РЕШЕНИЕ
№ 7180
гр. София, 23.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА
при участието на секретаря *
като разгледа докладваното от АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА Гражданско дело №
20231110163514 по описа за 2023 година
„* ЕАД е предявило срещу Г. А. М. установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за признаване за установено дължимостта на
сумата от 53,79 лева – незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни
услуги по договор от 23.12.2020 г. за мобилен номер * за периода 15.02.2021 г. – 14.07.2021
г., ведно със законната лихва от 16.02.2023 г. до окончателното плащане и с правно
основание чл. 92 ЗЗД за признаване за установено дължимостта на сумата от 145,98 лева –
неустойка за предсрочно прекратяване на договор от 23.12.2020 г. за мобилен номер * за
които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.
гр. д. № 8347/2023 г. на СРС, 82 състав.
Ищецът твърди, че между страните е сключен Договор за мобилни услуги от
23.12.2020 г. за мобилен номер * с избран абонаментен план Интернет за дома 19,99 лева с
уговорен срок на действие за 24 месеца. Били издадени фактура № **********/15.03.2021 г.
за отчетен период 15.02.2021 г. – 14.03.2021 г. на стойност 12,91 лева, фактура № *15.04.2021
г. за отчетен период 15.03.2021 г. – 14.04.2021 г. на стойност 20,89 лева и фактура №
*15.05.2021 г. за отчетен период 15.04.2021 г. – 14.05.2021 г. на стойност 19,99 лева. Сочи, че
длъжникът не е изпълнил задълженията си по сключените договори на падежа, поради което
и дължимите суми станали изискуеми. Поради неизпълнението операторът прекратил
едностранно договора и издал крайна фактура № *15.07.2021 г. на стойност 199,77 лева за
начислена неустойка при предсрочно прекратяване, чиито размер бил в съответствие със
спогодба межди ищеца и КЗП. Излага, че при предсрочно прекратяване на договора
абонатът възстановява част от стойността на ползваните отстъпки, съответстваща на
1
останалата част от договора. Излага, че неполучаването на фактура не освобождава
потребителя от задължението за заплащане на дължимата сума.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът чрез особения си представител оспорва наличието
на облигационни правоотношения с ищеца. Релевира възражение за изтекла 3-годишна
погасителна давност по отношение на претендираните вземания.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и
правни изводи:
За установяване на обстоятелството, че между страните са налице валидни
облигационни правоотношения, възниквали по договор за мобилни услуги, по делото е
представен Договор за услуга Интернет за дома от 23.12.2020 г., сключен между ответницата
в качеството на потребител (абонат) и ищцовото дружество, в качеството на доставчик
(оператор). Налага се извод, че през отчетните периоди, за които са издадени процесните
фактури – 15.02.2021 г. – 14.05.2021 г. между страните са съществували валидни
облигационни правоотношения, по силата на които ищецът се е задължил да предостави на
ответницата при определени ценови условия далекосъобщителни мобилни услуги и вещи за
временно и възмездно ползване.
Съгласно чл. 75, вр. чл. 19б, б. „в“ от Общи условия на „* ЕАД (с предходно
наименование „* ЕАД) за взаимоотношения с потребителите на електронни съобщителни
услуги при неспазване на което и да е задължение по част ХІІІ от ОУ или в случай, че е
налице неизпълнение на някое от другите задължения на потребителя, * има право
незабавно да ограничи предоставянето на услугите или при условията на т. 19б и т. 19в да
прекрати едностранно индивидуалния договор с потребителя или да откаже сключване на
нов договор с него. Теленор има право да откаже сключване на индивидуален договор или
едностранно да прекрати индивидуален договор, срочен или безсрочен, в случай че
потребителят не е платил дължими суми след изтичането на сроковете за плащане по
индивидуалния договор, съответно Общите условия. По силата на чл. 26 заплащането на
ползваните услуги се извършва въз основа на фактура, която се издава ежемесечно, като
неполучаването на фактура не освобождава потребителя от задължението му за плащане на
дължимите суми. С разпоредбата на чл. 27 плащането се извършва в срока, указан във
фактурата, но не по-късно от 18 дни от датата на издаването .
Ищцовото дружество е издало фактура № */15.03.2021 г. за отчетен период 15.02.2021 г.
– 14.03.2021 г. на стойност 20 лева, фактура № *15.04.2021 г. за отчетен период 15.03.2021 г.
– 14.04.2021 г. на стойност 20,89 лева и фактура № *15.05.2021 г. за отчетен период
15.04.2021 г. – 14.05.2021 г. на стойност 19,99 лева.
Истинността на тези частни документи не е оспорена в съответните за това
процесуални срокове, нито изрично е заявено, че ответникът не е бил абонат на ищеца за
процесните периоди от време и не е ползвал изобщо услугите на този оператор, респективно
не дължи плащане на сумите по тези фактури или ако ги е дължал, те са в друг размер, а не
в посочения от ищеца. Доводи, че абонатът се е възползвал от правото си да оспори
процесните фактури пред оператора, удостоверяващи неговите задължения по договора за
2
далекосъобщителни услуги и евентуално същите да са отменени изцяло или да е редуцирано
по размер задължението му в резултат на оспорването, няма заявени от ответника.
Издадените фактури действително представляват частни свидетелстващи документи, които
се ползват с материална доказателствена сила само когато издателят им удостоверява
неизгодни за себе си факти. В случая издателят на фактурите е ищецът - доставчик на
далекосъобщителни услуги. Вярно е, че в процесните фактури се удостоверяват изгодни за
издателя факти, които обаче следва да бъдат признати за достоверни, доколкото освен че не
са оспорени от насрещната страна, изложените в тях обстоятелства не са опровергани по
никакъв начин. Ответницата не е ангажирала каквито и да било доказателства, че е изправна
страна по договорите, които да опровергават тези частни свидетелстващи документи, нито
че е прекратил процесните договори.
С оглед издадените фактури съдът намира за доказано предоставянето на услуги на
ответницата на процесните стойности, които не са били заплатени от последната, поради
което и предявения иск по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД следва да се уважи в пълен размер.
Ответницата с отговора на исковата молба чрез особения си представител упражнява
правата си по чл. 120 ЗЗД като прави възражение за изтекла погасителна давност по
отношение на претендираните от ищеца с исковата молба вземания. Престациите се
обединяват от общия правопораждащ факт – облигацията между страните по договори за
мобилни услуги и лизинг и имат съществения елемент на периодични плащания по смисъла
на чл. 111, б. „в” ЗЗД – предварително определен и известен на страните момент, в който
повтарящото се задължение за плащане трябва да бъде изпълнено, както и определяем
размер на същото, който се конкретизира в издаваните от ищеца фактури. Поради горните
характеристики на вземанията на мобилните оператори за цена на мобилни услуги и при
зачитане на ТР № 3 от 18.05.2012 г. по тълк. д. № 3/2011г. на ОСГТК на ВКС съдът намира,
че следва да бъдат определени като такива на периодично изпълнение по смисъла на чл. 111,
б. ”в” ЗЗД, предвид на което и същите се погасяват с изтичане на установената в същата
норма кратка тригодишна давност. Предвид нормата на чл. 114 ЗЗД погасителната давност
започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, като давността се прекъсва
на основание чл. 116 ЗЗД с предявяване на иск, в случая на заявление по чл. 410 ГПК – на
16.02.2023 г. В този смисъл и вземането на ищеца за цена за доставени мобилни услуги би
било погасено за месечните вноски с падеж преди 16.02.2020 г. Услугите се претендират за
отчетен период 15.02.2021 г. – 14.05.2021 г., поради което и възражението за погасяване по
давност на вземанията е неоснователно.
Ищцовото дружество е издало крайна фактура № *15.07.2021 г. за отчетен период
15.06.2021 г. – 14.07.2021 г. на стойност 199,77 лева. По делото не се установява договорите
да са прекратили действието си предсрочно. Не са представени доказателства за
упражняване на правото на оператора да прекрати едностранно договорите, както е
предвидено в чл. 75, вр. чл. 19б от ОУ на мобилния оператор за взаимоотношения с
потребителите на електронни съобщителни услуги. Не се установява възникналото в полза
на ищеца потестативно право да прекрати облигационната връзка да е упражнено по
3
надлежния ред - преди срока с нарочно изявление, поради което в патромониума на ищеца
не е възникнало вземане за компенсаторна неустойка. Поради изложеното претенцията по
чл. 92 ЗЗД за заплащане на неустойка за предсрочно прекратяване на договора в размер на
145,98 лева следва да бъде отхвърлена.
При този изход от спора разноски се дължат и на двете страни. На ищеца се следват
разноски на основание чл. 78, ал. 1 ГПК съобразно уважената част от исковете в размер на
223,48 лева от следните сторени разноски: 50 лева – държавни такси в исковото и
заповедното производства, 480 лева – адвокатски възнаграждения за исковото и заповедното
производства и 300 лева – депозит за особен представител. Ответницата е била
представлявана от особен представител в производството и не е претендирала разноски.
Така мотивиран, Софийски районен съд, 82 състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от „* ЕАД, ЕИК *срещу Г. А. М.,
ЕГН ***, иск по реда на чл. 422 ГПК, че Г. А. М. дължи на * ЕАД на основание чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД сумата от 53,79 лева – незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на
мобилни услуги по договор от 23.12.2020 г. за мобилен номер * за периода 15.02.2021 г. –
14.07.2021 г., ведно със законната лихва от 16.02.2023 г. до окончателното плащане, за която
сума е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 8347/2023 г. на СРС, 82
състав.
ОТХВЪРЛЯ предявения от * ЕАД, ЕИК *, срещу Г. А. М., ЕГН ** по реда на чл. 422
ГПК иск с правно основание чл. 92 ЗЗД за признаване за установена дължимостта на сумата
от 145,98 лева – неустойка за предсрочно прекратяване на договор от 23.12.2020 г. за
мобилен номер **
ОСЪЖДА Г. А. М., ЕГН **********, да заплати на „**ЕАД, ЕИК **, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК сумата от 223,48 лева – сторени разноски в исковото и заповедното
производства.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4