочване на мястото на нарушението е от съществено значение и за прилагане на съответната релевантна хипотеза на чл. 21 от ЗДвП, т.е. дали моторното превозно средство е управлявано в населено или извън населено място, което е задължителен обективен елемент при санкционирането му по чл. 182 от ЗДвП.
Освен всичко казано по-горе съдът констатира, че нарушителят е бил неправилно санкциониран на основание чл. 189, ал.4, вр. чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП, което не кореспондира с доказателствата по делото, че нарушението е било извършено в населено място, което също обосновава незаконосъобразността на ЕФ и в санкционната му част. Съдът счита за необходимо да отбележи, че действително в процесния случай е приложен закон за по-леко наказуемо нарушение, но същият противоречи на установеното в хода на съдебното производство място на установяване на нарушението, а именно в населеното място гр. Перник, т.е. налице е промяна на фактическите обстоятелства на обвинението предявено на нарушителя, срещу които същият се е бранил и които следва по категоричен начин да сочат какво нарушение се вменява на лицето, чийто автомобил е заснет да бъде управляван с превишена скорост. Още повече, че ЕФ се издава в негово отсъствие и същото не може да се запознае със съдържанието му и да прави възражения, както би било при съставяне на акт за установяване на административно нарушение.
С оглед изложеното съдът намира, че обжалвания ЕФ следва да бъде отменен като издаден в нарушение на процесуалния и материален закон.
Водим от гореизложеното и на
основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ електронен фиш серия К, № 2812360 на ОД на МВР-Перник, с който на И.Б.И., ЕГН **********, като законен представител на „Аутолидер” ЕООД, ЕИК *******е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лв (триста лева) на основание чл. 189, ал.4, вр. чл.182, ал.2, т.4 от Закона за движението по пътищата за нарушаване на чл. 21, ал.2, вр. чл.21, ал.1 от същия закон.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Перник в 14-дневен срок от съобщаването му на страните по реда на глава дванадесета от АПК.
Председател:/п/
Вярно с оригинала,
ИЕ