Р Е Ш Е Н И Е
№…………………
гр.Плевен, 08.10.2019 година.
ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, І граждански състав, в
публично заседание на двадесети септември, през две хиляди и деветнадесета
година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФАН ДАНЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА БЕТОВА
СВЕТЛА
ДИМИТРОВА
при секретаря………ДЕСИСЛАВА ГЮЗЕЛЕВА……...……и в присъствието на
прокурора……………………………………………………….като разгледа докладваното от съдията……..ТАТЯНА
БЕТОВА…………възз.гр.д.№ 453 по описа на съда за 2019 година, и за да се
произнесе, съобрази:
Производство
по чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 703/17.04.2019г. по гр.д.
№ 8816/2018г. Плевенски РС е отхвърлил предявения от М.И.Т. от гр.Плевен против
Прокуратура на РБългария, иск за
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 10 000 лева от
нарушаване на правото му на разглеждане и решаване в разумен срок на досъдебно
производство № 244/2008г. по описа на РУ на МВР Луковит. Отхвърлил е и
субективно съединения с него иск предявен от С.Н.Т., на същото основание иск за
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 10 000 лева от
нарушаване на правото ѝ на разглеждане и решаване в разумен срок на същото
наказателното производство.
Срещу така постановеното решение е подадена
въззивна жалба от двамата ищци, чрез пълномощникът им адв. М.А.. В жалбата се
излагат конкретни доводи за незаконосъобразност на решението на Плевенския
районен съд, най-съществения от които е, че съдът не е взел предвид целия
период на наказателното производство, а само този след 14.12.20102г., за да
достигне до обоснования извод, че то не е приключило в разумен срок и се е
проточило повече от 10 години. Въззивниците молят съда да отмени решението на
първоинстанционния съд и да реши спора по същество като уважи предявените от тях искове.
Въззивният
съд, като обсъди оплакванията изложени в жалбите, взе предвид направените от
страните доводи, прецени събраните пред първата инстанция доказателства,
съобрази се с изискванията на Закона, намира за установено следното:
Пред първоинстанционният съд против Прокуратурата
на РБългария са предявени два субективно съединени иска с правно основание чл.2б
от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, вр. с чл.52 ЗЗД и
чл.4 ЗОДОВ, с цена на всеки от исковете по 10 000лв. В исковата молба се
твърди, че на 10.09.2008г. в гр.Л.е
имало пожар, който е засегнал недвижим имот – СИО на ищците, стопанисван от
фирмата им ЕТ“****.“ като мебелен магазин. Твърдят, че било образувано
досъдебно производство на РП Луковит срещу неизвестен извършител за палеж и последвалите от него значителни вреди.
Ищците твърдят, че с Постановление от 26.03.2009г. производството по делото
било спряно и след извършена повторна тройна съдебно-техническа експертиза,
като обвиняем по делото, на 12.07.2010г. бил привлечен Л. Ц.А. за извършен
палеж по непредпазливост. По делото били разпитани нови свидетели и била
изготвена петорна пожаро-техническа експертиза, която дала заключение, че
причина за пожара е внесен отвън огнеизточник в покривната конструкция на
мебелния магазин. Вследствие на това заключение, на 16.11.2010г. производството
било частично прекратено по отношение на привлеченият като обвиняем Л.А.и
делото било спряно срещу неизвестен извършител за извършен умишлен палеж. С
определение от 22.12.2010г. спирането било отменено, след което били извършени
нови процесуално-следствени действия. С оглед характера на престъплението,
производството било изпратено на Окръжна прокуратура Л.. С постановление на ОП
Л., производството по делото било спряно и изпратено на РУП Л. за продължаване
издирването на извършителя на престъплението. Твърди се, че след спиране на
производството не били извършвани никакви действия за откриване на извършителя,
че по делото не се работи, но и не се прекратява, поради което те са
възпрепятствани да потърсят друго обезщетение. Твърдят, че поради забавяне на
развитието и приключването на предварителното производство, търпят
неимуществени вреди-станали са психо-емоционално напрегнати, обзети са от
отчаяние и разочарование от липсата на адекватна дейност на държавата; имали депресивни
състояния, чувство на страх, притеснения, влошено здравословно състояние,
изменения на характера.
Ответникът оспорва исковете като недопустими за
периода преди влизане в сила на 14.12.2012г. на разпоредбата на чл.2б ЗОДОВ,
тъй като тя няма обратно действие и не може да се прилага за периода 10.09.2008г.
– 14.12.2012г. Твърди, че искът следва да се разглежда за периода от 14.12.2012г.
до 10.10.2013г, на която дата е спряно наказателното производство по делото,
който период от една година и пет месеца се явява разумен срок за разследване с
оглед фактическата и правна сложност на делото.
Безспорно е установено, че наказателното
производството е започнало на 10.09.2008г. срещу неизвестен извършител за това,
че на 10.09.2008г. в гр.Л., по непредпазливост запалил чужд имот, собственост
на ЕТ „***“ с.П., вследствие на което пожарът се разпространил върху сграда на
значителна стойност, обособена като мебелен магазин, собственост на ЕТ „***“
гр.Л., което представлява престъпление по чл.331 ал.1 и ал.3 вр. чл.330 НК. В
хода на разследването е извършен оглед на произшествието, изготвена е тройна
пожаро-техническа експертиза, приобщени са документи за собственост на
сградите, изготвена е СТЕ за установяване стойността на запаленото имущество и
съдебно-оценителна за установяване стойността на унищожените вещи, разпитани са
свидетели.С постановление на наблюдаващия прокурор от 26.03.2009г.,
производството е било спряно срещу неизвестен извършител, но постановлението е било
отменено, а делото - върнато за допълнително разследване. При допълнителното
разследване била назначена тройна пожаро-техническа експертиза, която дала
заключение, че отговорността за спазване на нормативните изисквания за пожарна
и аварийна безопасност била на управителя Л. А., който бил привлечен като обвиняем
за извършено престъпление по чл.331 ал.3 предл.2 вр. ал.1 вр. чл.330 ал.1 НК, с
постановление от 12.07.2010г. По делото били събрани нови доказателства и
изготвена петорна пожаро-техническа експертиза, която е дала заключение, че не
е възможно възпламеняване на наслоени в аспирационния чадър мазнини, а също и
че в него не е възникнало запалване и пламъчно горене. Заключението е, че
причината за възникналия пожар е внесен външен източник в покривната
конструкция на мебелния магазин, откъдето горенето се е разпространило във
всички посоки. Въз основа на тези нови доказателства, с постановление от
16.11.2010г. производството по делото било частично прекратено по отношение на
привлеченото като обвиняем лице и спряно срещу неизвестен извършител. Безспорно
е, че с определение от 22.12.2010г. постановлението било отменено и били дадени
указания за извършване на нови процесуално-следствени действия. В изпълнение на
дадените указания били разпитани повторно част от свидетелите и била изготвена
повторна петорна пожаро-техническа експертиза, а доказателствата отново сочели,
че пожарът е възникнал от външен източник в покривната конструкция на магазина.
Безспорно е, а се установява и от
постановление от 23.01.2013г., че производството е било прекратено срещу Л.А.и с
оглед правната квалификация на деянието по чл.330 ал.3 предл.1 вр. ал.2 т.2 вр.
ал.1 НК-изпратено по подсъдност на Окръжна прокуратура Л., където с постановление
от 10.10.2013г., е било спряно и изпратено на РУП Л. за продължаване
издирването на извършителя на престъплението.
Спорно е претърпели ли са ищците неимуществени
вреди от противозаконни действия/бездействия на прокурорските органи и в какъв
размер.
За да се
произнесе по спора, въззивният съд взе предвид следното : Правилно районният
съд е посочил в мотивите си, че за да се установи дали е спазено изискването за
разумен срок, следва да се изясни продължителността на релевантния период и
след това да се прецени дали той е разумен, като се изхожда от : сложност на
делото, поведение на жалбоподателя и поведение на компетентните органи. Няма
спор, че в случая се касае за дело с
фактическа сложност и разследването на палеж е свързано с извършването на множество
процесуално-следствени действия и събирането на доказателства чрез назначаване
на експертизи, изслушване на свидетели и др. В същото време и ищците са
проявили достатъчна активност и са обжалвали всеки акт, който е препятствал
движението на делото. То е било спирано и възобновявано неколкократно, като
произнасянето на по-горната инстанция е изисквало време и е довело до забавяне,
но без проявената от страна на ищците активност спирането е щяло да бъде
постановено преди обстойната проверка и анализ на всички версии за палежа. Що
се касае до поведението на компетентните органи, макар че са извършени
множество процесуалните действия в срок, то изтеклия срок от образуването на
наказателното производство до завеждане на делото е достатъчно
дълъг, за да се приеме, че наказателното производство не е приключило в разумен
срок.
Неправилен,
според настоящия състав на въззивния съд е извода, че ищците не могат да
претендират обезщетение за периода от 10.09.2008г. до 14.12.2012г., тъй като
нормата на чл. 2б. няма обратно действие.Липсата на изрична норма в ЗОДОВ преди приемането на чл.2б /ДВ бр. 98/2012
г./ не изключва отговорността на държавата за вреди, причинени на граждани от
нарушаване на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок.
Основанието за претендиране на обезщетението е чл.6,§1 от ЕКПЧОС, която след ратифициране на Конвенцията има
пряко и непосредствено действие като част от правната система на държавата ни. С приемането на нормата на чл.2б ЗОДОВ
се създава вътрешноправното
средство за реализиране на отговорността, която обаче произтича от чл.6, §1 от ЕКПЧОС.
Противното би обезсмислило функцията ѝ на национален компенсаторен механизъм за
бавно правосъдие, защото едно от изискванията към надлежното обезщетително
средство е да има обратно действие и да предоставя обезщетение във връзка със
забавяния, които датират отпреди въвеждането му. Съгласно Решение №
210/15.06.2015 г., на ІІІ г.о. на ВКС, понастоящем
исковете на българските граждани за обезщетение за вреди, причинени от бавно
правосъдие, следва да се квалифицират по следния начин:
Искът за обезщетение за вреди от нарушено право
на разглеждане и решаване на висящо дело в разумен срок по чл. 6, § 1 от Конвенцията
е с правна квалификация чл. 2б ЗОДОВ. и отговорността на държавата следва да се
реализира по особения ред на ЗОДОВ, когато: 1) делото, по което е допуснато
нарушението, е висящо към датата на влизане в сила на Закона и 2) делото, по
което е допуснато нарушението е образувано след датата на влизане в сила на З.
(ДВ бр. 98/ 2012 г). Допустимостта на този иск не е обусловена от изискването
за изчерпване на административната процедура за обезщетение на вредите по реда
на глава трета“а“ от ЗСВ.
Неправилен
е и крайния извод, че прокуратурата не следва да носи отговорност по чл.2б. от ЗОДОВ, за това, че оперативно-издирвателните мероприятия не са довели до установяване
на извършителя. От една страна, именно прокуратурата ръководи разследването и
дава указания за това какви действия да се предприемат за издирване на
извършителя и от друга самото неразкриване на извършителя на тежкото престъпление
в един 10 – годишен период е обективен факт, който е настъпил. Съгласно чл.127, т.1 от Конституцията на РБ, Прокуратурата следи за спазване на
законността, като ръководи разследването и упражнява надзор за
законосъобразното му провеждане. Тази основна функция на Прокуратурата е
доразвита в чл.46,
ал.2 от НПК, според
който освен горното, прокурорът осъществява постоянен надзор и за
своевременното провеждане на разследването като наблюдаващ прокурор. Изложеното дава
основание да се приеме, че действително е нарушено правото на ищците на разглеждане и решаване на досъдебно производство № 244/2008г. по описа на РП-Л., в разумен
срок по смисъла на чл.6, §1 от КЗПЧОС. Налице са предпоставките
на чл.2б. от ЗОДОВ за присъждане на обезщетение в полза на пострадалите, от
престъплението палеж, наказателното производство по което продължава и не е
приключило в разумен срок. На ищците са причинени неимуществени вреди от
бездействия на Прокуратурата, като орган, ръководещ разследването, изразяващи се в неосъществяване на ефикасен контрол върху работата на разследващите органи, като не са положени достатъчно
усилия за провеждане на досъдебното производство в предвидените в чл.234 от НПК срокове. Тези бездействия са в
причинна връзка с претендираните от ищците неимуществени вреди.
Осъществен е фактическият състав на чл.2б. ЗОДОВ – налице е образувано и висящо наказателно
производство, увредено лице/а/, чиято вреда произтича и е в причинна връзка с действия/бездействия
на Прокуратурата. Нарушен е основен принцип на наказателното производство,
прогласен в чл.22, ал.1 и 2 НПК касаеща разумността на сроковете, за
разглеждането на наказателните производство. Този принцип е залегнал и в чл. 6, §1 ЕКПЧОС, ангажиращ отговорността държавата да
обезщети вредите, настъпили вследствие на нарушено право на неин гражданин за
разглеждане и решаване на дело в разумен срок. Интересите на ищците за бързо
получаване на резултат от разкриването на престъплението и повдигането на
обвинение са засегнати, като тежестта на нарушението следва да се оцени като се
вземат предвид освен продължителността на наказателния процес и фактическата и
правна сложност на делото. Общата продължителността на разследването е повече
от 10 години, което следва да се счита за нарушение на един от основните
принципи на наказателното производство, прогласен в чл.22, ал.2 НПК, а именно:
прокурорът и разследващите органи са длъжни да осигурят провеждането на
досъдебното производство в предвидените в чл.234 НПК срокове. Съгласно чл.245,
ал.2 НПК, прокурорът възобновява спряното наказателно производство след като
отпадне основанието за спиране. Според чл.245, ал.3 НПК, при възобновяване на
спряното производство, разследването се извършва в сроковете по чл.234 НПК, но
те не включват времето, през което наказателното производство е спряно. Следователно,
докато е спряно наказателното производство, сроковете по чл.234 НПК не текат, а
НПК не регламентира колко време може да бъде спряно едно наказателно
производство.Въпреки това и независимо, че производството по делото в
досъдебната фаза е спряно, фактическата висящност на наказателния процес
обосновава извод за нарушено право на разглеждането му в разумен срок. С други
думи казано, макар и спряно, считано от 09.12.2013г и невъзобновено до момента,
висящността му продължава вече 10 години и 3 месеца, т.е. делото не е
приключило в рамките на разумните срокове по чл. 6 §1 от Конвенцията, от което
са произтекли неимуществени вреди за ищците.
Събраните
пред първата инстанция гласни доказателства /чрез свидетелите С. Г. и И. С./ установяват,
че ищците са претърпели неимуществени вреди от продължителното неразкриване на авторството на престъплението, от което са
пострадали. Вредите са пряко следствие от недостатъчно ефикасните действия по
разследването, които действия са в изключителна компетентност на Прокуратурата,
като предпоставка за наказването на извършителя. Свидетелят С. Г.
твърди, че след пожара, тази тема била основна тема в разговорите им с ищците,
били са изключително притеснени от предизвиканото от палежа нестабилно
финансово състояние, принудило ги да вземат заеми от близки, за да възстановят изгоряла
стока за около 30 – 40 хиляди лева. Ищецът станал нервен и избухлив, оплаквал
се от главоболие и високо кръвно. Очакванията му спрямо прокуратурата са били
да открие и внесе обвинителен акт спрямо виновния за пожара, но са останали
неоправдани. Свидетеля И.С. установява, че след пожара ищецът започнал да вдига
високо кръвно и бил много разстроен, а
при всяка тяхна среща говорели за инцидента и да това че „делото няма никакво
развитие“.
Въз основа на събраните писмени и
гласни доказателства, съдът приема, че предприетите от органите на
прокуратурата действия макар и законосъобразни не са били в достатъчен обем и
степен на активност, за да постигнат резултат. Неприключването на досъдебното производство и невнасянето на обвинителен
акт в съда за престъплението, засегнало имуществената сфера на ищците, им се е
отразило негативно – били са продължително време напрегнати, обзети от отчаяние
и разочарование. Психологическо състояние, предизвикано от тази продължила
дълго неспособност на държавата да установи и накаже престъпното деяние, е
довела до причиняване на неимуществени вреди на ищците в размер, който съдът
приема, че може да бъде обезщетен със сумата от 5000лв. за всеки от ищците. Сумите се дължат ведно
със законната лихва от завеждане на делото на 06.12.2019г. до окончателното им
заплащане. Присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди в по-висок размер, ще бъде в нарушение на разпоредбата на чл.52 от ЗЗД и би довело да неоснователно
обогатяване на ищеца, какъвто не е смисъла и целта на ЗОДОВ.
Поради изложеното, решението на Плевенски районен съд следва да бъде отменено само в частта, с която
исковете са отхвърлени за сумата от 5000 лв. за всеки от ищците, като бъде
постановено друго по същество на спора за уважаването им в посочения размер.
Следва да бъде потвърдено решението в останалата му част, с която исковете са
отхвърлени за разликата над 5000лв.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ, на основание чл.271, ал.1 ГПК решение № 703 на
Плевенски районен съд от 17.04.2019г. постановено по гр.д.№ 8816/18г. по описа
на съда, В ЧАСТТА, с която са отхвърлени исковете за неимуществени вреди в
размер на 5000лв., като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА, на основание чл.2б, от ЗОДОВ, вр. чл.6, § 1 от
КЗПЧОС, Прокуратурата на РБ., гр.С. бул. В. №*/, представлявана от главния прокурор да заплати на М.И.Т. с ЕГН **********, от
гр.П., ж.к.Д., бл.*, вх.*, ап.*, сумата 5000лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди от
нарушаване на правото му на разглеждане и решаване в разумен срок на
наказателното производство - Досъдебно производство № **/200*г. по описа на РУ
на МВР Л., ведно със законната лихва върху нея, считано от 06.12.2018г. до
окончателното ѝ изплащане.
ОСЪЖДА, на основание чл.2б, от ЗОДОВ, вр. чл.6, § 1 КЗПЧОС,
Прокуратурата на РБ., гр.С. бул. В. №*,
представлявана от главния прокурор да
заплати на С.Н.Т., с ЕГН **********, от гр.П., ж.к.. бл.*, вх.*, ап.*,
сумата 5000лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди от нарушаване на правото ѝ на
разглеждане и решаване в разумен срок на наказателното производство - Досъдебно
производство № 244/2008г. по описа на РУ на МВР Л., ведно със законната лихва
върху нея, считано от 06.12.2018г. до окончателното ѝ изплащане.
ОСЪЖДА, на основание чл.10, ал.3 ЗОДОВ Прокуратурата на РБ. да заплати на М.И.Т., с ЕГН ********** и на С.Н.Т.,
с ЕГН ********** сумата 518лв., представляваща
деловодни разноски съразмерно на уважената част от исковете.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му част.
Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в
едномесечен срок от връчването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: