Определение по адм. дело №1182/2025 на Административен съд - Пловдив

Производството е образувано по жалба на Т. П. П., [ЕГН] с постоянен и настоящ адрес [населено място], Община Родопи, [улица]та № 2, против Писмо изх. № 03-292-1/29.04.2025 г. на Директора на РЗИ Пловдив, обективиращо отказ за издаване на удостоверение за удължаване валидността на Експертно решение № 1534/091/01.06.2021 г. на ТЕЛК първи състав към УМБАЛ „Пловдив“.

Навеждат се доводи за незаконосъобразност на оспорения отказ като се иска неговата отмяна от съда.

Ответният административен орган - Директорът на РЗИ Пловдив, е на становище, че не разполага с компетентност да издава подобни удостоверения, съответно издаденото писмо не е административен акт, поради което жалбата е процесуално недопустима за разглеждане. Сочи се също така, че с оспореното писмо не се засягат пряко права и интереси на лицето, нито се създават задължения, поради което е налице още едно основание за недопустимост на жалбата, а именно липсата на правен интерес. При това положение се иска жалбата да бъде оставена без разглеждане на основание чл. 159, т. 1 и т. 4 от АПК.

Пловдивският административен съд, като обсъди данните по делото и становищата на страните намира, че жалбата е процесуално недопустима за разглеждане, поради което същата следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото - прекратено. В следващото изложение ще бъда конкретизирани съображенията за този извод.

Със „Заявление за удължаване срока на действие на ЕР на ТЕЛК по чл. 101б, ал. 2 от Закона за здравето“ от 15.04.2025 г. (л. 16), подадено чрез Министерството на здравеопазването, жалбоподателят е поискал от Директора на РЗИ Пловдив да му бъде издадено удостоверение за удължаване валидността на Експертно решение (ЕР) № 1534/091/01.06.2021 г. (с което са му определени 50.00 % трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане и срок на инвалидността до 01.06.2024 г.), до датата на новото ЕР № 93542/16.09.2024 г. на ТЕЛК първи състав към УМБАЛ „Пловдив“ АД, [населено място], последното издадено по повод негово заявление от 23.05.2024 г. Посочено е в тази връзка, че „неспазването на срока (за уведомяване на освидетелстваното лице) от 3 месеца преди изтичане на срока на експертното решение по Закона за здравето е по причина СИСТЕМАТА за адресиране на уведомителното писмо по постоянен адрес и е намерено 3 месеца по-късно“. Позовава се на чл. 56, ал. 2 от Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи (ПУОРОМЕРЕКМЕ).

В тази връзка Директорът на РЗИ Пловдив е издал процесното Писмо изх. № 03-292-1/29.04.2025 г. (л. 11), адресирано освен до жалбоподателя и до Председателя на ТЕЛК първи състав към УМБАЛ „Пловдив“ АД, [населено място], Директора на ТП на НОИ Пловдив и до Заместник-министъра на здравеопазването. С това писмо П. е уведомен за предприетите действия от страна на РЗИ – Пловдив във връзка са неговите оплаквания за нередовното му уведомяване за предстоящото преосвидетелстване, както и че в чл. 101б от Закона за здравето (ЗЗ) и чл. 56, ал. 2 от ПУОРОМЕРЕКМЕ не се уточнява адресът, на който би следвало да се изпрати писмото за преосвидетелстване. Изложено е становище, че уведомителното писмо на РЗИ – Пловдив не отменя правото на всяко освидетелствано лице да следи за изтичането на срока на последно издаденото експертно решение. Със същото писмо е поискано становище по компетентност от ТЕЛК постановил ЕР № 93542/16.09.2024 г. и от Директора на ТП на НОИ Пловдив по така изложеното в него.

Тук на първо място е необходимо да се отбележи, че за да е налице изричен или мълчалив отказ следва съответния административен орган да разполага с необходимата материална компетентност да издаде искания от лицето административен акт. Казано с други думи, изричен или мълчалив отказ е налице само тогава, когато искането до административния орган се отнася до издаване на индивидуален административен акт, т.е. когато органът има задължение да се произнесе по направеното искане. Задължението и правомощието на административния орган трябва да е нормативно предвидено, тоест искането за издаване на претендирания административен акт следва също да е допустимо, тъй като само тогава се засягат признати права и интереси на заинтересованата от издаването му страна (така Определение № 246 от 8.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11061/2008 г., V о.).

В случая, валидността на последно издаденото експертно решение се удължава до издаване на ново експертно решение по силата на закона при наличието на предвидените в чл. 101б, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗ предпоставки. Казано с други думи, законът не предвижда издаване на нарочен акт, с който да се удължи коментирания срок на (последно издаденото) ЕР. В този смисъл, искането на жалбоподателя за издаване на „удостоверение за удължаване валидността на Експертно решение № 1534/091/01.06.2021 г. на ТЕЛК първи състав към УМБАЛ „Пловдив“, се явява процесуално недопустимо по смисъл на чл. 27, ал. 2, т. 5 от АПК, доколкото издаването на такъв акт не е предвидено в закона, съответно Директорът на РЗИ Пловдив няма как да има нормативно установено задължения за издаването му. При това положение оспореното писмо не може да бъде квалифицирано като административен акт по смисъл на чл. 21, ал. 1 от АПК, следователно липсва годен предмет за съдебно обжалване.

В настоящия казус, преценката дали по-късното преосвидетелстване от ТЕЛК е по вина на лицето или не, респ. налице ли са предпоставките за удължаване на обсъждания срок, се извършва от органите на НОИ, при издаване на разпореждането за отпускане, изменени или прекратяване на лична песия за инвалидност поради общо заболяване. Основание за този извод дава чл. 30, ал. 3, изречение последно от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС), според което, когато преосвидетелстването е извършено в месеца, през който изтича срокът, за който е отпусната пенсията, както и след това, не по вина на лицето, пенсията се възстановява в същия размер, увеличава се, намалява се или се прекратява от срока, до който е била отпусната.

Следователно всички възражения в тази връзка следва (или е следвало) да бъдат направени от жалбоподателя в хода на обжалване на съответното разпореждане на органите на НОИ (за отпускане, изменени или прекратяване на личната песия на П. за инвалидност поради общо заболяване), в случай че срокът за това не е изтекъл. В този смисъл Решение № 1888 от 26.02.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11843/2024 г., VI о.; Решение № 6166 от 22.06.2022 г. на ВАС по адм. д. № 486/2022 г., VI о.; Решение № 15858 от 21.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11042/2020 г., VI о.; Решение № 4802 от 02.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15819/2011 г., VI о.; Решение № 5936 от 30.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1489/2014 г., VI о.; Решение № 3171 от 06.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 15297/2012 г., VI о.; Решение № 5978 от 22.05.2008 г. на ВАС по адм. д. № 1007/2008 г., VI о. Решение № 5509 от 28.05.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2159/2025 г., VI о.

Крайният извод на съда е, че поради липса на годен предмет на оспорване, жалбата се явява процесуално недопустима за разглеждане, което налага същата да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото - прекратено, на основание чл. 159, т. 1 от АПК.

Това налага Определение № 6332/14.07.2025 г. постановено по настоящото дело да бъде отменено, в частта, с която делото е насрочено за разглеждане в о.з. и в частта относно дадените на страните указания.

Така мотивиран, Пловдивският административен съд, ІІ отделение, ХVІІ състав

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Т. П. П., [ЕГН] с постоянен и настоящ адрес [населено място], Община Родопи, [улица]та № 2, против Писмо изх. № 03-292-1/29.04.2025 г. на Директора на РЗИ Пловдив, обективиращо отказ за издаване на удостоверение за удължаване валидността на Експертно решение № 1534/091/01.06.2021 г. на ТЕЛК първи състав към УМБАЛ „Пловдив“.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 1182/2025 г. по описа на Пловдивския административен съд.

Определението в тази част подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.

ОТМЕНЯ Определение № 6332/14.07.2025 г. постановено по настоящото дело, в частта, с която делото е насрочено за разглеждане в о.з. и в частта относно дадените на страните указания.

В тази част настоящото определение не подлежи на обжалване.