РЕШЕНИЕ
№ 836
гр. Пловдив, 04.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Анна Ив. Иванова
Членове:Иван Ал. Анастасов
Мария Анг. Ненова
при участието на секретаря Валентина П. Василева
като разгледа докладваното от Иван Ал. Анастасов Въззивно гражданско дело
№ 20255300501078 по описа за 2025 година
Производството по делото е образувано по въззивна жалба от Етажната собственост в
жилищната сграда, находяща се в гр.*****, против решение № 925/04.03.2025г. по гр.д.№
4734/2024г. на ПдРС, IX гр.с., с което е отхвърлен предявеният от жалбоподателя иск против
Д. Х. К. по чл.422 от ГПК, във вр. чл. 48, ал.1 от ЗУЕС за това да бъде признато за
установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 124,40 лева, представляваща
припадаща му се част от разходите за извършен частичен ремонт на покрива на сградата в
режим на етажна собственост, за което вземане е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение № 396/18.01.2024г. по ч.гр.д. № 783/2024г. по описа на ПдРС. С
въззивната жалба обжалваното решение се оспорва като неправилно и незаконосъобразно.
Твърди се, че погрешно първоинстанционният съд е приел, че претендираното вземане е
недоказано по размер. С молба- уточнение на исковата молба ясно била изложена
методиката, по която дължимата за ремонта сума е разпределена между етажните
собственици. Вземането било установено по размер и предвид извършеното от ответника по
иска плащане на сумата от 124,40 лева. Иска се отмяна на обжалваното решение и
уважаване на установителния иск.
От въззиваемия Д. Х. К. е подаден отговор на въззивната жалба, с който се поддържа,
че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Сочи се, че молбата за уточнение на
исковата молба сама по себе си не представлява доказателство относно размера на
претендираното вземане.
1
ПОС, ХIV гр.с., като се запозна с материалите по делото, намира следното:
Производството по гр.д.№ 4734/2024г. на ПдРС, IX гр.с. е образувано по искова молба
от Етажната собственост в сградата, находяща се в гр.*****, против Д. Х. К. установителен,
с която е предявен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 48, ал. 1 ЗУЕС, във
вр. чл. 6, ал. 1, т. 9 ЗУЕС за установяване на паричното вземане, за което е издадена заповед
№ 396/18.01.2024г. по ч.гр.д. № 783/2024 г. на ПдРС, XIX гр.с., в размер на сумата от 124,40
лева, представляваща припадаща му се част от разходите за извършен частичен ремонт на
покрив на горепосочената сграда, за който ремонт е взето решение на Етажната собственост
от 01.06.2023г. В исковата молба се твърди, че ответникът е собственик на самостоятелен
обект с идентификатор № ****.****.117.1.20. Дължимата от него сума за ремонта била
определена според притежаваните от него идеални части от общите части на сградата.
Съгласно решението на Общото събрание на Етажната собственост от 01.06.2023г.,
Управителният съвет бил упълномощен да избере оферта за частичния ремонт на покрива в
срок до 30.06.2023г., като разпредели необходимата сума между етажните собственици и я
събере в срок до 30.09.2023г. На проведено на 29.06.2023г. заседание на Управителния съвет
на Етажната собственост единодушно била одобрена офертата на С. К. за ремонт на покрива
на стойност от 7510 лева, като на 20.07.2023г. бил сключен договор с него. Дължимата от
ответника сума била определена, съобразно с притежаваните от него 1, 57 % ид.ч. от общите
части на сградата.
В подадения от ответника Д. Х. К. отговор на исковата молба се сочи, че „465
Управление на сгради“ЕООД не е избрано за управител на Етажната собственост, а това
дружество е подписало само със себе си договор за управление на етажната собственост. В
списъка на етажните собственици били посочени 70 апартамента, като в него не фигурирали
собствениците на гаражи, магазини и ателиета. Общото събрание било нелегитимно, тъй
като присъствали 72, 890 % от собствениците, като в списъка на присъствалите собственици
били добавени имена. С молба от 13.05.2024г. Д. К. е оспорил да е депозирал и подписал
молба от 16.04.2024г., с която от негово име е заявено, че е заплатил Етажната собственост
претендираната от него сума. След назначаване на служебен адвокат на ответника, е
подаден отговор на исковата молба от адв. М. З. М., с който предявеният иск е оспорен по
основание и размер. Твърди се, че по делото не са представени доказателства, че ответникът
е собственик на самостоятелен обект в сградата в режим на етажна собственост. Твърди, че
Общото събрание на Етажната собственост от 01.06.2023 г. е проведено в нарушение на
разпоредбата на чл. 13, ал. 1 ЗУЕС.
С молба от 16.04.2024г. от името на въззиваемия Д. К. е заявено, че той е платил
сумата от 124,40 лева с квитанция от 15.04.2024г. Към молбата са приложени са приложени
заверени копия от квитанцията, издадена от „465 Управление на сгради“ЕООД и фискален
бон за същата сума от 124,40 лева, издаден от посоченото търговско дружество, което се
явява управител на Етажната собственост в сградата, находяща се в гр.*****. В квитанцията
е записано, че сумата е платена от собствениците на ап.№ 20 К.и за частичен ремонт на
покрива на горепосочената сграда. На 13.05.2024г. от Д. К. е подадено становище, с което е
2
оспорил молбата от 16.04.2024г. да е подадена от него, а също така да е платил процесното
вземане. В проведено на 11.12.2024г. публично съдебно заседание по гр.д.№ 4734/2024г. на
ПдРС, IX гр.с. пълномощникът на етажната собственост, адв.П. К. изрично е заявил, че
сумата от 124,40 лева- предмет на установителния иск по чл.422 от ГПК, е платена на
15.04.2024г. от съпругата на Д. К., Й. М. К.а. Независимо от това, дали молбата от
16.04.2024г. е подадена от въззиваемия и независимо от това от кого е платена процесната
сума, факт е, че вземането за нея е погасено в хода на първоинстанционното производство,
за което обстоятелство е налице издадена от управителя на жалбоподателя квитанция както
и изрично признание на процесуалния му представител. Съгласно чл.235, ал.3 от ГПК, при
постановяване на решението си съдът взема предвид и фактите, настъпили след предявяване
на иска, които са от значение за спорното право. Предвид факта на извършеното плащане, за
основателността на въззивната жалба е без значение, дали при предявяването му искът по
чл.422 от ГПК е бил основателен и доказан по размер. Не е налице каквото и да било
основание едно вече погасено задължение да бъде признато за дължимо. Ето защо,
обжалваното решение ще следва да бъде потвърдено. Що се отнася до съдебните разноски,
тези, направени от етажната собственост в първоинстанционното производство, е следвало
да бъдат претендирани по реда на чл.248 от ГПК, а тези, направени в настоящето
производство, съгласно правилото по чл.78, ал.1 от ГПК, се явяват недължими.
Предвид гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 925/04.03.2025г. по гр.д.№ 4734/2024г. на ПдРС, IX
гр.с., с което е отхвърлен предявеният от жалбоподателя Етажната собственост в жилищната
сграда, находяща се в гр.*****, иск против Д. Х. К. по чл.422 от ГПК, във вр. чл. 48, ал.1 от
ЗУЕС за това да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от
124,40 лева, представляваща припадаща му се част от разходите за извършен частичен
ремонт на покрива на сградата в режим на етажна собственост, за което вземане е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение № 396/18.01.2024г. по ч.гр.д. № 783/2024г. по
описа на ПдРС.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3
4