Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Георги Драгостинов | |
за да се произнесе, съобрази: Предявен е иск с правно основание чл. 440 от ГПК във връзка с чл. 52 от Закона за наследството. Ищцовата страна - Д. М. Й. - излага в исковата си молба, че на основание наследяване от баща си М.Х. Й. и майка си Е.Д. Й., починали съответно на 14.09.2008 година и на 22.05.2008 година, и отказ от наследство от страна на втория призован към наследяване – сестра му А. М. Г., притежава в собственост трети етаж от къща, построена в урегулиран поземлен имот ХХ-2890 по подробния устройствен план на гр. В. в квартал 5, с прилежащите му мазе и една шеста идеална част от правото на собственост върху дворното место. Независимо от направения отказ от наследство, за дълг на сестрата А. М. Г., ответната „Б. П. Б.”-, гр. С. образувала изпълнително производство и насочила изпълнението върху една втора идеална част от описания по-горе имот. Въз основа на цитирания отказ от наследство, по реда на настоящото производство ищецът претендира да се приеме за установено спрямо двамата ответници, че сестра му не е собственик на жилището с присъждане на разноски. Ответникът „Б. П. Б.”-, гр. С. оспорва иска с възражения, че отказът от наследство е направен след образуване на изпълнителното производство и налагане на възбрана върху спорния имот. На това основание отказът е относително недействителен спрямо банката-взискател и доводите на ищеца не могат да й бъдат противопоставени. Ответникът А. М. Г. становище не е изразила. Съдът обсъди доводите на страните и като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 и 3 от ГПК, приема за установено следното: Не се спори, установява се от обясненията на страните, че процесния имот е бил собственост на М. Х. Й. и Е. Д. Й., починали съответно на 14.09.2008 година и на 22.05.2008 година, че ищецът и ответницата са техни деца, че последната има задължение към банката-ответник, че е направила отказ от наследството на родителите си и това е станало по време след образуване на изпълнителното производство срещу нея и налагането на възбрана върху една втора идеална част от имота. Изложената фактическа обстановка налага извод за основателност на предявения иск. Отказът от наследство на ответницата е осуетил правната последица чрез приемане наследственото имущество на родителите й да премине към нея. Според нормата на чл. 133 от ЗЗД кредиторът може да преследва своя длъжник по отношение на негови, на длъжника, имотни права. Приемането на наследство е правният механизъм, по силата на който имуществото преминава от едно лице към друго, призовано да наследява. Отказът от наследство е акт, обратен по последици на приемането на наследството. Възбраненият имот не принадлежи на ответницата-длъжник и на това основание не може да бъде обект на принудително изпълнение. В този смисъл искът е доказан и основателен. Подлежи на уважаване, според заявеното. Доводите на ответника-Б. са неоснователни. Те не държат сметка за това, че поддържаното в становището по същество действие възбраната има по отношение на имоти, принадлежащи на длъжника. Не и спрямо такива, които не са още преминали в собственост на задълженото лице. Становището на този ответник не отчита и възможността по чл. 56 от ЗН да елиминира направения отказ от наследство, щом не може да се удовлетвори от имуществото на длъжника. Тази възможност се реализира по пътя но конститутивния исков процес, не и чрез защита по предявения иск. Самата норма на собствено основание показва, че отказът от наследство – независимо кога е направен, произвежда действие и наложените преди него възбрани нямат присъщото им правно действие. Те, възбраните, правят относително недействителни спрямо взискателя прехвърляния на възбранения имот само ако и доколкото той е собственост на длъжника. Процесният имот никога не е бил собственост на ответницата, за да има приложение нормата на чл. 452, ал.2 от ГПК, на която банката-ответник се позовава. Изходът на спора и правилото на чл. 78, ал. 1 от ГПК сочат, че ищецът има право на разноски, по делото доказани като сума от 2 603,59 лв. С отговорността за разноски следва да бъде ангажирана само банката. Налагайки възбрана върху спорния имот и с бездействието си да иска заличаването й след направения отказ от наследство, респективно да иска унищожаването на отказа по реда на чл. 56 от ЗН, именно тя е дала повод за завеждане на делото. По изложените съображения съдът Р Е Ш И: Признава за установено спрямо „Б. П. Б.”-, гр. С. иА. М. Г. от гр. В., ул. „С. В.” № 4”а”, етаж ІV, ЕГН: *, от една страна, и Д. М. Й. от гр. В., ул. „В.” № 14”а”, ЕГН: *,от друга, че А. М. Г., ЕГН: * не е собственик натрети етаж от къща, построена в урегулиран поземлен имот ХХ-2890 по подробния устройствен план на гр. В. в квартал 5, с прилежащите му мазе и една шеста идеална част от правото на собственост върху дворното место, по иска наД. М. Й. от гр. В., ул. „В.” № 14”а”, ЕГН: * против „Б. П. Б.”-, гр. С. иА. М. Г. от гр. В., ул. „С. В.” № 4”а”, етаж ІV, ЕГН: *, на основание чл. 440 от ГПК във връзка с чл. 52 от Закона за наследството. Осъжда „Б. П. Б.”-, гр. С. да заплати на Д. М. Й. от гр. В., ул. „В.” № 14”а”, ЕГН: *, суматаот 2 603,59 /две хиляди шестстотин и три лева и петдесет и девет стотинки/лв., разноски по делото, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК. Решението подлежи на обжалване пред Великотърновски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните. Съдия: |