№ 191
гр. Монтана, 18.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ВТОРИ СЪСТАВ, в публично заседание
на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:КРАСИМИР СЕМОВ
при участието на секретаря ТОДОРА ВЛ. ЙОРДАНОВА
като разгледа докладваното от КРАСИМИР СЕМОВ Административно
наказателно дело № 20241630200968 по описа за 2024 година
Производството е по чл.59, ал.1 и сл. от ЗАНН (изм., бр.109 от 2020г., в
сила от 23.12.2021г.).
С Наказателно постановление № 24-0996-000542/09.04.2024г. на
Началник Сектор ПП към ОДМВР - Монтана са наложени на Б. Д. А., с
посочен съдебен адрес в гр.София, чрез адв.В. С. К. от САК, административни
наказания - глоба в размер на 1500 (хиляда, петстотин) лева и лишаване от
право да управлява мпс за срок от 6 (шест) месеца за административно
нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, санкционирано на основание чл.182, ал.5
вр. с чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП. Спрямо водача А. са отнети 26 (двадесет и шест)
контролни точки на основание Наредба № Із – 2539/2012г. на МВР (в редакция
след изм. ДВ, бр.27 от 24.03.2023г., попр., бр.56 от 30.06.2023г.).
Недоволен от наказателното постановление жалбоподателя А., чрез адв.К.
от САК, моли да бъде отменено, алтернативно изменено. Редовно призован за
съдебно заседание, А. не се явява, вместо него се явява адв.К. от САК, който
поддържа жалбата и преви искане за присъждане на разноски съгласно чл.38,
ал.1, т.3 от ЗА.
Въззиваемата страна, като административно-наказващ орган (АНО) -
Началник Сектор ПП към ОД МВР – Монтана, не изпраща представител и не
взема становище по жалбата.
Доказателствата по делото са писмени и гласни. Съдът като ги обсъди
поотделно и в тяхната съвкупност, намира жалбата за допустима, но
неоснователна.
Жалбата е допустима, тъй като е подадена в законния срок.
1
Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните
съображения:
На 12.09.2023г. в 10:02 часа в с.Студено буче, област Монтана, ул.Георги
Д. срещу дом № 86, с посока на движение от гр.Видин към гр.Монтана,
посредством АТСС ARH CAM S111743се, е установено, че водача на л.а.
„МЕРЦЕДЕС С 350 БЛУТЕК“ с рег. № ххх, управлява л.а. с превишена
скорост от 110 км/ч (прибл.) при ограничение на скоростта в населено място от
50 км/ч. На практика с 106 км/ч е превишението на ограничената скорост, тъй
като с толеранс са приспаднати 3 км/ч при установена прибл. 110 км/ч,
съответно превишението е с 56 км/ч на разрешената максимална скорост,
която е 50 км/ч за населено място. За установеното нарушение бил изготвен
снимков материал с номер на нарушението 11743СЕ/0006310 с точен час и
дата (л.17 от делото), веществено доказателствено средство по смисъла на
чл.189, ал.15 от ЗДвП. След справка за собственост по регистрация на л.а.
„МЕРЦЕДЕС С 350 БЛУТЕК“ с рег. № ххх в бази данни на КАТ, било
установено, че собственик по регистрация на процесния л.а. след 25.04.2023г.
е жалбоподателя – Б. Д. А., с адрес в гр.Нови Искър. А. бил установен, като на
11.01.2023г. попълнил и подписал декларация по чл.188, ал.1 от ЗДвП, че на
12.09.2023г. в 10:02 часа лично той е управлявал процесния л.а.
Поради това, че установената превишена скорост била 106 км/ч след
приспаднатия толеранс, т.е. над 50 км/ч и наред с административното
наказание глоба, следвало да се определи и административно наказание
лишаване от право да се управлява МПС, не бил следван реда по чл.189, ал.4
и сл. от ЗДвП, т.е. не бил съставен електронен фиш за налагане на глоба. В
база данни на КАТ имало данни, че водача А. системно превишава
максималната скорост за населено място над 50 км/ч. и/или максимално
разрешена скорост, сигнализирана с пътен знак. На 12.02.2024г. спрямо Б. Д.
А. бил съставен АУАН Серия АД № 542/бл. № 0667470 за административно
нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП извършено на 12.09.2023г., 10:02 часа в
област Монтана, с.Студено буче, ул.Георги Д. срещу дом № 86.
В рамките на съдебното следствие пред въззивния съд (като се има
предвид вида дело), св.В. П. С. като актосъставител, мл. авто-контрольор в
Сектор ПП към ОД МВР – Монтана и колегата й св.Д. Н. Д. (свидетел при
съставяне на АУАН), поддържат посоченото в АУАН, с уточнения от страна на
св.С. относно възприетата практика в Сектор ПП към ОДМВР – Монтана
относно съставяне на АУАН от вида на процесния.
Съдът изиска доказателства за годността на техническото средство чрез
което е установено превишението на скоростта в населено място, в отговор на
което Сектор ПП към ОДМВР – Монтана е приложило по делото Протокол от
проверка № 111 – СГ – ИСИС/02.08.2023г., удостоверяващ извършена
периодична проверка на годността на преносимата система за контрол на
скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации, тип
ARH CAM S1, удостоверяващ съответствие с одобрения тип. Съставен е и
2
протокол по чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. на МВР (л.37,
л.38 от делото).
След обсъждане на непосредствено събраните доказателства по делото –
писмени и гласни, съдът намира, че АНО правилно е приел, че е налице
нарушение по смисъла на чл.21, ал.1 от ЗДвП с автор жалбоподателя А.. Съдът
анализира възраженията на А., и кредитира показанията на св.В. П. С. и св.Д.
Н. Д. и писмените доказателства по делото, в т.ч. снимковия материал на л.17
от делото, който е годно веществено доказателствено средство по смисъла на
чл.189, ал.15 от ЗДвП. След разбора на събраните гласни и писмени
доказателства се извежда извода, че на 12.09.2023г. в 10:02 часа в област
Монтана, с.Студено буче, ул.Георги Д. пред дом № 86 и с посока на движение
от гр.Видин към гр.Монтана, водача А. управлявайки л.а. „МЕРЦЕДЕС С 350
БЛУТЕК“ с рег. № ххх при ограничение на скоростта от 50 км/ч в населено
място, е управлявал посочения л.а. с 110 км/ч прибл., респ. с 106 км/ч, след
приспадане на 3 км/ч като толеранс.
Нарушението е установено с АТСС ARH CAM S1 11743се, което видно от
Протокол за проверка № 111 – СГ – ИСИС/02.08.2023г. на БИМ, е преминала
успешно периодична проверка, годността, на която важи една година.
Според настоящият съд не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, които да са ограничили правото на защита на
нарушителя/жалбоподател. Макар и формално да не са спазени изискванията
на чл.40, ал.3 от ЗАНН (При липса на свидетели, присъствували при
извършването или установяването на нарушението, или при невъзможност да
се състави акт в тяхно присъствие, той се съставя в присъствието на двама
други свидетели, като това изрично се отбелязва в него), според настоящия
съд е налице хипотезата на чл.53, ал.2 от ЗАНН - Наказателно постановление
се издава и когато е допусната нередовност в акта, стига да е установено по
безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на
нарушителя и неговата вина. АУАН е съставен в присъствието на един
свидетел, който е подписал акта, но това според настоящия съд, не е довело до
ограничаване правото на защита на нарушителя, защото вината му е доказана
по несъмнен начин чрез вещественото доказателствено средство на л.17 от
делото. АУАН е съставен в отсъствие на нарушителя, без данни за изпълнение
на процедурата по чл.40, ал.2 от ЗАНН, но видно от самия АУАН, същия е бил
надлежно връчен на нарушителя А. на 28.02.2024г.
За да установи дали АНО е имал основание за приложение на чл.182, ал.5
вр. с ал.1, т.6 от ЗДвП вр. с § 6, т.62 от ДР на ЗДвП, респ. дали е имал правно
основание за квалифицира процесното нарушение като „системно“, съдът
изиска от Сектор ПП към ОДМВР – Монтана заверени копия на фиш
К/5680924 на ОДМВР – Ловеч, фиш № К/6735456 на ОДМВР – София, фиш
№ К/6767443 на ОДМВР – София, фиш № К/7008957 на ОДМВР – София,
фиш № К/ 7204215 на ОДМВР – София, фиш № К/7301939 на СДВР, фиш №
К/7389257 на ОДМВР – София, фиш № К/7402462 на ОДМВР – Враца, фиш №
3
К/7422423 на ОДМВР – Пловдив, фиш № К/7427009 на ОДМВР – Бургас, фиш
№ К/7462224 на ОДМВР – Плевен, фиш № К/7484921 на ОДМВР – София,
фиш № К/7494764 на СДВР, фиш № К/7644099 на ОДМВР – София, с изрично
отбелязване на всеки един поотделно, на коя дата е влязъл в сила. В отговор на
това Началник Сектор ПП към ОДМВР – Монтана чрез писмо № УРИ 996000-
2635/26.08.2024г. изпрати заверени копия с отбелязана дата на влизане в сила
на всички горепосочени фишове, с изключение на фиш № 7644099, тъй като в
АИС АНД не е имало данни за връчването му, респ. за влизането му в законна
сила.
Съгласно § 6, т.62. (Нова - ДВ, бр.10 от 2011г., предишна т.61, бр.60 от
2012г., в сила от 7.08.2012г.) „Системно“ е нарушението, извършено три или
повече пъти в едногодишен срок от влизането в сила на първото наказателно
постановление или на първия електронен фиш, с който на нарушителя се
налага наказание за същото по вид нарушение. Първият влязъл в сила
електронен фиш (ЕФ) е Серия К № 5680924 на ОДМВР Ловеч, влязъл в сила
на 30.05.2023г., и след това водача А. е извършил процесното нарушение три и
повече пъти в едногодишен срок от влизането в сила на първия ЕФ, с който на
нарушителя се налага наказание за същото по вид нарушение, имайки предвид
електронни фишове Серия К № 6735456 на ОДМВР София, влязъл в сила на
30.05.2023г., Серия К № 6767443 на ОДМВР София, влязъл в сила на
30.05.2023г., Серия К № 7008957 на ОДМВР София, влязъл в сила на
30.05.2023г., Серия К № 7204215 на ОДМВР – София, влязъл в сила на
30.05.2023г., Серия К № 7301939 на СДВР, влязъл в сила на 30.05.2023г.,
Серия К № 7389257 на ОДМВР София, влязъл в сила на 30.05.2023г., Серия К
№ 7402462 на ОДМВР Враца, влязъл в сила на 30.05.2023г., Серия К №
7422423 на ОДМВР Пловдив, влязъл в сила на 30.05.2023г., Серия К №
7427009 на ОДМВР Бургас, влязъл в сила на 30.05.2023г., Серия К № 7462224
на ОДМВР Плевен, влязъл в сила на 14.06.2023г., Серия К № 7484921 на
ОДМВР София, влязъл в сила на 14.06.2023г., Серия К № 7494764 на СДВР,
влязъл в сила на 14.06.2023г.
След обективен анализ на събраните по делото доказателства, настоящия
съд намира, че жалбоподателя А. е извършил нарушението по чл.21, ал.1 от
ЗДвП и правилно е санкциониран на основание чл.182, ал.5 вр. с чл.182, ал.1,
т.6 от ЗДвП.
Съгласно чл.189з. (Нов – ДВ, бр.109 от 2020г., в сила от 23.12.2021г.) от
ЗДвП – „за нарушенията по този закон не се прилагат чл.28 и чл.58г от Закон
за административните нарушения и наказания”, а имайки предвид датата на
извършване на нарушението – 12.09.2023г., чл.3, ал.2 от ЗАНН е неприложим.
Извършвайки цялостен съдебен контрол, в т. ч. и за законосъобразността
на преценката за маловажност на случая, настоящия съд установява, че
наказващия орган не е нарушил чл.28 от ЗАНН като въз основа на данните за
нарушението, неговата тежест и последиците му, АНО законосъобразно е
отказал приложение на чл.28 от ЗАНН. Събраните непосредствено
4
доказателства по делото навеждат на извода, че в случая не се касае за
маловажен случай на нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП. Съдът преценява
тежестта на нарушението, като го намира за такова с висока тежест, по
отношение на което не е приложим чл.28 от ЗАНН. Съдът преценява тежестта
на всяко отделно нарушение като има предвид конкретните обстоятелства,
при които е извършено, съобразявайки ТР № 1/12.12.2007г. по т. н. д.
№1/2005г. на НК на ВКС.
АУАН и НП са издадени при спазване изискванията на чл.42, чл.52, ал.4
и чл.57 от ЗАНН и чл.34 от ЗАНН и при правилна преценка, че не са налице
условията на чл.28 и чл.29 от ЗАНН. Видно от приетата по делото справка за
нарушител на водача А., същия е правоспособен водач и има установени с
наказателни постановления и фишове и други нарушения по ЗДвП, освен
процесното – издадени са 16 бр. НП и 53 бр. фишове. Спазени са и законните
срокове по чл.34 от ЗАНН при съставяне на АУАН и издаване на НП.
Не са налице условия и за изменение на НП, тъй като са наложени
съгласно чл.182, ал.5 вр. с ал.1, т.6 от ЗДвП точно фиксираните по вид и
размер административни наказания, без да съществува правна възможност за
намаляването им по размер или за отмяна на едно от кумулативно
предвидените административни наказания. Правилно са отнети и 26 (двадесет
и шест) контролни точки на основание Наредба № Із – 2539/2012г. на МВР,
чл.6, ал.1, т.14 (в редакция след изм. ДВ, бр.27 от 24.03.2023г., попр., бр.56 от
30.06.2023г.), съгласно чл.3, ал.1 от ЗАНН.
При този изход на делото искането на адв.К. от САК за присъждане на
разноски за адвокатско възнагражнение на основание чл.38, ал.1, т.3 от ЗА,
следва да бъде оставено без уважение.
На основание горното и чл.63, ал.2, т.5 вр. с ал.9 от ЗАНН (изм., бр.109 от
2020г., в сила от 23.12.2021г.), съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 24-0996-
000542/09.04.2024г. на Началник Сектор Пътна полиция към ОД МВР -
Монтана, с което на Б. Д. А., с посочен съдебен адрес в гр.София, чрез адв.В.
С. К. от САК, са наложени административни наказания – ГЛОБА в размер на
1500 (хиляда, петстотин) лева и лишаване от право да управлява мпс за срок
от 6 (шест) месеца на основание чл.182, ал.5 вр. с чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП и са
отнети 26 (двадесет и шест) контролни точки на основание Наредба № Із –
2539/2012г. на МВР (в редакция след изм. ДВ, бр.27 от 24.03.2023г., попр.,
бр.56 от 30.06.2023г.).
ОСТАВЯ без уважение искането на адв.В. С. К. от САК, в качеството на
пълномощник на жалбоподателя Б. Д. А., за присъждане на разноски за
адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.1, т.3 от ЗА.
Решението може да се обжалва пред АС-Монтана в 14 (четиринадесет)
5
дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено, на основанията
предвидени в НПК, и по реда на Глава дванадесета от АПК.
Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________
6