Определение по дело №582/2021 на Административен съд - Хасково

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№

гр.Хасково, 23.06.2021г.

 

Административен съд – Хасково, в закрито заседание на двадесет и трети юни две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

                                                                 СЪДИЯ: ПЕНКА КОСТОВА

 

като разгледа докладваното от съдия Костова исково адм. дело №582 по описа за 2021 година, и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е образувано по искова молба от Б.С.И. ***, подадена чрез пълномощник адв. З.Д.  от АК-Варна , против Областна дирекция на МВР – Хасково, с правно основание чл.203 от АПК, вр. с чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. С исковата молба се претендира заплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 600 лв., представляващи изплатен хонорар по договор за правна помощ по АНД № 84/2021г. по описа на Районен съд Димитровград, с решението по което е отменено Наказателно постановление № 254р-18/15.01.2021г., издадено от началник на РУ Димитровград към ОДМВР – Хасково. Претендира се присъждане и на направените в това производство, разноски.

Съдът, след като се запозна с доказателствата съдържащи се в АНД № 84/2021г. по описа на Районен съд Димитровград установи, че с молба на лист.20 от въззивното дело Б.С. е представил договор за правна защита и съдействие и пълномощно, видно от които е упълномощил адв. З.В.Д. да го представлява по АНД № 84/2021г. по описа на Районен съд Димитровград при възнаграждение в размер на 500 лева. Съдебното следствие по делото е приключило на 23.03.2021г. В проведеното на тази дата съдебно заседание Б.С.И. не е бил представляван от адв. З.Д..

С оглед посочените факти, съдът намира исковата претенция за недопустима, като съображенията за това са следните:

Считано от 03.12.2019 г. разпоредбата на чл. 63 от ЗАНН е изменена със ЗИД на Закона за административните нарушения и наказания, обнародван в Държавен вестник, бр. 94 от 29.11.2019г. С изменението е създадена нова ал.3 на чл. 63 от ЗАНН, според която в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК.

В конкретния случай искането за присъждане на разноски, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство в производство по обжалване на наказателно постановление, е следвало да бъде направено в последното открито съдебно заседание по делото, за което страните са били редовно призовани - 10.03.2021г., т. е. след влизане в сила на разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН. Към тази датата, ищецът е разполагал с процесуалната възможност да поиска присъждане на разноски. Разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН е материалноправна и поражда правно действие с влизането й в сила. С регламентираната правна възможност за присъждане на разноски в производството по обжалване на НП и с уреждането на съответния институт в административнонаказателното производство автоматично отпада съществуващата до този момент друга процесуална възможност, а именно тези разноски да се претендират като вреди в производството по чл. 203 и сл. от АПК във връзка с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

Тази възможност, по реда на ЗОДОВ, остава открита към момента само за завършилите производства, в които краен съдебен акт е постановен, преди да бъде изменена нормативната уредба или в случай, че съдебният акт е изготвен след настъпването на законовата промяна, но само при положение, че последното открито заседание по съответното дело, е проведено преди влизане в сила на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН в действащата му редакция, т. е. преди 03.12.2019г., когато обективно не е съществувала правна възможност за претендиране на разноски по този вид производства.

В настоящия случай, последното публично заседание е проведено значителен период от време след промяната на закона и именно това обстоятелство е от първостепенно значение за преценка допустимостта на иска.

В заключение съдът приема, че предявеният на 11.06.2021г. осъдителен иск е недопустим, тъй като за ищеца е съществувал друг ред за обезщетяване, за направените в хода на оспорването съдебно-деловодни разноски.

С оглед изложеното и на основание чл.144 от АПК във вр. с чл. 130 от ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ исковата молба от Б.С.И. ***, подадена чрез пълномощник адв. З.Д. от АК-Варна, против Областна дирекция на МВР – Хасково, с правно основание чл.203 от АПК, вр. с чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, с която се претендира заплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 600 лв., представляващи изплатен хонорар по договор за правна защита и съдействие по АНД № 84/2021г. по описа на Районен съд Димитровград, с решението по което е отменено Наказателно постановление № 254р-18/15.01.2021г., издадено от началник на РУ Димитровград към ОДМВР – Хасково.

ПРЕКРАТЯВА производството по исково адм. дело №582/2021г. по опис на Административен съд Хасково.

Определението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд с частна жалба, подадена в 7-дневен срок от съобщаването му.

 

 

СЪДИЯ: